Постинг
14.02.2016 07:25 -
продължение...
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 2251 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 19.02.2016 10:16
Прочетен: 2251 Коментари: 10 Гласове:
16
Последна промяна: 19.02.2016 10:16
3
Общо взето новият български елит на прехода представляваше странна симбиоза между абсолютни несъвместимости, обединени единствено от алчността и клептоманията на комунистическия манталитет, съпътстван перманентно от подсъзнателен страх спрямо житейските истини.
Несъмнено най-странната порода между елитните бяха русофилите, които по неразбираема логика наричаха любовта си към съветска, а по късно към путинова Русия патриотизъм, а себе си съответно - патриоти, докато вееха по митингите си руски знамена, изпълнени с ненавист към България?! И чийто вманячен русофилски електорат с неадекватните си реакции и действия накара един изследовател на народо-психологията да ги сравни със съпруги, изтърпяващи заедно с децата си всекидневно домашно насилие от пияния съпруг, насинени и унизени, но неспособни да потърсят правата си от страх или от някакъв обсебващ ги мазохизъм.
Един от елитните русофили, завладян от мания за величие и уж разочарован от демокрацията като бивш главен редактор на вестника на демократите, подкрепян тайничко от твърдото русофилско лоби на българо-руската енергийна мафия у нас, естествено се бе навел ниско към най-хищната, неофеодална част от света – азиатският север. Направо да се чудиш какви пластични хора, ей?! Довчера демократ, а днес - путинист, като че ли двете имаха нещо общо. Какви мистификатори само беше развъдила България - на всеки калъп пасват, само далавера да има... А после защо дясното се разпадало?! Ами с толкова внедрени леви клонинги в него щеше да е много странно, ако не се разпадаше...
Та, ако при нашият бивш главен редактор можеше все пак да се говори за някакви принципи, те се свеждаха до един доминиращ, който гласеше: Моето си е мое, чуждото - общо. От този основен комунистически принцип следваше поведението му на сериозно мотивиран финансово и политически пристрастен лидероман, който е винаги готов да атакува безцеремонно всички пътеки към лостовете на властта.
В неговият маниакален стремеж да надскочи сянката си, тихо се прокрадваше някакво неосъзнато чувство за малоценност, което постоянно го насъскваше да се напъва да привлече повече внимание, привърженици и последователи – гаранция за лидерство и за трайна намеса в политиката.
В името на тази си цел този обществен експонат бе задействал цялата си патриотарска словестна еквилибристика на пълни обороти и чрез подкрепата на няколко про-руски медии бе успял да дотътри безпрепятствено партията си в парламента.
Изпълнен със самодоволството на надхитрил баламите тарикат, той вече се виждаше като основен фактор в политическия живот на страната и блестящ вожд на простолюдието. Убедеността му на диктатор-любимец на масите се засилваше неимоверно от факта, че зад гърба му изцяло стои фанатична група фенове и руският геополитически, тъмен бизнес-интерес, целящ откъсването на България от Европа и Евро-Атлантическия военен съюз НАТО, последвано от превръщането й в руска губерния – една стара комунистическа мечта.
За постигането на тази цел Москва тихомълком инвестираше сериозни пари в развитието и действията на тази, по същност и мотивация типично русофилска партия, която зад патриотарските си изявления беше готова да развява руските знамена по всяко време и да лобира неотклонно за прокарване в българския парламент на интересите на руско-КаДеСарската енергийна мафия у нас.
Пред обществото тя успешно мимикрираше като националистическа, но в същност задачата й бе да разпалва всевъзможни шовинистични, анти-европейски, антинатовски идеи и настроения, като неотклонно се застъпва за руските енергийни проекти и интереси, представяща ги пред обществото като национална благодат.
Крайната цел на цялата политическа еквилибристика бе, окончателно да бъде нахлузен върху България договореният тайно между Москва и агент Гоце план „голям шлем”, базиран върху реализирането у нас на неизгодни руски енергийни проекти, целящи грабеж, източване на националния доход и пълната ни зависимост от руската гео-политика…
Покрай поставената му от Москва сериозна задача, този комично-пародиен полуфабрикат на социалистическия псевдопатриотизъм, наподобяващ гротеските на великия Чаплин, гледаше на себе си толкова сериозно, че предизвикваше иронични усмивки дори в уличните статуи и паметници.
