Постинг
12.05.2016 17:24 -
продължение...
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 2248 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 20.05.2016 12:23
Прочетен: 2248 Коментари: 8 Гласове:
21
Последна промяна: 20.05.2016 12:23
5
Разнищилият немалко далавери и мизерии през последните десет години разследващ журналист Георги Колев и скандалната му половинка-режисьор, бяха предприели обиколка на България, за да направят филм за поредния нашенски абсурд. Защото нямаше как друго яче да се нарече странният факт, че при огромната безработица в страната навсякъде се ширеха буренясали, пустеещи земи, които с малко грижа можеха да създадат поминък на немалко хора.
- Мила, като гледам тази пустош, винаги си мисля, че човешкият живот може да бъде асоцииран с нива, която всеки човек получава даром от Вселената при раждането си, за да го осигурява с блага. – каза Жоро на жена си, без да сваля поглед от виещият се през пустеещите земи път. – В тази нива има всякакви семена. Но е въпрос на личен избор, на кои от тях човекът ще позволи да се развият и ще отгледа с любов и на кои ще попречи. А от този избор пък зависи какви плодове ще бере и ще яде след време всеки един.
- Доста дълбокомислено... – кимна тя с кисела усмивка – Обаче си е точно така... И, естествено няма на кого да се сърди освен на себе си, ако се окаже неразумен, мързелив или лош стопанин, който е оставил нивата му да запустее, а плевелите да задушат развитието на плодоносните семена в нея. Близко до ума е, че ако не се е погрижи за отглеждането на добрите семена, няма как да получи добри плодове и ще си гладува цял живот.
- Абсолютно! – Жоро отпи жадно яка глътка вода – Но за съжаление безумният комунистически преврат наложи съветски модел на мислене, управление и начин на живот в страх, мизерия и безпътица, с което все пак успя да пречупи народа ни, заменяйки свободното му развитие с оцеляване. Което пък от любящ, грижовен стопанин го превърна в безразличен, крепостен хаймана, гонещ единствено келепира.
- Хитреците му с хитреци! – Тони оправи разрошената си от нахлуващият през прозореза на колата топъл въздух буйна коса – От опит са знаели, че веднъж отскубнат от земята и имота си, обърнат в пролетариат и натирен като стадо да работи в градския завод или в текезесето срещу мизерна надница, с течение на времето този изстрадал, някога горд и мъдър народ тотално ще се обезличи, обездуши и озвери, а мързелът, тарикатлъкът и лошите нрави ще го превземат отвътре като плевели, след което ще станат тор за всичко примитивно и негативно в него.
- Точно така, миличка, съветските марионетки у нас с помощта на московските си сценаристи постигнаха основната си цел. – Жоро ядно удари воилана с дланта си – Първо избиха цвета на нацията, най-будните и качествените, за назидание. След като взеха страха на хората, беше лесно да ги преобразят в послушно, безразлично стадо, което влачи хомота си безропотно, с наведена глава, оцелявайки и блеейки радостно при подхвъляните от време на време от богатата партийна трапеза трохички и дребни благинки.
Тони се замисли за момент, разля от термоса кафе в две чашки, сложи едната на поставката за шофьора и с тъга в гласа отбеляза:
- Затова обществото ни не намира в себе си нито силата, нито волята да прогони от раните си нахалните, тлъсти социалистически мухи, а ги оставя да наплюват плътта му и да се множат в нея, разлагайки я все по-необратимо.
- Това, което зависи от нас, миличка, е да бъдем очите, ушите и съвестта на обществото и да направим за този парадокс един истински, въздействащ филм, който да е достатъчно силен, за да разтърси общественото съзнание и да провокира хората да се замислят върху възможностите за справяне с мухите и прекратяване на разложението, докато не сме се разкапали съвсем като държава.
- Е, да... Вече не сме безпризорни... Все пак сме в европейското семейство, имаме защитата и помощта на Европа и НАТО... Надявам се всичко това вече да благоприятства за някакво нормално развитие на държавност и реална демокрация в страната.
- Засега и президентът, и премиерът, и правителството дават някакви такива индикации?! – Жоро прокара замислено пръсти по брадата си – Дано само да не са поредната пушилка, зад която всичко ще си остане същото...
/ следва /
Разнищилият немалко далавери и мизерии през последните десет години разследващ журналист Георги Колев и скандалната му половинка-режисьор, бяха предприели обиколка на България, за да направят филм за поредния нашенски абсурд. Защото нямаше как друго яче да се нарече странният факт, че при огромната безработица в страната навсякъде се ширеха буренясали, пустеещи земи, които с малко грижа можеха да създадат поминък на немалко хора.
- Мила, като гледам тази пустош, винаги си мисля, че човешкият живот може да бъде асоцииран с нива, която всеки човек получава даром от Вселената при раждането си, за да го осигурява с блага. – каза Жоро на жена си, без да сваля поглед от виещият се през пустеещите земи път. – В тази нива има всякакви семена. Но е въпрос на личен избор, на кои от тях човекът ще позволи да се развият и ще отгледа с любов и на кои ще попречи. А от този избор пък зависи какви плодове ще бере и ще яде след време всеки един.
- Доста дълбокомислено... – кимна тя с кисела усмивка – Обаче си е точно така... И, естествено няма на кого да се сърди освен на себе си, ако се окаже неразумен, мързелив или лош стопанин, който е оставил нивата му да запустее, а плевелите да задушат развитието на плодоносните семена в нея. Близко до ума е, че ако не се е погрижи за отглеждането на добрите семена, няма как да получи добри плодове и ще си гладува цял живот.
