Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2014 06:03 - продължение на романа "Айсберг"- ТРЕТА ЧАСТ
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 530 Коментари: 3 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                                    ТРЕТА ЧАСТ

                                                                             1

   През ранната пролет на 1996 година луксозното високопланинско имение с укрепения манастирски портал, преливащ дискретно в стена, наподобяваща Великата китайска, отново бе приютило в претенциозната си утроба групата величия на бившия партиен и репресивен елит, за поредния пъклен заговор срещу народа, който ги беше изхранил и отгледал. Това бяха сценаристите на българската мизерия - и духовната и материалната…
  По този сценарий бившият сервитьор от ресторант „България” Тодор Балев, по известен с прякора Тошо Салфетката, бе станал банкер. Е, ще каже някой, сервитьор, банкер - все на бакшиша разчитат и на майсторлъка да ти напишат датата и годината в сметката, та и тях да платиш. Може да прилича на виц, но Салфетката бе станал шеф на една от големите финансови пирамиди, които в последствие обраха спестяванията на пловдивчани и не само техните…
  Може би вече се чудите как така?! Много лесно. Като голямо и верно ухо на ДС по времето на режима, Тошо Салфетката се умилкваше на хората от градския и окръжния комитет на партията и на службите. Тези важни тогава особи сядаха винаги на неговите маси в луксозния ресторант, където го бяха уредили да работи, а той се въртеше около тях като цветарка и им угаждаше на парвенюшките капризи с роболепна преданост… Понеже нито веднъж не се издъни, успя да им спечели доверието. Както се казва, стана силно техен човек…
  След дворцовия преврат през 1989 година стъпка по стъпка, рамо до рамо, куфарче след куфарче влиятелните му приятели го направиха президент на голяма търговска компания с офиси на главната улица, защото му познаваха дори кътните зъби и мръсното бельо и го смятаха за надежден перач на техните присвоени от тук-от там пари… Освен това с много тайни го държаха в ръцете си… Та, когато настъпи подходящия момент за новия грабеж, местните кукловоди се събраха в дома на Спас Лекето и взеха решение да го направят основен акционер и шеф на управителния съвет на перспективната банка. След това го извикаха и седнали около богато отрупаната с деликатеси и елитни напитки софра му изложиха тази част от плана, която трябваше да знае и стриктно да изпълнява, за да не ги издъни…
- Е, другари, - каза тържествено домакина, като се изправи с чаша в ръка - нека вдигнем тост за успеха на банката и за здравето на нашия нов управител, който скоро ще ни направи още по-богати… Както и себе си, разбира се, ако ни се доверява…
  Всички присъстващи вдигнаха тържествено, с лукави усмивки чашите си и скрепиха с наздравица пъкленото си начинание…
  Дни по-късно започна някаква странна надпревара между част от българските банки. Тя се изразяваше в необяснимо нарастване на лихвените проценти в тях спрямо останалите. Като следствие на това естествено се задейства спекулативното начало у хората и те масово се заеха да внасят всичките си налични пари на срочен депозит в тези банки. Имаше дори фрапиращи случаи, в които селяни стоварваха на гишетата смърдящи на животински изпражнения или мухъл чували с пари, крити на най- невероятни места години наред. После иди разправяй, че парите не миришели.  Направо си смърдят понякога, но нали затова са перачите… Както и да е, съблазнени от високите лихви, хорицата оставяха на депозит отрудените си пари с надеждата да спечелят някой лев отгоре...
  Учудващо бе, че на никого от мераклиите за бързо забогатяване и през ум не минаваше да се запита от къде, все пак, банките ще спечелят толкова пари, та да изплащат тези колосални лихви?! Защото реално дори тези банки да инвестираха в оръжие и наркотици, пак нямаше как да реализират такива печалби, каквито обещаваха да изплатят… Но явно в такива екстремни случаи алчността успява да приспи разума на обикновения човек и да разпали въображението му… На което разчитаха банковите играчи.
  След като видяха, че народа захапаха въдицата, управниците започнаха да печатат нови емисии пари без покритие, с които плащаха заплатите и компенсираха нарастващата инфлация. Парите, които хората с такова юнашко доверие депозираха, бързо се раздаваха на роднини, приятели и приближени под формата на кредити, естествено срещу комисионна между двадесет и четиридесет процента. Запознатите с тази нагла измама обръщаха всичко в твърда валута или купуваха предприятия и всякакви недвижими имоти на безценица. Това скоро доведе до рязък скок в цените на недвижимостите…
