Постинг
01.02.2016 10:46 -
Предлагам на вниманието ви втората книга на моят роман "Айсберг" - "Айсберг 2"
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 3623 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 21.02.2016 09:44
Прочетен: 3623 Коментари: 14 Гласове:
19
Последна промяна: 21.02.2016 09:44
ОГНЯН УЗУНОВ
А Й С Б Е Р Г
РОМАН
ВТОРА КНИГА
Когато един народ знае какво иска, той го постига. Когато не знае какво иска, постига онова, което заинтересованите искат от него…
Авторът
ПРОЛОГ
Вече осем години бяхме в третото хилядолетие, на което черногледците възлагаха апокалипсис, писателите-фантасти - уникални промени, а де факто България все още тънеше в олигархичния посткомунистически феодализъм и нямаше тенденции скоро да се измъкне оттам…
Слънцето бавно се издигаше над хоризонта, за да види за пореден път залязването на още една надеждица на българите за повечко радост и по-качествен живот… Еврокомисията беше спряла изплащането на парите от фонда за възстановяване и развитие. Причината беше, че грабливата тройна коалиция, която упорито работеше за превръщането на България в Бълхария, явно неспособна да различава усвояване от присвояване, се беше увлякла в измамите с чуждите пари, предназначени за изграждане на икономически перспективни проекти у нас. Вместо да създаде с тях нови, качествени работни места, парите на европейските данъкоплатци бяха отклонявани по роднински и потънаха в нечии бездънни джобове като вода в пясъци...
След като разкри измамите, Европа естествено ни изключи от веригата. Така, с лека ръка се сбогувахме с безценната възможност чрез подарени инвестиции да съживим умиращата си икономика. Но, такива политици си избирахме – алчни, крадливи и глупави. Пък и нямаше на кого да се сърдим, щом им се бяхме доверили за трети път след двете причинени от тях тежки икономически катастрофи…
Освен това, понеже основните манипулатори бяха на власт и нямаше кой да го насъсква, народът кротко, в полудрямка преглътна поредния горчив хап, като се отдаде още по-страстно на ядене, пиене и псуване под мустак, за да може по-лесно да забрави случилото се, та следващия път пак да избере същите слепци за свои водачи, за да го натирят още по-навътре в тресавището на милиционерския феодален капитализъм от путински тип…
Въпреки обезнадеждаващите факти, будителите от клуб „ Светлина „ все пак не се отказваха от благородната си, макар и твърде оптимистична, да не кажем налудничева идея да събудят своя народ, макар да осъзнаваха, че юнакът балкански яко се беше опил от жаждата за пари и лукс, теглеше заеми, живееше като под хипноза в имитация на висок стандарт, без да се замисля въобще за последиците и всяко съблазнително обещание го отклоняваше от истината и го набутваше все по-дълбоко в блатото…
Като деца, които се опитват да събудят пияния си баща, за да ги прибере в къщи, будителите продължаваха опитите си да припомнят на народа, че е имал могъща държава и национална чест, които е загубил пак поради податливост на чуждо влияние, на собствената си алчност, на безхаберието и продажността на псевдо-елита си… Опитваха се по всякакъв начин, дори чрез разпиляните искри от останалото само в книгите възрожденско достойнство да предизвикат юнакът балкански да отвори поне едното си око, за да поеме отново след дълги години на летаргия по своя път на честта и мечтите, но…
В деветата година от третото хилядолетие, след пукването на поредната пролет, отново наближаваше Великден, великият ден на възкресението на Вселенския дух в човеците, напомнящ им кои са в същност и защо отъпкват майката Земя… Обаче човеците, кой знае защо, упорито отказваха да се вслушат в духа и в сърцата си… Вместо това продължаваха да се вслушват в медийните манипулации и да я карат, както си знаят - по най-лесния и безперспективен начин, отчаяно умувайки върху философския въпрос дали човек яде, за да живее или живее, за да яде…
През юли следваха новите избори, заредени с новите стари надежди и неотвоювани, неоправдани очаквания, зад чиято мъгла не се виждаше никакъв осъзнат път… Новото винаги присъстваше в съзнанието на хората като доброто вълшебство но, израждайки се в бездейно, хипнотично очакване, скоро се оказваше добре познатото старо тресавище, носещо поредното разочарование поради разминаване с реалността и поради различието в целите на управляващи и управлявани…
Новите лица в политиката, ако въобще имаше такива, обикновено бяха добре напудрените стари задници или техни клонинги… Колкото и странно да бе обаче, от това постоянно повторение нашето дремещо общество този път май си бе направило труда да се поразбуди и да извлече някоя и друга поука...