Карикатурният му образ успешно се утвърждаваше от винаги придружаващата го цяла сюрия дебеловрати празноглавци с хамалско възпитание и приматски манталитет, готови да бият всеки, който е погледнал шефа им с недостатъчно роболепие.
Всичко това приличаше на пародиен филм за сухия режим в Щатите, в който мафията демонстрираше парвенюшко превъзходство пред градската управа, но човекът си вярваше и с всеки изминал ден ставаше все по-нагъл и съответно – по-жалък и смешен…
След половин час въпросният московски полуфабрикат Лидеров имаше тайна среща в руската църква с руския посланик в София, който спешно бе поискал срещата, за да даде наставления на своя шерп във връзка с промяната на политическата конюнктура след падането на тройната коалиция от власт.
По вида и поведението на пишман-националиста личеше недвусмислено, че е неизмеримо горд от този факт.
По това време църквата беше почти празна, а хората, насядали тук-там изглеждаха вглъбени в своя вътрешен свят, а що за божествено смирение се криеше зад тази вглъбеност, само те си знаеха.
Когато Лидеров влезе, седна най-отзад и зачака, а след всяка изтичаща минута самодоволството му се трансформираше в напрежение. Тъкмо започваше да губи търпение, сръчкан вътрешно от властното си его, когато преминаващият покрай него свещеник му направи мълчалив знак да го последва…
Следвайки го, Лидеров вече все по-натрапчиво усещаше, как с всяка стъпка след него се доближава до руслото на могъщ финансов поток, набиращ скорост към него, а цената нямаше значение. Дори да беше майка му, без да се замисли, би я продал, защото за него нямаше други ценности, освен лукса, лидерството и шумът на парите – единствените фактори, способни да укротят жестокото му вътрешно чувство на несъстоятелност.
Стаичката, в която го въведе свещенникът, беше мрачна, а тишината в нея – болезнено съветска.
/ следва /
Общо взето новият български елит на прехода представляваше странна симбиоза между абсолютни несъвместимости, обединени единствено от алчността и клептоманията на комунистическия манталитет, съпътстван перманентно от подсъзнателен страх спрямо житейските истини.
Несъмнено най-странната порода между елитните бяха русофилите, които по неразбираема логика наричаха любовта си към съветска, а по късно към путинова Русия патриотизъм, а себе си съответно - патриоти, докато вееха по митингите си руски знамена, изпълнени с ненавист към България?! И чийто вманячен русофилски електорат с неадекватните си реакции и действия накара един изследовател на народо-психологията да ги сравни със съпруги, изтърпяващи заедно с децата си всекидневно домашно насилие от пияния съпруг, насинени и унизени, но неспособни да потърсят правата си от страх или от някакъв обсебващ ги мазохизъм.
Един от елитните русофили, завладян от мания за величие и уж разочарован от демокрацията като бивш главен редактор на вестника на демократите, подкрепян тайничко от твърдото русофилско лоби на българо-руската енергийна мафия у нас, естествено се бе навел ниско към най-хищната, неофеодална част от света – азиатският север. Направо да се чудиш какви пластични хора, ей?! Довчера демократ, а днес - путинист, като че ли двете имаха нещо общо. Какви мистификатори само беше развъдила България - на всеки калъп пасват, само далавера да има... А после защо дясното се разпадало?! Ами с толкова внедрени леви клонинги в него щеше да е много странно, ако не се разпадаше...
Та, ако при нашият бивш главен редактор можеше все пак да се говори за някакви принципи, те се свеждаха до един доминиращ, който гласеше: Моето си е мое, чуждото - общо. От този основен комунистически принцип следваше поведението му на сериозно мотивиран финансово и политически пристрастен лидероман, който е винаги готов да атакува безцеремонно всички пътеки към лостовете на властта.