  Наесен, объркани от постоянно растящата инфлация, хората още по усилено започнаха да оставят парите си на месечен депозит, за да хванат максималната лихва или купуваха каквото им попадне, в следствие на което цените на стоките също скочиха, а много от тях направо изчезнаха от пазара. Точно тогава започнаха масови фалити на банките с високи лихви, където бяха вложенията на повечето хора. Това предизвика нов смут и километрични опашки. Всички се опитваха да изпреварят фалитите и да си изтегли парите, но в крайна сметка повечето така и не успяха. Обществото пи още една ледена вода и за броени дни обедня драстично.
  В края на есента започна да изчезва дори хлябът, а с парите от надниците си хората не знаеха какво ще могат да купят до вечерта и дали въобще ще могат да купят храна за в къщи.. Магазините заприличаха на празни халета, а цените скачаха нагоре по няколко пъти на ден.
  Това най-сетне изчерпа прословутото българско търпение. По-будните хора в големите градове започнаха да правят мълчаливи бдения и протестни шествия, които с всеки изминал ден приемаха все по застрашителни размери. Дясната опозиция напусна парламента и се зае с организирането на митинги и мирни демонстрации.
През това време управляващите и приближени до тях икономически групировки трупаха несметни богатства на гърба на своя народ, използвайки хиперинфлацията и бъркотията. Баснословни суми се прехвърляха в разни офшорни фирми и банки чрез подставени лица и несъществуващи смесени дружества. Наглостта на тъй наречения социалистически елит стигна до там, че посегнаха дори на златния резерв, една трета от който също отпътува в неизвестна посока. Държавата стоеше пред пропастта на фалита и се канеше да направи решителната крачка напред.
  Някой трябваше да спре това безумие! Предвид тези обстоятелства и растящото напрежение, на десети януари десницата организира в София и всички големи градове митинги и шествия. Стотици хиляди хора излязоха по улиците и площадите в цялата страна. На площада пред храм – паметник Александър Невски лидерът на десните Костов призова хората към спокойно, но твърдо гражданско неподчинение до оставката на правителството и насрочването на предсрочни парламентарни избори. След митинга хората не се разотидоха, а обградиха сградата на парламента. Беше им писнало да търпят тоя пладнешки грабеж. По всичко личеше, че не смятат да оставят депутатите да се разотидат, преди кабинетът да се откаже от властта.
Когато направиха опит да напуснат сградата, депутатите бяха посрещнати с градушка от всевъзможни предмети, снежни топки и буци лед, което ги принуди да се върнат и да се изпокрият като плъхове. Хората бяха готови да скъсат полицейския кордон и предпазните заграждения, но да не ги пуснат да се разотидат, преди да са приели исканията им.
  Телевизионните и радио екипите си вършеха перфектно работата. Събитията се предаваха на живо по телевизията и по радиостанциите. Може би това беше единственото, което спираше правителството да разпореди на армията и полицията да действат. Страхуваха се от спонтанната проява на народната любов и от реакциите на цивилизования свят. Бяха наясно, че ако прибегнат до такива мерки ще си навлекат справедливия и неспасяем гняв на хората, с които се бяха подиграли за пореден път, както и реакциите на световната общественост.
  Привечер търпението на множеството започна да се изчерпва. Все по-често се чуваха гласове, които приканваха да бъде щурмуван парламента и да бъдат линчувани наглеците вътре, които нямаха дори доблестта да подадат оставка след като бяха причинили толкова страдания на собствения си народ. Скоро след това полицейския кордон беше разкъсан и ако лидерите на опозицията не бяха постигнали споразумение за оставка на кабинета, щеше да стане страшно.   Споразумението поукроти страстите. Хората отстъпиха и позволиха на полицията да изведе депутатите, които изпратиха с освирквания и някоя снежна топка, след което започнаха да се разотиват. Вече се беше смрачило. Навалицата бързо намаля. И тогава се случи нова гадост. Явно по заповед отгоре полицията, разделена на малки групи, проследи и започна да бие разотиващите се по улиците хора, както и опитващите се да заснемат тези издевателства журналисти. Имаше доста наранени.  Получи се едно никому ненужно кръвопролитие извън нормалната логика. Един патологичен изблик на насилие спрямо мирни граждани… Но не случаен, а поръчан отвисоко, за да се създаде нов страх у хората...
- Защо ме удряте?! - питаше плачеща жена нападналите я двама полицаи.
- За да ни помниш! - отвърна единия злобно, след което подгониха друг човек под прикритието на нощта.
  На следващия ден в новините само за секунди се мернаха кадри от полицейското насилие, които веднага бяха прекъснати и подменени с кадри от атаката срещу парламента.


