4


         Недялко Свирчевски беше започнал да се схваща. Нямаше представа колко време е престоял в това мумифицирано състояние, но имаше чувството, че дори и да го разопаковат, няма да може да се помръдне. За първи път се чувстваше безсилен и унизен  –  чувства, които обикновено предизвикваше у подвластните си с не малко удоволствие. Но явно висшата житейска справедливост понякога много бързо, като бумеранг се връщаше и караше причинителя да преживее причиняваното от него върху собствения си гръб, за да му помогне да осъзнае как са се чувствали потърпевшите от неговите действия…
         Достигналият до ушите му шум прекъсна наченките на душевен катарзис. В следващия момент при него влязоха двамата му похитители ухилени на гледката, а по-ниският подхвърли подигравателно:
         -  Как си, приятелче? Удобен ли е костюмът?
         По високият се настани удобно в шезлотга срещу него, вгледа се в очите му с вледеняваща усмивчица и заговори с равен глас:
         -  Слушай ме внимателно и съсредоточено, защото няма да повтарям или ако се наложи, няма да е по този приятен начин. Ти ще си нашият троянски кон в банковата  система и в бизнеса тук. Ще ни помагаш с всички сили и средства да ги превземем отвътре!   –   почти прошепна със садистична гримаса, която трябваше да мине за усмивка.   –   От този момент нататък ние и други като нас ще сме твоята сянка. Ти няма да ни виждаш, но бъди винаги сигурен, че сме с теб, наблюдаваме те и те пазим като безценен диамант. Ако си умно и послушно момче, ще те направим могъщ и недосегаем, но ти ще живееш и действаш винаги с мисълта, че ако ни издъниш, ще се озовеш така пакетиран, но с котва на краката, на морското дъно за храна на рибите. Разбираш, нали?!
         -  Да-а...   –   изфъфли през все още болезнено схванатата си след ритника челюст Недялко Свирчевски, а после пое дълбоко въздух, доколкото му позволяваше опаковката и с присъщата си наглост добави   –   Все пак какъв е планът, към който трябва да се придържам?
         Двамата се спогледаха, клатейки доволно глави. Без да го познават лично, чрез получената за него безкрайно подробна информация от бивши и настоящи висши офицери, ръководещи звена в секретните служби, те знаеха за родата и за персоната му повече от самия него и можеха да предвидят всяка негова стъпка.
         -  Успокой се, почини си, момче…   –   подхвана замислено по-ниският, който бавно крачеше около жертвата си като лешояд.   –   Първо осъзнай добре положението... Настрой се психически и добре помисли кои твои черти могат да ти скроят кофти номер… Помисли дали ще можеш бързичко да се справиш с тях… Защото, в крайна сметка от това зависи животът ти… Както можеш да бъдеш на върха, така в следващия може да се окажеш и на дъното на морето… Затова не бързай с плана… И не бъди толкова алчен, защото алчността е лош съветник, заслепява здравия разум и често внезапно прекъсва житейския път…
         След тези мили думи, придружени от приятелско намигане, двамата го оставиха сам с мрачния, застоял въздух и не по-малко мрачните му, пропити от напрежение и страх мисли… Беше жаден и гладен, всичко го болеше... Опита се да разсъждава трезво и практично върху казаното от похитителите… Нещо му подсказваше, че въпреки риска, можеше да извлече невероятни ползи от тази ситуация, ако предположенията му се окажеха верни… Но, засега това бяха само красиви илюзии, докато реалната ситуация беше отчайваща.

                                                                        / следва /

Добре сте го подкарали. Надявям се да опишете всички изявени герои на прехода обективно и всеобхватно. От съществено значение е да опишете процеса на приватизацията - повратен момент в развитието на държавата.

Приватизацията съм описал в първата книга, както и всички възлови процеси на прехода. Айсберг 1 е публикуван в блога ми в началото на 2014г. Но и тук ще има много доизяснявания за онзи период.

Взимайки мотив от чудесното, алегорично на действотелността ни, повествование, се питам: на коя ли кука и в коя ли незнайна кланица ще завърши прасеевски. За вовата путин вече е ясно в коя крематориумна пещ, собственост на ГРУ, ще завърши. Описана е от Виктор Суворов.

Прасеевски ще завърши там, където го отведе свинският му нагон...

ще намира все повече читатели във времето. Браво и успех!

Много ме радва тази твоя оценка на книгата ми. Хубав, творчески ден!

трябва да делает всичко, което му кажат. Може и да има такива в банковата система. "Доброволни" сътрудници на мафиотите.

У нас явно такава е традицията, Славе... По московски образец... :)

Тоест да очакваме почти блажена смърт край шведската маса :)

че винаги се намират Свирчовци, които се чувстват родени за роли като на този Свирчевски. И тъй като вярвам, че човек не се ражда кофти мат'ял, а дефектира впоследствие, единственото логично обяснение на това явление е в непрекъснато пропусканите възможности за научаване на нещо друго, което се е превърнало в навик, а следователно и във втора природа.

Това ми напомня за един от най-талантливите поети на България - Вапцаров, попаднал под влиянието на съветски офицер - вербовчик, който умело се е възползвал от чувствителността на поета и слабостите в семейните взаимоотношения, а след залавянето на Вапцаров, се изпарява яко дим. Не бих се учудил никак, ако този вербовчик е бил награден с високи награди за "отличната" си работа с Вапцаров. Какво да кажем за примитивните некадърници, които мечтаят за вниманието на чуждоземен офицер, в което привиждат доказателство за своята дарба? Никак не е случаен факта, че с помпозната си безочливост повечето от другариата отдалеч напомнят за такива претендиращи некадърници.

Напълно съм съгласен с коментара ти! Но все пак мисля, че мат,ряла също е от значение, както и средата...