Постинг
11.02.2014 05:55 -
продължение...
5
Много бяха мераклиите да манипулират обществото. У нас това от мода вече се превръщаше в мания. Една част от манипулаторите печелеха по този начин добри пари, други просто избиваха комплекси. Често се срещаха и такива, които комбинираха едното с другото. Но малък брой от всички се замисляха накъде в същност водят хората и доколко това е добро за тях...
Агенциите за социологически проучвания бяха сериозен фактор в манипулацията на общественото съзнание, а партийните централи се надпреварваха да наддават, за да им се докара по-добър рейтинг пред избирателите.
Що се отнася до самите избиратели, те винаги бяха опитните мишки, върху които се експериментираше ефективността от въздействието на различни методи за психологическа обработка. Резултатът от изборите обикновено беше следствие от стадното им чувство, насочвано умело от анализаторите и медиаторите. Затова изглеждаше, че агенциите много преди изборите вече са наясно с картината. Но ако някой ден хората все пак осъзнаеха в колко голяма степен всичко може да зависи от тяхната воля и успееха да се преборят със собствената си инерция, светът вече нямаше да е същия, а бизнесът на много манипулатори трябваше да се преориентира в друга посока...
2001 година се оказа много доходна за социолозите, понеже работещите в сянка престъпни структури лобираха здраво за своите интереси, нарушени от управлението на десните. Фаворитът им този път бе царската партия, като единствена алтернатива на управляващите, макар да не бяха съвсем сигурни доколко ще е алтернатива и доколко - продължение. В едно бяха убедени - че ще е по-малкото зло за тях.
Спас Лекето - бившият шофьор и бодигард на бившият първи секретар на окръжния комитет на БКП, перфектния перач на парите на бившите комунисти, понастоящем социалисти, след 16 години качествено пране беше станал олигарх - един от двайсетте най-богати и влиятелни български феодали, продукти на прехода. Освен, че имаше участие в почти всички сфери на бизнеса, той беше и основен лобист за интересите на червените в парламента, в комисиите и сред подопечните си.
Добре запознат със стратегията на кукловодите, той въобще не се смущаваше от провала на социалистите в наближаващите избори. Знаеше, че този път трябва да лобира за царската партия като единствена възможна алтернатива на десните, които мразеше в червата...
Но напоследък като камъче в обувката му действаше все по-активното поведение на една група журналисти, които се правеха на детективи и си завираха носа навсякъде.
Още по-смущаващо се отразяваше на самодоволния му покой онзи нов седмичник, който като магнит привличаше и обединяваше противниците на така грижливо създавания доходен хаос на прехода.
Поначало Спас Лекето мразеше разследващата журналистика, но особено го вбесяваха майсторите в нея като Георги Колев, които с такава прецизност и усет разнищваха всяка попаднала в обсега им афера, че неизбежно вкарваха под светлината на прожекторите сенчестия бизнес с всички неприятни последствия от това. А в новият седмичник бъкаше от такива. На всичкото отгоре собственикът на вестника беше оня проклет даскал, който му беше създал и продължаваше да му създава само главоболия.
Проклетият вестник публикуваше вече второ разследване на Колев по една негова доходна афера с горива и дървен материал още преди падането на червените от власт, която Лекето смяташе за добре покрита, след като се беше поохарчил доста за това.
Журналистът беше надушил нещо и не след дълго го беше вкарал в серия от скандални разкрития, които беше оповестил чрез новия седмичник...
Спас набра някакъв номер. Време беше да постресне оня самозванец, даскала, дето даваше трибуна на всякакви подобни разкрития, макар да знаеше, че той не се стряска лесно.
- Кажи, шефе! - прозвуча дрезгав глас отсреща.
- Имам малко специална работа за теб. Ела до половин час.
- Разбрано…
Той затвори и набра друг номер, докато си палеше пурата.
- Да, шефе!
- Качи се за малко.
Прекъсна връзката и си наля уиски. На вратата се появи една мутра от охраната.
