Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2014 05:48 - продължение...
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 930 Коментари: 3 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                                                13


   Въпреки Лукановата гладна зима и Беровата мутризация народът отново предпочете левия завой. Нещо го теглеше все у лево… Явно в социалистическата лъжа имаше някаква черна магия, която му замъгляваше съзнанието, иначе нямаше как да се обясни преизбирането за трети път на партия, която бе способна да вкара в криза и най-успешната икономика, понеже в нейните среди понятия като чест, доблест и правила бяха мръсни думи, а понятия като присвояване и връзки   - благословия.
  Особено като се има предвид, че само преди пет години същата партия представляваше скапания диктаторски режим, изравнил всички в бедността, страха и глупостта, направо мазохистичен изглеждаше афинитета народен към нея?!
  Може би кодът се криеше в гювечарството, в търсенето на авантата, в безплатното, което гъделичкаше южняшкия тарикатлък и алчност, на които режимът даваше зелена светлина. Май точно това беше определящата ценност в балканския нрав… А плиткоумието пречеше да се разбере, че нищо не е безплатно. Че това, което държавата раздава даром, предварително и многократно го е взела от хората, на които го раздава…
  Но, житейски балканецът винаги предпочиташе Бай Ганьо пред Христо Ботев, защото за него най-важното беше да е тарикат, да надхитря другите. И да не се мине. А лъжата му лягаше повече на сърце като по-обещаваща от ръбатата и неудобна истина…
  Та нищо чудно, че на тези избори Бай Ганьо пак беше успял да прецака Христо Ботев и да го сложи в малкия си джоб, за да го продаде по-късно на някой пазар като сувенир...
  В ранния следобед самолетът от Лондон кацна на Софийското летище. Час след това Вальо Генов взе такси за автогарата. След още час вече пътуваше за Пловдив.
  Веднага щом пристигна, телефонира на Пламен.
- Моля!
- Молиш за какво? - каза той безцеремонно.
- Да внимаваш с приказките. - отвърна Пламен в същия тон и двамата се разсмяха.   - Да не би да си в Пловдив.
- Ти съмняваш ли се?
- Пий едно кафе, докато дойда да те взема.
- Вече спрях такси. По-добре да си пия кафето у вас.
- Предполагам не си забравил адреса?
- Все още не. След няколко минути съм там.
  Малко по-късно таксито го остави пред къщата. Пламен слезе, прегърнаха се като стари приятели, които не са се виждали от десет години, взе багажа му и двамата влязоха вътре.
- Тук всичко си е както го помня, с изключение на тази прелестна новост.   -   Вальо кимна към току що появилата се в очертанието на отсрещната врата Ангелина.
- Това е моето безценно съкровище, което е на път скоро да се умножи.   -   Пламен остави куфарите   -   Ела да ви запозная.
  Ангелина беше сервирала кафето. След като се разположиха удобно, тя каза:
- Пламен ми е говорил за вас все хубави неща.
- Защото е голям майтапчия.   -   с усмивка отвърна Вальо.
- Разправяй сега за чудото Щати и за прословутия им начин на живот.   -   смени темата даскала.   -   Вярно ли е всичко или е поредната илюзия.
- Общо взето чудото се изчерпва с четири прости думи   -   цел, вяра, воля и хъс. Останалото е много работа с акъл, знания, отдаденост, талант и късмет, съчетани с безброй възможности да проявиш себе си.
- Тук се чуват разни гласове, че Американците били много прости.   -   вметна Ангелина   -   Че нямали никаква обща култура.
- По-скоро са прекалено рационални. Прост е човек, който не може да прилага знанията си, а те го правят перфектно. Но нямат време да натрупват ненужна информация.
- Наистина ли са лицемерни?   -   продължи да се интересува Ангелина.
- Не повече от нас. За чужденците изглеждат лицемерни, може би защото са много по-позитивни и ухилени. В повечето случаи, обаче, са много директни. Знаят какво искат, какво могат и как да го постигнат. И вярват в себе си.   -    Вальо направи кратка пауза   -   Кажете сега нещо за вас. Как се уцелихте?
  Двамата се спогледаха и му разказаха накратко историята си.
- Вътрешният глас на даскала е безпогрешен и той прави много добре, че винаги се вслушва в него.  -   обърна се Вальо към Ангелина.   -   Струва ми се, че с теб е спечелил житейския джакпот.
- Дано нещата стоят така и за нея.   -   добави Пламен, като погледна с усмивка жена си.
- Сигурен съм, че е така.   -   рече Вальо с тон на гарант   -   Между другото, ще ви притесня ли много, ако преспя у вас тази вечер? Малко се скапах от дългия полет и хич не ми се търси хотел…
- Погрижили сме се да нямаш нужда от хотел не само за тази вечер, а за целия престой. Ще бъдеш наш гост без изобщо да ни притесняваш. Като си изпием кафето, сам ще се убедиш.
- Не..,не!   -   възрази Вальо.   -   Няма да съм спокоен.
  Пламен стана.
- Знаеш, че не говоря празни приказки, но за да се успокоиш, ела с мен.   -   И той поведе госта си към дъното на коридора, където отвори тежка, тапицирана врата и го въведе в просторна стая.   -   Това, както знаеш е кабинетът на баща ми, мир на духа му. Има отделен вход откъм двора, самостоятелна баня с тоалетна, обзаведен кухненски бокс, богата библиотека и разбира се, разтегателен диван-спалня. Ако не си станал прекалено претенциозен, мисля че ще ти е добре тук и няма да притесняваш никого.
Вальо огледа помещението и след като се убеди, че няма да им пречи, каза:
- Добре, навих се. Местенцето наистина си го бива.
- Има дори уредба и колекция с най-яките рок банди.
- Голяма работа си, братко. Как изобщо можах да се усъмня, че си предвидил всичко.?!
- Добър въпрос. Но, да вървим да си допием кафето, че ти сигурно ще искаш да си почиваш.


