Според мен животът на човека е комбинация от направи си сам и не се сърди, човече!
           Осъзналите тази простичка истина започват да живеят живота по свой собствен сценарий, да го сътворяват и да се радват на сътвореното от тях.
           За неосъзнатите животът е мъка, борба за оцеляване, борба за власт, борба за повече  –  една вечна, изтощителна, безрадостна борба между атакуващите отвсякъде чужди внушения и интереси, умело прикривани зад високопарните твърдения за смисъла на съществуването.

Ако започнеш да мислиш за смисъла на живота, трябва да се прегледаш при психиатър, е казал един психиатър. Животът се живее, а не се мисли за него.
Осъзнаването и самоосъзнаването може да доведе до искане за промяна. И тогава, какво следва?

Ето, един "другар" ти е дал "мъдър" съвет. :) Те другарите не са много-много по мисленето. Усетят ли те, че нещо се отдаваш на мислене, почват да те подозират в контра-революционни уклони и от там - крачката до "народен враг" и агент на империализма и капитализма е нищожна. :)
А сега сериозно: "направи си сам" е мислима и валидна преклузия, но има и друго, а именно: никой не може да надскочи себе си"; има и осихологичен/духовен праг, който никой не може да прекрачи, древните/в античността/ са му казвали "съдба" / модерната психология-окултна дисекция на духа - не е нищо повече от учението за съдбата, трите норни- Клото и т.н., нали се сещаш/. В тоя смисъл Ницшеанското "човек сам кове съдбата си" е погрешна. Свържи ДНК/ родова наследственост/ психологическо състояние - и ще видиш какво можеш и какво можеш "да ковеш" и какво можеш "да си направиш сам". Поздрави

На психиатъра това му е изгодно, за да ти вземе паричките, но ти не забравяй, че и хлебарката си живее животеца, без да мисли за него. Как да ви различавам тогава?!

Съгласен съм, че факторите при изковаването на съдбата са много, но осъзнатият пише своя сценарий според реалната самооценка на възможностите си да го осъществи на практика. Той е наясно, че опитвайки да надскочи сянката си, само ще си вгорчи радостта от изживяването.
Поздрави и от мен, приятелю!

"и хлебарката си живее животеца, без да мисли за него. Как да ви различавам тогава?!"
Ха-ха-ха! По практиката - хлебарката само присъства, та променя действителността само с присъствието си, докато човекът променя истински и творчески действителността - съзижда, разрушава. На някои животни също е присъща съзидателна дейност, на пчелите например. Но и най-лошият архитект, казва Маркс, се различава от най-добрата пчела с това, че при него творението съществува предварително в главата му, докато пчелата действа инстинктивно.

От което следва, че човек първо осмисля живота си, пише си сценария, тогава го живее според смисъла, който му е придал и се радва на сътворяването на своя замисъл, без да се сърди на другите и да ги обвинява. :)

Битката е само отвътре.

А тези, които искат да подчинят другите?

Благодаря ти за разбирането, Сестра. Зарадва ме.
Светли дни!

Някои искат да подчинят другите, други искат да бъдат подчинени, за да се грижи някой за тях... А тези, които живеят с духа си, са избрали свободата и отговорността сами да се грижат за себе си, да сътворяват живота си и тях никой не може да ги подчини. :)