Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2014 15:26 - Да надраснеш фобиите от Огнян Узунов
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 1313 Коментари: 6 Гласове:
20

Последна промяна: 19.11.2014 15:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
      Понеже напоследък забелязвам засилена носталгия по комунистическото минало не само у неговите съвременници, които не желаят да признаят дори пред себе си духовната мизерия и социално вегетиране, което са преживели през този период на нагаждачество, дребни хитрини и тарикатлъци, но и у младите, които нямат въобще реална представа за примитивния начин на живот и липсата на елементарна лична свобода, ще разкажа една житейска история, пък вие си правете изводите сами...
      Споделял съм я и друг път, но този път искам да пожелая на моя народ да се събуди, осъзнае и възкръсне като Феникс от пепелта на жалкото си близко минало и да продължи напред пътя си в истина, светлина и справедливост...



                                                 ДА НАДРАСТНЕШ ФОБИИТЕ



  Има майки, които задушават децата си. Има държавни уредби, които задушават народите си. Както има и деца, и народи, които се възраждат след задушаването, изпълнени с още по голяма сила и воля за Живот.
  Ти стоеше до отворения прозорец, гледаше калната локва насред вашата уличка и се опитваше с все още неопорочения си ум да си обясниш нещата от живота. Като например защо тази локва е там, защо живеете в тази влажна съборетина, защо въпреки неуморните усилия на родителите ти от сутрин до вечер животът ви не става по-качествен… После майка ти се прибра, целуна те по челото и направи набързо скромна вечеря. Малко по - късно се прибра баща ти, уморен, изнервен както обикновенно. Вечеряхте мълчаливо, с мрачни лица, сякаш всеки се притесняваше да сподели мислите си с другите, за да не ги изнерви допълнително. А на теб от това ти стана още по - тъпо, защото наближаваше пълнолетие, а ти липсваше безгрижието на детството, веселието и радостта, с които естествено се свързваше понятието детство.
  След вечеря майка ти и баща ти седнаха на по бира пред телевизора за да поразпуснат след тежкия ден, а ти излезе да се видиш с приятелите си, да поскитате малко по улиците и да изпушите по някоя цигара на пейките в градската градина, защото за друго нямахте пари.
  Общо взето така минаваха дните, докато една сутрин баща ти не се събуди. Беше малко преди да започнат матурите ти  -  много важен период за теб. Но така или иначе нещата се случват невинаги в удобно време. От стреса и напрежението покрай погребалните церемонии, твоите изпити и безпаричието, майка ти получи инсулт. В следствие на това огромния товар изневиделица се струпа върху теб, а ти въобще не беше готов за него. Но в крайна сметка на никого не му пукаше за това. Животът те приканваше да поемеш нещата и да покажеш себе си…

                                                                            ххх

  С такава нагласа обикаляше пред кабинета на главния лекар като голям хищник в малка клетка. Чакаше да изпишат майка ти, за да я прибереш в къщи. След инсулта лявата и страна беше парализирана. Едната от ръцете, които винаги бяха те дарявали с нежност и любов, сега приличаше на изсъхнал клон. Дори тъжната, меланхолична усмивка коварната болест бе превърнала в зловеща гримаса. От света, в който беше израсъл, бе останала само една развалина…Завидна перспектива пред един тинейджър…
  След като се постара да създадеш всички удобства на болната си майка, ти се опита да четеш за изпитите, но бързо се отказа, защото в ушите ти звучаха нейните жални ридания, а ума ти се шашкаше от въпроси като: „Какво ще правя от тук нататък?!” а също „Коя нечиста сила беше превърнала един честен и трудолюбив мъж в неудачник, една грижовна майка в жив труп, а синът им - в жертва?! „. Както по всичко личеше, подобни въпроси щяха постоянно да те съпътстват неопределено дълго време. Защото в цялата ситуация се съдържаше някакъв абсурд, за проумяването на който ти все още беше твърде зелен…

                                                                            ххх

  Тежката нощ предвещаваше твърде разнообразен ден. Предстоеше ти да уреждаш множество семейни формалности, да напазаруваш, да сготвиш, а времето ти беше ограничено, защото майка ти не можеше да се обслужва.
  Разбира се това въобще не касаеше бюрократите, от които зависеше първата част от задачите ти. Тях дори торнадо не би ги размърдало. Може да се каже дори, че изпитваха някакво садистично удоволствие когато ти губеха времето. А като се прибра без да си свършил и половината от работота, майка ти се беше подмокрила и тихо плачеше.
  На следващия ден само опита и интелигентността ти помогнаха да се справиш по - добре. Пенсията, която с много зор отпуснаха, можеше с повече въображение да храни един вегетарианец или в най добрия случай двама напреднали йоги.
  Дните ти бяха станали сякаш разтегателни, защото успяваше въпреки всичко да се справяш перфектно. Доказателство за това беше както дипломирането ти от гимназията, така и приемането ти в университета. Е, не бяха те приели точно където искаше, но там нямаше задочно обучение, а ти се налагаше да работиш. Освен това трябваше да се грижи за майка си…
  А някои казват, че животът бил скучен. Пълни глупости!