В неговият маниакален стремеж да надскочи сянката си, тихо се прокрадваше някакво неосъзнато чувство за малоценност, което постоянно го насъскваше да се напъва да привлече повече внимание, привърженици и последователи – гаранция за лидерство и за трайна намеса в политиката.
В името на тази си цел този обществен експонат бе задействал цялата си патриотарска словестна еквилибристика на пълни обороти и чрез подкрепата на няколко про-руски медии бе успял да дотътри безпрепятствено партията си в парламента.
Изпълнен със самодоволството на надхитрил баламите тарикат, той вече се виждаше като основен фактор в политическия живот на страната и блестящ вожд на простолюдието. Убедеността му на диктатор-любимец на масите се засилваше неимоверно от факта, че зад гърба му изцяло стои фанатична група фенове и руският геополитически, тъмен бизнес-интерес, целящ откъсването на България от Европа и Евро-Атлантическия военен съюз НАТО, последвано от превръщането й в руска губерния – една стара комунистическа мечта.
За постигането на тази цел Москва тихомълком инвестираше сериозни пари в развитието и действията на тази, по същност и мотивация типично русофилска партия, която зад патриотарските си изявления беше готова да развява руските знамена по всяко време и да лобира неотклонно за прокарване в българския парламент на интересите на руско-КаДеСарската енергийна мафия у нас.
Пред обществото тя успешно мимикрираше като националистическа, но в същност задачата й бе да разпалва всевъзможни шовинистични, анти-европейски, антинатовски идеи и настроения, като неотклонно се застъпва за руските енергийни проекти и интереси, представяща ги пред обществото като национална благодат.
Крайната цел на цялата политическа еквилибристика бе, окончателно да бъде нахлузен върху България договореният тайно между Москва и агент Гоце план „голям шлем”, базиран върху реализирането у нас на неизгодни руски енергийни проекти, целящи грабеж, източване на националния доход и пълната ни зависимост от руската гео-политика…
Покрай поставената му от Москва сериозна задача, този комично-пародиен полуфабрикат на социалистическия псевдопатриотизъм, наподобяващ гротеските на великия Чаплин, гледаше на себе си толкова сериозно, че предизвикваше иронични усмивки дори в уличните статуи и паметници.
Карикатурният му образ успешно се утвърждаваше от винаги придружаващата го цяла сюрия дебеловрати празноглавци с хамалско възпитание и приматски манталитет, готови да бият всеки, който е погледнал шефа им с недостатъчно роболепие.
Всичко това приличаше на пародиен филм за сухия режим в Щатите, в който мафията демонстрираше парвенюшко превъзходство пред градската управа, но човекът си вярваше и с всеки изминал ден ставаше все по-нагъл и съответно – по-жалък и смешен…
След половин час въпросният московски полуфабрикат Лидеров имаше тайна среща в руската църква с руския посланик в София, който спешно бе поискал срещата, за да даде наставления на своя шерп във връзка с промяната на политическата конюнктура след падането на тройната коалиция от власт.
По вида и поведението на пишман-националиста личеше недвусмислено, че е неизмеримо горд от този факт.
По това време църквата беше почти празна, а хората, насядали тук-там изглеждаха вглъбени в своя вътрешен свят, а що за божествено смирение се криеше зад тази вглъбеност, само те си знаеха.
Когато Лидеров влезе, седна най-отзад и зачака, а след всяка изтичаща минута самодоволството му се трансформираше в напрежение. Тъкмо започваше да губи търпение, сръчкан вътрешно от властното си его, когато преминаващият покрай него свещеник му направи мълчалив знак да го последва…
Следвайки го, Лидеров вече все по-натрапчиво усещаше, как с всяка стъпка след него се доближава до руслото на могъщ финансов поток, набиращ скорост към него, а цената нямаше значение. Дори да беше майка му, без да се замисли, би я продал, защото за него нямаше други ценности, освен лукса, лидерството и шумът на парите – единствените фактори, способни да укротят жестокото му вътрешно чувство на несъстоятелност.
Стаичката, в която го въведе свещенникът, беше мрачна, а тишината в нея – болезнено съветска.
