Постинг
17.12.2017 02:35 -
"Is it bad that I never made love?"
ЕДНА (НЕ) ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ
"Is it bad that I never made love? No, I never did it But I sure know how to fuck I"ll be your bad girl, I"ll prove it to ya I can"t promise that I"ll be good to ya "Cause I had some issues I won"t commit, no, not havin" it But at least I can admit That I"ll be bad, no, to you (to you) Yeah, I"ll be good in bed But I"ll be bad to you" Wale
Понякога живота ни среща с хора, които не могат да обичат. Студени. Емоционално незрели. Егоисти. Те не знаят, нито как да обичат, нито какво е да бъдеш обичан. Защото никога не са усетили това, навярно от този, който е трябвало да им го даде в най - ранна възраст. Те живеят само за себе си. Винаги търсят още и още...Моногамност и вярност не присъстват в техният свят. Търсят някой, който да им даде това, което искат. Да вземат от него каквото могат. Без да са готови да дадат нещо обратно. Това не е любов. Не е взаимност. А когато вземат, това което запълва потребността, липсвала през целия им живот - се насочват към следващата жертва. Но все нещо им се изплъзва. Все не могат да намерят точно това, което търсят. Дните минават...Регистрациите в социалните мрежи стават повече, а това, което липсва е все по - голямо и все по - усезаемо. И парчето, което липсва е любов! Но как да ти се даде нещо, което ти не даваш. И нещата се повтарят всеки път. Празнотата им става все по - голяма. Обаче има един тип хора, които ги привличат като магнит. Като лампата, която привлича нощните пеперуди. Това са хората, обичащи с цялото си сърце. Израснали с любов, даващи любов, с широки усмивки. С големи, чисти очи. Наивни по детски, честни и с големи сърца. Те са тези чувствителни емпати, които прибират бездомното куче, защото навън е студено, или носят одеало на уличното коте. Те дават от своята светлина, на всеки, който се нуждае. Те са някак светли и ярки. Имат точно това, което "мъртвата душа " иска, и имат много от него. И тук следва сблъсъкът. Сблъсък на светлината с мрака. На две различни вселени, създадени от различни материи. ИМАЩИ РАЗЛИЧНИ ПОТРЕБНОСТИ! Започват проблемите, караниците, озоваваш се в един грозен, сив свят, който не познаваш. Студен, без усмивки. Без светлина. И когато неистово искат да си вземат това, което не знаят дори какво е, а не могат....се стига и до физическото насилие. Една разбита устна, синини по ръцете и краката, обиди, гняв, ярост...после пак ...и пак...и пак ...и всичко това от липсата на това малко парченце. Усмивката я няма вече. Светлинката става все по - малка и по - слаба. Дните стават еднообразни и сиви. Каквото и да кажеш - е грешно. Каквото и да направиш - не е добре. Каквото и да кажеш - не в правилното. А ако вдигнеш глава - светлината изгасва. Получаваш един удар...и изгасва. Тези хора нямат чувства и навярно не разбират, че другите имат. Болката не ги трогва. Напротив. Те смятат, че напълно справедливо си я заслужил! Някой хора казват, че любовта лекува всичко. Не е така. Единствения начин да се справиш с такъв човек е да се превърнеш в същото грозно, зло чудовище. И да му дадеш от същото. Тук лекарството не е любовта. Тук няма "хепи енд", като в приказката "Красавицата и звяра". Тук е "или ти", "или аз". Никой не е дошъл на този свят за да страда. Да бъде жертва. Жертва на "мъртва душа". Душа, в която няма любов. А когато превърнеш себе си в същото, за да се спасиш, забравяш, че си дошъл на този свят за да обичаш, и да бъдеш обичан. Със светлина. Със светещо сърце. С голяма усмивка. Очите се променят, не знаех, че е възможно....но е факт. Стават различни. Мътни и сиви. Тъмнината влязла в теб прозира и се вижда. Затова и често не гледаш в очите на хората. Носиш тъмни очила. Гледаш надолу. Не искаш да видят това, в което си се превърнал. Усмивката...няма я. На лицето ти е замръзнала безразлична гримаса, която не изразява нищо. Все едно си станал жертва на кофти пластичен хирург, злоупотребил с ботокс. Превърнал си се в сянка, на онова светло и ярко нещо, живяло щастливо преди. Вече не търсиш любовта. Не вярваш в нея. И не я виждаш. Не ти се случва. Защото няма как да получиш нещо, което не можеш да дадеш!