- Ела и слушай внимателно! Искам утре да намериш някое цигане. Някое хлапе, дето не прави впечатление. Закарай го до офиса на даскала, нали знаеш къде е?
- Знам, шефе. И кво да праИм после?
- Да издебнеш подходящ момент и да го пратиш да му среже гумите. И четирите! Като свърши работата, дай му двайсетарка и го разкарай. А сега изчезвай, че имам работа!
Мутрата изчезна, а Спас Лекето се изтегна доволно в очакване на другия копой. Когато Спеца влезе, му посочи да седне и започна делово:
- Слушай внимателно, защото не искам фалове! Ще подготвиш две операции за по-нататък. И двете са свързани със собственика на вестник „ Наблюдател”. Когато ти кажа, искам хората ти да откраднат колата на Колев, знаеш го - разследващия журналист - и да я взривят пред издателството на даскала. Искам мощен взрив, разбираш ли? - той отпи от питието и продължи - Ти измисли как да станат нещата и имай готовност, пък аз ще ти кажа кога да действаш!
- Нямаш проблеми, шефе. Всичко ще е перфектно, както винаги. Нещо друго?
- Тръгвай и умната!
6
Отвсякъде се лееха потоци от бомбастични клевети спрямо десните, а обърканият насред цялата отврат избирател беше изгубил не само апетит към гласуването, но дори и към храната. Това ползваше единствено онези с дисциплинираните партии и привърженици в пенсионна възраст или с незавършен първи клас.
Беше малко тъжно, че точно тези на практика определяха бъдещия начин на живот в една страна с далеч по-добри потенциални възможности, но затова пък пред младите светът беше отворил щедри обятия и много от тях вече се възползваха от това, вместо да се борят с вятърни мелници и да си похабяват нервите и способностите… Освен това можеха да видят разликите в условията и начина на живот и така по-добре да преценят къде да се развиват.
Некоректния удар под пояса за десните беше тежък. На тях се беше паднала честта да реализират непопулярните, но необходими реформи и съответно да понесат къде с достойнство, къде с наведени глави цялата неблагодарност, злоба и несправедливост, насъскани у хората от режисьорите на кризата.
Макар да бяха успели да измъкнат страната от лепкавата кал на дъното, сега им предстоеше да поемат цялата жлъч на провокираното вечно недоволство у подведените и неразбиращите...
Но най-красивото в странната игра на живота, в която никога не знаеш кога печелиш и кога губиш бе, че рано или късно идва видов ден. Деня, в който ако си пропуснал да целунеш ръката на благодетеля, ти се налага да целуваш дълго задника на поробителя…
Царското движение беше спечелило изборите с мнозинство и предстоеше да състави правителство, а царят трябваше да се задоволи с длъжността на министър-председател. Затова пък вече щеше да разполага с огромните си имоти, което го устройваше. Обещанията му бяха големи, царски, но житейския опит показваше, че където има големи обещания, те обикновено остават пожелателни...
Под привидно гладката повърхност на ситуацията борбата за позиции в управлението беше безмилостна. Но националния интерес се губеше някъде в мътните потоци от интереси на царското семейство, на новоизплуващите се политици, на руските, турските, мафиотските и фамилните лобита и на още дълъг списък хиени от бившите и настоящи тайни служби, пуснали тихомълком пипала навсякъде в държавата...
Единствената полза от цялата гадост беше, че всичките тези хищни копелета точеха зъби за Европейските предприсъединителни фондове и по тази причина така или иначе щяха да теглят България към членство в Евро-атлантическия съюз и волю-неволю да продължат пътя на десните, което беше единствения позитивен ефект за страната от цялата галимация…
Клубът „ Светлина „ бързо набираше привърженици. Благодарение на интернет мрежата и на клубният вестник „ Наблюдател „ идеите за изграждане на обединено около градивните ценности гражданско общество като основен гарант на демокрацията в нейния чист вид достигаха до все повече хора от активните съсловия и до младите, свободни и необременени от клишетата на диктатурата.
