2


   Ангелина беше приела нещата спокойно, със здрав разум. Решиха тя и малкия Благовест да заминат за Щатите веднага след свършването на учебната година, където щяха да изкарат цялата ваканция. На един от неделните обеди у родителите й беше им споменала за това си намерение, без да ги стряска с действителните причини, за да им спести притесненията. Междувременно Вальо се беше обадил на майка си и тя беше приела с радост възможността да се запознае с жената и сина на Пламен, за които само бе слушала и да прекара лятото в тяхната компания.
   Генов предполагаше, че преди началото на предизборната кампания, което предстоеше, във високопланинското имение ще има сбирка, за да се очертаят стратегиите. А това налагаше да се действа експедитивно.
   Двамата с Пламен направиха план за разполагане на сензорите, микро-камерата, микро-предавателя и акумулаторните батерии за захранване на системата.  Сензорите трябваше да се задействат при вдигането на бариерата, като изпратят чрез предавателя импулси до приемника, който беше монтиран в лаптопа на Вальо с обхват до километър. После приготвиха цялото оборудване, натовариха го в джипа на капитана заедно с палатката, храната и завивките, и малко преди обяд потеглиха.
   Щом стигнаха до бариерата, капитанът слезе за да прегледа белега, който беше оставил. След като се убеди, че никой не е пътувал към вилата, продължиха по другото разклонение, докато стигнаха до поляната. Тя беше изключително удобно място за бивак, наблюдение и снимки. Беше закътана между елите и смърчовете, на около двеста метра от разклона и на почти толкова от луксозната вила. Там оставиха джипа и веднага след това се върнаха при разклонението..
   Половин час по-късно всичко беше монтирано на едно от дърветата непосредствено след разклона, от което имаше ясна видимост към лявото разклонение на пътя. Вальо се върна до бивака и включи лаптопа, а Пламен премина покрай бариерата и дразнещ звуков сигнал на границата на ултразвука, способен да събуди дори мъртвец, показа на капитана, че монтажа е успешен.
  Системата действаше перфектно. Основното достойнство на техническата цивилизация бе, че освен безбройните улеснения и облекчения, които предлагаше, тя даваше възможност на истината въпреки истеричните опити на заинтересованите да я скрият, все пак да излиза от време на време на бял свят и да им се изсмива в лицата...
  Когато Пламен се върна в бивака, Вальо похвали системата и работата, после добави:
- Ония продажни приятелчета, затриващи безцеремонно родината ни, въобще нямат представа каква изненада ще им спретнем. Яко ще се изкефя да вадя на първа страница на вестника извадени на светло лицата им вкупом, събрани за поредната конспирация.
- Мислиш ли, че ще се получи такова увеличение, та да са разпознаваеми?
- Това е професионална оптико-дигитална камера последно поколение, братле. От половин километър може да ти извади снимка и да се познаеш. Ако можехме да снемем и звук от заседанието, щяхме да предизвикаме още по-голяма паника, но някой ден и това ще стане...
  Пламен взе камерата, качи се на дървото, включи и насочи обектива към вилата с каменната ограда, после захвана бавно да приближава картината, докато започна да различава камъчетата по алеята за коли. Направи кратко заснемане и слезе, за да види какво ще излезе.
- Заснех двора и къщата.    -    каза той    -   Много съм любопитен как ще изглеждат кадрите върху екрана.   -   призна с леко недоверие в гласа.
- Техниката наистина си я бива, ще се убедиш.   -   отвърна с усмивка капитана    -   Дай да видим какво си заснел.
  Той свърза системата и на монитора се появи детайлна картина на имението. Той фокусира върху входната врата на вилата и увеличи образа до максимум. Бравата придоби естествените си размери, което беше повече от достатъчно.
- Направо не е за вярване, братле.   -    каза, като се почеса по брадата.   -   Винаги съм бил любопитен на кого дължим извратения образ на нашенската демокрация.   Умирам си от удоволствие, че най-после ще успеем да покажем тия невестулки на хората и да ги вкараме в неподозиран от тях сценарий, та да видят колко е интересно!
- Такава е целта. Докато все още не е станало късно. Успеят ли да пласират мекеретата си във всички сектори на обществения живот, ще се окопаят и постоянно ще минират всеки опит за каквито и да е реформи.
- Започвам да съжалявам, че съм толкова зает с университета и с вестника. Много ми се щеше да участвам в такова екзотично дело.