Следващ постинг
Предишен постинг
'Моят критерий е следният: ако една връзка израства като дълбочина, всичко е наред. Продължавай! Постарай се да я изчерпиш, ако можеш. Но ако тя не израства, не се задълбочава, ако интимността вече не разцъфтява, ако всичко е спряло и ти се привързваш просто защото не знаеш как да напуснеш и как да кажеш довиждане, ти унищожаваш своята способност за любов.По-добре да се движиш, да смениш партньора, отколкото да унищожиш любовта. Защото любовта е целта, а не партньорът! Ти обичаш един човек не заради самия човек. Ти го обичаш заради любовта! Любовта е целта. Затова ако тя не се случва с този човек, нека се случи с някой друг, но нека да се случи! Дай й възможност за приемственост. Тази приемственост, този поток на любовта, която непрестанно се случва, ще те въведе по-дълбоко в нея, ще внесе дълбочина, нови измерения, нови реализации…
Една истинска красива връзка не е просто добра – тя е изключителна! Никога не се задоволявай с по-малко. Само една изключителна връзка може да внесе дълбочина. Ако тя не се случи, имай достатъчно смелост да й кажеш сбогом – без оплакване, без недоволство, без гняв. Какво можеш да направиш? Щом не се случва – не се случва.
Не можеш да накараш другия да се чувства виновен. Какво може да направи той? Каквото може да направи, той го прави. Каквото можеш да направиш и ти – правиш го. Но ако някак си не се получава, ако не си подхождате, ако не сте предназначени един за друг, не продължавай да насилваш нещата. Това е като да пъхаш квадратна тапа в кръгла дупка…
Аз ви уча да сте верни на любовта, а не на хората. Бъдете верни на любовта. Никога не изменяйте на любовта, това е всичко! Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш всичко това, което е прекрасно в живота! Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш и възможността за молитва, защото само любовта, когато стане по-дълбока, може да те приближи до молитвата.”
Бой? Насилие? В никакъв случай! Раздялата е задължителна. Макар че за майката е болезнена, ако има деца. И често невъзможна, ако има материална зависимост от насилника.
И още нещо. Любовта не се пише. Тя се живее.
цитирайЕдна истинска красива връзка не е просто добра – тя е изключителна! Никога не се задоволявай с по-малко. Само една изключителна връзка може да внесе дълбочина. Ако тя не се случи, имай достатъчно смелост да й кажеш сбогом – без оплакване, без недоволство, без гняв. Какво можеш да направиш? Щом не се случва – не се случва.
Не можеш да накараш другия да се чувства виновен. Какво може да направи той? Каквото може да направи, той го прави. Каквото можеш да направиш и ти – правиш го. Но ако някак си не се получава, ако не си подхождате, ако не сте предназначени един за друг, не продължавай да насилваш нещата. Това е като да пъхаш квадратна тапа в кръгла дупка…
Аз ви уча да сте верни на любовта, а не на хората. Бъдете верни на любовта. Никога не изменяйте на любовта, това е всичко! Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш всичко това, което е прекрасно в живота! Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш и възможността за молитва, защото само любовта, когато стане по-дълбока, може да те приближи до молитвата.”
Бой? Насилие? В никакъв случай! Раздялата е задължителна. Макар че за майката е болезнена, ако има деца. И често невъзможна, ако има материална зависимост от насилника.
И още нещо. Любовта не се пише. Тя се живее.
Търсене
За този блог
Гласове: 2
Архив