Постинг
30.10.2017 16:18 -
Понеже ми писна да слушам постоянно оплаквания от проблемите, нека ги погледнем заедно в очите...
Ако сме по-осъзнати, търпеливи, целенасочени и устойчиви скоро ще разберем, че проблемите са просто стимулиращи духа, разума и волята дразнители, които ни вадят от измамния покой на самодоволството и така ни помагат да опознаем по-добре себе си.
Те ни помагат да видим и осъзнаем нови аспекти от своята същност, а после да решим кое от видяното ни харесва да бъдем занапред, да проявяваме и развиваме в живота си, за да постигнем вътрешна хармония и да застанем над обстоятелствата.
Погледнати от този ъгъл, проблемите са също като добрите, почтени приятели. Никога не ни спестяват истината и не ни приспиват с ласкателства. Застават пред нас с директния въпрос кои сме в същност, какво искаме от живота и кои избираме да бъдем от тук нататък?! И чакат търпеливо нашия отговор. А след това продължават нахално да питат, дали можем да понесем отговорността за новия си избор, ако сме направили такъв, или ще я прехвърлим пак по навик върху другите и върху обстоятелствата?
С подобни въпроси ни изваждат от измамния сън на инерцията, което за повечето хора е твърде стряскащо. По тази причина много от нас не приемат добре нито проблемите, нито хората, които задават такива директни, неудобни въпроси. Предпочитат да се заобикалят с удобни клакьори-ласкатели и да вегетират в полудрямка, отказвайки да осъзнаят, че така лишават себе си от достоен живот и истински приятели, като неусетно се превръщат в своя най-сериозен проблем.
Затова, вместо постоянно да хленчим, нека приемем проблемите като загрижени за израстването ни приятели, които ще ни помогнат да познаем себе си и разберем същността си.
Те ни помагат да видим и осъзнаем нови аспекти от своята същност, а после да решим кое от видяното ни харесва да бъдем занапред, да проявяваме и развиваме в живота си, за да постигнем вътрешна хармония и да застанем над обстоятелствата.
Погледнати от този ъгъл, проблемите са също като добрите, почтени приятели. Никога не ни спестяват истината и не ни приспиват с ласкателства. Застават пред нас с директния въпрос кои сме в същност, какво искаме от живота и кои избираме да бъдем от тук нататък?! И чакат търпеливо нашия отговор. А след това продължават нахално да питат, дали можем да понесем отговорността за новия си избор, ако сме направили такъв, или ще я прехвърлим пак по навик върху другите и върху обстоятелствата?
С подобни въпроси ни изваждат от измамния сън на инерцията, което за повечето хора е твърде стряскащо. По тази причина много от нас не приемат добре нито проблемите, нито хората, които задават такива директни, неудобни въпроси. Предпочитат да се заобикалят с удобни клакьори-ласкатели и да вегетират в полудрямка, отказвайки да осъзнаят, че така лишават себе си от достоен живот и истински приятели, като неусетно се превръщат в своя най-сериозен проблем.
Затова, вместо постоянно да хленчим, нека приемем проблемите като загрижени за израстването ни приятели, които ще ни помогнат да познаем себе си и разберем същността си.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Прав си. Проблемите ни държат изправени, докато ни смажат. Проблемите ни ги създават другите или самите ние си ги създаваме, а никой не може да избяга от себе си.
цитирайСериозна тема БатОго.
Въпроса е, че проблемите не рядко са продукт на нашата преценка и затова човек трябва да има своя точна дифиниция за проблем и своя точна, и разумна скала за преценката им.
Хубаво е, по-рядко да се употребява и самата дума.
цитирайВъпроса е, че проблемите не рядко са продукт на нашата преценка и затова човек трябва да има своя точна дифиниция за проблем и своя точна, и разумна скала за преценката им.
Хубаво е, по-рядко да се употребява и самата дума.
