7

  Ако човечеството хилядолетия наред почти не отбелязваше напредък освен в технологичен план, то това до голяма степен се дължеше на афинитета му към лъжата. Тя приличаше на кипра силиконова блондинка. Беше също толкова куха и алчна, но това не личеше от пръв поглед. Затова повечето хора лесно хлътваха по нейната съблазнителната външност и разбираха какво става едва след като биваха обрани, заразени и изритани като помияри от нейните сутеньори, манипулаторите.
  В проблясъците на осъзнаване търсеха утехата в какво ли не  -  в алкохола, в дрогата, в агресията, в апатията или дори в нейния антипод  -   истината. Всеки по свой си начин намираше утехата, макар и за кратко.
  За разлика от останалите, обаче, малцината които намираха утеха в истината постепенно усещаха нейното благодатно влияние и започваха да живеят с нея. Така неусетно се отскубваха завинаги от лицемерната прегръдка на лъжата, заживяваха в един хармоничен свят, далеч от измамния свят на другите, които при вида на следващата примамлива лъжа отново се прехласваха в нейната съблазнителна примка, а после пак търсеха утеха и така до безкрай следваха пътя на глупците…
  Пламен, Ангелина и Вальо седяха в едно барче на самия морски бряг и си коментираха по темата, докато се радваха на непресторената красота на природата. Пиеха джин с тоник, а хлапето си играеше на пясъка. Капитана, както семейството наричаше Вальо, пак си беше дошъл за малко, за да затвърди спомените си от миналото лято и заедно обикаляха крайбрежието с палатки. Понеже имаха добро оборудване, дотук бяха си прекарали екстра, а в момента правеха нещо като сбогуване с морето.
- Е, капитане, отново ти припомнихме родните курорти. Както сам виждаш, освен че е по-застроено и още по-мръсно, други разлики от миналата година почти няма.   - Пламен отпи глътка джин   -  Добре, че са тези небрежни и непретенциозни плажни барчета, та да може човек да погледа морето и да си почине от пискливия вой на тъпотията.
  Вальо продължаваше да гледа замислено играещите по набраздената морска повърхност отблясъци на залязващото слънце.
- Няма почивка от нея, Пламене. Тя е частица от нас. Никой не е застрахован. Тя е сянката на човешкия род. Ако не си я избрал за себе си, другите непременно ще се опитат да ти я натрапят.
- Това звучи много тъжно, капитане.   -    забеляза Ангелина
- За да се справяш успешно с нещата от живота, трябва да ги гледаш в очите, без  да  мигаш, Ли.
  В същия момент малкият Благо донесе на Ангелина цяла шепа разноцветни мидички, изсипа ги пред нея, пусна една горда усмивка и каза важно:
- За теб са, мамо. Ще събера и за тате.
  Тя го гушна в любящата си прегръдка, целуна го и му каза на ухо:
- Отивай, тате много ще се зарадва на подаръка.
  Детето се зае със задачата, а Ангелина отвърна на Вальо:
- Сигурно си прав, капитане, но тя, тъпотията де, произвежда и доста смях, ако я погледнеш откъм смешната и страна. - а после се обърна към мъжа си - Скъпи, отивам до палатката да взема някакви дрешки за Благо. Мисля да го заведа на люлките, че тук захладня.
- Добре, Ли. Ние с Валката ще изпием по още едно питие и ще дойдем да ви приберем.
  Тя стана, целуна го и се отдалечи, а двамата си продължиха разговора за черноморието, докато наблюдаваха как малкия събира мидени черупки.
- Май все още не ти се тръгва за Щатите, а капитане?
- Не е това.  -  отвърна той, без да отмества поглед от едва забележимо потъмняващия хоризонт.
- А какво е, тогава? Да не се умори от обиколката и скитническия начин на живот тук!?
