Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2014 19:56 - продължение на романа "Айсберг"
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 473 Коментари: 1 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                                                11


  Когато духът е силен, физическите травми и всичко останало се преодолява лесно, понеже все пак духът е същността на човека. Животът в него. Всичко останало е просто опаковка и перфектен инструментариум за осъществяване и изживяване на една по-висша цел   -   Божият промисъл за хармония и развитие. Независимо дали го одобряваме или не, това си е факт. Всеки дълбоко в душата си знае тази истина. Ако повечето от нас я пренебрегват, то е поради смахнатите внушения, които получаваме отвсякъде още от най-ранна възраст и от които поради липса на воля по-късно не успяваме да се освободим…
  Професор Славов се възстановяваше бързо въпреки възрастта си. Той никога нямаше да стане професор в условията на режима, ако по време на една специализация в Англия не беше публикувал своите уникални изследвания и разкрития в областта на етнологията и не бе предизвикал сериозен дебат в научните среди на Запад. Естествено, беше платил скъпо за това си своеволие след завръщането си в България. Но макар в последствие духът и волята му да бяха подложени на много сериозни житейски изпитания, включително политически затвор, нищо не бе успяло да го пречупи и да го накара да живее против волята си или да го отклони от пътя му. Беше се превърнал в олицетворение на принципа „ всичко което не ме убива, ме прави по-силен”.
  Именно от политическия затвор познаваше цялата групичка терористи, проявили се по време на така наречения възродителен процес, понастоящем водачи на ДПС…
  Нападателят, вероятно просто изпълнител на нечия поръчка, естествено не беше разкрит. Изобщо напоследък у нас все по-трайно се настаняваше някаква безнаказаност и странна толерантност спрямо престъпленията и техните извършители. Явно имаше нещо сбъркано в нашата балканска душевност, което някои среди умело използваха за създаване на още по-голям хаос. Иначе няма как да си обясним, че родната престъпност набираше все повече фенове и подражатели във всички слоеве и се разрастваше, а нейната екзотична недосегаемост завладяваше дори децата.
  Медиите, добре запознати с народо-психологията, умело използваха тази духовна нищета, превръщайки се в рекламно поле за изява на престъпници от всякакъв вид и на какви ли не недостойни персонажи, които имаха наглостта да се афишират като елит. Криминалните хроники представляваха безумни хвалебствия на разни мутри, които се изживяваха като велики босове. Допълвана от жълти клюки и сексуални подвизи, тази помия представляваше две трети от вестникарския информационен поток. В следствие на това мутрите, мутресите и протежетата им постепенно ставаха пример за подражание, което не беше най-добрия вариант за развитието на едно общество и особено за младото му поколение…
  Професорът захвърли вестника. Беше му писнало да чете едни и същи глупости и да среща едни и същи имена всеки ден, откакто бе в болницата. Но това само потвърждаваше мнението му за медийния свят. Добре, че днес го изписваха, за да подиша чист въздух и да се върне към своя скромен, но безконечен двубой с удобните полуистини и долнопробните манипулации. Ако посегателството спрямо него целеше да го сплаши за да промени позицията му или да смекчи езика му, а то явно това целеше, бяха сбъркали човека. С още по-голям хъс щеше да им разнищва комбинациите и да им разказва играта, като хвърля светлина върху тях…
  Наближаваше визитацията. Той стана, изхвърли вестника в кошчето и си приготви багажа, за да не губи време след това. Слънчевите лъчи палаво пробиваха рехавите облаци. Славов се загледа през прозореца. Погледът му обходи диплите на Родопите. Обеща си, че при първа възможност ще заведе внука си сред природата, за да не се сраства прекалено с градската среда.
  След като напусна болницата, професорът не се прибра веднага. Реши да се поразходи из центъра, да улови настроенията на съгражданите си, да поговори с някой познат… И да види за кой ли път как чезнещата надежда отстъпва място на безнадеждността и съпътстващото я озлобление, което само по себе си беше стряскащо…
- Професоре, пак си се потопил в дълбоките води.
  Обърна се по посока на гласа и видя стар приятел от компанията, с която преди години често се събираха да играят бридж.
- Най-малко теб очаквах да срещна днес, докторе.  -   каза Славов и му подаде ръка - Не си ли в Англия?
- Взех си малко отпуск и дойдох да поразпусна. Тук не става за работа, но за почивка е най-доброто място. Планини, езера, море, реки, слънце…
- Започнал си да разсъждаваш като чужденец. Наблягаш на екзотиката.  -  засмя се Славов   -   Ще пием ли по едно кафе?
- Разбира се.
Седнаха в близкото кафене и поръчаха.
- Навремето ония твои публикации промениха в доста положителна посока мнението на англичаните за българите.
- Много вода изтече от тогава, докторе. За сегашните си публикации тук ям бой.
Доктор Янев се вгледа в лицето на събеседника си.
- Стига бе! Сериозно ли говориш?
- Едно време беше по-наблюдателен, приятелю. Не виждаш ли, че съм като ритната зелка. Преди час ме изписаха от болницата, където имах достатъчно време да проумея, че на повърхността излиза неспособността ни като народ да разберем свободата и да живеем с нея. Което отново ще ни вкара в ямата…
- Това ми напомня времето на режима!?
- Доста по-различно е. Сега някой плаща на някого да те сплаши или да те гръмне. А полицията и съдът гледат сеир.
- Винаги съм се чудил защо все още стоиш в България?!
- Уморително е вечно да бягаш. По-добре е да се обърнеш, да погледнеш страха в очите, да му се усмихнеш и да видиш как си тръгва засрамен. За да си свободен. Освен това тук имам семейство, приятели. А те са богатство, за което си струва да воюваш.
- Все същия бунтар. Добре, че се намират такива като теб, та да ни има все още на картата.  -  въздъхна Янев  -  Виж аз не мога да бъда такъв, но поне мога искрено да ти се възхищавам.
- Бог се е погрижил да съществува разнообразие под слънцето и всеки да избира пътя си към истината, доктор Янев. Много ми е драго, че се виждаме живи и здрави след толкова години. Разигравате ли от време на време?
- Бридж ли? Рядко, но не сме спрели.
Поговориха още малко, после професор Славов махна на сервитьорката и след като плати, стана.   -   Ако ти остане време, ела ми на гости да поиграем шах.  -   след което се отдалечи.


