Предлагам ви текста на притчата и кратък, неангажиращ мой коментар:
        
          " - Не живеем ли всички в един и същ обективен свят!? -  запитал веднъж ученик своя учител.
          - Да  -  отвърнал учителят  -  но ти виждаш себе си в света, а аз виждам света в себе си. В тази нищожна наглед перцептивна подробност се съдържа разликата между свободата и робството."
          
         Кратко и съдържателно, нали?! Всичко е въпрос на гледна точка. И всяка гледна точка съдържа в себе си огромни последствия, свеждащи се общо взето до свобода или робство. А истината е простичка, ясна и въпреки това или точно затова  -  красива и полезна за всеки, който има очи да я види и интелигентност да я разбере и осъзнае.
         Никога не ми беше идвала наум такава съвършена илюстрация на свободата и робството, каквато е тази притча.
         Тази притча ми помогна още по-ясно да осъзная, че когато някой вижда себе си в света, се чувства отделен, очужден, нищожен пред огромния, непознат свят отвън. А това го изпълва с безсилие и страх, провокиращи агресия, желание да се доказва, да бъде повече от другите, да има повече, да властва, да мачка, да осъжда, дори да убива...  Но когато човек осъзнае, че той самият е светът, че е една микровселена, образ и подобие на макровселената, че в същността и целостта си я съдържа в себе си с всичките нейни позитиви и негативи и от неговия личен избор зависи дали ще бъде свободен или роб, животът придобива други измерения. И тогава се случва чудото, наречено живот в светлина и истина, а човекът става способен да обича и да бъде полезен за цялото, с което става безкрайно полезен и за самия себе си. 

          

поздрави!

И перспективно... Поздрави и от мен!