Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2014 06:01 - продължение...
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 686 Коментари: 1 Гласове:
11

Последна промяна: 14.02.2014 05:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                                           8

   Интелигентността и доброто възпитание на царя, впрегнати в услуга на егоцентричното му, спекулативно мислене, до голяма степен дори улесниха прилепилите се плътно около него користолюбиви наглеци. Те умело използваха влиянието му сред българите и сред аристократичните кръгове в Европа за прикритие, докато редяха пъзела на своята култивирана в елитни западни университети и концерни амбициозна балканска алчност. А когато му върнаха царските имоти, самият той се приобщи към приближените си, заговори многозначително и тихомълком се покри в просторните си реституирани имения, където се отдаде на семейните занимания, като остави обичащия го народ на младите и не дотам млади койоти от своя кабинет, част от които - деца на влиятелни хора от комунистическия елит или протежета на бившите служби.
   Все пак България остана на поетия от Костов курс към Европа и подготвяше своето присъединяване към НАТО и Европейската общност, макар деликатно да избягваше непопулярните, но необходими до неизбежност реформи, а Симеон, като роднина на половината знатни родове в стария континент, играеше своята донякъде положителна помиренческа роля в този съдбовен за нацията процес.
   Хората от бившите служби, обаче, също не спяха. Те правеха всичко възможно против реформирането на статуквото и съдействаха за пълното му възстановяване там, където кабинетът Костов беше успял частично да го разруши. Бяха активирали всичките си подмолни икономически и политически инструменти за доизграждане на мрежата за натиск и влияние върху управлението. Заедно със своите събратя по манталитет и принадлежност, съставляващи елита на социалистите, те подготвяха бъдещите си рестриктивни ходове. Основната им задача беше да инплантират колкото се може повече от протежетата си във всички нива на съдебната, изпълнителната, законодателната и местната власт, защото много скоро тези верни кучета щяха да са им безкрайно необходими за безпрепятственото обезкостяване на държавата.
   В общи линии щом социалистите започваха отдалече да се подготвят за властта, това за всеки по-наблюдателен човек означаваше, че хазната е понапращяла и държавата е в подем, тоест има достатъчно за крадене. А този път на всичкото отгоре имаше едно допълнително, особено важно и блазнещо обстоятелство. През следващия мандат България трябваше да се присъедини към обединена Европа, което означаваше потичане на много пари от различни еврофондове и програми към страната.
   Като се има предвид житейския факт, че в политиката дясното е творческо и съзидателно, а лявото - лицемерно, грабливо и разхищаващо, многократно потвърждаван исторически от финала на всяко ляво управление с криза и на всяко дясно - с излизане от кризата, за разумния човек веднага ставаше ясен стремежът на левите към властта точно в този момент.
   Те усилено подготвяха плановете си за източването на хазната и фондовете, както вече бяха правили по време на своето управление през 1990 и през 1996 година.
   Отново, чрез свои фантомни фирми, щяха да прехвърлят парични потоци по труднопроследими сметки в различни офшорни зони, с които после щяха да купуват атрактивните родни земи, туристически комплекси, луксозни яхти, автомобили и всякакъв лукс, за да задоволят бездънните си мании за величие и превъзходство, зад които прозираше неосъзнатия опит да прикрият плебейския си произход и останалото от детството болезнено чувство за малоценност...
   Вальо Генов от няколко часа седеше пред своя лаптоп и преглеждаше сателитната карта на северозападните Родопи. Имаше информация, че някъде там се намира имението, в което може би стратезите на прехода подготвяха своите ходове. Беше решил да открие това място на всяка цена и ако информацията се окаже вярна, да намери начин да проникне в него, за да монтира някои ултрамодерни играчки, които смяташе да използва за своя план. Дори тази операция да не успееше, това нямаше да се отрази кой знае колко пагубно на замисъла, защото имаше резервен вариант...
   Вече беше набелязал няколко обекта, един от които вероятно беше въпросният. Затвори лаптопа и подкара малкия си, но достатъчно мощен джип „ Ранглър „ по стръмния, виещ се като ранена змия планински път. Някъде по него трябваше да има отклонение към частен имот, вероятно затворено от бариера. Този имот, към който се беше ориентирал в момента, изглеждаше най-подходящ за целта поне от внимателния прочит на картата.
   Половин час по-късно стигна до някаква отбивка без указателна табела и зави по нея. Тя продължи да се вие през борова гора. След един остър завой пътя се разклоняваше в две почти противоположни посоки. Лявото разклонение беше преградено от тежка бариера, заключена с верига и катинар. Върху нея имаше табела с надпис: „ Частна собственост. Не влизай! „ Но освен бариерата друга ограда нямаше.
   Генов отново отвори лаптопа и увеличи максимално зоната. На сателитната снимка личеше масивна стена, която обграждаше обширен терен, в центъра на който се виждаше постройка с голяма площ, но явно се намираше някъде навътре в собствеността. Погледна часовника си. Наближаваше три следобед. Затвори лаптопа, пъхна го под седалката и подкара по незатворения път, който вероятно водеше към някакво отдалечено населено место или към друг имот.. След стотина метра пътят се спускаше и навлизаше в смесена гора. Паркира джипа зад група дървета и храсти в малка падина, десетина метра навътре в гората, метна раницата на гърба си и тръгна между дърветата.