                                                                                2


   Има моменти, в които народите достигат критичната точка на своята инерция и прага на своето търпение, преживяват катарзис и отварят нова страница в развитието си. Такъв момент беше настъпил за многострадалния български народ, призван да носи тежък кръст, но в крайна сметка да достигне своето достойно място сред носителите на просветлението. Голяма част от нацията се беше пробудила и ако не се оставеше пак да бъде приспана, както неведнъж се беше случвало, имаше изключителния шанс да заживее с ясното съзнание за собствената си стойност и да увлече след себе си другата, все още дремеща част…
  В следващите седмици зараждащото се гражданско общество мирно, тихо и с чувство за хумор системно упражняваше своето гражданско неподчинение, като не даваше никакъв шанс на управляващите да променят хода на събитията. Хората буквално се бяха пренесли да живеят на улицата и техния постоянен натиск принуди управляващите на четвърти февруари да отстъпят властта на служебно правителство, което трябваше да организира и проведе предсрочни парламентарни избори. Това развитие помогна на народа да осъзнае силата си и да припознае себе си като суверен, с когото управляващите, независимо кои са те, трябваше в бъдеще да се съобразяват. Ерата на всенародното овчедушие като че беше към своя край или поне така изглеждаше…
  Пламен и Ангелина, въпреки малкото си дете и студа, всеки ден заедно с хилядите свои съграждани минаваха през центъра, оставяха пред централата на социалистическата партия своя камък и едва тогава се прибираха. На тротоара се беше образувала огромна купчина, а хората с усмивка извършваха своя странен ритуал пред погледите на охраняващите централата полицаи и продължаваха по пътя си. Имаше нещо много достойно в тоя мълчалив протест, лишен от всякаква злоба и агресия, но изпълнен с вяра, воля и вътрешна сила. Личеше си, че хората не са насъскани от някого, а просто изразяват своето отношение.
- Ли, ако някой ми беше казал, че може да съществува толкова интелигентен начин на протест след такова варварско грабителство, нямаше да повярвам. Честно.  Направо започвам да се гордея с народа си. - каза Пламен, като пусна едната дръжка на детската количка и стисна ръката на жена си.
- Лошото е, че тази толерантност управляващите обикновено вземат за мекушавост, че дори за глупост и се самозабравят. - отвърна тя.
- Да се надяваме, че този път ще им се промени мнението или поне ще започнат да правят разлика между толерантност и безхарактерност.
- Съмнявам се, скъпи. Досега ставаха само по-нагли. - тя въздъхна, оправи шапчицата на детето, което я дари с благодарна усмивка и смени темата - Ако искаш, да се приберем пеша, че не се знае кога пак ще има слънце.
- Разбира се. Малко слънце в зимен ден си е сериозна благодат.
  Двамата заобиколиха природонаучния музей и през парка се върнаха към центъра, където шествието продължаваше.
- Ако искаш да минем през стария град, за да избегнем навалицата. - каза Пламен, след като прекосиха площад "Джумаята" и поеха нагоре. - От другата страна на тепето има доста хранителни магазини. Все някъде ще има хляб.
- Има и аптека. - добави Ангелина. - Трябва да вземем сухо мляко за детето, че е на привършване.
- Проявяваш завиден оптимизъм. Според мен по-лесно ще хванем златната рибка, но да опитаме.
- Обикновено сме късметлии, дано и този път да е така... - отвърна ведро тя.
- Може би затова живеем в интересна страна и в още по-интересни времена. - намигна й той - Тъкмо малкият от рано ще получи имунитет срещу хаоса.
  Когато стигнаха до калдъръма, Пламен взе сина си в едната ръка, а с другата продължи да бута празната количка. Детето го дари с щастлива усмивка и му изгука нещо на детския си, разбираем само за него език.
- Е, приятелче, ще се опитам да ти спестя поне сътресението на мозъка от возене по каменист терен. - каза на сина си в отговор той, усмихна му се и го целуна по челцето.
  Ангелина обичаше нестандартния му начин на изразяване. Това внасяше разнообразие в ежедневието й.

