Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2014 06:12 - продължение...
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 686 Коментари: 1 Гласове:
13

Последна промяна: 18.02.2014 07:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                                              6

   Зимата беше към своя край, управлението на коалицията вече разкриваше лицето си и беше дошло време граждански клуб „ Светлина „ настойчиво да предупреди обществото за подмяната на основните обществени приоритети, преди тежестта на последствията от това да притисне хората, макар че те сякаш не проявяваха никакъв интерес и желание да се събудят и да осъзнаят случващото се.
   В късния следобед основателите на клуба и техните нови приятели се събраха, за да обмислят ситуацията и да съставят план за действие срещу конспирациите на тройната коалиция. Такъв план бе станал особено наложителен, след като енергийната мафия, подкрепяна от левия президент и руснакът - премиер, се активира в стремежът си да превърне България в страна, изцяло зависима навеки от руските енергийни източници и интереси, като даде на руснаците съгласие за изграждане на АЕЦ Белене и опасния за южното черноморие газопровод Бургас - Александрополис.
   Лишени от реална информация и достатъчно надеждно объркани от противоречивите медийни атаки, хората се хващаха на въдицата за евтиния ток на АЕЦ, който на практика беше евтин за облагодетелстващият енергийната мафияно износ, но скъп за вътрешния пазар.
- Само неграмотни продажници могат да твърдят и само зомбирани са способни да повярват, че след пълна енергийна зависимост от Русия, при която България по всяко време може да бъде изнудвана и доведена до бърз индустриален, икономически и политически срив, държавата ще продължи да провежда своя самостоятелна политика и да отстоява своите интереси и позициите на Евро-атлантическите ни партньори. - констатира професор Славов.
- Веднага става ясно, че това противоречащо на логиката упражнение се прави с цел да се обезсмисли присъствието ни в общността и да се защити руският геополитически интерес в региона.   -   намеси се капитана.   -   Но за някои хора, наричащи себе си социалисти, Русия винаги ще стои преди България и руския интерес, преди българския.
- То си е съвсем естествено.   -   добави Георги Колев - Нали на Съветска Русия дължат половинвековната си абсолютна власт с всичките произтичащи от нея благини, които продължават да текат към тях и сега...
- Добре, такъв е техния интерес. - намеси се Пламен - А обществото къде е в целия пъзел? И защо приема равнодушно засекретяването на договорите, вместо да изисква пълната им прозрачност? Не се ли сещат хората, че всъщност причина за тази тактика е да се скрие от общественото мнение колко неизгодни за всички, освен за червените и за енергийната мафия са изготвяните договори, обременени вероятно с безброй заробващи клаузи точно против нашия национален интерес.
- Хората са свикнали да я карат по инерция, Пламене.   -   отвърна професора   -   Дори не им прави впечатление, че превръщайки в длъжници цялата нация, социалистите срещу многоцифрени комисионни винаги имат наглостта да пласират собствената си сигурност за национална.
- Те открай време се изживяват като национално богатство, колеги. - обобщи Генов - Повече от половин век сме им създавали и утвърждавали този лош навик с търпението и овчедушието си. Нищо чудно, че са толкова нагли.
- Между другото имам приятели в сеизмологичния, според които площадката на АЕЦ Белене се намира върху разлома Вранча и е в много опасна сеизмично активна зона. Това е била една от причините проекта да бъде замразен.    -   каза Колев и добави - Подготвил съм аргументирана статия по въпроса за следващия брой на „Наблюдател”.
- Перфектно, Жоро! - даскала си погледна часовника   -   Приятели, време е да отидем до издателството, за да съставим заедно с екипа на вестника подходяща стратегия.
   Когато пристигнаха, в офиса на издателството се беше събрал целия екип, за да обсъди последно предпечатните материали за утрешния брой и да дооформи редакционното послание. То беше:
  „ Всички бяхме на мнение, че броят трябва да бъде в извънреден обем и тираж, за да се извади всичко наведнъж, а не да се точи във времето, макар втория вариант, на час по лъжичка, да бе доста по-комерсиален. Изданието поначало преследва будителски, а не комерсиални цели. То опитва да предизвика обществото да преоцени инертното си поведение и да проумее най-сетне какво се случва зад паравана от псевдо-социална политика и сладки обещания на тройната коалиция, от която преоценка е време да произтекат необратими последици. Крайно време е след шестнадесет години въртене в кръг подобно на бясно куче, което си гони опашката, обществото да осъзнае своята отговорност и да спре захранването на генератора за илюзии. Дошло е времето да стане ясно на всеки български гражданин, че социалната политика не произтича от социалистите, макар те постоянно да се бият в гърдите, опитвайки открай време да внушават това. Наложително е вече българските  граждани да осъзнаят, че зад това невярно внушение социалистите винаги удобно прикриват далаверите и властовите си амбиции, което животът у нас многократно доказва ...
   Хора на България, огледайте се и проумейте най-сетне, че в същност социалните придобивки винаги произтичат от добрата колаборация между осъзнатата воля на гражданското общество, лоялният към обществото бизнес и лоялните към тях държавни институции,  понеже е в интерес на всички да подобряват качеството на живота като условия, правила и психологически климат, гарантиран от институциите.
   И причините са прости. Легалният бизнес зависи от покупателната способност и психическия комфорт на своите сътрудници, а те и обществото зависят от лоялността на бизнеса като основен данъкоплатец и създател на качествени работни места и от държавните институции, гарантиращи това.
   Общество, бизнес и държава в същност са като скачени съдове и всеки, който се опитва да нарушава този баланс или да внушава нещо друго, е мошеник, работещ срещу обществения интерес и е обречен на провал...”
                                                                                                                От ред-колегията.

