3


   Възмутен от безпрецедентната медийна офанзива срещу дясното правителство, професор Славов сложи лист в пишещата машина, натрака заглавие „ Мила, родна картинка…” и започна да пише своя анализ на причините за провалената в значителна степен приватизация и последвалата масирана атака на опозицията…
  „Раздържавяването на собствеността се бе оказало двулицево. От една страна тя беше неотложна, понеже повечето държавни предприятия генерираха огромни загуби, а те се трупаха на гърба на данъкоплатците. Остарелите, неефективни и енергоемки технологии и производства бълваха некачествена и скъпа продукция, която след падането на желязната завеса бе станала непродаваема поради силната конкуренция.
  От друга страна, обаче, ликвидирането на тези предприятия щеше да доведе до огромна безработица и социално напрежение, макар за всеки средноинтелигентен човек да беше ясно, че с губещи предприятия пазарна икономика не се прави, нито пък се стабилизира държава след криза.
  По принцип левите правителства предпочитаха вместо да решават проблемите, като правят реформи, предпоставящи някакво развитие, което можеше да им коства властта, просто да ги отлагат, да крепят статуквото и да се възползват от него, без да дразнят избирателите, както в случая с губещите държавни предприятия, наличието на които позволяваше голяма част от държавните дотации безпрепятствено и безотчетно да изтичат в техните джобове. Какво по-сладко от това да си стоиш на власт и тихомълком да си крадеш, като същевременно се правиш на социален, докато всичко се разпадне. После предаваш на опонентите властта, за да свършат мръсната работа, оплюваш ги тотално, приписваш си измислени заслуги като опозиция и ето те пак на власт. Типичната лява политика.
   И този път БСП не направи изключение. След като умело се беше възползвала от неизгодните за държавата сделки чрез инплантите си в правителството и агенциите, започна да използва същите тези далавери за поредната компроматна война срещу кабинета с помощта на верните си кучета от медийния пазар.
  Когато кабинетът Костов внесе в парламента за дебат закона за лустрацията, според който агенти и сътрудници на бившата държавна сигурност да нямат право да заемат отговорни постове в държавата, с което искаше да се предпази от по нататъшни конспирации, воят отляво стана оглушителен. Левицата, уж дистанцирала се от режима на Живков, изведнъж изпадна в хистерия. Естествено, понеже повечето от нейните управленски, пък и не само управленски кадри бяха свързани по един или друг начин с ДС, тя сезира конституционния съд, като обяви текста за дискриминационен.
  Но съдът също гъмжеше от такива кадри. Явно засегнат и застрашен от текста, той категорично го отхвърли като противоконституционен, с което недвусмислено доказа, че е така. От това, обаче, остана висящ въпроса що за демокрация смяташе да изгражда червената партия и какви демократични промени имаха неблагоразумието да очакват нейните избиратели от бивши вербовчици, доносници и слуги на диктаторския режим, овладели институциите?!
  Премиерът, университетски преподавател по икономика, наясно с икономическите и политическите процеси в страната, след отхвърлянето на закона още повече втвърди позицията си да проведе реформите докрай и да въведе България в Европа и НАТО независимо, че това можеше да му коства загуба на следващите избори. Той беше убеден, че това е единствения начин България да се опази от превръщането и в заден двор на международната организирана престъпност, чийто основен фактор   -  руската мафия   -    вече бе пуснала дълбоки корени у нас.