Откритата политика на клуба и на седмичника привличаше все повече разследващи журналисти, писатели, анализатори и всякакви будни хора, на които не им беше все едно какъв ще бъде начинът на живот на тях и на децата им и на които отдавна беше писнало да се съобразяват с конюнктурни претенции и брътвежи. Като свободомислещи хора, които знаеха кои са, какво искат и какво могат да дадат, те по един или друг начин бяха стигнали за себе си до извода че обединено, обществото може да контролира управлението на държавата, на която плащаше, за да му служи тя като имунна система срещу вътрешни и външни вредители.
Будните хора ставаха все по-убедени в това свое право, а волята им да го изискват и отстояват нарастваше. Крайно време беше политиците да проумеят, че получават доверие и заплати срещу работа в полза на обществото. Да са наясно, че като техен работодател то е в правото си да упражнява контрол върху поведението и дейността им и да ги отстранява, когато ползват властта за свои цели.
Професор Славов играеше билярд с разследващия журналист Георги Колев в билярдната зала на клуба. Двамата обичаха да обсъждат всякакви теми по време на игрите и така съчетаваха полезното с приятното.
- Какво мислиш за кабинета? - запита професорът, докато избираше вариант за отиграване.
- Мисля, че повечето имат потенциал. Не знам още в каква посока ще го насочат, но смятам, че ще използват добре даденостите от предишния кабинет и ще продължат по същия път, което ще е полезно за цялата нация.., с малки изключения.
- Явно това очакват и хората, след като ги избраха с такова сериозно мнозинство. Но, кой знае и колко от мекеретата на ДС и УБО са се добрали до възлови постове, което не ми създава добри асоциации. Как мислиш?
- Ти познаваш добре похватите на социалистите. Не вярвам да си очаквал друго. - каза журналистът - След като не можаха да осуетят присъединяването ни към Европа и НАТО, ще се опитат да овладеят вътрешните структури, за да източват безнаказано държавата.
- Дори нещо повече. Мисля, че още от сега започват да си отъпкват пътеките за следващия мандат. - добави Славов. - За друго въобще не стават, Жоро, но конспирацията им е в кръвта, както знаеш. Виж само как успяха да настроят хората срещу сините, все едно те са причинили кризата. Царят им трябваше само за да свалят Костов. Сега вече не им е нужен и ще опитат да го дискредитират.
- Според мен успехът им се дължи до голяма степен на плитката мисъл и късата памет на повечето хора. Явно добре познават народо-психологията.
- И как няма да я познават? Нали половин век я формираха чрез неблагодарен физически труд, бедност и страх. Това изтощение направи хората инертни, завистливи, крадливи, податливи на изкушения, измами и манипулации.
- Прав си. - съгласи се журналистът - Точно преди изборите направих обиколка из няколко бедни родопски села и видях с очите си колко бързо техните жители се подхлъзват по обещания и колко лесно се зомбират. Същото видях и в циганските гета. Раздават им кебапчета и бира, обещават им опрощаване на сметките за ток и вода и ги правят свои поддръжници. - той се замисли за момент - Между другото какво ти е мнението за твоя колега, новия президент?
Славов взе кредата и внимателно натри върха на щеката си, след което каза:
- Амбициозен, властолюбив, хамелеон. Типичен ляв лидер. Знае как да се хареса и как да се възползва от това. Умее да подлива вода и да се държи така, все едно нищо не е станало. С една дума - манипулатор. Основен стълб на руските интереси у нас, но не и на българските.
- Сиреч още един, който е готов да ни превърне в руска провинция?
- По точно не би могло да се каже, но ще имаш време да се убедиш.
В същия момент в клуба влезе Пламен Бързев, махна за поздрав, взе си бира и се присъедини към тях.
- Как сте, момчета?
- Упражняваме си речта и въображението. - отвърна журналиста. - Ако имаш време и желание, можеш да се включиш в упражнението.