                                                                              12


  След като направи копие на филмчето с дървосекачите и записите на разговорите си с тях и със служителя от лесничейския пункт, разследващият журналист Георги Колев натрака на машината си обяснително писмо, прибра всичко в голям плик и адресира пратката до районната прокуратура. После се залови да подготви материалите си за телевизията и за пресата. Имаше ясен, безкомпромисен стил и точен език. С воля, талант и късмет беше успял да превърне мечтата и хобито си в професия, а животът у нас бъкаше от сюжети.
  Имаше едно известно китайско проклятие, което гласеше : „ Да живееш в интересни времена” . То изчерпваше действителността на нашенския преход към демокрация. Беше приемливо и разбираемо да се оплакваме от всичко друго, но не от скука. Трябваше да си безумно тъп, без капка въображение, за да наречеш тези времена скучни. Живеехме в периферията на циклона, във фунията на торнадото, където човек можеше и не само можеше, но беше длъжен да разбере кой е, какво иска и какво може, преди да е изхвърлен в някое блато или да остане затрупан под някоя кочина.
  След принудителния, лъжовен покой на социализЪма, бурята на алчността се беше разразила с пълна мощ в осакатените от скука и безличие души и главоломно ги влечеше към неизвестното. Но все пак в това имаше един основен плюс  -  беше ги изхвърлила поне временно от гниещото блато на безхаберието.
  В същност животът у нас в момента бе пълно потвърждение на мисълта на Конфуций „ Ако страната ти не е на добрия път, считай за позор да си богат и почитан."
  Георги Колев беше наясно, че ако сега бъде пропуснат шанса да се постави държавата на добрия път като се пробуди по-голямата част от обществото, надали скоро щеше да има друг такъв шанс. А това го мотивираше допълнително и той даваше всичко от себе си, за да извади доколкото може истината наяве, понеже вярваше в нейната сила без страх и колебание. От опит знаеше, че тя е най-могъщото обединително звено на хората и нациите.
  Телефонът се пробуди и захвана своята писклива песен.
- Моля!
- Здравей, миличко! Идвам към теб. Искаш ли да ти донеса нещо.
- Можеш да вземеш по едно кафе, скъпа, че моето свърши.
- Добре. След малко идвам. Чао!
- Чао!
  Той затвори и продължи да работи по материалите. Тони пристигна с кафетата, остави ги и му се хвърли на врата, а той я прегърна през кръста и лудо се завъртя заедно с нея. Приличаха на две големи деца, получили току що коледните си подаръци, макар отдавна да бяха прехвърлили четиридесетте.
- Ще дойдеш ли с мен?  -   попита Жоро.  -  Трябва да занеса в прокуратурата едни материали и да обиколя няколко редакции.
- Става, но преди това ти ще дойдеш с мен…   -  тя му пусна влюбен поглед и се уви около него като лиана   -   в спалнята.., за да обмислим сценария…
- Ще те последвам с пълно доверие.

                                                                       / следва /



Гласувай:
13
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. vmir - +
29.01.2014 07:44
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 538203
Постинги: 399
Коментари: 2419
Гласове: 17003
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930