                                                                            ххх

  Всяко начало е трудно. Особено печелившето. И особено когато обстоятелствата всячески искат да те убедят, че ти си от губещия отбор, но твоя вътрешен глас ти казва друго. Има голям риск и яко напрежение. Но пък си струва когато добре познаваш живота откъм губещата страна. А това знание ти дава и едно основно предимство.
Ставаш точен. Играеш по правилата. На теб може да се разчита. Което вече означава успех.., е разбира се и много врагове сред конкурентите. И не само сред тях. Голямо щастие е, че знеш какво е обич, та да разбираш бързо колко те мразят някои.   Например тези, които те потупват приятелски по рамото и се спират да разменят с теб по някоя дума, или те канят на софра, за да те оплюят след като си тръгнеш. Но не си мисли, че омразата им е продукт на мръсните ти сделки или на техния висок морал. Напротив. Те много искат да са като теб, но не могат. Писнало им е да се скапват от бачкане, да си броят стотинките и да жулят долнопробна ракия, но ги е страх и нямат воля да разчупят щампата, да победят системата, която ги превръща в роби. Затова те мразят. Защото ти, вчерашния пикльо си се осмелил да бъдеш това, за което те само си мечтаят тайно. Но омразата не им пречи да те търсят, за да купуват долари от теб по изгодно, а после да се дуят пред познатите си с корекомски стоки. Те никога няма да намразят себе си, ако са на твое място. Никога…

                                                                              ххх

  Преди месец ти се ожени за едно момиче с кофти имидж. За едно чаровно курве, както обичат да се изразяват отворковците, които общуват с жени само от списанията…Та момичето беше превърнало тялото си в стока защото беше решило, че по един или друг начин всеки продава по нещо от себе си. И никак не беше далече от истината, защото в действителност едни продаваха труда си, други ума си, трети съвестта си, четвърти достойнството си, а някои - дори душата си…Тя продаваше тялото си не на кой да е и не за какво да е…
  Като я видя за пръв път, нещо в теб се обърна. Изпита явно желание да я спечелиш. Не за една нощ, а изобщо. Просто така ти идваше отвътре. Знаеше, че ще и дадеш най - доброто от себе си, за да я направиш щастлива.
  Не беше никак лесно. Помогна това, че не беше омърсила душата си и успя да стигнеш до нея. Природната и интелигентност я беше опазила от инерцията. С течение на времето се сближихте. Тя беше естествена, имаше собствено мнение и не беше повърхностна. В началото те ползваше като параван, с твое съгласие естествено, но постепенно започна да ти се доверява, а на теб ти хрумна, че ще бъде добра майка. Почувства я толкова близка, че и разказа живота си, а после като на шега и предложи брак. А тя взе, че прие. Дето казват старите хора, търкулна се гърнето и си намери похлупак.

                                                                                ххх

  Характерна особеност на комунистическия режим бе, че винаги някой трябваше да благоволи или нещо да пуснат. Интересните за бита придобивки като апартаменти, коли и телевизори се продаваха по списък. За тях се чакаше ред понякога с години.  За по дребните екстри като западна литература, екзотични плодове и други подобни се появяваха огромни опашки. Именно по тази причина обикновенния гражданин бе принуден постоянно да търси връзки с разни възлови фигури, за да успее да се сдобие с тези необходими неща възможно по бързо, което създаваше някаква уникална форма на корупция във всички посоки. В същност точно това бе целта на липсите - някой да се облагодетелства от тях.
  Притиснат от обстоятелствата - бременна жена и майка инвалид- ти търсеше по - сносно жилище, защото от личен опит знаеше какво е да живееш сред мухъл и влага, така че по никакъв начин не желаеше повече да подлагаш семейството си на подобни изпитания. Жилищата, които държавата предлагаше на нуждаещи се като вас, обаче бяха почти същите, ако не и по лоши. Това в крайна сметка те принуди да използваш слабостите на системата. Предложи тук там комисионна, хората с високия комунистически морал приеха без дори да трепнат, вдигнаха телефоните и „ нашето момче „ , сиреч ти, за две седмици се сдоби с приличен апартамент. А като си помислиш, че според установения ред дори за панелка в края на града трябваше да чакаш поне десет години…Както и да е…
  Ти продаде бащината си къща за да можеш да обзаведеш добре новото си жилище. После се зае да намериш някоя почтена, самотна жена, която да живее при вас и да се грижи за жена ти и майка ти. Скоро откри една вдовица, останала съвсем сама, след като синът й също се беше пренесъл в отвъдното. Тя с радост прие да живее с вас. Беше кротка, грижовна. Бързо се сближи със семейството ти и скоро стана част от него. Направо беше като ваша майка. Явно за нея вие бяхте единствените близки хора - най добрия начин да се освободи от кошмарните мисли и да се прости с тежката самота…

