Такава нощ не си сънувал -
като целуната от ангел.
Да можех да я нарисувам,
поне на листа да остане:
със полудели снежни къдри
по кадифеното й рамо
и звездопад, за да събуди
последен декемврийски пламък,
та щом протегне жадни пръсти
луната й да го опари
и робата й да се плъзне
под дланите на януари.
А после да е много тихо,
да се стопи светликът лунен,
та мене никой да не види.
И ангелът да ме целуне.

Оригиналните метафори правят стихотворението загадъчно и красиво. Предполагам, абстрахирате се от завистливите минуси, защото те са намек за висок рейтинг.