Постинг
07.02.2014 06:16 -
продължение...
5
Пламен и Ангелина правеха преглед на материалите и обмисляха как да организират излизането на първия брой на вестника с непълен екип, като едновременно с това провеждаха интервютата. Вече бяха намерили коректор, имаха специалист по управление и поддръжка на малката поточна линия и достатъчно интересен спектър от статии и анализи…
Единственото, което на моменти им тежеше бе, че покрай подготовката на първото издание се виждаха само вечер с детето си, но пък в тези часове му се отдаваха изцяло, за да не чувства сериозно отсъствието им през следващия ден.
Имаха късмет, че майката и бащата на Ангелина бяха се пенсионирали и с удоволствие се занимаваха с малкото лъчезарно и любознателно същество. За тях беше голямо забавление да отговарят на безкрайните въпроси на своя внук, които понякога бяха направо изумителни…
„Наблюдател” щеше да е доста различен от повечето печатни медии. В него нямаше предвидено място за клюки и евтини сензации, както и за префърцунени изяви на измисления български елит. Това щеше да бъде вестник за изява на онези родолюбиви българи, които живееха извън шумния парад на суетата, вливайки тихо своята творческата енергия в съхранението на националния дух и развитието на гражданското общество. Онези скромни, почтени граждани на страната, които даваха всичко от себе си с вяра, интелигентност и хумор, за да става качеството на живота по- добро. Вестникът не целеше да се надпреварва за новината, а да хвърля светлина с остроумни, точни коментари и анализи върху скритото манипулативно внушение на популярните медии за събитията от седмицата…
След като приключиха с подбора и подреждането на материалите те извикаха Филип, новоназначения коректор, за да му предадат папката за дообработка.
Филип беше завършил семестриално българска филология. Случайно беше попаднал на обявата за набиране на екип за вестник и беше решил да се пробва, защото вярваше във възможностите и знанията си. След половинчасов разговор със собствениците беше получил одобрение. Условията го устройваха. Отваряха пред него интересни възможности и голяма свобода, а той по природа си беше свободолюбив…
- Филипе, - каза Бързев с усмивка, като му подаде папката с текстове - ето ти фронт да проявиш своята интелигентност и заразително чувство за хумор. Ако решиш, можеш да добавиш някъде свой коментар за събитията, или разказ, виц, случка…
- Дори в най-смелите си мечти не съм си представял такъв шеф. С колко време разполагам?
- Утре следобед трябва да сме готови за печат.
Малко след като Филип излезе, на вратата се появиха момче и момиче, горе-долу на неговата възраст.
- Добър ден! - поздравиха те - Идваме по обявата.
- Добре сте дошли, заповядайте! - покани ги Ангелина, като им посочи удобния диван и след това продължи - Кажете сега по няколко думи за себе си и за своите намерения.
- Аз съм Христо, а това е жена ми Мария. - започна младият мъж - Компютърни специалисти сме. Аз съм инженер-програмист, Мария е дизайнер.
- Значи точно хората, които ни трябват.
- На всичкото отгоре в семеен екип. - добави Пламен, развеселен от съвпадението и от ведрото им излъчване - Много екстри. Явно вестникът ще има късмет.
- Деца имате ли? - продължи интервюто Ангелина.
- Имаме едно сладко малко момиченце на три годинки. - отвърна Мария.
- А кой го гледа?
- Ние, а когато и двамата сме заети, я даваме на детска градина.
- В тази връзка имаме един въпрос към вас. - намеси се Христо - Ако естеството на работа го позволява, ще може ли жена ми да си подготвя нещата в къщи и да ги прехвърля на флашка, пък аз да се оправям по-нататък? Понеже малката понякога боледува, а нямаме кой да се грижи за нея.
Ангелина се замисли за момент, после се обърна към съпруга си.
- Пламене, ти какво ще кажеш?
- Организацията на работа позволява да си подготвяте всичко в къщи. - отвърна той. - Когато човек е спокоен, работи по-добре, а за нас това е много важно. Времето ще си организирате вие.
- Добре. - тя им се усмихна окуражително - Сега отидете с господин Бързев да ви запознае със спецификата на вашата дейност и да прецените дали ще се заемете с нея. Ако ви допада, както и възнаграждението, ще се върнете тук да оформим договорите и ще бъдете част от екипа на вестника.
Тиха въздишка на облекчение се изтръгна от гърдите на Мария. Тя инстинктивно стисна ръката на Христо.