....но се отнася за хора изградени като личности.За другата категория,която добре си описал..„
„Предпочитат да се заобикалят с удобни клакьори-ласкатели и да вегетират в полудрямка, отказвайки да осъзнаят, че така лишават себе си от достоен живот и истински приятели, като неусетно се превръщат в своя най-сериозен проблем.“– мисля че не важи.
Затова ще ти отговоря малко по радичковски.
– Така е ,но не си прав.
Предполагам ще ми отговориш.
– Не съм прав,но е така.
цитирай„Предпочитат да се заобикалят с удобни клакьори-ласкатели и да вегетират в полудрямка, отказвайки да осъзнаят, че така лишават себе си от достоен живот и истински приятели, като неусетно се превръщат в своя най-сериозен проблем.“– мисля че не важи.
Затова ще ти отговоря малко по радичковски.
– Така е ,но не си прав.
Предполагам ще ми отговориш.
– Не съм прав,но е така.
Всеки от вас е изразил от своята гледна точка своята ясно осъзната истина, което ме радва, защото според мен в играта на живота, която е творческа, всичко е въпрос на гледна точка, осъзнаване и осъществяване /пресътворяване/на осъзнатото. Може и да не съм прав, но е така! :)
цитирайПодкрепям те напълно. Хленченето не е помогнало никому. Но се иска воля и кураж, за да погледнем реалността в очите и да се опитаме да променим нещата, които не ни харесват.
Поздрави за написаното!
цитирайПоздрави за написаното!
Радвам се, че осъзнаваш живота по този начин, защото това е пътя на светлината, който ни прави по-добри.
цитирайНапомни ми, имах на времето коли - Джек. Та то ми казваше - не ми трябват вашите армии, полиции, съд и царе, те ви пазят да не ви стане по-добре. Писна ми от проблемите на управниците, вече те са ми проблем.
Значи да го разбирам, че управниците са ми приятели :)))
цитирайЗначи да го разбирам, че управниците са ми приятели :)))
Умно куче си имал, приятелю! И правилно си го разбрал, че в лицето на управниците можеш да видиш себе си, защото такива си ги избрал или, ако не си ги избрал, да разбереш какъв не искаш да бъдеш... :)
цитирайКолко прям и точен си само
и как в дълбочина навлизаш направо,
така рушат се доста вредни нрави.
Ледове, скали, закостенели схващания
разбиват се с мъдрост и упорство,
с търпение и креативност жива
и с жажда истинска за добротворство.
Проблемите са ни приятели,
решавайки ги ставаме мечтатели,
които здраво държат юздите на живота си в ръцете
и радват се на всяко свое сътворено цвете.:)
Много ми хареса този твой постинг, Batogo!
Поздрави сърдечни!
цитирайи как в дълбочина навлизаш направо,
така рушат се доста вредни нрави.
Ледове, скали, закостенели схващания
разбиват се с мъдрост и упорство,
с търпение и креативност жива
и с жажда истинска за добротворство.
Проблемите са ни приятели,
решавайки ги ставаме мечтатели,
които здраво държат юздите на живота си в ръцете
и радват се на всяко свое сътворено цвете.:)
Много ми хареса този твой постинг, Batogo!
Поздрави сърдечни!
batogo написа:
Умно куче си имал, приятелю! И правилно си го разбрал, че в лицето на управниците можеш да видиш себе си, защото такива си ги избрал или, ако не си ги избрал, да разбереш какъв не искаш да бъдеш... :)
Да, каза ми също, че българският гласоподавател е ”камикадзе” _ гласува и загива, и пак, и пак... То и други неща ми каза :-)
Мъдрото ти и съпричастно отношение към написаното от мен ме радва и вдъхновява, защото недвусмислено говори за твоята почтена и добротворна позиция. Живота има нужда точно от такива Будители!
Чест и почитания от мен!
цитирайЧест и почитания от мен!
Браво
цитирайТърсене