  Може би защото се беше нагледал на социалистическия реализъм и лозунговата икономика във всичките им уродливи форми, както и на тяхната съвременна реорганизация в международна мафия?! Или може би защото просто беше логичен, рационален и уважаващ себе си грамотен политик и държавник, на когото беше омръзнало да живее в ирационалната действителност на лъжите, полуистините, изнудванията и зависимостите.?! Кой знае?! Но така или иначе той беше решил да използва подходящия момент, цялата си енергия и целия държавен потенциал, за да реализира идеята си да превърне България в нормална, демократична европейска държава с пазарна икономика, поемайки отговорността за всичките плюсове и минуси от това…
  Единствено неспособността му да селекционира обкръжението си и да подбере мотивиран от същата идея екип от почтени, отговорни професионалисти, отвори пред опозицията възможността да внедри в екипа му под формата на експерти алчни, корумпирани и егоцентрични хора, които успяха да превърнат приватизацията в криминален процес на лично облагодетелстване и по този начин хвърлиха сянка върху благородната синята идея в очите на обществото.
  Независимо, че половината министри и шефове на комисии бяха отстранени за корупция точно в най-сладкия за тях момент, когато вече си бяха оплели кошницата и оставаше да я напълнят, това не можа да изчисти натрупаното недоверие към кабинета Костов, понеже то бе постоянно подклаждано от васалните медии на социалистите.
  Уволнените „величия” подсилиха ефекта, като моментално се превърнаха в негови най-яростни отрицатели и врагове, сипещи навсякъде злословия и компромати, все едно не бяха те самите основната причина за възникването на съмненията спрямо дясното управление и демократизирането на институциите.
  Това постепенно започваше да осуетява възможността десните да спечелят втори мандат, за да доваршат реформите и така да направят необратим демократичния процес в България.
   Злонамерените медиатори, за които истинската новина беше лошата, ползващи сензационните слухове, умело прокарваха в публичното пространство унищожителната теза, че всички са маскари. А тя беше действително пагубна за развитието на страната, тъй като тихомълком насаждаше в обществото апатия и нихилизъм, способни да го превърнат в объркано, инертно стадо… Така, общо взето бе миниран и проигран още един шанс за ускоряване на прехода, което много радваше социалистите.”
   Докато преглеждаше току-що написаната статия, професорът изведнъж почувства умората от тази дългогодишна, неравностойна борба с постоянните нагли лъжи на добре подплатената с присвоените народни пари медийна индустрия…
   Излезе на терасата, загледа се в смълчаната, начупена сянка на планината, а от гърдите му се изтръгна мрачна въздишка. После, сякаш взел сила от този величествен силует на непреходното, той рязко се извърна, влезе в кабинета си и позвъни в редакцията на списанието, където понякога публикуваше анализите си.
- Да, моля!
- Здравейте, миличка… Професор Славов съм.
- Здравейте, професоре. Отдавна не сме се чували.
- Подготвих ви едно материалче. Може би ще намина след час да го обсъдим.
- Ще ви чакам. Тъкмо ще поговорим и по един друг проект.
- С удоволствие. Дочуване.
  Славов сложи листовете в куфарчето си, допи следобедното си кафе и пое към редакцията. След по малко от час вече разговаряше с бившата си колежка от университета, понастоящем главен редактор на списанието.
- Споменахте за някакъв нов проект?!   -   професорът я погледна въпросителено.
- Да. И той е свързан с вас, ако разбира се нямате нищо против?
- Хм…  -   той се усмихна многозначително   -   Интересно?! Та за какво става дума?
- Мислим да направим рубрика за историко   -   политически анализи на съвремието. Вие сте доказан експерт в тази област.  Ще приемете ли сътрудничество?
- Благодаря за оценката… и за трибуната, колежке.  За мен ще е удоволствие да участвам по-активно в съдържанието на списанието.  Пък и нашенския преход е неизчерпаем източник на материал…

