Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2014 05:57 - продължение...
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 767 Коментари: 8 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                                                  7


  Честните хора са трън в задника, защото предпочитат достойния път пред удобния и с поведението си постоянно намекват на останалите колко е тъпо да се живее за едното удобство… Въобще няма да сбъркаме ако кажем, че точно те предпазват обществото от пълно разложение, както сребърния съд предпазва водата от вмирисване.
  Те винаги се уповават на своята вътрешна сила и вяра. Не забравят, че в дълбоката си същност всеки човек е честен, добронамерен и чист. Отнасят се с уважение към всеки, а с начина си на живот постоянно будят волята на останалите, преди изцяло да са се разложили в житейското блато.
  Подобен трън в задника на надигащата се балканска простотия възнамеряваше да бъде и емигриралия по времето на режима съученик и приятел на Пламен Бързев  - Валентин Генов, когато дойдеше времето за това. След десет години отвъд океана, посветени на сериозна подготовка за осъществяване на достойната кауза за връщането на свободата и справедливостта в Родината, той бе решил да се прибере, да се сблъска лице в лице с новите стари реалности и да прецени с какво ще може да бъде полезен по-нататък на вечно изиграните си събратя.
  Беше убеден в необходимостта от сполучлива стратегия срещу вечния недоброжелателен сценарий, който все отреждаше на българите страдалческа и безперспективна роля, макар донякъде те сами да се навираха в него с дребните си тарикатлъци и късата си памет…
  Докато си стягаше багажа, грижовната му майка приготвяше закуска, а сърцето и бе свито от някакво смътно чувство за опасност, останало в нея още от времето, когато съпругът й изтляваше в лагера за опасни инакомислещи в Белене, преди да бъде пребит и хвърлен на прасетата, за да го довършат...
  Травмата от тази жестокост и съпътстващото я страдание, дълбоко просмукано в душата на тази кротка, но твърда жена, все още беше нещо непреодолимо за нея. Понякога при най-незначителен повод, сянка затуляше блясъка в очите й. А сега, на всичкото отгоре синът й, единственото останало ценно нещо в нейния живот, искаше да се върне в държавата, която бе убила баща му   -  нейният любим  -  и нейните най-съкровени мечти, за да продължи по същия опасен път …
  Когато Вальо влезе в кухнята, тя не можа да скрие сълзите си. Той я прегърна и прошепна:
- Духът на татко е с нас, майко. Те убиха само тялото му, а той продължава пътя си чрез нас… - след което я притисна в обятията си.
- Знам, сине, но това не запълва празнотата в мен, а ме кара още по-силно да се безпокоя за теб.
- Майко, все пак да не забравяме, че режимът отдавна е паднал, границите са отворени, а аз съм американски гражданин и перфектен войник. Няма място за безпокойство.
- Можеше да изчакаш още малко... - настояваше тя.
- Времето е ценно, пък и какво щеше да промени това чакане?
- Не знам... Може би наистина съм прекалено чувствителна, обаче ме е страх за теб…
- Знам, че не ти е било лесно през годините да се справяш сама с болката. Но това е минало. Време е да го загърбим и да продължим напред.  -  той се усмихна окуражително  -  С Пламен ще пообиколим планините, ще се изкъпя в Черното море, ще прочета книгата, която с негова помощ се е получила от записките ми и към която хората проявявали голям интерес... Изобщо все хубави неща. А ти си тръгнала да се притесняваш за мен.
- Добре, добре, няма да се притеснявам.  -  майката се усмихна тъжно  -  Но все пак не се бави много, обаждай се по-често, за да съм спокойна и бъди внимателен...
- Ще остана месец-два най-много, за да видя какво се е променило в условията и в хората. Ще ми се да почувствам нещата отвътре, да усетя ритъма, защото отзивите тук не са добри. Но само толкова.
  Тя сложи закуската на масата. Двамата започнаха да се хранят мълчаливо, всеки вглъбен в себе си. Когато приключиха, не се сдържа:
- Само те моля, сине, не се забърквай в нищо… Не искам да загубя и теб. Няма да го понеса!
  Той я прегърна, притисна я мълчаливо в обятията си, после взе багажа си и тръгна към вратата, а дребната жена го последва с овлажнели очи.
- Бъди спокойна, майко. Отивам да се порадвам на прекрасната природата, която страшно ми липсваше през тези десет години и нямам никакво намерение да се забърквам в каквото и да било поне засега. Вярвай ми!
- Лек път, Вале! Поздрави Пламен и Бог да е с вас.
  Вальо махна на майка си, изпрати й въздушна целувка, след което бързо прекоси тротоара и спря такси.