6
Още в самото начало новият седмичник привлече вниманието на по-будните читатели, на които им беше омръзнало да ги занимават с тъпите изяви и интриги на новоизлюпения елит, представляващ богата палитра от сноби, комплексари, силиконки и извратеняци, които в напъните си да бъдат забелязани, неусетно се омазваха до ушите в собствените си преструвки и лиготии…
С нестандартния си, търсещ обективност подход към новината и реалностите, неподвластен на безсмисления стремеж да омаскарява или възхвалява, а по-скоро на стремежа да осветява и разрушава конспирациите на партийните централи, приближените им кръгове и сенчестия бизнес, вестникът успя да спечели онази част от гражданите, които имаха ясна позиция и представа кои са и какво искат от живота. Той заинтригува доста разследващи журналисти, писатели, изследователи на историята и народо-психологията и всякакви представители на българската интелигенция, които намираха в него добра възможност да предложат фактите, тезите и идеите си на обществото в чист, аргументиран вид, без да им се налага да се съобразяват с каквито и да било икономически, политически или други конюнктурни интереси, което беше установено като практика в повечето медии…
Професор Славов случайно забеляза новия седмичник, привлечен от наименованието „Наблюдател„ и го купи от чисто любопитство. Впечатлен след прочитането на редакционното обръщение към читателите, веднага зачете статията под него, озаглавена „ Добро попадение „ :
„В правителството вече беше факт отстраняването на няколко възлови министри. Според премиера те не бяха оправдали общественото доверие и бяха се замесили в корупция. Освен това бяха задействани и планираните сериозни данъчни мерки спрямо самозабравилите се съмнителни финансови групировки, което създвде известно объркване в подземния свят. То се засили още повече, когато държавните органи концентрираха вниманието си върху съмнителни субекти, изплъзвали се досега на правосъдието и разни групи, занимаващи се с данъчни измами, склоняване към проституция, наркотици, хазарт и рекет. Прицелът не подмина и по-могъщите звена на организираната престъпност, пуснали пипала в енергетиката, наркотрафика, петролните продукти и незаконното придобиване на апетитна собственост на безценица из цялата страна.
Естествено, крайно време беше да го стори, защото престъпният свят все по-брутално узурпираше пазарите и нанасяше непоправими щети на икономиката чрез укриване на данъци, контрабанда, данъчни измами и всевъзможни еквилибристики за източване на здравните и осигурителни фондове, от което не произтичаше нищо добро нито за обществото, нито за и без друго лошия имидж на страната ни като зона за туризъм и инвестиции.
След решението на правителството да обяви за нежелателно присъствието на няколко известни руски мафиоти, пускащи пипала у нас и след като бе успяло да прокара в парламента забрана за влизането им в страната, подземния свят изведнъж се смълча. В очакване на полицейска офанзива босовете бяха се изпокрили като плъхове. Много от основните играчи в пералнята на пари се изнесоха в закупените от рекет, наркотрафик и други финансови далавери луксозни имоти по цял свят и търпеливо зачакаха следващите избори, за да прокарат в новата власт свои доверени хора или такива, които благодарение на нечистото си минало да бъдат податливи на изнудване. От опит знаеха, че чрез тях лесно ще успеят да си върнат позициите и да укрепят влиянието си. „
Като всеки изследовател, подхождащ към новостите без предубеждения, Славов обичаше сам да си съставя мнение за всичко и много се зарадва на новият седмичник. Беше прекарал целия следобед в градската библиотека, за да подготвя материали за книгата си и сега му се искаше да отпусне гръбнак в леглото, докато преглежда това обещаващо медийно творение.
Професорът бе потънал във вестника като в интересен политически роман, написан с ясен стил и тънък хумор. Телефонът звънна. Взе слушалката.
- Как си, тате? - прозвуча по линията мекият глас на дъщеря му.
- Добре съм, миличка. Попаднах на нещо нестандартно и се развличам с него. - Вие как сте?
- Здрави и спокойни. Мислехме да прескочим да те видим, ако не си много зает.
- Ами добре сте решили. Чакам ви.
- До час сме при теб, татко. Чао!
Славов дочете вестника и стана да се приготви. Разбираше се добре с дъщеря си и със зет си, за които скуката беше непонятно явление, а внукът беше негов любимец с постоянните си въпроси.
Откакто беше останал вдовец, те бяха най-близките му хора. Дъщеря му приличаше изцяло на майка си, а нейната обич си личеше дори по подбора на съпруг, който по характер и манталитет беше доста сходен с него самия. Тази обич поддържаше топлината в сърцето му след загубата и гонеше от там самотата.
