5


   След като обществото успя да принуди управляващите да подадат оставка и бе назначено служебно правителство от експерти, което трябваше да организира предсрочните парламентарни избори, хората се прибраха по домовете си и се заеха да търсят начини за оцеляване, защото трагедията беше пълна, а доларът беше достигнал невероятната стойност от 3000 лева. 
   Блажени се чувстваха само онези, които по един или друг начин знаеха сценария или бяха предвидили събитията по нюх и бяха обърнали спестяванията си във валута. Иначе средната заплата се равняваше на 15 долара, а средната пенсия   -  на 6 -7 долара.  Е, зимата си отиваше, слава Богу,  но затова пък режисираната криза бе в апогея си. Много от българите бяха принудени от обстоятелствата да се разделят със своята най-свидна осигуровка  -  собствеността, за да избегнат глада и мизерията.
  В същото време средите, приближени до бившото управление на социалистите купуваха имоти на безценица и осигуряваха светлото си бъдеще, както винаги на гърба на своя страдащ народ. Спекула във всевъзможни варианти се вихреше навсякъде. Финансови групировки от подземния свят се сдобиваха срещу шепа долари с предприятия и производствени активи за милиарди. Всичко онова, на което трябваше да стъпи новото правителство, за да възстанови икономиката, се разпродаваше или разрушаваше, а парите потъваха в бездънните джобове на шепа олигарси, които смятаха в най-скоро време да превърнат държавните институции в свои марионетки и така да станат негласни собственици на целия държавен ресурс.   Тази мафия целеше да създаде нещо като модерен феодализъм с фатални за нацията последици и имаше реални шансове да успее, ако държавата и обществото не намереха достатъчно сили и воля да й противодействат…
  Предстоящите избори щяха да решат окончателно съдбата на България. Ако десните успееха да спечелят мнозинство в парламента и да излъчат самостоятелно правителство, страната имаше шанс да се присъедини към Европейските и Евро-атлантическите структури. А това беше единствения начин да се провали мафиотският заговор, като се преструктурира икономиката и се въведат правилата, действащи в демократичния свят, за да се приобщим веднъж завинаги към него, където открай време ни беше мястото…
  Документалният филм на семейство Колеви видя бял свят едва след падането на кабинета Виденов. Половинчасовият материал предизвика много остри спорове, разпали отново поутихналите страсти и разбуди общественото мнение, тоест успя да постигне перфектно целта си. По всичко личеше, че ще помогне на много българи да изяснят позициите си за предстоящите избори.
  В същото време партийната централа на падналите от власт социалисти разпространи между своите звена и структури в цялата страна тайна директива, типично в техния конспиративен стил. Тази директива съдържаше указания на висшия партиен съвет на социалистите към общинските и местни партийни организации и клубове за работа с членовете и симпатизантите с цел мобилизация за провокативни действия спрямо обединените демократични сили, които според проучванията щяха да спечелят пълно мнозинство на изборите. Тя се състоеше от 11 точки и гласеше:
  „ След загубата на управлението и евентуалното ни излизане в опозиция, не трябва да се губи самообладание. Няма място за тревоги и страх. И когато губим, ние пак печелим, затова горе главите. След не много време правителството на обединените демократични сили ще падне и ще има нови избори. Подготовката за тях е изцяло във ваши ръце, затова спазвайте стриктно тези указания. В общините, където ОДС има мнозинство, трябва да се направи следното:
  1/ Не се противопоставяйте явно на решенията на противниците ни.
  2/ Търсете хора от техните редици, които имат амбицията да стават директори и началници. Предлагайте им тайно сътрудничество, обещавайте им съдействие и не се противете на техните желания и предложения.
  3/ Много важен момент в работата на общинските съветници е да се поставят наши хора начело в групите на ОДС. Особено удобен е моментът на реорганизация в ОДС чрез даване тежест на изгражданите от тях клубове по места и разбиване на възродените след 1989 година стари партии от преди 1944 година.
  4/ Ако има лица, които не можете да контролирате или не се поддават на горните предложения за кариера, намерете начин те да бъдат компрометирани пред обществото и отстранени. Компрометирането в никакъв случай да не става от хора на БСП. Това трябва да става от нашите хора в ОДС.
  5/ Търсете и внедрете в редиците на ОДС деца и внуци на борци против фашизма и капитализма, лица, които са назначени от нашите досегашни правителства   - директори, началници, лекари, учители, управители на фирми.
  6/ Там, където в местните структури на ОДС има водачи с изграден обществен авторитет, направете всичко възможно те да бъдат отстранени и на тяхно место да се наложат наши хора. Предпочита се те да оглавят партиите в ОДС и от там целия местен консултативен съвет.
  7/ Да се предлагат хора с нечисто минало и да им се съдейства да влязат в консултативния съвет на ОДС. Внедрените от нас лица да се подкрепят неофициално срещу онези местни лидери, които могат да обединят отново хората и да попречат да си върнем властта.
  8/ Да се използват всички възможности за компрометиране на хора от ОДС, които попаднат във висшите звена на изпълнителната власт / министри, зам. министри, общински съветници, кметове, областни управители и съдии и т.н./
  9/ Способствайте да не се завършва или да не се започва ново строителство, там където кметът е от ОДС.
  10/ Да се инсценират следствия и съдебни дела против лицата, водили активна предизборна кампания срещу БСП. Да бъдат разпространявани негативни слухове за тези лица.
  11/ Важна и основна задача трябва да е разцеплението в ОДС, след което да се избере ръководство, което да е от наши подставени лица с обществен авторитет.
Това са задачите! Дерзайте! Борете се! Ние ще победим! Крайната победа е наша!
  Съчинителите на тази лишена от почтеност директива се бяха опиянили до такава степен от властта, че въобще не си даваха сметка как по този начин ще загубят малкото останали в редиците им почтени хора. Ако бяха останали все още такива. Но висшите партийни функционери отдавна бяха забравили мъдрата библейска поговорка „ Който гроб копае, сам пада в него.” Затова рано или късно щяха да я изпитат върху гърба си...


