Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2014 06:02 - продължение...
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 790 Коментари: 8 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                                              5

  Възрастният учен поглади натежалата си от житейската мъдрост глава и продължи да разнищва върху белия лист историята на  една  друга странна група у нас… Той сложи лист в машината и започна да пише:
  „ В групата, създадена от ДС по време на подготовката за преименуването на българските мюсюлманите с цел да се следят нещата изкъсо отвътре, бяха използвани хора от същия етнос, вербувани доста преди тези събития. Причината да бъдат избрани беше, че бяха донасяли на службите срещу свои съученици, колеги и дори срещу приятели. От страх или егоизъм, с лека ръка бяха зачернили много семейства. Благодарение на тази си дейност, обаче, се бяха сдобили с различни привилегии. Една от тях бе влизането им в университета без изпит и то в специалности като журналистика, право, философия и социология, за да продължат там конспиративната си работа спрямо новите си колеги.
  Именно тази групичка доносници бе привикана в началото на тъй наречения възродителен процес в централата на службите. Този път мисията щеше да бъде далеч по-трудна, дългосрочна и отговорна. Първия етап се изразяваше в терористична дейност. Трябваше да се поставят взривове в чакалнята на пловдивската гара, в един вагон за майки с деца и на още няколко публични места.  Целта бе от една страна в българското общество да се провокират страх и омраза към мюсюлманското население та репресивните мерки по изселването на голяма част от етноса в Турция да бъдат приети спокойно от обществото. От друга страна групичката агенти щяха да се превърнат в герои за събратята си мюсюлмани и след излежаването на силно занижени присъди щяха да станат водачи на тази многобройна етническа група и добро средство за поддържане на етническо напрежение. Така в бъдеще службите смятаха да осъществяват изгоден за тях контрол върху политическия живот в страната и да осигурят своята недосегаемост при евентуални промени в модела на управление, които явно назряваха…
   Може би тук естествено е да възникне въпросът как ще са сигурни от ДС, че конспирацията няма да се издъни?!  Отговорът  беше  прост. Групичката млади, болезнено амбициозни младежи бе изправена пред уникалната възможност да оглави над половин милион души и да има влияние както над тях, така и в политическия живот на държавата. Това означаваше  власт и  пари. Много власт и много пари. Другата възможност пред тях беше да бъдат дискредитирани пред събратята си и линчувани от тях заради доносите, или пък от българите заради невинните жертви от взривовете, а после тихомълком ликвидирани от службите. Каква   по-добра  гаранция  от  тази?!
  Няколко години по късно, като най-добре запознати с криминалния контингент, механизмите за безпрепятствено движение на информацията, паричните потоци и задкулисното управление чрез компромати, изнудване и слухове, бившите тайни служби бяха изградили в крехката демокрация паралелен подземен свят, който обезкървяваше икономиката и корумпираше управлението, а обикновения човек отново бе превърнат в заложник на икономически и политически интереси и в лесен източник за бързо забогатяване.