Точно беше заредил масата с всичко необходимо и те пристигнаха.
- Разполагайте се. - каза той след прегръдките и се обърна към внучето - А за теб съм приготвил изненада. Ела с мен.
Със светнал поглед детето го последва. Знаеше, че дядо му винаги успява да улучи подходящия подарък. Този път беше електронна игра с „ формула 1 „
- Благодаря дядо. Страшна е!
- Радвам се, че ти харесва, моето момче. Тази игра ще ти помага да се учиш да управляваш автомобил, та като пораснеш да ти е по лесно. - той погали внучето си по главата - А сега да отидем да вечеряме.
Малкия се похвали на родителите си и се зае да пробва играта, докато възрастните си пиеха аперитива.
- Татко, - започна дъщерята - искаш ли да дойдеш с нас на планина през почивните дни? Решихме да направим семейно закриване на ски сезона, докато все още има хубав сняг.
- С вас съм. Не мога да пропусна. Места запазихте ли?
- Да. Трябва само да ги потвърдим.
- Боби, - обърна се професора към зет си - днес попаднах на интересен седмичник. Няма нищо общо с останалите вестници. Преди да тръгнете, ми напомни да ти го дам.
- Не ти ли омръзна тая политика, татко? - намеси се дъщеря му Калина.
- От нея се определя качеството на живота ни, момиче. И бъдещето на тия, най- малките. - той посочи с глава внука си - А тя, за добро или за лошо, си зависи доста от нас, от манталитета ни. Колкото и да ни е неудобно да си го признаем.
- Все пак нека да си говорим за нещо по-весело. - предложи Калина, която не понасяше много темата - Татко, ти от кога не си карал ски?
- От четири години. Сигурно ще съм странна картинка на пистата.
- Това не се забравя. - каза зет му - Трябва ти половин час и си готов.
- Сигурно е така. - съгласи се той, после се пресегна, взе вестника и му го подаде - А ти, като останеш свободен, прегледай това.
- Дядо, направих пет обиколки без катастрофа! - извика детето.
- Значи може да излезе състезател от теб. - отвърна професорът - Но най-напред ще се наложи да пораснеш, затова да се заемаме с вечерята.
/ следва /
Пламен и Ангелина правеха преглед на материалите и обмисляха как да организират излизането на първия брой на вестника с непълен екип, като едновременно с това провеждаха интервютата. Вече бяха намерили коректор, имаха специалист по управление и поддръжка на малката поточна линия и достатъчно интересен спектър от статии и анализи…
Единственото, което на моменти им тежеше бе, че покрай подготовката на първото издание се виждаха само вечер с детето си, но пък в тези часове му се отдаваха изцяло, за да не чувства сериозно отсъствието им през следващия ден.
Имаха късмет, че майката и бащата на Ангелина бяха се пенсионирали и с удоволствие се занимаваха с малкото лъчезарно и любознателно същество. За тях беше голямо забавление да отговарят на безкрайните въпроси на своя внук, които понякога бяха направо изумителни…
„Наблюдател” щеше да е доста различен от повечето печатни медии. В него нямаше предвидено място за клюки и евтини сензации, както и за префърцунени изяви на измисления български елит. Това щеше да бъде вестник за изява на онези родолюбиви българи, които живееха извън шумния парад на суетата, вливайки тихо своята творческата енергия в съхранението на националния дух и развитието на гражданското общество. Онези скромни, почтени граждани на страната, които даваха всичко от себе си с вяра, интелигентност и хумор, за да става качеството на живота по- добро. Вестникът не целеше да се надпреварва за новината, а да хвърля светлина с остроумни, точни коментари и анализи върху скритото манипулативно внушение на популярните медии за събитията от седмицата…
След като приключиха с подбора и подреждането на материалите те извикаха Филип, новоназначения коректор, за да му предадат папката за дообработка.
Филип беше завършил семестриално българска филология. Случайно беше попаднал на обявата за набиране на екип за вестник и беше решил да се пробва, защото вярваше във възможностите и знанията си. След половинчасов разговор със собствениците беше получил одобрение. Условията го устройваха. Отваряха пред него интересни възможности и голяма свобода, а той по природа си беше свободолюбив…
- Филипе, - каза Бързев с усмивка, като му подаде папката с текстове - ето ти фронт да проявиш своята интелигентност и заразително чувство за хумор. Ако решиш, можеш да добавиш някъде свой коментар за събитията, или разказ, виц, случка…
- Дори в най-смелите си мечти не съм си представял такъв шеф. С колко време разполагам?