                                                                               6


  Обединените демократични сили спечелиха с голямо мнозинство изборите и излъчиха правителство, а обществото се поуспокои и зачака стабилизация на икономиката и възмездие за грабителите. Е..., за възмездие явно доста имаше да чака…
Предизвикателствата пред това правителство бяха огромни. То приличаше на наивен млад наследник, получил в завещание запустял замък с много дългове. Беше наследило празна хазна, изчерпан държавен резерв, преполовен златен резерв, обезценена до безумие национална валута, мораториум върху външния дълг на страната към международните финансови институции, довел до натрупване на огромни наказателни лихви, разграбени и задлъжняли предприятия, фалирал банков сектор, неработеща икономика и пълно недоверие на инвеститорите от развитите държави.
  Най-големия капитал, с който разполагаха демократите, беше пробудилото се желание у хората да изградят една нова, просперираща и справедлива България и проблясъците на воля да го направят...
  Правителството също имаше воля за това. Поне така изглеждаше. Личеше си по мерките, които светкавично предприе. Още в първите дни то премахна мораториума върху външния дългъ и сключи споразумение с МВФ за поставянето на страната във валутен борд. Това означаваше строга финансова дисциплина и фиксиран курс на лева спрямо германската марка. В тази връзка последва деноминация на левчето 1000 : 1 и отпечатване на нови емисии с неговата нова фиксирана равностойност. В следствие на това започна постепенна финансова стабилизация на страната, което беше добър първи знак за сериозните инвеститори. Така никой повече нямаше да може да си позволява лукса да печата левчета без покритие, както бяха направили предишните управници, за да предизвикат хиперинфлация с цел да присвоят парите на хората и да създадат благодат за своите протежета   -   кредитните милионери.
  Трудната икономическа ситуация наложи да се предприемат много непопулярни, дразнещи хората, но неизбежни мерки, които нямаше как да не отблъснат много от тях. Такива мерки бяха въвеждането на по-строга данъчна политика и закриване на много губещи, безперспективни предприятия, както и съкращения в държавната администрация, където щатовете бяха безумно раздути заради назначаването на роднини, близки и удобни.
  Естествено това щеше да увеличи безработицата и да генерира социалното напрежение, от което социалистите смятаха да се възползват по най-мизерния, типично в техен стил начин, но те, освен да се възползват, за друго не ставаха, понеже друго и не умееха...
  Техните подмолни машинации не закъсняха и скоро успяха да поляризират обществото, а това не беше най-благоприятния климат за възстановяване на разбитата икономика, още по-малко за развитие и просперитет, но тях това не ги интересуваше.
  Медиите, чиито собственици в повечето случаи бяха свързани със службите на бившия режим по един или друг начин, също вършеха своята нечистоплътна манипулация. Като подменяха акцентите и бълваха подвеждащи полуистини, те създаваха погрешни представи у хората за същността на реформите и така предизвикваха у повечето от тях недоверие към действията на кабинета.
  Правителството обаче беше започнало да се прощава с илюзиите си и не се поддаваше на провокации. То беше твърдо решено да извърши необходимото за стабилизирането на държавата и икономиката, независимо от насажданите настроения и неразбиране и въобще не се стремеше да се харесва на когото и да било.
  Управляващите осъзнаваха ясно, че докато не направят необходимите основни промени в собствеността и в законодателството и не обърнат курса на страната в посока Европа, с което до този момент никой не се беше наел по чисто партийни съображения, нямаше как да се извади тя от хаоса, от негативната московска зависимост и да се приобщи към демократичния път на развитие.
  С цел да стабилизира бюджета, да се освободи от тежащите като камък на шията губещи предприятия и да стимулира прохождащата пазарна икономика, правителството обяви масово раздържавяване.
  В същото време беше направена една много важна за бъдещето на България стъпка. Парламентът одобри да бъде задвижена процедура за присъединяване на страната ни към Обединена Европа и НАТО.