                                                                                 14


На следващия ден, след обяда, Ангелина отиде да се види с родителите си, а даскала и Вальо останаха да си говорят на по чаша вино.
- За съжаление,   -   подхвана Пламен   -   нещата тук се развиха точно според предвижданията ти. „ Другарите „ окупираха държавата чрез подставени лица и структури. Продължават да си я ползват като свое феодално владение, а объркания народ въобще не се усеща какво става, сякаш е попаднал под масова хипноза.
- Естествено е.  -   съгласи се Вальо.  -   Не напразно за американците комунизъм е мръсна дума. Според тях държава, заразена с комунизъм, е като организъм, болен от спин. Хората нямат опора. Нямат нито волята, нито вярата в себе си, за да се преборят с апатията и с престъпниците. Нямат ценности, на които да се облегнат, за да се предпазят от манипулацията. Дори не различават истината, полуистината и лъжата.
- Май това са неизбежните последствия от всеки диктаторски режим. Народите, които са ги преживели имат поведението на човек, изтърван на свобода, след като е прекарал години наред затворен в стая без прозорци, само на храна и вода. Те са безпомощни като непроходило сираче, оставено до кофата за смет, но в същото време са непредвидими. Много зависи на какви водачи ще попаднат. Ако имат късмета да попаднат на честни хора, които да се грижат за тях с търпение и любов и да ги мотивират да повярват в собствените си сили, вероятно ще изберат добрия път. Ако обаче попаднат в ръцете на престъпници, няма как да не потънат в тинята на безчестието и безизходицата.
- Може би греша, но ми се струва, че точно това, последното, се случва в момента тук, Пламене. И това безумие някак трябва да се спре, докато нещата не са се изродили съвсем…
- Обаче няма как да се спре, докато хората не узреят и сами не направят този избор. А българина трудно узрява, както знаеш, точно понеже е повече хитър, отколкото мъдър.
- Рано или късно животът ще го принуди да узрее. Въпросът е да се уцели момента, когато това се случи. Точно както с джибрите. Пропуснеш ли момента, вместо вино ще пиеш оцет.
- Да-а...  -   Пламен поклати замислено глава.   -   Но съм убеден, че в главата ти вече се върти някаква идея.
- Надценяваш ме.   -   Вальо отпи глътка вино   -   Първо искам да вкуся промените тук. Засега виждам, че наглеците се размножават като хлебарки.
- Толкова ли е очевидно?   -   изненада се даскала, повдигайки вежди.
- Очевадно е! Особено в движението по улиците на София. Никакви правила, никакво зачитане на предимство, на знаци, на пешеходни пътеки. От летището до автогарата три пъти щяха да ударят таксито. Добре, че шофьорът си разбираше от работата.
- Дългото мизеруване обикновено избива в простащина и безотговорност, както вече сам си се убедил.
- Тоест узряването ни за демокрация е доста далече. Нужна е светлина, а тук все още е царството на мрака... Впрочем кога очаквате да се роди новото попълнение?
- През септември, ако е рекъл Господ. Ти ерген ли си още?
- Не съм имал твоя късмет да срещна жената на живота си.
- Никога не е късно, може тук да я срещнеш.   -   подхвърли Пламен  -  Намислили сме да те разведем из цялата страна, защото десет години отсъствие са прекалено много време. Пък ти си отваряй очите, понеже никога не се знае от къде може да запее птиченцето.
- С това трябваше да започнеш.  -   засмя се Вальо   -  Направо нямам търпение за една такава обиколка. Писнало ми е от мегаполиси и от цивилизация. Напоследък много взе да ми липсва нашенската природа.
- В отпуск съм до сесията. След като приключи, пак съм свободен. Ще те побъркам от пътуване.
- Ти да не си станал университетски преподавател?!  -   учуди се Вальо.
- Да. Аз съм капката мед в джибрите на студентската общност. Онази незабележима добавка, която предизвиква в главите им качествена ферментация, за да потекат от там свестни мисли.
- Никой друг нямаше да се сети за по-убедително определение.
- Явно вече съм се сраснал с химията и съм заприличал на бензолно ядро.   -   ухили се Пламен   -   Но ти избра по-приключенския път. Време е да ме светнеш за тия години, които преживя в страната на неограничените възможности и стреса.