                                                                             4


  Обединяваща цел за всички велики мъдреци, майстори, създатели на бойни изкуства и духовни школи, както и за хората, успели да постигнат по един или друг начин вътрешна сила, знания и умения, бе дстигането на вътрешна хармонията и хармония със света, която се изразяваше в уважение към живота във всичките негови проявления.
  Непосветения в тайните на тези умения винаги се питаше как тези хора успяват да проявят безгранично търпение спрямо опитите за агресия срещу тах. Лаиците не знаеха, че по пътя към себепознанието човек се изпълваше с вяра в себе си и в мъдростта на живота и осъзнаваше агресията като проява на несигурност и страх.
  Напредналите вече не изпитваха нужда да се доказват пред когото и да било, най-малко пък пред беззащитните. Осъзнали се като господари на вътрешната си енергия, в тях се появяваше желанието да помагат на другите да осъзнаят силата си, да повярват в себе си и така да прогонят всичките свои страхове, а с това и агресията.
  Понеже наред с уменията те бяха придобили спокойствието, съзиданието и самоконтрола на мъдростта, основната им цел беше да ги предадат на колкото се може повече хора като форма за омиротворяване на света, в който живеем. Като помагаха на своите ученици да придобият самоувереност, те успяваха да заличат агресията, както и останалите прояви на страх.
   В нашата комплексирана нация, обаче, всичко се обръщаше в демонстрация на сила и възможности, което се изразяваше в постоянна агресия. Самозванци с измислени биографии и боядисани черни колани превръщаха своите ученици в лумпенизирани побойници, които след излизане от тренировки се чудеха с кого да се заядат, за да демонстрират превъзходство. По тая причина напоследък дискотеките, училищата и улиците все по-често се превръщаха в кървави арени на ескалиращата агресия, която нерядко достигаше до осакатявания и дори до смъртни случаи…
   Съдия Бонев остави дебелия като библия обвинителн акт и отпи глътка от изстиналото си кафе. Тъкмо щеше да продължи четенето, телефонът иззвъня.
- Моля!
- Съдия Бонев? - запита гласът с нахакан тембър.
- Същият! - отвърна съдията.
- Аз съм един от адвокатите на господин Стоянов, който…  -   но съдията го прекъсна.
- Откога адвокатите имат право да безспокоят съдиите в къщи?   -   запита остро и продължи   -    Да не би да ви е омръзнала професията, адвокате?!
- Е, хайде, не сме в Щатите.   -   отвърна нагло адвокатът   -   Клиентът ми настояваше да разговарям с вас. Той е…   -   но Бонев пак го прекъсна.
- Потенциален престъпник, от делата на когото ясно личи, че се е самозабравил. Както и адвокатът му. Ще се видим утре в съда.
   Съдията остави слушалката и продължи да изследва обвинителния акт, доказващ че лицето Стоянов, по прякор Лисика, си е чиста проба задник с яки връзки. Висящите дела за измами, незаконно притежаване на оръжие, склоняване към проституция и рекет оформяха богатата биография на човек, положил сериозни усилия да се превърне в смрадлив боклук. И понеже до момента все някак успяваше да се размине с правосъдието, за капак бе решил да разгърне капацитета си и в производство и на амфетамини…
   Но този път късметът беше застанал на страната на полицаите и потърпевшите. Бяха засекли двама от пласьорите му с торба хапчета точно на излизане от вилната зона, където Лисика беше маскирал цехчето си. Първоначално бяха ги взели за крадци, но след като бяха претърсили колата и открили торбата с хапчета, а в единия от тях   -   пистолет със заличени номера   -   бяха извикали подкрепление.
   Докато чакаха подкреплението бяха притиснали пласьорите, а после заедно с дошлите на помощ техни колеги бяха атакували скромното цехче на Лисика, което се намираше в избата на една вила почти в гората...
   Естествено след това се бяха намесили и бопаджиите и се беше оказало, че службите са знаели за цехчето отдавна, но уж изчаквали удобен момент да сгащят Стоянов в дупката му заедно със произведената стока, който момент по неясни причини все не настъпвал…
  Телефонът пак иззвъня.
- Моля!
- Здравей, Бонев!    -   беше негов колега, съдя от касационния съд.   -   Извинявай, че те притеснявам по никое време.
- Здравей, Илиев! Вероятно имаш сериозна причина, след като ми се обаждаш.
- Разбрах, че утре ще гледаш делото на Стоян Стоянов - Лисика.
- Точно препрочитах материалите на прокурора…  Да не би да ти е роднина?
- Слава Богу, нямам такива роднини.   -   той направи пауза   -   Но ми се обади един от адвокатите му, с когото сме приятели. Намекна ми, че май си враждебно настроен към клиента му заради множеството висящите дела.
- Колега Илиев, малко съм изненадан от теб.   -   Бонев прочисти гърлото си преди да продължи    -   Ако твоето семейство или семейството на твоя приятел бяха в списъка на потърпевшите от действията на Стоянов, пак ли щяхте да искате от мен снизхождение?
- Разбирам… И съм съгласен с теб. Но в живота нещата не винаги са еднозначни, нали?
- Все пак да не забравяме, че обществото очаква от нас да въздаваме справедливост, а не милостиня. А този Стоянов многократно е нарушавал закона и е ощетил доста български граждани, като се е облагодетелствал за тяхна сметка. Сега просто е дошъл моментът да си плати сметката, нищо повече. А ти ми се обаждаш от името на твой приятел, адвокат, който ще издуе гуша като пеликан от клиента си и искаш от мен да си плюя на професията и на съвестта, за да му съдействам.
- Е, Бонев, не приемай всичко толкова сериозно.
- Ако делото дойде до теб, можеш да го приемеш на майтап. Но аз нямам чак такова чувство за хумор.
В слушалката последва доста дълго мълчание, придружено от въздишка преди отговора.
- Съжалявам, че те притесних, колега Бонев. Съжалявам… Лека нощ!