Виждайки как в следствие на това властта вече им се изплъзва, от тройната коалиция направиха последен предизборен пирует, който и да не им донесеше успех, поне щеше да затормози новите претенденти, а за отиващите си да остави добър спомен. Бяха решили в последния момент да увеличат с 10% пенсиите, честта на чието изплащане се падаше на следващото правителство, без да имат предвидени бюджетни средства за това. Така, според техните сметки, щяха хем да си направят предизборната пропаганда, хем да заложат бомба със закъснител за наследниците си, която разбира се не беше единствената.
Предвид факта, че пенсионерите у нас бяха една трета от населението на страната, това си беше направо гавра с едва прохождащата партия ГЕРБ, която освен с набиращата скорост световна икономическа криза, трябваше да изплаща допълнително доста извънбюджетни пари…
По време на управлението на тройната коалиция хората бяха затвърдили опасния си навик да живеят на кредит и да очакват животът да се оправи от самосебе си, понеже световния икономически подем все още го позволяваше. За щяло и нещяло всеки теглеше заеми от банките, в безплоден опит поне външно да имитира изобилният американски начин на живот, без да се интересува дали ще може да ги изплаща по-нататък. И у нас беше станало модерно да се живее по този безумен начин, сякаш най-важното в живота бе луксът, който даваше възможност другите да те забележат…
На фона на цялото това неадекватно разточителство, а може би именно поради него мастити световни икономически експерти предвиждаха глобалната финансово-икономическа криза да удари всички сектори на живота. Въпреки предупрежденията за тази тенденция, у нас нямаше кой да ги чуе и да предприеме мерки, защото тези експерти не бяха московци, пък и за напускащите властта така беше най-удобно - да имитират бюджетни излишъци и да ги разхищават за партийните си удобства…
Тройната коалиция самодоволно твърдеше, че кризата няма да ни засегне. Така се бяха ояли, че въобще нямаше да я почувстват, но защо пък да не похарчат бюджетния излишък, след като имаха възможност за това?! Което даваше на народа, лесно вярващ в лъжата, ясен сигнал, че може да продължава да строи и да купува луксозни жилища и автомобили на кредит и да яде и пие на корем, сякаш предстоеше не криза, а безкраен празник…
Банкерите с усмивка потриваха ръчички и крояха планове как да вдигнат лихвите и да притиснат длъжниците си в удобния за това момент, след като техните хора вече нямаше да са на власт за да отнесат народния гняв, а кризата можеше да им послужи успешно да покрият раздадените на близки и удобни приятели невъзвратими заеми, което се бе превърнало в патент на българския преход от комунизъм към комунистически капитализъм…
Разкритията за заговорите на кукловодите срещу българското общество отлежаваха на сянка в архивите на бюрократично-съдебната система вече повече от три години, уж чакайки реда си, който все не идваше, а самите кукловоди вероятно продължаваха конспиративната си дейност под друга удобна форма някъде другаде, необезспокоявани от властите, които им бяха подчинени и верни като кученца…
/ следва /
P.S. За сведение на желаещите да прочетат първа книга, публикувал съм я цялата в блога си. Началото е на дата 14.01.2014г.
Вълнообразно
Пътят към зелената икономика да не завър...
Толкова много безсмислена злоба
Арменски фермер сънува сън копаеше упори...
Толкова много безсмислена злоба
Арменски фермер сънува сън копаеше упори...
Това е от категорията "черни романи".
Интересно ми е през коя година на третото
хилядолетие над България ще съмне.
цитирайИнтересно ми е през коя година на третото
хилядолетие над България ще съмне.
БатОго, минах само по диагонал и оставам с впечатление, че си започнал не роман а пишеш историята която никой не иска да напише и да се знае. Успех! :)))
цитирайkvg55 написа:
Това е от категорията "черни романи".
