Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2014 05:52 - продължение...
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 474 Коментари: 3 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                                                9

  В България наближаваха избори. Това бе сериозен повод обществото отново да бъде завладяно от злонамерени слухове и клюки, чиито основни разпространители бяха естествено медиите. А в повечето от тях вече удобно се беше разпрострял модерният напоследък каруцарския жаргон. Заедно с чалгата той образуваше поредното цунами на простащината, което целеше да издави и последните остатъци от добродетели у хората. Така мутро-културата, подкрепяна от могъщата медийна власт се готвеше за поредния взлом в общественото съзнание, за да се сдружи с примитивните балкански нрави, намерили благоприятна почва за развитие в душите на българите и с тяхна помощ да заличи съвсем осиротелите и без друго духовни ценности, създавани и съхранявани с безбройни жертви дори през най-трудните периоди от историята…
  Пламен и Ангелина бяха приключили с вечерята и доглеждаха новините.
- Ако нещо може да претендира за извор на неизчерпаема наглост и лицемерие, то това е политиката, скъпа - той стана, заобиколи масата, целуна я гальовно зад ухото, а ръцете му нежно притиснаха раменете й. - Нещо против една разходка след вечерята, че ми писна да слушам едно и също? - прошепна - Хем ще помислим на чист въздух къде да водим нашия гост, който през изтеклото десетилетие сигурно е забравил как изглежда родната картина.
- Той утре ли пристига?
- Утре, ако не отвлекат самолета.
- Време е да дадеш почивка на черния си хумор.  - тя стана  -  Отивам да се приготвя.
- Черен, ама хумор. Навремето благодарение на този хумор успяхме да се съхраним от видиотяване. А Валката беше направо недостижим.
- За толкова години в Щатите сигурно вече е усвоил положителното мислене.
- Не познавам по-положително мислене от вицовете, а те са си черен хумор чиста проба.
- Добре де, добре. С теб не може да се спори.
- По принцип спорът с даскал и с радио действа потискащо…
  Ангелина вероятно не чу последната му забележка, иначе нямаше да я премълчи.  След малко дойде облечена в широка пролетна рокля.
- Харесваш ли ме така?
- Луд съм по теб. Не познавам по-сладка бъдеща майка.
- А колко бъдещи майки познаваш?  -  запита тя закачливо.
- Много… Но ти си уникат. Точно затова си падам само по теб.  -  той се засмя закачливо  -  Така ще ти е студено.
- Ще си взема яке. Къде ще ходим?
- Просто ще си вървим безцелно и ще си говорим глупости.
  Тръгнаха към Стария град.
- Вальо от квартала ли е?
- Беше. Малко след като избяга, очуждиха къщата им. В замяна дадоха на майка му една боксониера в македонския квартал. Преди да замине за Щатите, тя я продаде, за да си купи билет и да разполага с някакви пари. Но според мен причината бе, че искаше да прекъсне обратния път и да заличи спомените…
- Значи той в момента няма къде да живее?  -  запита с изненада Ангелина.
- Да, няма. Ако си съгласна, можем да го настаним в кабинета на баща ми. Има отделен вход и санитарен възел. Мисля, че там ще се чувства добре.
- Идеята е перфектна. А той колко време ще остане?
- Утре ще разберем.
- На неговото място, след всичко гадно, преживяно тук, вероятно нямаше въобще да си помисля за връщане…
  Пламен зарея поглед през прозореца, после каза:
- Той обича България и иска да я види истински свободна. Доколкото го познавам, няма да се спре пред нищо, за да осъществи мечтата, която наследи от баща си. Но ти сама ще се убедиш в това…