- Знаеш, че съм войн, приятелю. И по дух и по образование.  -  той отпи от джина, разтри врата си и продължи   -   Ако в момента ми е терсене, то е защото въпреки падането на режима тук продължава опустошаването на това райско кътче от планетата, сякаш не е нашата земя, а сме под наем. Сечем, мърсим, строим безогледно и на никой не му пука за последствията. Няма закони, няма правила. Пълна анархия. Много жалко, ако това е представата ви за демокрация, даскале?
- Явно все още по-голямата част от нас не са дорасли да разберат смисъла на този феномен, братко. - Пламен приглуши въздишката си с глътка джин-тоник - Но въпреки, че през отминалата зима бяхме пред банкрут и гражданска война, властта беше свалена по възможно най-демократичния начин.
- На българина в никакъв случай не може да му се отрече здравия разум и толерантността, братле. Точно тези качества често са му играли мръсни номера. Те до голяма степен са съдействали за оформянето на робската психика.
- Може би имаш право.  -  съгласи се Пламен  -  Границите са незабележими. Малко да прекалиш с толерантността и неусетно си станал роб на наглеците.
- За будния човек всичко е забележимо, Пламене. Но много по-лесно е да проспиш живота си, като обвиняваш за всичко другите и да се възприемаш като жертва на обстоятелствата, а не като причина за тях.
- Хм… Може би затова малцина си правят труда да бъдат будни, капитане.  -   Вижда им се трудна и неблагодарна работа.
  В този момент покрай тях мина групичка красиви български момичета.  Приглушените багри на залеза подсилваха тяхната привлекателна загадъчност.  Едната от тях разказваше някаква забавна историйка, а другите се превиваха от смях.  Двамата ги проследиха с поглед, а лицата им се проясниха.
- Смехът и красотата ще спасят света, братле, не нашите мрачни мисли.  -  каза Вальо, докато ги изпращаше с очи   -   Май ми е време да си намеря и аз като теб някоя сладурана, та да се радвам на живота и на наследници.
- Време ти е.  -  съгласи се Пламен  -  Но ако питаш мен, потърси нещо родно. Българката е уникална жена, стига да имаш късмета да я намериш в навалицата от пирани, преди да те обезкостят и да съумееш да я задържиш.
- Пътят винаги е интересен, независимо от крайния резултат.
- Между другото, след като вече си и американски гражданин, нямаш ли намерение да се прибереш насам за по дълго време.
- Рано е още, Пламене, прекалено рано. Но не след дълго ще имам доста работа тук.
  Пламен спря поглед върху лицето му.
- Според мен процеса трябва да се подпомага отсега, за да стане необратим. А това правителство има и подкрепата на хората и волята да осъществи най-сетне реформите.
- Все още всичко е много мътно и е рано да се гадае, братле. Нещата са твърде непредвидими, за да се гради стратегия. А освен другото политиците обикновено са достатъчно лицемерни и корумпирани, за да скапят всяка добра идея.
- Щом казваш…  -  Пламен направи пауза  -  Ти си учил стратегии. Според мен като химик на процеса сега му е нужен катализатор.
  Вальо се замисли за момент, после вдигна поглед към лицето на приятеля си.
- Искаш ли да издаваш вестник?  -  запита той изненадващо.
- Предлагаш ми аз да бъда катализатора?   -  отвърна даскала с въпрос.
- Да. Гласът на истината. Будителят. И без друго, доколкото те познавам, това ти е призванието. Нали затова стана преподавател?
- Тук си прав. Ще го обсъдя с Ангелина, но идеята ми допада.
- За инвестициите и труднодостъпната информация можеш да разчиташ изцяло на мен. Моята служба работи със служби от целия цивилизован свят.
  Пламен поклати замислено глава, вдигна чаша и удари леко с дъното й чашата на Вальо.
- Това наистина беше добра новина, капитане. Струва си да я полеем с по глътка джин.