- Да-а… Знаеш, че не съм много по разказването. Мога само да кажа, че съм голям късметлия. Когато експресът пристигна в Мюнхен вдигнах шумотевица и ме извадиха от укритието ми. Така се бях схванал, че ми трябваха три часа, за да се раздвижа…  Като политически емигрант бях известно време в лагер с езикова и професионална подготовка. После ми издадоха временни документи и започнах работа в една печатница. Наех квартира в стара сграда, която се оказа собственост на двама братя българи. В приземния етаж бяха направили нещо като български клуб. Събираха се наши сънародници от старото поколение емигранти, играеха бридж, шах и билярд. В паузите коментираха събитията в страната, които според тях показваха някакво едва забележимо пробуждане. По всичко личеше, че бяха родолюбиви старчета, за които България явно продължаваше да значи много…
  След като им нахвърлих набързо краткия си житейски път, ме приеха буквално като свой син. Разпитваха ме какво смятам да правя по-нататък. Казах им, че като посъбера пари мисля да замина за Щатите, защото винаги съм мечтал да уча и да живея там.
  След като внимателно ме наблюдаваха три месеца, ми предложиха да ме изпратят при техни приятели, които нямали нищо против да помогнат на един буден българин да се изучи и да си намери пътя в живота. Дори ми бяха събрали пари за пътни.  Попитах ги защо искат да направят това за мен. Отговорът беше, че като помагат на млади български емигранти да се изучат и да успеят, изчистват името на България пред света. Това много ме заинтригува и реших да приема играта.
  Преди да тръгна, ми дадоха едно писмо, което трябваше да занеса на новите си благодетели. Казаха ми, че на летището в Ню Йорк ще ме чака човек, за да ме закара до новото ми жилище и да ми помогне да се настаня. И действително всичко стана точно така. Квартирата представляваше етаж от малка къща в покрайнините с огромна библиотека и удобни, стари мебели. Оставих си багажа, след това отидох да се запозная с новите си приятели. Те също бяха на преклонна възраст. След дълги разговори ми предложиха стипендия, ако издържа приемните изпити във военната академия „ Уест Пойнт”. Това беше за мен изключителен шанс. Както знаеш, открай време си падам по стратегиите. Затова приех с радост това предизвикателство. Освен това щеше да ми върши работа за да осъществя идеите си.
  Понеже има една известна мъдрост, която гласи : „ Ако животът ти предложи лимон, направи си лимонада”, аз реших да си направя лимонада. Вечер миех чинии в един ресторант, а през деня се готвех за изпитите. Когато дойде времето кандидатствах и този път не останах в резервите както у нас, а ме приеха. Старците два дни не изтрезняха. Голям купон беше.
- Ако в този момент носех шапка, щях да я сваля, братко. Всичко изглежда направо невероятно.
- Просто птичето кацна на рамото ми и се постарах да не го изпусна. Имах усещането, че Бог подрежда живота ми. Действително получих перфектното образование и подготовка, Пламене. Но срещу това бях поел ангажимент към моите нюйоркски приятели, свързан с определена мисия. Хората бяха честни с мен и ми казаха за нея още преди да кандидатствам. Приех, защото тази мисия беше първо мечта на баща ми, после и моя мечта, още преди да избягам. Съвпадаше изцяло с възгледите и нагласата ми. Бях избран за нея, понеже освен моя, тази мисия се оказа мечта и за тези застаряващи родолюбци, които искаха преди да си отидат от тоя свят, да видят Отечеството си на добрия път. Те направиха онова, което беше по техните възможности. Инвестираха в мен. Аз също ще направя това, което е по моите възможности, защото знам, че това е мечта и на много хора тук, които режимът не успя да пречупи.   -   Вальо реши, че е казал достатъчно, затова смени темата, като запита:   -   От къде смятате да започнем обиколката?
  Пламен извади карта на България, върху която с цветни фулмастери беше очертал няколко маршрута. Те включваха почти всички по-интересни места и двамата започнаха да обсъждат различни варианти. Малко след това Ангелина се прибра и се включи в подбирането на най-подходящата последователност на маршрутите. Предстояха им невероятни преживявания с удивителната българска природа…

                                                                       / следва /


Тагове:   продължение,


Гласувай:
14


Вълнообразно


1. vmir - +
30.01.2014 07:36
цитирай
2. анонимен - Комунизмът успя да развали
30.01.2014 07:52
българина - той стана масово селски хитрец, което е основният проблем. Човк без гордост и достойнство. Срам ме е от него.
цитирай
3. batogo - !!!:))) Поздрав!
30.01.2014 10:10
За съжаление е точно така, но това, според мен не е непоправимо и си струва да се работи в тази посока...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 1775419
Постинги: 652
Коментари: 4524
Гласове: 41525
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031