   Вървя около половин час преди да види стената. Беше наистина внушителна. На сто-сто и петдесет метра в дясно от нея имаше малка поляна, от която нагоре тръгваше стръмен връх, покрит с ела и смърч. Вальо се насочи нататък като предположи, че от там ще се вижда къщата. Вървеше през гората. Когато стигна и се увери, че предположението му е вярно, избра един стар смърч и се изкатери по него, така че през короната му да вижда постройката зад оградата. Слънцето оставаше скрито зад гърба му. Извади от раницата малък далекоглед и внимателно заоглежда оградения терен и къщата, която наподобяваше по-скоро резиденция. Не забеляза никакво движение. Паркинга и алеята, покрити с трошен камък, бяха празни. Къщата беше с огледални стъкла и беше опасана от камери, които наблюдаваха наподобяващия китайската стена триметров каменен зид и сигурно засичаха всяко движение в ограденото пространство. Засега го зарадва само факта, че беше уцелил обекта от първия път по нюх, без да се налага да обикаля из планината.
   Растителността в близост до стената вероятно беше изкоренена, защото не се виждаха нито дървета, нито храсти, а на няколко метра по-встрани отвсякъде беше  Капитана направи още един внимателен, детайлен оглед, прибра далекогледа в раницата, засне с професионалната си портативна камера онова, което щеше да му свърши работа и тръгна обратно към мястото, където беше паркирал джипа си.  Преди да потегли по обратния път, приближи до бариерата и остави белег, по който да разбере дали е имало някакво движение към имението в негово отсъствие. После се качи в джипа, постави внимателно раницата на свободната седалка, обърна и след два часа спря пред къщата на даскала. Докато прекосяваше двора към частта, която Бързеви му бяха отстъпили за временно жилище си помисли, че е настъпил момента да си купи някаква боксониера. Скоро играта можеше да загрубее, а никак не му се искаше да излага на какъвто и да е риск приятелите си.
   Тъкмо се канеше да прегледа филмчето, което беше заснел, телефонът иззвъня.  Явно Пламен го беше видял да се прибира и го канеше на вечеря. Той прие, пусна си набързо душ и отиде при тях.
   След вечерята малкият Благо пожела лека нощ и отиде да си легне придружен от Ангелина, а Вальо каза:
- Пламене, смятам да купя някакво малко жилище. Тук ми е много удобно и много приятно, обаче моето присъствие скоро може да стане опасно за вас.
   Пламен го изгледа изпитателно. Познаваше капитана почти колкото себе си и знаеше, че това не са празни думи. Затова отвърна:
- Ако мислиш, че ще мога да ти бъда полезен, можеш да ми открехнеш за какво става въпрос.
- Ти и без допълнителни рискове си достатъчно полезен.
- Тия приказки ги отложи за друг път. Все пак не забравяй, че зад кроткия си вид аз съм малка армия.   -   каза даскала с усмивка.
- Нищо не забравям, но не искам по никакъв начин някой да притеснява семейството ти, затова няма да те забърквам.   -   той въздъхна    -   А предстоят неща, от които не се знае какви ще са последиците.
- Ти ми кажи истината, пък остави на мен да реша!    -   каза този път по-рязко Пламен    -    Разкажи ми какво предстои...
   Капитана си сипа чаша вино, после спокойния му поглед се спря замислено върху лицето на даскала, вгледа се в очите, излъчващи спокойна сила и каза:
- Май успях да се добера до сценаристите на безкрайния нашенски преход от нищо към никъде. До основната, невидима част от айсберга, в който вече четиринадесет години се разбиват всички опити в България да се установи реална демокрация с пазарна икономика и върховенство на закона.
  Сега Пламен си сипа чаша вино.
- Сигурен ли си?
- Почти. Няма как да съм сто процента сигурен, преди да ги заснема един по един и да запиша поне едно от заседанията им, но имаме достатъчно време да проучим това.   -    Вальо направи пауза, през която извади портативната камера от джоба на якето си    -     Хорицата са си спретнали крепост, в която все още не знам как ще проникна. Ето, виж...    -    и той пусна на малкото екранче краткия филм, който бе заснел.
- И искаше да ме лишиш от удоволствието да участвам в това приключение!
- Знаеш, че по принцип такива приключения не са много за семейни с деца, братко.   - отвърна капитана   -   Не могат да се предвидят последиците, а те често са трагични.   Тези хора се изживяват като всевластни и недосегаеми. Те задават параметрите на правосъдието или поне така смятат, понеже поръчват законите и кадруват съдебната система. Те пускат пипала навсякъде, искат да контролират всичко. Жестокостта им към всеки, който се опита да застраши удобния им, циничен свят е безгранична, защото ги е страх да бъдат отново обикновени като родителите си и не им се ще да се върнат там, от където произхождат.
- По-добре ми кажи кога можем да прегледаме по внимателно филмчето и да помислим върху плана. Защото всичко останало е губене на време.
  Вратата на детската тихо се отвори и се наложи Вальо да преглътне отговора си и вместо това да каже само:
- Наздраве, братко! Оставям те в ръцете на тази прекрасна жена и отивам да поспя, че едва си държа очите отворени.   -   и като им пожела лека нощ, подхвърли на Ангелина   -   Ли, надявам се да се погрижиш добре за него…

                                                                        / следва /



Гласувай:
11
0


Вълнообразно


1. vmir - +
14.02.2014 09:58
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 562806
Постинги: 405
Коментари: 2526
Гласове: 17748
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930