3

   Пламен Бързев внимателно зачете статията, която преди малко след кратък, но смислен разговор му беше предложил за вестника професор Славов…
          „В предизборни моменти партийните централи приличаха на мравуняци преди дъжд. Кипеше трескава работа върху начините успешно да бъде подведено общественото мнение в удобната за целта посока, за да се грабне властта. Но този път напрежението беше сериозно, понеже залогът беше много голям. Всички усилия бяха хвърлени върху омаскаряването и разцепването на десните, а причините бяха ясни от пръв поглед. При втори мандат това правителство щеше още повече да свие хранителните вериги на левия блок и на сенчестия бизнес, който беше силно представен в малките партии от олигархичен тип. Целта на тези партии както винаги бе да отвличат вниманието и да объркват неориентираните избиратели.
  На практика десните вече бяха преодолели най-сериозните външнополитически, както и вътрешно-икономическите изпитания, сиреч бяха провели успешно непопулярната част от реформите. При един втори мандат те щяха да реализират своите икономически и социални програми, да подобрят качеството на живота и така да спечелят много повече одобрение и привърженици. А това силно би намалило шансът на левите партии и техните сателити да се промъкнат отново до управлението, осигуряващо им безпрепятствен достъп до държавната хазна и лостовете за влияние. За социалистите безвластието си беше равно на катастрофа, тъй като ставаше много по-трудно и опасно да се заграбва от бществената собственост...
  Онова, което левите упорито се опитваха да скрият от обществото и успяваха поради ограниченото мислене на по-голямата част от хората беше, че по своята същност бизнесът е честна игра за достойни, способни хора с рационални идеи и воля за реализация.. Десните сили, представляващи предприемчивата, произвеждаща и градивна част от обществото, винаги се стремяха към установяване на ясни закони и правила защото пазарът, като всяка състезателна игра, изискваше такива правила, валидни за всички състезатели. Те не се нуждаеха от хаос, от партизани, от паразити като мафията и от корумпирани чиновници, които замърсяваха бизнес-средата.  Според дясното мислене колкото по-ясни бяха регламентите, толкова по-привлекателна беше обстановката за осъществяване на дейност. Просперитетът на Западните демокрации го доказваше.
  Бившата партийна и държавна номенклатура, обаче имаше точно противоположни виждания, интереси и намерения. На нея й беше нужна анархия, не правила.  Именно по този повод пак провеждаха важно мероприятие. Може би едно от най-важните и най-сложните, тъй като предстоеше да се действа чрез новоучредената царска партия, а това криеше рискове.
  За целта в управлението на тази нова сила трябваше да се внедрят достатъчно добре обучени в школите на КГБ, ДС и УБО хора, които да я манипулират отвътре.
  Тъй като владееха конспиративните методи на компроматната война и опитното жонглиране с полуистини и слухове, към които повечето българи проявяваха афинитет, те знаеха как да подготвят поредната гнусна манипулация за обръщане на обществото срещу десницата. Чрез подопечните си медии те ежедневно внушаваха на хората, че дясното управление е корумпирано и антисоциално, като пускаха слухове за неговите лидери, че са се възползвали от приватизацията, от която в същност се бяха възползвали техни подставени лица и фирми. Завистта, която слуховете винаги успяваха да разпалят у по-необразованите, щеше да предизвика традиционното „олевяване на масите”, както високопарно наричаха оглупяването на хората.
  За червените обстоятелствата налагаха да се играе вабанк. В тази ситуация отстраняването на десните бе единствената възможност да се удължи прехода. А само така имаше шанс да продължи срастването на подземния свят с държавния апарат до пълна симбиоза, удобна за постоянното източване на националното богатство.. И това на всяка цена трябваше да стане преди присъединяването ни към структурите на Евросъюза и НАТО, като по този начин превърне България в своеобразен „троянски кон” за проникване в крепостта на Западните демокрации.  Така щяха да се доберат до еврофондовете, а пък Москва щеше да има достъп до секретна информация и да разширява влиянието си в силните европейски икономики, докато московските протежета у нас щяха да получават огромни блага за сметка на данъкоплатците.”
                                                                Професор. Ал. Славов.

  Пламен се възхити на сбития, ясен и изчерпателен стил на професора. Взе папката и влезе при Ангелина, която подреждаше някакви документи.
- Скъпа, попаднахме на много ценен човек, който изследва прехода още от неговото замисляне.
  Тя вдигна поглед от документите.
- От обявите ли е разбрал за нас?
- Не… Купил си от любопитство първия брой, допаднали му целите ни и решил да се присъедини, защото съвпадали с неговите цели. Донесе много точна статия…  - той остави пред нея папката   -   Убеди се сама ако искаш, аз отивам за кафе.
  Когато след няколко минути се върна, нейния поглед светеше от радост.
- Голям късмет. Наистина точно от такъв капацитет имахме нужда.   -   тя взе кафето си, отпи и добави   -   Много добро начало.
- Опасявам се само да не станем прекалено сериозни.   -   Пламен и се усмихна, преди да продължи   -   В тази връзка си мисля, че ако успеем да вмъкваме от време на време малко по-сатиричен привкус, вестникът ще се възприема по-леко.
- Чувството за хумор никога не е излишно, стига да не е прекалено и да е на място, нали?
- Е, да… С каквото и да преядеш, все ти става тежко… Мислех си дали да не му предложим мястото на главен редактор на вестника. Какво ще кажеш?
- И на мен ми мина през ума.  -  отвърна тя  -  Ами, обади му се и му предложи, пък дано да приеме.