/ следва /
Вълнообразно
Боли ли ни да видим качествата на хората...
Нестандартно за Лидерството и Работата в...
Най-важни предприемачески качества
Нестандартно за Лидерството и Работата в...
Най-важни предприемачески качества
Украйна за САЩ е памперс и тоалетна харт...
Какво е neobux AdAlert ?
НА КОНЦЕРТ. ХУБАВИ АПРИЛСКИ ДНИ И ВЕЧЕРИ
Какво е neobux AdAlert ?
НА КОНЦЕРТ. ХУБАВИ АПРИЛСКИ ДНИ И ВЕЧЕРИ
Толкова много, че веорятно винаги е бил такъв,но ловко се е прикривал. Навремето обаче той спаси в. "Демокрация", защото когато гладуваха 39-имата депутати срещу подписването на Конституцията, претенции към собствеността на вестника като членове на СДС предявиха и СДС-център на Дертлиев, и СДС-либерали на Петко Симеонов. Така бе регистриран в съда за 24 часа т.нар. Издателски синдикат на Агенция "Демокрация", който стана собственик на марката и издател на вестника. В ИС влизаха представители на партиите от коалицията СДС и главният редактор, вкл. и бившите, което значеше Йордан Василев и Георги Спасов. Така вестникът остана в "ръцете" на СДС на "Раковска" 134. Аз бях член на синдиката като представител на ДП-1896, която регистрирахме след напускането през 1994 г. на СДС от Демократическата партия на Стефан Савов. Той увлече със себе си една трета от членовете на ДП и сключи с Мозер оная коалиция Народен съюз. Но ние, окито бяхме членове наДП до този момент и не искахме да излезем отСДС, основахме ДП-1896. Много имам да разказвам на тая тема. )))
цитирайБлагодаря ти за този коментар. Според мен си струва да разкажеш, за да хвърлиш светлина и да изкараш вода от извора, след като си бил в кухнята на демократите. Ще се радвам, ако го направиш, защото хората трябва да знаят истината.
цитирай
3.
slavimirgenchev1953 -
О, аз съм писал, имаше и в блога парасол, но нали ми го унищожиха. Имам и в сайта http://slavimirgenchev.info/
14.02.2016 18:19
14.02.2016 18:19
batogo написа:
Благодаря ти за този коментар. Според мен си струва да разкажеш, за да хвърлиш светлина и да изкараш вода от извора, след като си бил в кухнята на демократите. Ще се радвам, ако го направиш, защото хората трябва да знаят истината.
Ще вляза в твоя сайт и ще чета, защото знам, че ще чета истини.
цитирайМного добро описание на волен. Само че той е бита карта: вече не е ония волен от преди 12-13 години - поостаря; кокаинът съвсем е пасирал мозъчето му; прекалено скандален стана (вече хората го бият/; патриотизма му е явен, съветско-руски и затова вече никой не му вярва. Освен това в русийката вече няма излишни пари за раздаване...изобщо, воленчо ще си доизживее мандата в парламента, пък после...майната му.
цитирай"алчността и клептоманията на комунистическия манталитет".
Познавам алчни и крадливи партийци, но не познавам алчни и крадливи комунисти.
За да бъдеш убедителен, трябва да си екзактен.
цитирайПознавам алчни и крадливи партийци, но не познавам алчни и крадливи комунисти.
За да бъдеш убедителен, трябва да си екзактен.
На България и трябват българи родолюбци, българофили, а не съветско-руски паразити.
цитирайВинаги разчитам на интелигентността на читателите, kvg55. Те от личен опит и осъзнаване на опита знаят точно за какво става въпрос. Истината е в самия живот, а интелигентността позволява на читателите да я различават от лъжите на червения псевдо-елит.
цитирайно като е разбрал къде е чеизът, е решил да се добере сам до него като си нарече чуждопоклоническата шайка "националистическа". "Интереса клати феса" - както казват в ДПС, които го играят протурски под крилото на Кремъл, само и само да не бъдат с ограбената българска Демокрация.
цитирайТочно такава е работата...
цитирайТърсене