/ следва /
Много бяха мераклиите да манипулират обществото. У нас това от мода вече се превръщаше в мания. Една част от манипулаторите печелеха по този начин добри пари, други просто избиваха комплекси. Често се срещаха и такива, които комбинираха едното с другото. Но малък брой от всички се замисляха накъде в същност водят хората и доколко това е добро за тях...
Агенциите за социологически проучвания бяха сериозен фактор в манипулацията на общественото съзнание, а партийните централи се надпреварваха да наддават, за да им се докара по-добър рейтинг пред избирателите.
Що се отнася до самите избиратели, те винаги бяха опитните мишки, върху които се експериментираше ефективността от въздействието на различни методи за психологическа обработка. Резултатът от изборите обикновено беше следствие от стадното им чувство, насочвано умело от анализаторите и медиаторите. Затова изглеждаше, че агенциите много преди изборите вече са наясно с картината. Но ако някой ден хората все пак осъзнаеха в колко голяма степен всичко може да зависи от тяхната воля и успееха да се преборят със собствената си инерция, светът вече нямаше да е същия, а бизнесът на много манипулатори трябваше да се преориентира в друга посока...
2001 година се оказа много доходна за социолозите, понеже работещите в сянка престъпни структури лобираха здраво за своите интереси, нарушени от управлението на десните. Фаворитът им този път бе царската партия, като единствена алтернатива на управляващите, макар да не бяха съвсем сигурни доколко ще е алтернатива и доколко - продължение. В едно бяха убедени - че ще е по-малкото зло за тях.
Спас Лекето - бившият шофьор и бодигард на бившият първи секретар на окръжния комитет на БКП, перфектния перач на парите на бившите комунисти, понастоящем социалисти, след 16 години качествено пране беше станал олигарх - един от двайсетте най-богати и влиятелни български феодали, продукти на прехода. Освен, че имаше участие в почти всички сфери на бизнеса, той беше и основен лобист за интересите на червените в парламента, в комисиите и сред подопечните си.
Добре запознат със стратегията на кукловодите, той въобще не се смущаваше от провала на социалистите в наближаващите избори. Знаеше, че този път трябва да лобира за царската партия като единствена възможна алтернатива на десните, които мразеше в червата...
Но напоследък като камъче в обувката му действаше все по-активното поведение на една група журналисти, които се правеха на детективи и си завираха носа навсякъде.
Още по-смущаващо се отразяваше на самодоволния му покой онзи нов седмичник, който като магнит привличаше и обединяваше противниците на така грижливо създавания доходен хаос на прехода.
Поначало Спас Лекето мразеше разследващата журналистика, но особено го вбесяваха майсторите в нея като Георги Колев, които с такава прецизност и усет разнищваха всяка попаднала в обсега им афера, че неизбежно вкарваха под светлината на прожекторите сенчестия бизнес с всички неприятни последствия от това. А в новият седмичник бъкаше от такива. На всичкото отгоре собственикът на вестника беше оня проклет даскал, който му беше създал и продължаваше да му създава само главоболия.
Проклетият вестник публикуваше вече второ разследване на Колев по една негова доходна афера с горива и дървен материал още преди падането на червените от власт, която Лекето смяташе за добре покрита, след като се беше поохарчил доста за това.
Журналистът беше надушил нещо и не след дълго го беше вкарал в серия от скандални разкрития, които беше оповестил чрез новия седмичник...
Спас набра някакъв номер. Време беше да постресне оня самозванец, даскала, дето даваше трибуна на всякакви подобни разкрития, макар да знаеше, че той не се стряска лесно.
- Кажи, шефе! - прозвуча дрезгав глас отсреща.
- Имам малко специална работа за теб. Ела до половин час.
- Разбрано…
Той затвори и набра друг номер, докато си палеше пурата.
- Да, шефе!
- Качи се за малко.
Прекъсна връзката и си наля уиски. На вратата се появи една мутра от охраната.
- Ела и слушай внимателно! Искам утре да намериш някое цигане. Някое хлапе, дето не прави впечатление. Закарай го до офиса на даскала, нали знаеш къде е?