- Абсолютно! – Жоро отпи жадно яка глътка вода – Но за съжаление безумният комунистически преврат наложи съветски модел на мислене, управление и начин на живот в страх, мизерия и безпътица, с което все пак успя да пречупи народа ни, заменяйки свободното му развитие с оцеляване. Което пък от любящ, грижовен стопанин го превърна в безразличен, крепостен хаймана, гонещ единствено келепира.
- Хитреците му с хитреци! – Тони оправи разрошената си от нахлуващият през прозореза на колата топъл въздух буйна коса – От опит са знаели, че веднъж отскубнат от земята и имота си, обърнат в пролетариат и натирен като стадо да работи в градския завод или в текезесето срещу мизерна надница, с течение на времето този изстрадал, някога горд и мъдър народ тотално ще се обезличи, обездуши и озвери, а мързелът, тарикатлъкът и лошите нрави ще го превземат отвътре като плевели, след което ще станат тор за всичко примитивно и негативно в него.
- Точно така, миличка, съветските марионетки у нас с помощта на московските си сценаристи постигнаха основната си цел. – Жоро ядно удари воилана с дланта си – Първо избиха цвета на нацията, най-будните и качествените, за назидание. След като взеха страха на хората, беше лесно да ги преобразят в послушно, безразлично стадо, което влачи хомота си безропотно, с наведена глава, оцелявайки и блеейки радостно при подхвъляните от време на време от богатата партийна трапеза трохички и дребни благинки.
Тони се замисли за момент, разля от термоса кафе в две чашки, сложи едната на поставката за шофьора и с тъга в гласа отбеляза:
- Затова обществото ни не намира в себе си нито силата, нито волята да прогони от раните си нахалните, тлъсти социалистически мухи, а ги оставя да наплюват плътта му и да се множат в нея, разлагайки я все по-необратимо.
- Това, което зависи от нас, миличка, е да бъдем очите, ушите и съвестта на обществото и да направим за този парадокс един истински, въздействащ филм, който да е достатъчно силен, за да разтърси общественото съзнание и да провокира хората да се замислят върху възможностите за справяне с мухите и прекратяване на разложението, докато не сме се разкапали съвсем като държава.
- Е, да... Вече не сме безпризорни... Все пак сме в европейското семейство, имаме защитата и помощта на Европа и НАТО... Надявам се всичко това вече да благоприятства за някакво нормално развитие на държавност и реална демокрация в страната.
- Засега и президентът, и премиерът, и правителството дават някакви такива индикации?! – Жоро прокара замислено пръсти по брадата си – Дано само да не са поредната пушилка, зад която всичко ще си остане същото...
/ следва /
Вълнообразно
В романът ви има голяма празнина - епичната борба на полицията, следствието, прокуратурата и съда срещу корупцията.
цитирайнасилственото коопериране. Цървулите зорлем вкараха хората в текезесета, за да не бъдат собственици, което значи от независими стопани да ги направят безимотни работници, които чакат от Партията нещо да им даде - работа, апартамент, "образование".
По време на Народния блок (1931-1934) по инициатива на премиера Никола Мушанов се приема закон за 50 декара неотмуждаема при никакви обстоятелства земя, която да се гарантира на всеки земеделски стопанин, защото, както казва в Народното събрание Мушанов в отговор на Тронното слово през 1932 г., "собствеността на селянина върху земята е крепостта на българската демокрация". Ето я истината за разрухата на село - почва от 9.9. 44 г. и продължава до днес, докато цървули като горенаписалият просташкия си злъчен коментар, вместо да копа на нивата, лежи някъде на завет; но и него ще го опънат циганите някой ден. )))
цитирайПо време на Народния блок (1931-1934) по инициатива на премиера Никола Мушанов се приема закон за 50 декара неотмуждаема при никакви обстоятелства земя, която да се гарантира на всеки земеделски стопанин, защото, както казва в Народното събрание Мушанов в отговор на Тронното слово през 1932 г., "собствеността на селянина върху земята е крепостта на българската демокрация". Ето я истината за разрухата на село - почва от 9.9. 44 г. и продължава до днес, докато цървули като горенаписалият просташкия си злъчен коментар, вместо да копа на нивата, лежи някъде на завет; но и него ще го опънат циганите някой ден. )))
Кvg55, празнината май не е в романа, а в главата ви, след като не сте осъзнал, че в изброените от вас институции корупцията е най-голяма, тъй като всички са от червеното котило, а както знаем, никой не води епична борба със себе си... :)
цитирайБлагодаря ти за точния, смислен коментар, Славе! Няма по трагична комедия от пътя на цървул, който се изживява като лачен трандафор... Тези имат алергия към истината и това винаги ги издава.
цитирайМного рядко може да се намери нещо читаемо напоследък:)
цитирайЗа мен е чест такава висока оценка от буден, грамотен и осъзнат човек като теб :) Да си жив и здрав!
цитирайbatogo написа:
За мен е чест такава висока оценка от буден, грамотен и осъзнат човек като теб :) Да си жив и здрав!
Май и аз ще трябва да сядам зад компа ида почмам - вече ме сърбят ръцете...
Започвай, приятел! Убеден съм, че можеш много да кажеш и знаеш как най-добре да го кажеш. Успех!
цитирайТърсене