                                                                         / следва /



Гласувай:
12
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. vmir - +
31.01.2014 14:28
Бих искал да обърна внимание на две неща с отношение към събитията:
1. Грабежът на спестяванията беше отприщен официално с решението на Парламента през лятото на 1996 да се вдигне основният лихвен процент от 30-40% на безпрецедентните 300%. Работата на парламента е била стриктно координирана с начинанията на мафията, няма друго обяснение на подобна стръв, хвърлена на хората от самата държава чрез управляващото мнозинство. Помня как при разискванията опозиционният депутат Венцислав Димитров беше осмиван и игнориран, докато накрая не изкрещя с всички сили "Така ще направите долара 200 лева, бе педерасти!", тогава доларът беше "само" 80-90 лева, но и В. Димитров не подозираше докъде мафиотите могат да стигнат в безочливото си ехидство, което и днес ни демонстрират навсякъде, уверени, че с помощта на лумпените и малоумните искащи всичко веднага и наведнъж, ще продължават да се измъкват безнаказано.

2. И другото - веднага след събитията от януари 1997, се започна бясното производство на "свидетели", че събитията са били поръчани, а участниците купувани отвън. Един вид - без вина виновни.

От тогава лъжесвидетелстването стана почтена професия, която и днес изхранва немалко типове, готови да потвърдят всяка клевета без изключение, стига да имат изгода от това... Мафията си има и опорна точка за официализиране на професията "клеветник" - според нея, и най-гнусната клевета била право на "лично" мнение, а санкционирането на клеветата било фашизъм или терор над свободата на гражданите. Затова днес мнозина без каквото и да било чувство за срам или приличие, наричат бялото черно и открито злорадстват над хората, които са шокирани от просташката безочливост на престъпниците. Лумпените пък повтарят като пуешки хор след платените клевети, някои с това препитание депутати вкараха в парламента, че даже и цели партии. Вслушайте се само колко от управляващите днес влагат реален смисъл в твърденията си и не са изгубили всяка връзка с реалността...
цитирай
2. batogo - !!!:))) Благодаря, приятелю vmir!
31.01.2014 16:53
Поясненията ти идват точно на място и са много полезни за опресняване на паметта на всички, които удобно са забравили или нехаят какво се случваше тогава с активното участие на институциите и как рефлектира то върху обществото и до днес... Поздрав!
цитирай
3. getmans1 - Това ми харесва
03.02.2014 22:04
„пуешки хор“ разпространява „опорните точки“.
Точно!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 538203
Постинги: 399
Коментари: 2419
Гласове: 17003
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930