- Май вестникът трябваше да се казва „ будител „ вместо „ наблюдател „ .  -  подхвърли с усмивка професор Славов...
- Щеше да е много претенциозно, професоре.  -  отвърна Бързев   -  „ Наблюдател „ звучи по-кротко, сякаш само те подсеща, че вместо да проспиваш онова, което се случва, можеш да го забележиш, осъзнаеш, изживееш и промениш.
- Но все пак изборът винаги си остава твой, нали така?   -   добави разследващият журналист Георги Колев.
- Естествено. Ако ти се спи, спиш. Свещенно право, на което се базира целият относителен земен свят. Е, ако си проспиш живота, никой не ти е крив и е глупаво да обвиняваш другите за това.   -   вметна капитана.
- Чудя се дали заради тоя брой няма пак да ни заложат някоя бомба. На много хора ще им дойде като на заспал   -   кофа студена вода.    -   добави Славов.
- Най-вече на тези, които обичат да приспиват останалите, за да им пребъркат джобовете.   -    поясни Бързев.
- Значи ако все пак успеем да предизвикаме началото на необратими процеси в обществото, които да възстановят естествената динамика и логика на живота, ще сме си свършили добре работата   -   продължи Славов   -   Няма как по друг начин да спрем това безумно въртене в порочния кръг на прехода.
- Съгласен съм, професоре.    -   каза капитана   -   Водата не се ли движи, се заблатява и замирисва. Затова по-добре на война, отколкото до шията в лайна.
Репликата предизвика бурен смях.
- В този случай и аз бих предпочел войната, момчета. - професора се почеса замислено по белега   -    Затова нека пуснем броя за печат, пък да става каквото ще.