                                                                        / следва /

Този твой професор е толкова стара моя мечта, че даже нямам сили да му се порадвам подобаващо. Преситил съм се от професори - тарикати, които плюят по всеки реформатор и славосовят лумпени като Волен за единстввните политици, стига Волен да дава вид, че ще продължи изстъпленията си, а когато паднат, да търсят поредния лумпен за свой кумир, вероятно сега Барека, в същото време да разнасят пропагандните клевети на БСП и да гласуват неизменно в червено.

Прост пример - в началото на демокрацията, когато си искахме Симеончо, лайтмотивът беше: "Всичко друго, само Симеон да не е", после стана: "Всичко дсруго, само СДС да не е", и така до най-дълго финансирания: "Всичко друго, само Костов да не е". За оправдаване на този лайтмотив, от най-върли врагове на Симеон, се превърнаха в негови първи ортаци, и стигнаха до параноичното: "Гласуваш за Борисов, получаваш Костов". Съпроводено с холивудски звуков стерео ефект на просвистяваща секира, която не закъсняваше да се стовари, слава Богу, без кръв и отсечена глава на дръвника. Замисъла май беше стадото да изпадне в обезумяващ ужас, че добрия Борисов може да остави злодея на злодеите Костов да сече глави, както се подразбира от клипа, че трябва да го е правил вече.

По отъпкания тертип, днес лайтмотива вече е: "Всичко друго, само не Борисов". Истерията от началото на управлението на Борисов е толкова натрапчива, че изтиква далеч на заден план факта, че няма пълна година под управлението на ГЕРБ, в която икономиката на България да се е свила. Такова важно постижение в условия на най-голямата световна икономическа криза от поне половин век насам, естествено няма място където общественото мнение е под диктатурата на бандитски медии, които първи се "възмущават", че работят за Борисов (мафиотската самокритика е като критиката към Ленин, че е отрязал малко глави).

Е, първо ни информираха тържествено, че Борисов в качеството си на кръстник на мафията и премиер едновременно, е откраднал първия милиард, после - вторият, после - четвъртият. Даже ползвал самолетите, за да ги пренася, щото толкова много пари не се побират в кола. И това съм го чувал по телевизията от хора като поета Румен Леонидов, с претенциите му за гризящата съвест на нацията, който навремето по подобен начин говореше и за Костов и т.н.

Че, опростачването у нас тръгва от горните лайтмотиви и услужливото им подемане от съмнителни интелигенти, изведени в орбити на върховни интелектуалци, може лесно да се сметне. Достатъчно е да се разделят четирите милиарда които Борисов е нямало как да открадне след падането си от власт, на брутния национален доход, за да се види, че България трябваше вече да е оставила зад себе си Китай по икономически прираст. Вместо това най-нагло ни лъжат в очите, че 9 лева на пенсионер не значели, че са отказ от инвестиции. Колко още подобни очевидности ни вадят очите непрекъснато, но истерията не предполага да им се обръща каквото и да било внимание.

Благодаря ти, приятелю, за пълноценния коментар. Истерията срещу Костов се повтори в пълен размах срещу Борисов, което недвусмислено говори кои личности от прехода са били явна заплаха за благоденствието на червената мафия и нейното отстраняване от властта.