- Утре следобед трябва да сме готови за печат.
Малко след като Филип излезе, на вратата се появиха момче и момиче, горе-долу на неговата възраст.
- Добър ден! - поздравиха те - Идваме по обявата.
- Добре сте дошли, заповядайте! - покани ги Ангелина, като им посочи удобния диван и след това продължи - Кажете сега по няколко думи за себе си и за своите намерения.
- Аз съм Христо, а това е жена ми Мария. - започна младият мъж - Компютърни специалисти сме. Аз съм инженер-програмист, Мария е дизайнер.
- Значи точно хората, които ни трябват.
- На всичкото отгоре в семеен екип. - добави Пламен, развеселен от съвпадението и от ведрото им излъчване - Много екстри. Явно вестникът ще има късмет.
- Деца имате ли? - продължи интервюто Ангелина.
- Имаме едно сладко малко момиченце на три годинки. - отвърна Мария.
- А кой го гледа?
- Ние, а когато и двамата сме заети, я даваме на детска градина.
- В тази връзка имаме един въпрос към вас. - намеси се Христо - Ако естеството на работа го позволява, ще може ли жена ми да си подготвя нещата в къщи и да ги прехвърля на флашка, пък аз да се оправям по-нататък? Понеже малката понякога боледува, а нямаме кой да се грижи за нея.
Ангелина се замисли за момент, после се обърна към съпруга си.
- Пламене, ти какво ще кажеш?
- Организацията на работа позволява да си подготвяте всичко в къщи. - отвърна той. - Когато човек е спокоен, работи по-добре, а за нас това е много важно. Времето ще си организирате вие.
- Добре. - тя им се усмихна окуражително - Сега отидете с господин Бързев да ви запознае със спецификата на вашата дейност и да прецените дали ще се заемете с нея. Ако ви допада, както и възнаграждението, ще се върнете тук да оформим договорите и ще бъдете част от екипа на вестника.
Тиха въздишка на облекчение се изтръгна от гърдите на Мария. Тя инстинктивно стисна ръката на Христо.
6
Още в самото начало новият седмичник привлече вниманието на по-будните читатели, на които им беше омръзнало да ги занимават с тъпите изяви и интриги на новоизлюпения елит, представляващ богата палитра от сноби, комплексари, силиконки и извратеняци, които в напъните си да бъдат забелязани, неусетно се омазваха до ушите в собствените си преструвки и лиготии…
С нестандартния си, търсещ обективност подход към новината и реалностите, неподвластен на безсмисления стремеж да омаскарява или възхвалява, а по-скоро на стремежа да осветява и разрушава конспирациите на партийните централи, приближените им кръгове и сенчестия бизнес, вестникът успя да спечели онази част от гражданите, които имаха ясна позиция и представа кои са и какво искат от живота. Той заинтригува доста разследващи журналисти, писатели, изследователи на историята и народо-психологията и всякакви представители на българската интелигенция, които намираха в него добра възможност да предложат фактите, тезите и идеите си на обществото в чист, аргументиран вид, без да им се налага да се съобразяват с каквито и да било икономически, политически или други конюнктурни интереси, което беше установено като практика в повечето медии…
Професор Славов случайно забеляза новия седмичник, привлечен от наименованието „Наблюдател„ и го купи от чисто любопитство. Впечатлен след прочитането на редакционното обръщение към читателите, веднага зачете статията под него, озаглавена „ Добро попадение „ :
„В правителството вече беше факт отстраняването на няколко възлови министри. Според премиера те не бяха оправдали общественото доверие и бяха се замесили в корупция. Освен това бяха задействани и планираните сериозни данъчни мерки спрямо самозабравилите се съмнителни финансови групировки, което създвде известно объркване в подземния свят. То се засили още повече, когато държавните органи концентрираха вниманието си върху съмнителни субекти, изплъзвали се досега на правосъдието и разни групи, занимаващи се с данъчни измами, склоняване към проституция, наркотици, хазарт и рекет. Прицелът не подмина и по-могъщите звена на организираната престъпност, пуснали пипала в енергетиката, наркотрафика, петролните продукти и незаконното придобиване на апетитна собственост на безценица из цялата страна.
Естествено, крайно време беше да го стори, защото престъпният свят все по-брутално узурпираше пазарите и нанасяше непоправими щети на икономиката чрез укриване на данъци, контрабанда, данъчни измами и всевъзможни еквилибристики за източване на здравните и осигурителни фондове, от което не произтичаше нищо добро нито за обществото, нито за и без друго лошия имидж на страната ни като зона за туризъм и инвестиции.