                                                                     ххх

  Някой анонимен е подал донос. Срещу теб. Може би проява на гражданска съвест. Или пък някаква екзотична представа за добродетелност. А може би зле прикрита завист… Кой знае?! Да му се не надява човек на поп Кръстю, че ще даде такова плодовито потомство…
  Така или иначе, щом са ти лепнали обвинение, значи ще те осъдят. Така беше у нас по онова време. В цивилизования свят трябваха сериозни доказателства, за да те признаят за виновен, а у нас те приемаха за виновен по принцип, пък ти после събирай доказателства, че си невинен, ако си нямаш друга работа…
  Утре заминаваш в затвора. Но не там е бедата. Истинската беда е, че си осъден, защото искаш семейството ти да живее нормално и, че остават много травмирани без причина. Една парализирана майка, останала преждевременно вдовица, защото съпругът й е искал с честен труд да си изхранва семейството, една наранена съпруга, едно неродено още дете, което няма да познава баща си…
  Фаталното може би е, че зад всичко това в сянка остава един самодоволен подлец, още по убеден в правотата си и още по - амбициран за нови подлости, които със същия успех ще продължи да пробутва за обществено съзнание на гърба на страдащите…

                                                                       ххх

  Но времето тече. Всичко в крайна сметка минава. Ето, че е дошло време да се прибереш при своите любими хора. Радостта ви е несравнима, а тя лекува. Е, малко си се прошарил. Жена ти, също. За майка ти и за гледачката няма да говорим…
Най – важното обаче е, че всички сте живи, здрави и достатъчно силни, за да продължавате да се усмихвате и да се обичате…А?! Кое е това голямо момче?! Господи! Та това е синът ти. Прибира се от училище…Колко бързо растат децата, нали?!

                                                                       ххх

  Много са нещата, които те довеждат до решението да се махнеш от родината си. Но основното е, че не желаеш детето ти да бъде жертва като баща ти, майка ти и теб.  Единственото, което искаш в момента е да заведеш изстрадалото си семейство там, където всички ще могат да живеят свободно, достойно и щастливо…
  Не искат да ви издадат международни паспорти. Не разрешават да напуснте страната. Било невъзможно цяло семейство да излезе в чужбина. А за Западна Европа - абсурд. Такава била заповедта. Изобщо как е могла да ви мине и през ум подобна глупост. Ами ако решите да останете там, кой щял да отговаря…Направо ти идва да се просълзиш от гордост, че сте такава ценност за страната си, та трябва да оставите заложник като гаранция, че ще се върнете. Много странна логика… И странна загриженост… Загрижеността на робовладелеца за роба. Интересно как не сте го разбрали досега?!
  Но нози път ти нямаш никакво намерение да се отказваш от идеята си. Добре познаваш хартата за правата на човека, която беше подписана и от твоята държава. Знаеш, че за всички неиздирвани от закона основно човешко право е да пътуват и да се установяват където решат. И си решен да си търсиш правата докрай.
  Ден след ден, седмица след седмица, ти обикаляш по различни инстанции, но навсякъде получаваш един и същ отговор. Накрая стигаш до министерството и успяваш да си запазиш час след три седмици. Останалото е въпрос на здрави нерви…
  Търпението ти е възнаградено. Вече си в кабинета на министъра. Той седи зад масивното си бюро и те разглежда с любопитство, сякаш си някаква реликва. Дава ти знак да говориш.
  Описваш му желанието си да напуснеш страната с цялото си семейство. Излагаш му мотивите си за съдбоносното решение. Той те изслушва внимателно. Има вид на човек, който те разбира. Казва, че ще види какво може да се направи по твоя въпрос и натиска някакъв бутон. Влизат някакви хора. Вероятно иска да се посъветва или да разпореди да ти оправят документите…Но, какво става?! Хората се нахвърлят върху теб, извиват ти ръцете и те закопчават с белезници...
  Странно отношение към съвсем безобиден човек?!