                                                                            10

  Болезнено амбициозните, онези, за които целта оправдаваше всякакви средства, плуваха в свои води. Просто времената бяха такива. Неосъзнатата свобода се израждаше в безотговорна слободия. Мътните води на хаоса бяха перфектната среда за изява на подобни нрави. В тях можеше да се разгърне цялата наглост на болните амбиции, чийто извор бе дълбоко спотаеното чувство за непълноценност…
  Стефан, бившото гадже на Ангелина, след тежката си раздяла с нея окончателно се беше приобщил към тази категория. Наранен сериозно, той бе прегърнал амбицията на всяка цена да преуспее, за да й докаже един ден каква фатална грешка бе допуснала, като го беше изоставила. Щеше да даде всичко от себе си за да я види как съжалява за пропуснатата възможност…
  Благодарение на майка си - дългогодишен главен счетоводител на местния клон на 
„Балкантурист” по времето на режима и на баща си, известен адвокат, вече покойник - той се ползваше навсякъде със сериозни връзки и протекции.
  Юрист по образование, беше специализирал данъчно право и практикуваше като адвокат. Пак с нейна помощ и съветите на нейните високопоставени приятели беше изучил подробно дупките в закона, а както знаем, у нас законът приличаше на сграда без врати и прозорци, в която всеки влизаше и излизаше откъдето си поиска, стига да има достатъчно пари да наеме известен адвокат, за да му свети в тъмното.
  Общо взето в България беше доста по-лесно да станеш предпочитан адвокат, отколкото в цивилизования свят поради спецфиката на средата и абстрактните закони. По всичко личеше, че законодателството се твореше от самите адвокати така, че да им носи лесна печалба. Според същите тези нашенски законотворения, на практика едрите престъпници се оказваха по-защитени и с повече права от потърпевшите, поради естествено по-добрите им финансови възможности, което беше достатъчно условие да си оневинен. Това караше някои да се шегуват, че законът у нас представлява бариера в полето, която хищниците прескачат, влечугите изпълзяват под нея, а горките говеда стоят и чакат някой да я вдигне.
  „И така трябва да бъде, целта оправдава средствата.  - обобщаваха амбициозните.  - Какво значение има, че ще газиш трупове.., ако в крайна сметка постигнеш целта да бъдеш богат и значим. Победителите не ги съдят. Виновни са винаги победените…”
  Според Вселенския закон, обаче, каквото сееш, това жънеш. Прост, ясен, вечен закон, неизбежен. Закон Божи, както се казва, даден ни за поука как се правят закони и как се прилагат, за да действат. Няма привилегии. Няма възможност за пазарлъци. Няма адвокат, който да те измъкне от това. Няма съдия, когото да подкупиш… Няма на кого да се оплачеш, когато дойде времето да събираш посятото или да сърбаш надробеното, а то не ти е по вкуса. И най-важното   -   няма дори на кого да се сърдиш, защото сам си избрал и посял семената…
  Но за адвокат Стефан Занев, за когото можеха да се изкажат много суперлативи, Божият закон все още беше непонятен, макар да беше умен, еродиран, владеещ перфектно речевото жонгльорство и познаващ добре релефа на българския закон.
  Едва тридесетгодишен, той вече минаваше за един от перспективните адвокати, способни да измъкнат доста съмнителни субекти от правосъдието. Но качества като чест, достойнство и доблест не бяха сред силните му страни. По начало тези добродетели не бяха на особена почит нито в неговите среди, нито в обществото като цяло, нито пък в семейството му, понеже минаваха за пречки в кариерата. Може би точно по тази причина никой от родителите му дори не беше се сетил да развие у него подобни качества или поне да му ги покаже като явления с поведението си…
  Семейството на Стефан се интересуваше от печелившите неща. Добродетелите не бяха тяхната стихия. Считаха ги за слабост. Основните им приоритети се изчерпваха с думички като пари, власт, връзки, далавери, амбиции. А за разтоварване ползваха клюките, подигравките, одумванията и оплюването. Дори след смъртта на баща му средата и позициите си бяха останали все същите, което показваше къде се коренят нещата…
  Занев погледна часовника си. До срещата оставаха двадесет минути. Беше обмислил добре всички възможни варианти, беше преценил всички шансове и съответно цената на целия този риск и труд. Единственото, което оставаше да направи, бе да се увери още веднъж, че клиентът му не спестява нещо важно или компрометиращо…
  Взе кафе и вестник, влезе в кантората и се зачете. Тази комбинация му действаше релаксиращо...

                                                                    / следва /


Тагове:   продължение,


Гласувай:
13
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. vmir - +
28.01.2014 12:02
цитирай
2. анонимен - Все по-добре върви.
29.01.2014 14:36
Линиите се преплитат, ще става все по-напечено и интересно.
цитирай
3. batogo - !!!:)))
29.01.2014 17:17
Благодаря! Такава е идеята, да кипнат джибрите...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 563549
Постинги: 405
Коментари: 2527
Гласове: 17773
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930