След решението на правителството да обяви за нежелателно присъствието на няколко известни руски мафиоти, пускащи пипала у нас и след като бе успяло да прокара в парламента забрана за влизането им в страната, подземния свят изведнъж се смълча. В очакване на полицейска офанзива босовете бяха се изпокрили като плъхове. Много от основните играчи в пералнята на пари се изнесоха в закупените от рекет, наркотрафик и други финансови далавери луксозни имоти по цял свят и търпеливо зачакаха следващите избори, за да прокарат в новата власт свои доверени хора или такива, които благодарение на нечистото си минало да бъдат податливи на изнудване. От опит знаеха, че чрез тях лесно ще успеят да си върнат позициите и да укрепят влиянието си. „
Като всеки изследовател, подхождащ към новостите без предубеждения, Славов обичаше сам да си съставя мнение за всичко и много се зарадва на новият седмичник. Беше прекарал целия следобед в градската библиотека, за да подготвя материали за книгата си и сега му се искаше да отпусне гръбнак в леглото, докато преглежда това обещаващо медийно творение.
Професорът бе потънал във вестника като в интересен политически роман, написан с ясен стил и тънък хумор. Телефонът звънна. Взе слушалката.
- Как си, тате? - прозвуча по линията мекият глас на дъщеря му.
- Добре съм, миличка. Попаднах на нещо нестандартно и се развличам с него. - Вие как сте?
- Здрави и спокойни. Мислехме да прескочим да те видим, ако не си много зает.
- Ами добре сте решили. Чакам ви.
- До час сме при теб, татко. Чао!
Славов дочете вестника и стана да се приготви. Разбираше се добре с дъщеря си и със зет си, за които скуката беше непонятно явление, а внукът беше негов любимец с постоянните си въпроси.
Откакто беше останал вдовец, те бяха най-близките му хора. Дъщеря му приличаше изцяло на майка си, а нейната обич си личеше дори по подбора на съпруг, който по характер и манталитет беше доста сходен с него самия. Тази обич поддържаше топлината в сърцето му след загубата и гонеше от там самотата.
Точно беше заредил масата с всичко необходимо и те пристигнаха.
- Разполагайте се. - каза той след прегръдките и се обърна към внучето - А за теб съм приготвил изненада. Ела с мен.
Със светнал поглед детето го последва. Знаеше, че дядо му винаги успява да улучи подходящия подарък. Този път беше електронна игра с „ формула 1 „
- Благодаря дядо. Страшна е!
- Радвам се, че ти харесва, моето момче. Тази игра ще ти помага да се учиш да управляваш автомобил, та като пораснеш да ти е по лесно. - той погали внучето си по главата - А сега да отидем да вечеряме.
Малкия се похвали на родителите си и се зае да пробва играта, докато възрастните си пиеха аперитива.
- Татко, - започна дъщерята - искаш ли да дойдеш с нас на планина през почивните дни? Решихме да направим семейно закриване на ски сезона, докато все още има хубав сняг.
- С вас съм. Не мога да пропусна. Места запазихте ли?
- Да. Трябва само да ги потвърдим.
- Боби, - обърна се професора към зет си - днес попаднах на интересен седмичник. Няма нищо общо с останалите вестници. Преди да тръгнете, ми напомни да ти го дам.
- Не ти ли омръзна тая политика, татко? - намеси се дъщеря му Калина.
- От нея се определя качеството на живота ни, момиче. И бъдещето на тия, най- малките. - той посочи с глава внука си - А тя, за добро или за лошо, си зависи доста от нас, от манталитета ни. Колкото и да ни е неудобно да си го признаем.
- Все пак нека да си говорим за нещо по-весело. - предложи Калина, която не понасяше много темата - Татко, ти от кога не си карал ски?
- От четири години. Сигурно ще съм странна картинка на пистата.
- Това не се забравя. - каза зет му - Трябва ти половин час и си готов.
- Сигурно е така. - съгласи се той, после се пресегна, взе вестника и му го подаде - А ти, като останеш свободен, прегледай това.
- Дядо, направих пет обиколки без катастрофа! - извика детето.
- Значи може да излезе състезател от теб. - отвърна професорът - Но най-напред ще се наложи да пораснеш, затова да се заемаме с вечерята.
/ следва /
Вълнообразно
Търсене