  Плахия опит през 1991 година да бъде създадено демократично управление, се провали преди средата на мандата по възможно най-наивния начин. Демократите бяха умело подхлъзнати не от друг, а от движението за права и свободи, което навсякъде се рекламираше като основен стълб на демокрацията. И в това нямаше нищо чудно, понеже една от скритите цели на неговото създаване бе да балансира властта в полза на удобните за новата мафия правителства. Една терористична група слуги на бившата ДС, която водеше своя верен електорат към безправие, заблуда и бедност, а в същото време му внушаваше, че над него отново тегне опасността от нов възродителен процес, като сочеше себе си за единствения гарант това да не се случи. Едно движение, създадено за да проваля демократичните процеси в България, като по този начин осигурява благоприятен климат за подземния свят, от който лидерите му бяха неделима част. „
  Това показваше анализът на професора по история и социология Александър Славов за ролята на етническата партия ДПС. Потвърждаваше го поведението на нейните лидери в най-новата история на България. Тази роля се улесняваше от крайно бедната и необразована членска маса, която беше лесна плячка за изнудване и манипулации. А това само по себе си беше доста обезпокоително и не вещаеше щастливи последици...
  Би дал всичко от себе си за, да види разпадането на това ретроградно статукво и възкръсването на нацията. Но вместо това статуквото все по-добре укрепваше позициите си.
  Тъкмо щеше да се обади в редакцията на списанието в което публикуваше някои от изследванията си, когато се позвъни на входната врата. Погледна си часовника. Наближаваше четири следобед. По това време понякога го навестяваше шестгодишния му внук, когото учеше да играе шах. Зет му и дъщеря му живееха в съседния блок, така че хлапето трябваше да пресече само градинката пред блока за да му дойде на гости.
  Отвори вратата. В същия момент в главата му сякаш избухна взрив, придружен от остра болка, после яркия блясък и болката се стопиха в непрогледен мрак и мъртва тишина…
Нападателят се втурна стремглаво надолу по стълбите и влезе в чакащата го кола.
- Май го убих! Падна като талпа!   -  изкрещя - Дай газ и да изчезваме. За петстотин марки не ми се лежи в пандиза.
- Видя ли те някой?   -  запита другия хладно.
- Не.  -  отвърна той и мушна парчето оловна тръба под предната седалка.
- Кво ти пука тогава?!
- Това е човек бе, ей! Нищо не ми е направил, а аз го млатнах с тая тръба в главата, без да се замисля… Не знаех, че съм такъв тъпак, честно… Ти ме забърка в това…
  Последва кратко мълчание. Бяха се отдалечили достатъчно.
- На къв се правиш, бе?! Да беше мислил преди да вземеш парите!   -  с рязък тон рече каращият.
- Майната ти! Спри да сляза!
  Колата зави в някаква пресечка и спря.
- Изчезвай и умната! Като нищо може да си следващият.
- Гледай ти да не си!   -  отвърна младежът, изскочи от колата и изчезна между сградите…
  Когато професорът отвори очи, над него се бяха надвесили напрегнати лица. Между тях различи съседите. Обща въздишка на облекчение се отдели от всички и поразтовари напрежението.
- Ако ме чувате, затворете очи.   -   гласът на лекаря беше дълбок и спокоен.
  Опита се да отвърне, но жестоката болка спря дъха му, затова само затвори очи и пак ги отвори.
- Бяхте изгубил съзнание, но вече всичко е наред.   -   продължи той   -   Изглежда само челюстта ви е счупена.   -   после се обърна към хората   -   Да го свалим в линейката.
  „Само…  -   помисли си професора с ирония   -   Е, щом червата ми не се влачат по стълбите, значи всичко е наред.”
  Докато го сваляха, ги срещна внучето му. Като видя дядо си на носилка, уплашено попита:
- Какво е станало с дядо?   -   а очите му се насълзиха.
- Ударил се е, моето момче. Прибирай се в къщи и кажи на вашите да го търсят в хирургията.
  Детето тръгна с носилката, като гледаше жално пострадалия си дядо, който въпреки усилията си не успя да му се усмихне, после изведнъж побягна навън...