7


   Два месеца по-късно по всичко личеше, че разкритията бяха постигнали целта си да раздвижат поне част от заспалото обществено съзнание, но най-вече бяха ужилили високоплатените клакьори от медийния сектор, които трябваше да търсят начин да омаловажат разобличенията на колегите си, за да покрият високите си хонорари.
   Едно беше ясно. Ако този сериозен проблем не се размиеше, както ставаше обикновенно след изкусно отвличане на вниманието с някои евтини медийни трикове, това щеше да е добър знак за отношението на хората към проиграното им за пореден път доверие. Успокоителното за всички противници на статуквото беше, че тройната коалиция с нейния съмнителен произход, намерения и действия започваше да провокира у по-запознатите с управлението българи мисли за създаване на алтернатива.
   Скоро започна да се говори за някакво обединение на граждани, опитващи се да съвместят в себе европейските ценности и националната идентичност, а подобна визия за развитие на страната, както и да се погледне, беше може би благоприятен вариант. Скоро то бе официално учредено като „ граждани за европейско развитие на България „ и звучеше обнадеждаващо. Беше явно продукт на нуждите на пробуждащото се гражданско общество, а като негов организатор се считаше бившият главен секретар на МВР и настоящ кмет на София - генерал Борисов.
   Увеличаващите се лавинообразно привърженици на обединението бяха на мнение, че като човек от кухнята на властта, добре запознат с манталитета и похватите на политическия и подземния елит, а така също и със свързващите ги звена, генерала, ако има достатъчно воля и мотивация, може да бъде много полезен, а воденото от него гражданско обединение ГЕРБ - добра алтернатива на корупционния стил на управление и негова корекция. Директното му поведение показваше характер и желание да работи за националната кауза и да се справя с проблемите, което увеличаваше шансовете ни като народ най-сетне да изплуваме от тинята на забвението. А факта, че гражданското движение бързо се разрастваше, все пак беше добър знак за някакъв процес на осъзнаване, който веднъж започнал, беше необратим и създаваше възможност за промяна на статуквото...
   След разговора по телефона с жена си и сина си, Пламен нахвърли още няколко бележки за утрешния ден, затвори офиса и пое към близката пресечка, където едва беше намерил место за паркиране сутринта. Времето беше напреднало. Нощта беше притихнала заместваща динамичния ден и само хладния вятър разнасяше остатъците от чезнещия градски шум.
   Още щом зави зад ъгъла, изневиделица го връхлетяха трима души и го замлатиха с метални тръби. За секунди му нанесоха няколко удара и ако взаимно не си пречеха, сигурно щяха да го потрошат. Успя да отнеме тръбата на единия и с нея да се предпази от удара на другия, когото халоса с лакът в брадата, след това с отнетата тръба в корема и го просна на земята. В същото време силен удар го перна в рамото, плъзна се нагоре и разцепи ухото му. Почувствал как кръвта започва да се стича по врата му разбра, че ако не направи нещо по-сериозно, това може да са последните му минути. В същия момент видя тръбата да се приближава към главата му, мина под нея и нанесе рязък, мощен удар с външната част на лакътя в гърдите на нападателя, след което направи крачка назад и с маваши в брадата го повали. Третия се метна в спряла наблизо кола и изчезна.
   Обади се в полицията, а докато чакаше да дойдат, запита все още гърчещите се нападатели:
- Каква беше поръчката?   -   и понеже двамата мълчаха, добави - Ако сте по- сговорчиви, може и да ви се размине. От мен зависи.
- Ти ми счупи ребра.    -   простена единия, все още замаян.
- Радвай се, че не ти счупих врата.
Другият, който също дишаше трудно, каза вяло:
- Поръчаха ни да те понатрошим. Както си пиехме, дойде някакъв, извика ме навън и ми вика: „ Ще ви дам два бона да натрошите един гадняр. Вземи сега половината, после останалите.” Кво е направил?   -   питам, а оня вика: „ Жена му иска да се отърве от него.” Казах на момчетата и се навихме. Пари са си това, ей!
- Не ви ли мина през акъла, че могат да ви тикнат в затвора за два бона бе, тарикати?
- Па ние редовно си киснем там по някой месец...
В тоя момент пристигнаха две полицейски коли. Полицаите наскачаха и ги наобиколиха.
- Какво става тука, бе? Кой извика полиция?
- Аз.   -    отвърна Пламен   -   Тия приятелчета ме нападнаха изневиделица. Сигурно са се припознали.   -   и той им описа случката, която двамата потвърдиха.
- Вие с какво се занимавате?   -   недоумяващо попита сержанта, след като бяха прибрали другите двама.
- Преподавател по биохимия съм. И собственик на вестник „Наблюдател „
- За професията си прекалено добре се справяте с улични нападения. - констатира сержанта, като го гледаше изпитателно.
- В такива времена живеем, полицай… Налага се човек да е подготвен за всякакви изненади. Нещо друго?
- Засега не, но ако се наложи, ще ви потърсим да дадете показания.
  Те изчезнаха, а Пламен се прибра и се зае да промива раните си. Беше убеден, че това бе отговор на разкритията, достатъчно проточен във времето, за да не буди подозрения. Ангелина се беше събудила, а когато влезе в хола и го видя окървавен и раздърпан, почти извика от изненада:
- Какво се е случило, Пламе?! Да не си катастрофирал?
- Не, съкровище… Дреболия…    -    усмихна й се той успокоително и я гушна - Нападнаха ме някакви пияндета. Сигурно искаха да ме претършуват за пари…
- Тя се притисна в него и тихо промълви:
- Страх ме е за теб. Напоследък много зачестиха тези случаи и ми се струва, че някой иска да те сплаши…
- И така да е, бъди спокойна. Умея да се защитавам. Само ухото ми е наранено.
  Тя проми раната, покри я с лепенка и накисна изцапаните дрехи, а когато си легнаха се сгуши в него и прошепна:
- Добре, че детето не те видя в тоя вид.
- Е, ако някога се случи, ще му обясня, за да знае, че и това го има в живота когато отстояваш справедлива кауза.   -   отвърна, погали красивите и коси, целуна я по устните и нежно я притисна към себе си…

                                                                          / следва /



Гласувай:
13
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. vmir - +
18.02.2014 22:09

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 537647
Постинги: 398
Коментари: 2416
Гласове: 16985
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930