- Знам, шефе. И кво да праИм после?
- Да издебнеш подходящ момент и да го пратиш да му среже гумите. И четирите! Като свърши работата, дай му двайсетарка и го разкарай. А сега изчезвай, че имам работа!
Мутрата изчезна, а Спас Лекето се изтегна доволно в очакване на другия копой. Когато Спеца влезе, му посочи да седне и започна делово:
- Слушай внимателно, защото не искам фалове! Ще подготвиш две операции за по-нататък. И двете са свързани със собственика на вестник „ Наблюдател”. Когато ти кажа, искам хората ти да откраднат колата на Колев, знаеш го - разследващия журналист - и да я взривят пред издателството на даскала. Искам мощен взрив, разбираш ли? - той отпи от питието и продължи - Ти измисли как да станат нещата и имай готовност, пък аз ще ти кажа кога да действаш!
- Нямаш проблеми, шефе. Всичко ще е перфектно, както винаги. Нещо друго?
- Тръгвай и умната!
6
Отвсякъде се лееха потоци от бомбастични клевети спрямо десните, а обърканият насред цялата отврат избирател беше изгубил не само апетит към гласуването, но дори и към храната. Това ползваше единствено онези с дисциплинираните партии и привърженици в пенсионна възраст или с незавършен първи клас.
Беше малко тъжно, че точно тези на практика определяха бъдещия начин на живот в една страна с далеч по-добри потенциални възможности, но затова пък пред младите светът беше отворил щедри обятия и много от тях вече се възползваха от това, вместо да се борят с вятърни мелници и да си похабяват нервите и способностите… Освен това можеха да видят разликите в условията и начина на живот и така по-добре да преценят къде да се развиват.
Некоректния удар под пояса за десните беше тежък. На тях се беше паднала честта да реализират непопулярните, но необходими реформи и съответно да понесат къде с достойнство, къде с наведени глави цялата неблагодарност, злоба и несправедливост, насъскани у хората от режисьорите на кризата.
Макар да бяха успели да измъкнат страната от лепкавата кал на дъното, сега им предстоеше да поемат цялата жлъч на провокираното вечно недоволство у подведените и неразбиращите...
Но най-красивото в странната игра на живота, в която никога не знаеш кога печелиш и кога губиш бе, че рано или късно идва видов ден. Деня, в който ако си пропуснал да целунеш ръката на благодетеля, ти се налага да целуваш дълго задника на поробителя…
Царското движение беше спечелило изборите с мнозинство и предстоеше да състави правителство, а царят трябваше да се задоволи с длъжността на министър-председател. Затова пък вече щеше да разполага с огромните си имоти, което го устройваше. Обещанията му бяха големи, царски, но житейския опит показваше, че където има големи обещания, те обикновено остават пожелателни...
Под привидно гладката повърхност на ситуацията борбата за позиции в управлението беше безмилостна. Но националния интерес се губеше някъде в мътните потоци от интереси на царското семейство, на новоизплуващите се политици, на руските, турските, мафиотските и фамилните лобита и на още дълъг списък хиени от бившите и настоящи тайни служби, пуснали тихомълком пипала навсякъде в държавата...
Единствената полза от цялата гадост беше, че всичките тези хищни копелета точеха зъби за Европейските предприсъединителни фондове и по тази причина така или иначе щяха да теглят България към членство в Евро-атлантическия съюз и волю-неволю да продължат пътя на десните, което беше единствения позитивен ефект за страната от цялата галимация…
Клубът „ Светлина „ бързо набираше привърженици. Благодарение на интернет мрежата и на клубният вестник „ Наблюдател „ идеите за изграждане на обединено около градивните ценности гражданско общество като основен гарант на демокрацията в нейния чист вид достигаха до все повече хора от активните съсловия и до младите, свободни и необременени от клишетата на диктатурата.