                                                                           ххх

  Утробата, наречена държава, създадена от нас самите, за да ни осигурява добра среда за развитие, не ни позволява да излезем на бял свят. Не зачита свободната ни воля, дадена ни от Всевишния като свещенно право, а напротив, опитва се да ни задуши. Що за държава сме си създали?!
  Този път без съд и присъда те затварят в лудницата. Явно живеят със заблудата, че могат да пречупят твоя дух. И не само твоя, но човешкия дух изобщо. Дори през ум не им минава, че това е абсурдно, защото не познават силата на Духа и не разбират, че всичко извън законите му е просто една краткотрайна илюзия. Но какво друго може да се очаква от материалисти, вярващи само във сетивата и червото си, освен да величаят себе си. И какъв смисъл има да ги приемаме сериозно и да изпълняваме глупостите им, след като те са като мухите еднодневки.., а животът, свободата и любовта са вечени…

                                                                           ххх

  Естествено, като всяко задържащо развитието явление, не след дълго режимът падна. Границите бяха отворени. Теб, вместо да те пречупи, престоят в психиатрията те направи още по - силен. Изпълнен с още по - голяма вяра в себе си, ти направи с близките си своята дълго мечтана обиколка из цивилизования свят, където с тяхната подкрепа сътвори своя нов дом, а животът ви се превърна в доста по - качествено и щастливо изживяване…
  А по същото време в родината ти, макар режимът да беше паднал, нравите бяха останали същите, както и параметрите на живота, което принуди още много хора да потърсят щастието си другаде…За съжаление Бай Ганьо и поп Кръстьо бяха пуснали жилав и дълбок корен в плодородната почва на душите от тая географска зона…

                                                                                                                          Огнян Узунов




Гласувай:
20
0


Вълнообразно


1. mt46 - Поздрав!...
19.11.2014 23:14
Да, никой не отрича, че имаше престъпления, недъзи, пороци, абсурди през соца... За тях се пишеше и преди 1989 г. Ще спомена "Хайка за вълци" на Ивайло Петров, "Лице" на Блага Димитрова, сатирата на Радой Ралин, разказите и пиесите на Радичков и т. н.
цитирай
2. leonleonovpom2 - Поздрави и от мен!
20.11.2014 01:09
Имаше престъпност, имаше и стремеж към укриването и, защото комунизмът беше съвършен строй
Сега сме принудени да свикнем с нея, един вид ежедневна необходимост
На времето това с банките беше абсурдно
Имало е смяна на пари, но официална, не такава като на Иван Костов, да анулира автоматично 9о% от спестяванията
Както казваше един възрастен човек за комунизма-Експлоатация на народа в името на народа
Сега да се чудиш към кого да насочиш тази дефиниция За управляващите и кликата около тях, може би
Лека нощ!
цитирай
3. vmir - Да допълня само един детайл:
20.11.2014 01:42
Подписаната от държавата ни "Харта за правата на човека" съществуваше единствено в някакъв супер ограничен служебен тираж и търсенето й предизвикваше суровите назидателни или неприязнени погледи на онези, които по неведоми пътища се оказваха в началото на всички опашки за благинки и това ги изпълваше с убеденост, че живеят в рая. Комунизмът беше живо олицетворение на поговорката: "На чужд гръб и сто тояги са малко". Същите негодяи днес си плюят в устите да лъжат лумпените колко добре сме си живели тогава и единствената им сериозна грижа е да ги насъскат срещу всичко читаво и кадърно, за да оправдаят собствената си нечестивост и некадърност.
Поздрави!
цитирай
4. batogo - !!!:))) Поздрави!
20.11.2014 11:07
Благодаря ви за изразените мнения! Всяко от тях е чудесен лакмус за манталитета и ценностната система на всеки от вас...
За по голяма яснота ще кажа, че изброените в коментар №1 книги бяха апокрифи, които се продаваха под щанда, а тези на Радой Ралин бяха забранени и се изземаха от книжарниците... Едва след падането на режима можеха да се намерят свободно. За коментар №2 ще добавя, че и най-грозната истина е по-съвършена от най-напудрената лъжа, а когато доиш една крава, без да я храниш, млякото секва, защото кравата изненадващо, кой знае защо, е умряла... :) Коментар №3 съм го преживял лично, затова ще кажа, че разкрива грозната истина.
цитирай
5. miaa - Поздравления! Хубаво е при теб! ...
29.11.2014 16:44
Поздравления! Хубаво е при теб! Предизвикваш, а думите носят емоции и размисли!
цитирай
6. batogo - !!!:))) Благодаря ти, miaa!
29.11.2014 21:17
Коментарът ти ме зарадва и ме мотивира!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 563603
Постинги: 405
Коментари: 2527
Гласове: 17773
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930