  Тези действия доведоха до подобряване на инвестиционния климат, което пък засили интереса към приватизационните сделки. Така икономиката взе въздух и постепенно започна да се възстановява и дори да набира скорост, но естествено се отприщиха и много негативни процеси. Активния пазар пробуждаше всякакви апетити, а с пари за участе в приватизационните сделки разполагаха най-вече облажилите се от хиперинфлацията   -   все хора, приближени до предишното управление на социалистите, които знаеха предварително сценария на грабежа.
  Както обикновено плевелите избуяваха по-бързо от житото и бяха много по- издръжливи.Особено възлова роля в реформите имаше агенцията по приватизация, която трябваше да провежда търговете и да изготвя договори с клаузи, отстояващи националния интерес, като по този начин парира нечистите намерения. Но, поради преплитането на много интереси и внедрените в нея удобни хора, тя се оказа гнездо на корупция, присъща за старите бюрократични апаратчици, метреси на две епохи. В подобна връзка един велик държавник беше казал: „ С честни хора се стига далеч, с безчестни - до никъде. Лошото е, че това винаги се осъзнава късно.„
  Начинът на раздържавяване у нас в голяма степен потвърждаваше тази истина. Повечето от сделките се сключваха така, че вместо тази държавна агенция като такава да защити националния интерес, тя бълваше договори, тотално ощетяващи държавата и нейните данъкоплатци, служителите и се интересуваха единствено от добрата комисионна, а сделките бяха мъгляви и безконтролни...   Подобни договори осигуряваха в недопустима степен възможност на недобросъвестните нови собственици да заобикалят изискванията за инвестиции, екологични производства, добри условия на труд, заплащане и запазване на работни места без каквито и да било последствия, а това си беше трагедия, чиито последствия щяха да се усетят по-късно... На практика не беше страшно, че ще продадеш едно губещо предприятие за дребни пари, а че в договора държавата беше пропуснала да защити в достатъчна степен своя интерес, като задължи чрез защитни клаузи купувача да поеме дълговете на това предприятие и отговорностите за неговото развитие. Защото това в същност бе единствената реална причина за ниската продажна цена на държавната собственост.
   Епицентърът на тези явления се коренеше в директивата на социалГлистите, разпространена конспиративно след падането им от власт. Тази партия разполагаше с огромен икономически и информационен ресурс за негативно влияние, наследен от близкото минало и обогатен от скорошната криза. Шайката конспиратори освен да се преименува, да присвоява и да пречи, за стоте си години съществуване друго не беше успяла да научи. Но явно винаги по един или друг начин успяваше да излъже масата полуграмотни хитреци, че ще се погрижи за тях и все така се докопваше до властта. А сега, чрез свои експерти в агенцията по приватизация и чрез подставени лица като бившите директори на предприятия и разни профсъюзни играчи тя успешно се сдобиваше с най-апетитните хапки, които после разпродаваше на части с огромна печалба, ползвайки умишлените пропуски в договорите.
  Демократите, като нова формация, нямаха какво да противопоставят на този апарат. Освен своите специалисти, доверието на избирателите, стремежа към свободния свят и волята да въведат България в този свят на ясни правила и достоен начин на живот, в момента те нямаха друго оръжие. А тези сделки целенасочено компрометираха техните опити да съживят икономиката, защото чрез подобен тип приватизация нито се вливаха инвестиции, нито се изплащаха старите задължения, нито се пълнеше хазната…
  Това още повече усложняваше и без друго трудния път на управление след криза, когато очакванията са големи, пък възможностите  –  ограничени. Паралелно трябваше да изграждат свой достоен елит, достатъчно конкурентен и жизнеспособен, за да утвърди постепенно ценностите на демокрацията като по-добрата форма на управление с всичките и предимства пред феодалния манталитет и надменност на социалГлистите, които винаги се криеха зад сладки и неосъществими социални обещания и небивалици.
  Но, освен другите трудности, в процеса на управление се бе оказало безумно трудно да се намерят почтени хора за работещ екип, предвид народо-психологията и произтичащите от това начини на израстване в обществената йерархия...

