Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11.2017 21:52 - Спомни си онзи, Другия, и му прости!
Автор: platan Категория: Изкуство   
Прочетен: 1139 Коментари: 6 Гласове:
11

Последна промяна: 07.11.2017 21:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Каква си ми беличка, пухкавка, нежна...!

Хитрушо, напразно притваряш очи.

В тях парна ме вече искрица метежност,

макар че дъхът ти свенливо мълчи.

От мен не очаквай театър, молби,

нито жалко, сълзливо признание;

ще накъсам безжалостно, с твърда ръка

всеки опит за равно дихание!

 

Срамежливото копче, иликът досаден

нямат шанс да получат отсрочка.

Глух за невинно „недей”, „не сега”

просто сграбчвам, превземам... и точка!

В цитадела, наречена „Така е прието...”

имам съюзник, предвкусващ разплата;

Към тебе – разголвана, тръпна – сърцето ти,

накрая самО ще открехне вратата...

 

Не чуваш Поета? – Избутан в кьошето,

гизди „обичам” в сонети изискани,

вместо да хапе и драска ушето ти

с моето дръзко и грапаво – „Искам те!”.

И ще те имам! - С дланта си на скитник,

с пръсти, преброждаща крачка по крачка

пътечките тайни към свята обител...

Прокуждай ме с вопли на тялото здрачно,

 

преграждай пътеките – явни и скрити!

Всеки твой спазъм с искри подклажда

тлееща прахан в недрата първични.

От първия пламък избухнала жажда,

ще гребна дълбоко със страст на езичник,

за още, и още...! Тогаз  покажи ми -

трескава, гола - напук на приличие,

че мразен макар, съм желана причина

 

за гърча неистов, за стона безсилен;

Нека да видя как буря в очите

сладостна мъка безмерно разлива;

как влажно под сластно ухание тяло -

морно, безпаметно - в транс се извива!

Танцувай, вълшебнице, грешнице бяла,

вакханко прекрасна, огнено-жива!

Такава те искам – моя, и... дива!

 

Когато птица, с дълго спотаяван крик,

разчупи бледия кристал на тишината,

късче мъничко ще се стопи за миг

от жарещия порив на безумен вятър,

в една сълза – безценната  награда

за мен и устните, отпили я с наслада!

Ти вече си поела през полето,

подир заглъхващите струни на копнежа...

 

Щом върнеш се – пречиста, утолена,

с роса във скута на изстрадана безбрежност,

навярно ще завариш тук Поета,

разстилащ одеялце - кротка нежност.

Ще чуеш приказка, започнала с „Обичам те!”

и доразказана по теб с изкусни устни;

Заслушай се! Към края й недей да тичаш!

Можеш в шепота задълго да се сгушиш...

 

Да, и тази приказка си има край.

Щом луднало звънче го възвести,

спомни си онзи, Другия... и му прости!

 

07.07.2014




Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ladylady - многооо красиво....
07.11.2017 22:54
и нежно,
и..диво...
словото ти е Огниво..
добре дошъл, липсваше,платане...
цитирай
2. platan - Привет, Лейди!
08.11.2017 14:14
Ха сега, де...! Хем нежно, хем диво. :)
Така и требе да е, май. Той, сексът, е като автомобила. Нужно е да се сменят скоростите, инак двигателят се "мъчи" и бързо се скапва. :) В края на краищата сменят шофьора... :)
Благодаря за ласкавия отзив!
Чак пък да съм липсвал... :)
цитирай
3. ladylady - да дам,искрена съм, знае го ..целият блог..
08.11.2017 15:35
:)))
блазе ти на Музата!
цитирай
4. platan - Да даммм... :)
08.11.2017 18:19
честичко се е случвало да блазьосват музата ми и аз винаги съм назовавал нейното име - Жена. И съм искрен в това, също като теб. :)
цитирай
5. stih - Харесах,Платан!
09.11.2017 19:02
Почувствах сигурност, която силно въздейства...
цитирай
6. platan - Здравей, Ели!
09.11.2017 20:58
Винаги ми е приятно, когато творец с богата и чиста душевност се отбие на страничката ми.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: platan
Категория: Изкуство
Прочетен: 221774
Постинги: 43
Коментари: 344
Гласове: 4688
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031