                                                                             8


  Социалистите стриктно следваха директивата на партийното ръководство. Както винаги всичките им усилия бяха насочени в кадруването. Пласираха свои хора навсякъде, където беше възможно. Но основния им стремеж беше да разширят още повече влиянието си в уж независимата съдебна власт и в общинските съвети. Това бяха двете основни крепости, на които разчитаха, тъй като от това на практика зависеше прокарването и защитата на партийните бизнесинтереси. В тази връзка се правеха такива невероятни еквилибристики и се демонстрираше такова актьорско майсторство, върховете на което професионалистите не само от национално ниво, но дори от Холивуд не можеха да достигнат. На фона на тази уникална мимикрия хамелеоните биха изглеждали като скучни, чернобели същества…
  Стефан Занев, безгранично амбициозният адвокат по данъчно право виждаше в сложните времена на прехода уникални възможности бързо да се придвижва нагоре както финансово, така и в управленската йерархия.
  На Стефановден по стара семейна традиция, останала още от времето на баща му, на когото беше кръстен, в дома на Заневи се събираха стари семейни приятели, юристи и финансисти от времето на режима. Случайни познати не попадаха там.
Като практични хора, освен че празнуваха, те винаги уреждаха някакви сделки или уговорки, свързани с тях самите или с техни близки.
  И тази година не беше изключение. След като приключи веселата част на наздравици, хапване и пийване, дойде, както се казва, часът на истината. Майката на Стефан, която винаги беше в течение на всичко и до голяма степен инициатор, подхвърли на гостите:
- И какво сега? Взеха ни кошничката. Загубим ли и общинските избори, направо сме за мустака.
- В интерес на истината нашите малко се поувлякоха.  -  обади се областния съдия Иванов   -  Ако я бяха карали по-кротко, нямаше да се стигне до такива последици. Ама около оня младок се бяха навъртяли все такива хиени, че беше неизбежно.
- Станалото, станало!   -   намеси се съпругата на съдията, която открай време си беше все активистка в градската партийна организация   -   Предстои ни сериозна работа до местните избори. От нея ще зависи бъдещето ни като партия. На всяка цена трябва да привлечем в тия избори нови лица. Между другото   -  тя извърна поглед към именника   -   Стефчо, ти си много подходящ за общински съветник и ще ни бъдеш много полезен. Съгласен ли си, моето момче?
  Стефан отдавна имаше такава нагласа, но не предполагаше, че някой ще му предложи толкова скоро. Той веднага заподозря майка си като инициатор на предложението, затова реши да покаже дистанция.
- Това е доста интересно предложение, но ще трябва сериозно да го обмисля. - отвърна и стрелна майка си с поглед, сякаш за да се убеди, че не е сбъркал в преценката.   -   Напоследък имам много работа и не знам дали точно този е най- подходящия момент.
- Местните избори са след повече от година, момчето ми. - продължи настоятелно възрастната дама   -   Ще имаш достатъчно време не само да обмисляш, но и да подбереш и навиеш хора от твоето обкръжение също да се включат. Тези избори ще бъдат много основен момент за прехода, който сега сините обръщат в неприемлива за нас посока. Трябват ни убедителни, верни и можещи хора, за да успеем да си върнем загубеното доверие на избирателите.
  След тази реч настъпи кратко, нескопосано мълчание, което беше нарушено от майката на Стефан.
- Иванова е права, но все пак да не забравяме, че празнуваме имен ден, приятели.  - каза тя   -   Затова нека първо пием за здравето и бъдещето на нашия именник!
Всички вдигнаха чаши и поздравиха именника, но после като амбициозни хора, чиято сигурност бе разклатена, отново се заеха със започнатата тема.
- За да си върнем властта, наистина се нуждаем от нови лица.   -   намеси се възрастният адвокат Станчев    -   Повечето от старите муцуни са бита карта. А и хората, както се видя, вече не са будали. Не искат празни приказки, искат дела.
- Хората могат да си искат всичко, но и хляба и ножа са все още у нас, макар да не управляваме.   -   включи се мълчаливият досега Алексиев, бивш собственик на една от фалиралите миналата есен банки-пирамиди, понастоящем мастит бизнесмен.  - Партията има достатъчно пари и влияние, за да си върне властта, когато се понапълни хазната. Нека сега тия балами, демократите, да опъват аврам-каиша и да вършат мръсната работа, която ще им докара само омразата на тълпата, пък после ние ще се върнем на бял кон с изчистено име и ще ги наврем, където им е мястото.
  В такъв план продължиха разговорите още дълго, като с изконсумирания алкохол се отприщваше и презрението на тази скромна извадка от самозабравилия се градски елит спрямо потърпевшите от действията на ненаситната им антибългарска партия...   Но жертва на подобно презрение бе станал и Свети Стефан като защитник на Христовите ценности…

                                                                        / следва /

" Нека сега тия балами, демократите, да опъват аврам-каиша и да вършат мръсната работа, която ще им докара само омразата на тълпата, пък после ние ще се върнем на бял кон" - до това за тях се свежда политиката, в комплект с необходимите за постигането й клевети.

Това е ценностната система на партията-столетница, която тотално омаскари България и българите...