                                                                        / следва /

Няма как да забравя поставянето на лумпена Слави Трифонов в ролята на национален ментор при крехкото равновесие в тези ключови процеси и времена. До момента този некадърник играеше дръвче (напълно основателно) но мафията го заля с пари за бляскаво шоу по концепцията на "Как ще ги стигнем" на първокласния Тодор Колев, за което на мутрите им свидеше да дадат пари.

Така некадърния учиндолски простак се оказа във фокуса на най-тузарското шоу в най-гледаното време с хиляди светлини, оркестър, две дузини балерини и пари за командировъчни и апетитни хонорари на гости от цял свят. Абсолютно същото се прави днес и с Бареков, който е просто един втори учиндолски простак, избран от мафията да прекроява нагласите с просташката си мания да се натрапва парвенюшки както Трифонов се натрапи, заграбвайки безнаказано и брутално концепцията на Тодор Колев. А какви по-вдъхновяваще примери и уверения им трябват на ограбените лумпени, които нямат свои задръжки, а си мечтаят да грабят на свой ред и неистово търсят възможности за това?

Погледни колко прекрасни артисти изчезнаха или оголяха и обосяха, един Филип Трифонов май и до днес кара такси, да не споменавам другите, но за учиндолски простаци и дудуци мафията винаги има пари в изобилие... Абсолютно същото е и в икономиката. Нашите "капиталисти" си държат парите в каците със зеле, защото са им казали, че там е най-доброто място за капитала.

А лумпените искат майка си и баща си, докато държавата загива, но това е целта, защото само човек обладан от неадекватни искания, може да осъмне приватизиран от главата до петите, и даже с искания за европейки благини, да се окаже в задния двор на Азия...