2


  Сценаристите на прехода и техните фамилии   -   все продукти на тоталитарната система и на нейния репресивен апарат, които близо половин век се бяха наслаждавали на благините на властта и се бяха разпореждали с държавата и с народа като със своя собственост, точно сега не смятаха да изпускат нещата. След като веднъж бяха се докопали насила до властта и богатството с помощта на съветските си събратя по време на съветската окупация и бяха укрепили структурите си достатъчно добре, декорът на комунизма вече не им беше нужен. Имаха достатъчно пари, власт, връзки и канали в цял свят. Време беше да преминат към много по-функционалния и доходен модел на отричаните доскоро най-яростно от тях самите лостове на икономическата власт и контрол.
  Подобно на мафиотските кланове, те бяха пуснали пипалата си навсякъде. Бяха застанали в основата на прехода и бяха планирали той да е един безконечен низ от козметични и удобни за тях промени, зад които умело да прикриват своя все по-тотален натиск върху институциите, осигурявайки паразитния си просперитет. В този сценарий държавата щеше да представлява просто един завод, на входа и на изхода на който щяха да стоят хора от фамилиите и така да източват парите и силите на обществото, останали верни на своя ганьовски манталитет.
  В същност това беше един процес в две фази, започнал след съветската окупация с една единствена цел   -   тотален контрол и абсолютна власт над всичко в държавата. Модерен феодализъм. В първата фаза се беше осъществила подготовката    - заблудата на народа, използване на ентусиазма му за безплатен труд и заграбването на държавата чрез национализация, при което комунистическата партия като единствена управляваща сила беше станала собственик на целия ресурс. Втората фаза предвиждаше смяна на идеологическата власт с икономическа след укрепването на позициите, което се осъществяваше в момента. Фазата на куфарчетата, както някои я наричаха…
  Бившият ветеринарен фелдшер Гатьо Вътев, произхождащ от партизански род и много близък с бившите партийни величия от окръжния комитет, беше типичен пример за непонятните в очите на незапознатите метаморфози на прехода. Така по време на приватизацията изведнъж той стана собственик на свинекомплекс, а много скоро след това и на няколко предприятия, между които завод за преработка на скрап заедно с мрежа от пунктове за изкупуване. Благодарение на връзките си с организаторите на търгове в агенцията по приватизация и на влиятелните си приятели, които го съветваха и стояха зад гърба му, беше успял да закупи всичко на безценица. После продаде на някакви гърци шивашкото предприятие и опаковачния цех за три милиона, разплати се със спонсорите и съветниците си, макар хич да не обичаше да плаща и да знаеше, че колкото и да им плаща, винаги ще им е длъжник и ще работи за тях. Но въпреки това неудобство, такава беше цената на бързата трансформация от фелдшер в преуспяващ, едър бизнесмен. За съселяните и за познатите му беше малко шокиращо бързото му израстване, но после свикнаха и се заумилкваха около него, та белким и тях ги огрее някоя троха от неговата благодат… За тяхно съжаление обаче, Гатьо не беше от щедрите. Дори заплатите на работниците си не плащаше редовно и все намираше повод за нещо да ги отреже. Е, те от страх да не си загубят работата си траеха, макар от време на време тихичко да помрънкваха, но в такива моменти хитрецът им пускаше по някой аванс и хорицата кротваха.
  Това, което все пак трябваше да му се признае беше, че в сравнение с гърците направо изглеждаше милостив. Онези се отнасяха с персонала си като с роби.  Заключваха хората, караха ги да работят по 13 -14 часа за жълти стотинки в отвратителни условия и пак като станеше време за плащане, все нямаха пари… Явно такава беше балканската представа за бизнес и ставаше доста извратена, щом условията го позволяваха. А у нас, за жалост, условията не само го позволяваха, но благоприятстваха за това.
  Този резултат се получаваше винаги, когато на набедени и непочтени хора се отдадеше възможност да се заемат с бизнес. Те опорочаваха тази достойна и почтена игра, движеща човечеството напред, особено след като усетеха, че държавата не си е на мястото, за да защити гражданите си от тях…
  Първите седем години от втората фаза на този процес бяха протекли според плана. Подобно на Русия и с помощта на нейните структури мафията у нас си беше създала държава, която да я пази от обществото и да бъде неин параван за грабежите.
  Почувствала критичния момент, будната част от нацията се бе напънала чрез последната си останала съпротивителна сила - десницата, да пребори болестта, търсейки начин да се приобщи към обединените в защитния военен блок НАТО Западни демокрации. В следствие застрашена се беше почувствала мафията, както и свързаната с нея опозиция на левите.
  Това предизвика тяхната изключителна активност във всички посоки. Като успя да намери сред управляващата десница податливи на корупция лица с възлови позиции във властта и да ги изкуши, тя създаде и раздуха грандиозен корупционен скандал, чрез който срина доверието в синьото правителство и в демократичния процес. Това естествено осуети осъществяването на реформите, което беше основната им цел.
  Не беше трудно човек да се досети защо левите и мафията толкова се опасяваха от приобщаването на България към демократичната общност. Естествено, защото същинската демокрация означаваше ясни и валидни за всички правила. А тези реформи заедно с присъединяването ни към Обединена Европа щяха да възстановят държавността, да затворят оттечките и да превърнат могъщата задкулисна организация в дребно, паразитно недоносче, каквато бе в развитите държави…
  Майор Георгиев - бивша барета от вътрешни войски, получил по-късно юридическо образование, заместник шеф на районно управление в Пловдив - бе изтеглен в София. Не се изненада, защото неговите хора го бяха предупредили за подобна възможност.
  Веднага след изтеглянето бе назначен в НСБОП като шеф на отдел подбор и подготовка кадри поради своя многостранен професионален опит в системата на МВР. Но не само това беше причината за тази рокада. По времето на режима, както много други сираци, той беше отраснал в сиропиталище и поради агресивността си беше редовен клиент на детска педагогическа стая, а по-късно, след множество грабежи, изнудвания и побои беше попаднал в ТВУ. Почувствал се в свои води, той бързо бе успял да стане тартор на групата лишени от свобода младоци и с тяхна помощ бе успял да избяга.
  Следователят, натоварен да го издири и задържи, проучвайки досието му бе открил в него добър потенциал за червена барета от ония, които хората по онова време наричаха „еничарите на режима” заради жестокостта им. Бе споделил това с началниците си и те се бяха съгласили да го вербува за каузата. Затова след залавянето беше му казал:  „Момче, като гледам какви си ги вършил досега, целия си живот ще изкараш в затвора, ако някъде не те очистят… Но, понеже виждам в теб много качества, мога да ти дам една добра възможност да се измъкнеш от тресавището. Ще ти предложа рядък шанс, за който, ако си умен, цял живот ще си ми благодарен и ще ме помниш с добро… Един единствен шанс да си оправиш живота веднъж завинаги… Всичко от тук нататък е в твои ръце…  -  и понеже бе видял в очите на момчето интерес, бе продължил   -   Вече говорих с колегите. Ще те изпратим в елитната школа на вътрешни войски, където ще изучаваш бойни изкуства и боравене с всякакво оръжие. От там ще излезеш червена барета и ще служиш в корпуса за борба с безредиците. Ако покажеш вярност и качества, те чака завидно бъдеще. Но не трябва да правиш повече издънки! Една издънка и край! Ние ще бъдем твоето семейство и ще се грижим за теб. В замяна ще изискваме вярност и всеотдайност, ясно!   -   след което извика старшината да го отведе в ареста, а докато онзи го извеждаше, добави   -   Помисли добре! Това ти е шансът! „
  Беше използвал нощта в смрадливия арест за да размисли и беше взел правилното решение. Личеше си по достигнатото ниво и по убеждението, че макар режимът отдавна вече да бе история, лостовете на властта все още се намираха в ръцете на същите хора. Е, с малки изключения, разбира се… Но в тези изключения не влизаха онези, на които дължеше развитието си и на които беше верен.
  Сега, докато гледаше през прозореца на новия си кабинет, той осъзнаваше отварящата се пред него безценна възможност да се възползва от системата, която добре познаваше, за да продължи да обслужва интересите на своите благодетели и своите лични интереси. И той смяташе да се възползва с пълна сила от тази възможност…