Откритата политика на клуба и на седмичника привличаше все повече разследващи журналисти, писатели, анализатори и всякакви будни хора, на които не им беше все едно какъв ще бъде начинът на живот на тях и на децата им и на които отдавна беше писнало да се съобразяват с конюнктурни претенции и брътвежи. Като свободомислещи хора, които знаеха кои са, какво искат и какво могат да дадат, те по един или друг начин бяха стигнали за себе си до извода че обединено, обществото може да контролира управлението на държавата, на която плащаше, за да му служи тя като имунна система срещу вътрешни и външни вредители.
Будните хора ставаха все по-убедени в това свое право, а волята им да го изискват и отстояват нарастваше. Крайно време беше политиците да проумеят, че получават доверие и заплати срещу работа в полза на обществото. Да са наясно, че като техен работодател то е в правото си да упражнява контрол върху поведението и дейността им и да ги отстранява, когато ползват властта за свои цели.
Професор Славов играеше билярд с разследващия журналист Георги Колев в билярдната зала на клуба. Двамата обичаха да обсъждат всякакви теми по време на игрите и така съчетаваха полезното с приятното.
- Какво мислиш за кабинета? - запита професорът, докато избираше вариант за отиграване.
- Мисля, че повечето имат потенциал. Не знам още в каква посока ще го насочат, но смятам, че ще използват добре даденостите от предишния кабинет и ще продължат по същия път, което ще е полезно за цялата нация.., с малки изключения.
- Явно това очакват и хората, след като ги избраха с такова сериозно мнозинство. Но, кой знае и колко от мекеретата на ДС и УБО са се добрали до възлови постове, което не ми създава добри асоциации. Как мислиш?
- Ти познаваш добре похватите на социалистите. Не вярвам да си очаквал друго. - каза журналистът - След като не можаха да осуетят присъединяването ни към Европа и НАТО, ще се опитат да овладеят вътрешните структури, за да източват безнаказано държавата.
- Дори нещо повече. Мисля, че още от сега започват да си отъпкват пътеките за следващия мандат. - добави Славов. - За друго въобще не стават, Жоро, но конспирацията им е в кръвта, както знаеш. Виж само как успяха да настроят хората срещу сините, все едно те са причинили кризата. Царят им трябваше само за да свалят Костов. Сега вече не им е нужен и ще опитат да го дискредитират.
- Според мен успехът им се дължи до голяма степен на плитката мисъл и късата памет на повечето хора. Явно добре познават народо-психологията.
- И как няма да я познават? Нали половин век я формираха чрез неблагодарен физически труд, бедност и страх. Това изтощение направи хората инертни, завистливи, крадливи, податливи на изкушения, измами и манипулации.
- Прав си. - съгласи се журналистът - Точно преди изборите направих обиколка из няколко бедни родопски села и видях с очите си колко бързо техните жители се подхлъзват по обещания и колко лесно се зомбират. Същото видях и в циганските гета. Раздават им кебапчета и бира, обещават им опрощаване на сметките за ток и вода и ги правят свои поддръжници. - той се замисли за момент - Между другото какво ти е мнението за твоя колега, новия президент?
Славов взе кредата и внимателно натри върха на щеката си, след което каза:
- Амбициозен, властолюбив, хамелеон. Типичен ляв лидер. Знае как да се хареса и как да се възползва от това. Умее да подлива вода и да се държи така, все едно нищо не е станало. С една дума - манипулатор. Основен стълб на руските интереси у нас, но не и на българските.
- Сиреч още един, който е готов да ни превърне в руска провинция?
- По точно не би могло да се каже, но ще имаш време да се убедиш.
В същия момент в клуба влезе Пламен Бързев, махна за поздрав, взе си бира и се присъедини към тях.
- Как сте, момчета?
- Упражняваме си речта и въображението. - отвърна журналиста. - Ако имаш време и желание, можеш да се включиш в упражнението.
/ следва /
Вълнообразно
НИЕ-444 Кредитните милионери
Учтиви идилци от Дон в Париж
Приемам възхитителния риск...Спомен за Х...
Учтиви идилци от Дон в Париж
Приемам възхитителния риск...Спомен за Х...
Търсене