                                                                         4

  Валентин Генов, български емигрант, вече бивш капитан от американското военно разузнаване, понастоящем експерт-консултант по маркетингови и инвестиционни стратегии, беше напуснал армията в края на 2000 година, за да се завърне в България и да осъществи отколешното си намерение чрез укрепването на проявилото се вече гражданско общество да парира опитите на червените да препятстват пътя на страната към утвърдените западни демокрации. Познаваше добре царството на абсурдите, в което бившите служби и социалистите бяха опитали да превърнат България, преди да паднат от власт в началото на 1997 година.
  Седмичникът, който Пламен Бързев беше създал с негова помощ, имаше добро развитие, но това не беше достатъчно срещу потоците от атрактивни лъжи и подмолна дезинформация, атакуващи отвсякъде и разединяващи поголовно ошашавения народ. Особено стряскащо беше, че обществото много лековерно се оставяше да бъде управлявано чрез слухове, които наивно приемаше за чиста монета, въпреки натрупания опит от неотдавнашната криза. Много пъти вече, след разговори със бивши съученици, познати и случайни хора, капитанът забелязваше, че голяма част от тях нямат собствени критерии нито за живота, нито за случващото се с тях и около тях. Прекалено често чуваше реплики като „ така разправят; всички са маскари; и тия са като другите; да се оправят; кво ти пука; яж, пий и чукай - това е живота; една птичка пролет не прави; нищо не зависи от нас; ние няма да оправим света; все ще го изживеем някак тоя живот... и други от сорта. Постоянно се сблъскваше с хора, които днес говорят едно, а след ден-два точно обратното и то с вид на много информирани, като цитираха някой мастит ежедневник.
  Изглежда инерционното мислене беше станало втора природа на обикновения човек, а това го превръщаше в лесна мишена за измамници и мошеници от всякакъв род. Хората живееха като зомбирани, все едно са от някаква секта...
  Разсъждавайки върху това, Вальо влезе в издателството на своите приятели, където беше се разбрал с Пламен да се видят привечер, за да обсъдят подробностите около една идея на капитана.
- Подготвих материала за твоя проект.   -    и даскала му подаде два листа   -  Прегледай го. Мисля, че идеята ти е перфектна.
- Току що ми хрумна да го организираме на клубен принцип. Да го наречем например клуб „ Светлина „.  Така ще можем да общуваме по активно с привържениците на тази идея и същевременно ще осигурим допълнителни приходи за дейността. Какво ще кажеш?   -   запита капитанът.
Пламен стана и извади от хладилника две бири.
- Добро хрумване.   А „ Наблюдател „ ще бъде клубният вестник.   -   отвори бирите и му подаде едната   -   Да полеем този рационален проблясък.
  Те вдигнаха чаши и отпиха от пенливия еликсир.
- Сега остава да намерим подходящо помещение и да действаме, защото като гледам в каква активност е изпаднала червената мъгла, има вероятност преходът да продължи още много години.
- А жена ми беше убедена, че си станал оптимист.   -   пошегува се Пламен.
- Дано да съм лош пророк. Но откакто съм се прибрал в мен все повече се затвърждава убеждението, че голямата част от хората тук ги мързи да се замислят и сами да разберат какво се случва, а все чакат някой да им обяснява какво да разбират, макар да изпитват всичко върху гърба си.
- Забравяш, че половин век са ги учили така, братле.
- Това не е оправдание, Пламене. С този манталитет няма шанс да заживеят по- добре и след сто години. Нали знаеш, че човек както мисли, така живее.
- Значи имаме сериозна работа, братко. Трябва някак да ги убедим в тази велика истина, иначе за какъв дявол ни е тоя вестник и този клуб?
- Така е...   -   съгласи се Вальо   -   А замислял ли си се, че начинанието дори може да стане доста рисковано, предвид обвързаностите на подземния свят с държавата.
- Минавало ми е през ума, но живота е риск, без който няма промяна.
- Да-а… Докато цялата истина за явленията в България не се разкрие и не достигне до съзнанието на хората, наистина нищо няма да се промени.
- Е, значи си струва риска. Затова нека си свършим нашата работа, та да не ни е срам че сме бездействали, пък времето ще покаже, дали сме били на прав път...


                                                                          / следва /

Знам, че има професори, които пишат с още по-простонародни и популярни определения, но ми се струва, че мястото на проф. Славов не трябва да е между тях. Не става дума за вмъкване на специализирана терминология, не, тя няма място в един роман. Просто ми е трудно да приема директни обяснения като заграбване на баницата от професор, от който не се очаква да говори на този банален, макар и образен език. Не е ли възможно това да авторската интерпретация на статията? Така няма да има нужда от корекции. Съжалявам.

Забележката ти е точна, приемам я и ти благодаря.

и ти благодаря за съобразяването. :)

Винаги се съобразявам с истината, приятел, а ти ми каза истината. :)