                                                                               8


  Понятието национална сигурност отдавна беше омаскарено от неуместна употреба. Използването му основно за параван на всякакви тайни и доходни конспирации и подмолни игри срещу обществения интерес, които трябваше да останат недостъпни за общественото мнение, бе твърде странно схващане за национална сигурност… Но напоследък тази наглост вече прехвърляше всякакви граници, грифът „секретно „ започваше да служи за прикриване на връзките на властта с подземния свят на  Мафията и на тяхната престъпна симбиоза с цел безнаказано ограбване и обезкървяване на нацията.  А да защитаваш националната сигурност като работиш срещу националния интерес е толкова абсурдно, колкото някоя майка да изяде децата си от любов…
  Затормозяващите мисли не спираха да пресичат опитите на бившия капитан от щатското военно разузнаване Валентин Генов да се отпусне в дрямка, докато самолетът набираше височина в посока Лондон. Но въпреки тях и лошите спомени от живота си в България той беше щастлив, че след десетгодишното емигрантство отново може да се върне в родината, да се наслади на безценната й природа, да поговори с  хората, преживели и надживели шибания комунистически режим, превърнал страната в затвор и заедно с тях да се порадва на освободения предприемчив български дух…
  Самолетът бе пробил облаците и се носеше над тях като скутер в открито море. Сребристите им отблясъци образуваха закачливи нюанси, които пробягваха по тавана и стените, като осветяваха играещите в хаотичен танц из въздуха прашинки.   Вальо се опита да прогони ненужните мисли, блуждаещи в също такъв безгрижен танц из ума му и да насочи вниманието си към основната идея на това пътуване.
  Предстоеше му сериозно проучване в много посоки. То щеше да го ориентира от къде ще е най-добре да се започне осуетяването на поредния грабителски сценарий.
  Сред българската диаспора от стари емигранти, потърсили навремето в Щатите политическо убежище от режима, имаше най-различни мнения за българския преход към демокрация. Но общо взето всички гледаха на целия цирк скептично. По всичко личеше, че промените са поредния фарс, зад който бившата комунистическата номенклатура с присъщата си селска хитрост опитваше да прикрие апетитите си да превърне държавата отново в свое феодално владение, а демокрацията   -  в удобно оправдание за своите вече печално известни безобразия и безгранично лицемерие…
  За щастие в България все още имаше достатъчно разумни хора, запознати до болка със социалистическата шмекерия, които я даряваха с подобаващо презрение, макар от това начина им на живот да не ставаше по-добър…
  Той отпусна назад седалката си. Щеше му се да подремне, за да прогони зараждащия се при подобни мисли тих гняв. Точно тогава стюардесата му поднесе ободрителна напитка. Имаше лъчезарна усмивка, един от онези велики Божии феномени, способни да ни освобождават от лошото настроение почти мигновено.   Вальо благодари, отпи голяма глътка тоник и се загледа в облачния килим. Може би в древността така бе изглеждала Земята   -  оазис сред пухкави облаци, тишина, спокойствие и изобилие без излишни претенции, без конфронтация, завист, омраза… Докато в нечий болен ум не беше се пръкнала извратената илюзия, че е повече от другите, за което му се полага повече и че всички останали са му длъжници…
  Явно от този повратен момент нататък илюзията бе обсебила човечеството до такава степен, че с всеки изминал ден го превръщаше все по-необратимо в обезумяла тълпа мразещи се манияци, жадни за власт и превъзходство, неспособни дори за миг да се спрат, да погледнат на какво са заприличали и да осъзнаят библейската мъдрост, че всичко в относителния материален свят е суета и гонене на вятъра, защото когато ритнеш камбаната няма как да отнесеш със себе си каквото и да било…
Ядоса се на проклетите негативни мисли, изместващи все по - успешно чувството му за хумор, благодарение на което бе оцелял. Може би единствената полза от тях беше да му напомнят, че се бе увлякъл в осъждане, вместо да намери смешното в цялата дивотия и така да ги превърне от гадост в радост…
Последното заключение му подейства отпускащо. Затвори очи и заплува в приятна дрямка.

                                                                       / следва /


Тагове:   продължение,


Гласувай:
13
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. vmir - Разбрах защо текста ти ми причинява известна болка.
27.01.2014 08:25
Защото обичайното очакване към романите е да забавляват, а забавлява споделеният триумф на собствено откритите истини. А у нас истините все още са подложени на гаври и издевателства и непрекъснато се започват нови инициативи, които фактически възпроизвеждат гаврата над истината и всеки, за когото тя е необходимост или ценност...

Стискам ти палци!
цитирай
2. batogo - !!!:))) Благодаря, приятелю vmir!
27.01.2014 09:29
Истината е точно такава, каквато я назоваваш, и затова съм избрал точно този стил на писане. Фаталното за България е и винаги в последните 70 години е било това, че лъжите винаги са се изказвали на висок глас, а истините - под сурдинка. Е, аз мисля да обърна тази вредна тенденция. Разбирането и подкрепата ти много ме радват. Поздрав!
цитирай
3. vmir - Разбирасе, че те подкрепям и ще те подкрепям,
27.01.2014 09:51
ще си купя книгата ти, да не съм кифла, за която истината е единствено в материалния статус на мъжете наоколо и в "благоразумието" да се уповава на него.
цитирай
4. sande - Злото в България е винаги по-силно от доброто!
27.01.2014 10:40
Доброто става жертва на дамагогия, на подмяна, на охулване, на подигравка, на унижение, на омаскаряване, на опозоряване. На затриване.

Доброто трябва да има юмруци! /демограф/
цитирай
5. batogo - !!!:)))
27.01.2014 11:23
Прав си, Санде, открай време за добро се счита овчедушието, защото така е внушено на хората от онези, на които е удобно да бъде така. Реално, обаче, истинското добро е най-верният войн на Светлината и на Истината. Войн, не овца! Поздрав!
цитирай
6. milady - Харесах много !!
27.01.2014 21:16
Успехи,..запазете един Екземпляр и за мен :)))
Доброто не умира !!
В Края на краищата ВСелената се
стреми към Хармония!! и...Доброта!!
цитирай
7. batogo - !!!:)))
28.01.2014 05:50
Благодаря за стойностния коментар, milady! Много ме зарадва! Поздрави!
цитирай
8. getmans1 - или пък
03.02.2014 19:14
доброто, считат за овчедушие друго си е тарикатлъка, тъпигьозлъка.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 563549
Постинги: 405
Коментари: 2527
Гласове: 17773
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930