                                                                                6

  Издателят бе решил да инвестира в книгата на Вальо „ Кой приспа българския дух” поради големия читателски интерес. След като се договори с него за подробностите, Пламен тръгна към къщи. Слънцето надничаше зад рехавите облаци и разпиляваше навсякъде своята благодатна топлина, като отвоюваше тихо и незабележимо позиции от отстъпващата пролет. Хората, които доскоро шеговито подмятаха „Пролет пукна, ние не” и вдишваха жадно пролетните аромати, доволни че живи и здрави са прескочили студовете, вече започваха да пъхтят под натиска на горещите слънчеви лъчи.
  Движеше се бавно, отпуснат от топлината и ароматния въздух, а всяка клетка в тялото му се възхищаваше на щедрата природа…  
  Рязко пищене на спирачки го върна към реалността. На пешеходната пътека пред него черно БМВ едва не сгази ученик. Шофьорьт слезе и псувайки тръгна да го бие. Някакъв възрастен човек се опита да спре озлобения нападател, но оня го блъсна, събори го на земята и тръгна да го рита.
  Даскала му препречи пътя, ръгна го рязко и незабелязано с палец в слънчевия сплит и тихо прошепна:
- Изчезвай, докато все още можеш!
  Спокойната решителност, която Пламен излъчваше, охлади ентусиазма на мутрата. Освен това от удара се чувстваше отмалял. Докато неговият закърнял от бездействие мозък се опитваше да включи какво става, безпогрешния му животински инстинкт го накара тромаво да се отдалечи, да се качи в лъскавата си кола и да се пръждоса.  Пламен също продължи по пътя си, подминавайки любопитните въпроси и погледи. Преди да се прибере купи две бири и слезе в работилницата под къщата да види как върви работата на Борето, който се бе оказал схватлив и завидно сръчен. Беше усвоил доста бързо ковашкия занаят, а напоследък имаше вече сериозни поръчки.
- Как я караш, майсторе?   -  подхвърли вместо поздрав, докато му подаваше едната бира.
- Господ здраве да ти дава, приятелю, дето ми отвори очите за тоя занаят!   - отвърна той и взе бирата   -  Наздраве!
  Отпиха по глътка.
- Благодари на волята си, Боре. Тя те извади от блатото на самосъжалението, аз само ти дадох една ръка.
- Ти ме накара да си повярвам, Пламене. Иначе никога нямаше да се захвана с тая работа, а тя се оказва много благодарна.
- Всяка работа е благодарна когато я вършиш с разбиране и мерак. Шаха научи ли го?
- И това скоро ще разберем. Работя по въпроса.   -  Борето се замисли за момент, сякаш вземаше важно решение   -  Пламене, време е вече да започна да ти плащам някакъв наем.
- Сигурен ли си, че е време?
- Да. Ти скоро създаде семейство, разходите ти тепърва ще растат. Освен това и моята работа потръгна. Само трябва да ми кажеш колко искаш?
  Пламен поклати отрицателно глава.
- Това е твое решение, Боре. Сметките ти си ги знаеш най-добре. Ако не беше се навил, тази работилница щеше да събира прах и нямаше да получавам нищо. Така, че колкото и да е, все е добре дошло, ясно?
- Добре де, добре…  -    той отпи от бирата   -   Кога да очакваме наследника?
- Може и наследница да е.  -  поправи го той   -  През септември, ако е рекъл Господ.
- Що не се престрашите някой ден да ми дойдете на гости. Вече се затопли, тоест нямате никакво оправдание, освен ако не мислите, че съм прекалено скучна компания.
- Тия дни ще те навестим, Боре, но си мисля, че като се позамогнеш и теб ще те намери някое котенце, дето хем ще ти мърка, хем ще ти гони скуката, като ти обтяга нервите, докато зазвънтят. А и наследници ще са ти нужни…
- Ти май бързо трупаш опит?   -   засмя се Борето.
- Засега все още ползвам чуждия, може би затова толкова лесно раздавам съвети   - отвърна Пламен, допи бирата си и добави   -   Оставям те да работиш, а аз отивам да си създавам личен опит…
- Поздрави Ангелина!
- Непременно!

                                                                        / следва /



Тагове:   продължение,


Гласувай:
18
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. freeoldmen - Не станаха ли твърде много
26.01.2014 13:07
безапелационните победи над мутрите?
Поздрави!:-)
цитирай
2. batogo - !!!:)))
26.01.2014 13:59
Каквото правиш, това те правят... Ако обичаш да биеш, трябва да носиш на бой. :)
цитирай
3. vmir - +
26.01.2014 21:14
цитирай
4. getmans1 - Добре,
26.01.2014 22:17
изпъкват истините за чалгата, гората, ДПС и това е важното.
цитирай
5. sande - Подмяната е пълна, гаврата е пълна! Народт е излъган и унизен!
27.01.2014 10:43
Едни за всичко, всичко за едни!

Поздрави, Огняне, за прекрасния текст!
цитирай
6. batogo - !!!:)))
27.01.2014 11:29
Благодаря за мненията и позитивното ви отношение към книгата, приятели. Поздрав!
цитирай
7. milady - 6+
28.01.2014 09:25
Добро начинание, ноо. .
само с думи, няма да ги съборим..
Безкрайно беше търпението на бг народ !!

цитирай
8. batogo - !!!:)))
28.01.2014 15:28
В началото бе словото... а после то се превърна в творение чрез действие... Поздрав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 538203
Постинги: 399
Коментари: 2419
Гласове: 17003
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930