                                                                       / следва /

Като спомена за приватизация на свиневъден комплекс, да кажа тук, че от Виденовата масова приватизация придобих акции на "Свиневъдство - Пеславец" - Харманли, което беше печелившо. В опитите ми през следващите години да си търся дивидента успях да се добера единствено до охраната на свинекомплекса, от където ми обясниха, че останалите телефони не работят, защото дейността е прекратена, а сградите са отдадени под наем... От приватизацията при Иван Костов пък успях да стана собственик на акции от "Минстрой", които продължиха да работят, но пък не раздаваха дивиденти поради липса на печалба. Само ще посоча, че хонорара от 1,5 милиона за "хидроинженера" Доган е именно от "Минстрой". Бяхме спечелии акции и от други предприятия, които впоследствие се оказаха в печеливши сектори на икономиката, но дивиденти получихме само първата година, а след това, като разбраха, че никой друг не изплаща дивиденти, спряха и те да плащат.

С което искам да илюстрирам това, че ако новите собственици спазваха законите, разрухата щеше да е несъизмеримо по-малка. Става дума не само за дивидентите на акционерите, а за цялостното функциониране на принципа: "Куче влачи, диря няма".

Но тази проста истина и до днес е засенчена от истерията за "бандитската приватизация на Костов", която идиотизира обществото да вярва, че държавата зависи от лицата, а не от делата им. Колко десетилетия още ще подклаждат тази елементарна манипулация, за да поддържат беззаконието, безпардонността и стагнацията? Не е за вярване, че дори образовани и квалифицирани хора се връзват яко на подобни трикове и протестират така, че да улесняват максимално безредието и беззаконието.

Благодаря ти за тази точна, допълваща картината и идеята на книгата илюстрация на реалностите от прехода. Българите трябва да осъзнаят истината за мизерстването си.

Подлъгана от рекламите, през 1994 г., с парите получени при пенсионирането си като учителка, съпругата ми има глупостта да закупи акции от фонд "Гранд хотел Варна" на стойност 10 000 лв./неденоминирани/ вместо поне да закупи долари. През 2001 година, без да е получила и стотинка дивиденти, просто джироса същите акции, закупени от нея за сумата от 10 лв./деноминирани/ . С тях купих тоалетна хартия и доста време я ползвахме ... :)

по имената им ще ги познаете!