- Това е работа за сам човек, братле. Но ако има неизбежна нужда, ще се включиш…
- С удоволствие ще ти помогна да им разкажеш играта.
- Утре сутринта към пет часа ще те закарам до града. Това е единственото време, в което няма шанс да си направят сбирката.
- Давай да разпъваме палатката и да разиграем две три партии шах, докато е светло.
  Двамата спретнаха набързо бивака. Опънаха палатката, направиха огнище от камъни, събраха сухи клони, начупиха ги и част от тях подредиха в огнището. След като всичко беше готово, се заеха с играта, а когато се стъмни Вальо се качи на стария смърч и внимателно огледа имението за някакви признаци на движение.  Нямаше такива, но когато тръгна да слиза, забеляза в далечината по горския път да приближават светлините на някакъв автомобил. Слезе бързо и тичешком тръгна към бивака. Пламен също вече беше видял светлините, обаче продължаваше спокойно да седи и да наблюдава движението им.
- Нека видим накъде ще тръгне.   -   каза, щом видя Вальо.
  Без да отговори, капитана скочи в джипа и отвори лаптопа, после тихо каза на Пламен:
- И да мине по пътя, няма как да ни види. Полянката е в падина.
  Тихия, дразнещ звук на зумера съобщи, че обекта е влязъл в обсега на камерата. На екрана се появи едър мъж, който отключи катинара и вдигна бариерата, а след като колата се провря отдолу, я спусна и заключи. Докато возилото потегляше към имението, Вальо даде знак на Пламен, че отива към наблюдателницата.
  След около половин час се върна доволен.
- Сега да прегледаме какво съм заснел, даскале.   -   и той включи камерата към лаптопа   -   Може би това е охраната на обекта, която идва на оглед преди предстоящата сбирка. Освен ако не са крадци или килъри…
  На екрана се появи силуета на тъмно БМВ. Движеше се много бавно. Когато наближи, осветлението се задейства, масивния портал на имението започна да се отваря, а след като пропусна колата, се затвори след нея. Тя спря на паркинга, от там изскочиха пет яки момчета. Дворът беше осветен навсякъде, а те се пръснаха в различни посоки, обиколиха и после влязоха в къщата. Отвътре се разля мека светлина, проникваща през лентовите транспаранти.
- По всичко личи, че скоро ще имаме гости.   -   каза Пламен    -   Аз обаче мисля да запаля огъня, че взе да захладнява и да изпием по бира за приспиване. Какво ще кажеш, капитане?
- Щом искаш да съчетаем полезното с приятното…
  На следващия ден по обед Ангелина, Пламен и деветгодишния Благовест пътуваха по магистралата за София. Съпругата и синът му щяха да летят за Лондон и от там за Щатите, където майката на Вальо   -    Христина   -    вече ги очакваше. Тази екскурзия беше наложена от неблагоприятни обстоятелства, но те добре знаеха, че когато животът поднесе на някого изпитание, вместо да се мръщи и да се тръшка, най-добре е просто да го използва възможно най-добре. Животът беше научил членовете на това семейство да разсъждават по този начин и така им беше предоставил възможността да му се радват, както я предоставяше на всички останали, макар от нея да се възползваха малцината, способни да приемат даденостите спокойно, с дух, вяра и сила...
  Понеже не бяха се разделяли дори за ден, не бяха свикнали да се изпращат дълго.  Пламен ги задържа в любящата си прегръдка, нацелува ги и прошепна:
- Знам, че ще се грижите добре един за друг.   -   след което погледна сина си в очите, погали го по главата и му каза с усмивка   -   Сега ти си мъжът в семейството. На теб ще разчитат двете жени. А аз мислено винаги ще съм с вас, ще ви подкрепям и обичам.    -   после отново ги притисна в обятията си и ги изпрати до зоната за пътници. Пожела им лек полет, весела ваканция и замислен напусна аерогарата.
  Нямаше работа в къщи, затова запраши направо към бивака, където беше останал капитана. Пътьом спря до някакъв супермаркет, взе няколко консерви риба тон, кола, бира, хляб, течен шоколад и ябълки.
  Когато пристигна, завари Вальо да седи в джипа и да слуша Форинър.
- Нещо ново?   -   запита.
- Засега нищо… Как мина изпращането?
- Като изпращане, малко тъжно. Една партия шах?
- Става. И без това не се знае колко ще висим тук.
- Нямаме друга работа. Утре е неделя, ден за пикник.

                                                                         / следва /