Интересно ми е през коя година на третото
хилядолетие над България ще съмне.
Интересно ми е през коя година на третото
хилядолетие над България ще съмне.
пп Само да ти припомня поговорката „Където и да отиде врана, все осрана“!
Чудесно мото, надявам се и вярвам, че и романът е чудесен!
Да, тази отвратителна и горчива каша, която се бърка четвърт век, може поне подобаващо добре да бъде описана!
Хубав ден!
цитирайДа, тази отвратителна и горчива каша, която се бърка четвърт век, може поне подобаващо добре да бъде описана!
Хубав ден!
Това е мой експеримент да напиша романизирана история на прехода, за да е по-многопластова, хвърляща светлина от повече ъгли и по-интересна за читателя.
цитирайЩе дам най-доброто от себе си, за да оправдая доверието и очакванията ви и най-вече, да следвам логиката на реалностите, разкриващи истината за този период от живота на България!
цитирай
7.
getmans1 -
БатОго, където трябва ще хвалим, ще спорим или критикуваме но важното е да си изясним истината която която можем да понесем ...
01.02.2016 22:00
01.02.2016 22:00
batogo написа:
Това е мой експеримент да напиша романизирана история на прехода, за да е по-многопластова, хвърляща светлина от повече ъгли и по-интересна за читателя.
... а тази която не можем поне по-леко преглътнем и признаем за грешка. В такъв преход като смяна на система на управление никога не е било да няма грешки.
Сега нямаше „Народен съд“ което е добре но, нямаше и лустрация което си е голяма грешка.
ПП Думата „лустрация“ редактора възприема като грешна, видиш ли за толкова години колко чуждици приех ме а тази, не!?
Както мътната вода, така и мътният живот се налага да се пречистват, за да станат годни и полезни за употреба. Сиреч, за да стане животът в България нормален и да поеме по естествения си път, наложително е идеолозите и слугите на комунистическия режим, обявен със закон за престъпен, да се извадят на светло и да нямат достъп до законодателната и изпълнителна власт на държавата. Комунисти не могат да градят демокрация, защото не я разбират и това е очеваден житейски факт през последните 26 години.
цитирайТой е също толкова виновен за нещата, колкото и излъченият от него квазиелит. Види ли, че има гювеч, веднага гледа да намаже, а не мисли за после, за утре, за бъдещето.
Прост народ - прост елит.
цитирайПрост народ - прост елит.
А след намазването си плаща скъпо и прескъпо, като винаги обвинява Европа, НАТО и Америка за това, но никога не осъзнава или няма силите да си признае, че най-вече сам си е виновен за нещастията, които винаги са просто последствия...
цитирай:) Живееш в романа, който пишеш...
цитирайИзживяването е основния аргумент на истината, която животът съдържа.
цитирайДобро начало.
Ще ми бъде интересно да прочета повече.
...
''По време на управлението на тройната коалиция хората бяха затвърдили опасния си навик да живеят на кредит и да очакват животът да се оправи от самосебе си, понеже световния икономически подем все още го позволяваше. За щяло и нещяло всеки теглеше заеми от банките, в безплоден опит поне външно да имитира изобилният американски начин на живот, без да се интересува дали ще може да ги изплаща по-нататък. И у нас беше станало модерно да се живее по този безумен начин, сякаш най-важното в живота бе луксът, който даваше възможност другите да те забележат…''
Това ме разсмя малко:)
цитирайЩе ми бъде интересно да прочета повече.
...
''По време на управлението на тройната коалиция хората бяха затвърдили опасния си навик да живеят на кредит и да очакват животът да се оправи от самосебе си, понеже световния икономически подем все още го позволяваше. За щяло и нещяло всеки теглеше заеми от банките, в безплоден опит поне външно да имитира изобилният американски начин на живот, без да се интересува дали ще може да ги изплаща по-нататък. И у нас беше станало модерно да се живее по този безумен начин, сякаш най-важното в живота бе луксът, който даваше възможност другите да те забележат…''
Това ме разсмя малко:)
Малко смях през сълзи никога не е излишен... Особено в нашенската шантава действителност.
цитирайТърсене