Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2014 08:44 - продължение...
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 498 Коментари: 3 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                                               15


  Когато животът събере с присъщата си любов и мъдрост двама луди , никой не знае какъв точно ще произлезе, но няма как да не е красиво. А те бяха достатъчно луди, за да следват с вяра трудния, трънлив път на своята индивидуалност през джунглата на неограничените възможности. Достатъчно луди, за да се изпълват с радост от изживяването на всеки миг от безценното пътуване, наречено живот, вместо да преследват илюзии или някакъв конкретен маняшки резултат…
  В седем вечерта Пламен позвъни на вратата на Ангелина с букет жълти и червени гербери. Тя му отвори озарена от радост, целуна го, взе букета и прошепна:
- Подготви се за сериозен разпит. Единствено дете съм, а майка ми е като детектор на лъжата.
- Да съм споменавал, че смятам да лъжа?  -  запита той с присъщата си топла усмивка, осъзнавайки, че е щастлив.  -   Все пак съм даскал. Дори професионалната етика не ми го позволява.
- Вероятно няма да са очаровани от идеята…
- Естествено. Все още те мислят за малко момиченце и сигурно цял живот ще е така.
- Тоест винаги ще ми създават чувство за вина?!
- Това е почти неизбежната и единствена може би лоша последица от любовта на интелигентните родители. В стремежа си да те подготвят за живота, понякога ти създават чувство на неудовлетвореност. Но в крайна сметка всичко си е в твои ръце.
- Тъкмо ще имаш възможност да им го кажеш по време на вечерята.    -   тя отново го целуна и го поведе към гостната.
- Дано някой от тях да не е със слабо сърце.  -  каза Пламен и я последва.
  След като Ангелина го представи на родителите си, баща й направи жест с ръка, придружен от любезното:
- Добре сте дошъл. Заповядайте!  -  след което седнаха около масата, а той продължи - За първи път приятел на дъщеря ни изявява желание да се запознае с нас. Поласкани сме.
- Когато човек срещне в планината бистро поточе, опитва се да намери извора.
  Стария запали цигара замислен, докато майката внимателно наблюдаваше новия приятел на единствената си дъщеря, като от време на време се взираше в лицето му.
- Това за поточето и извора ми хареса.  -  констатира все така замислено бащата  -  В същност с какво се занимавате?
- Преподавам биохимия в медицинския.
- Струвате ми се много познат, но не се сещам от къде!
- Възможно е. Живея наблизо, зад болницата.
- Момент!  -  бащата сякаш се сети нещо  -  Да не сте сина на доктор Бързев?
- Сега на свой ред Пламен се вгледа в лицето му.
- Познавахте ли се с баща ми?
- Доста добре. Бяхме колеги.   -  той се обърна към жена си   -  Сещаш ли се за кого става въпрос? За колегата от реанимация, който катастрофира заедно с жена си преди години.  -   после пак се обърна към Пламен  -  Беше твърд и честен човек. И голям хирург. Жалко, че си отиде така нелепо… По едно аперитивче?
- Защо не.  - отвърна Пламен   -  Поводът си струва.
  Родителите на Ангелина си размениха погледи и бащата наля в чашите уиски, а майката донесе купичка с лед, след което продължи все така мълчаливо и внимателно да наблюдава госта си и вероятно да прави предположения, които би трябвало да се потвърдят в бъдеще.
  Пламен беше забелязал нейното безмълвно влияние в този дом, но въпреки това изпитваше странна симпатия към нея. Той успя да издебне момент и незабелязано намигна на Ли, а тя леко поруменя.
- Сигурно не ти е било лесно през годините да се справяш сам.  -  каза бащата   - Прави ти чест, че си успял. Наздраве!
- Нямах голям избор.  -  отвърна той и огледа внимателно лицата на бъдещите си роднини.  -  А сега съм тук, за да поискам ръката на дъщеря ви и вашата благословия. Наздраве!
  Тишината бе станала гъста и лепкава като крайречна мъгла. Сред нея споглежданията проблясваха подобно на мълнии. Този път мълчанието наруши майката. Тонът и беше хладен като зимен повей, погледът също.
- От кога се познавате с дъщеря ми?
- Достатъчно дълго, за да вземем такова сериозно решение.  -  отвърна Пламен с присъщата си спокойна усмивка, която донякъде смекчаваше твърдостта на думите му.
- И ти ли мислиш така, Ангелина?  -  продължи майката, като изгледа изпитателно дъщеря си
- Да, майко!   -  отвърна на майка си войнствено.   -   Ако не мислех така, сега нямаше да водим този разговор.
- Доколкото знам, дъщеря ми се познава с вас от няколко дни.  -  продължи майката към потенциалния си зет - Това ли, господине, наричате достатъчно време?!
- Времето е много относително понятие, госпожо.  -   отби атаката спокойно Пламен  - За нас беше достатъчно да осъзнаем, че искаме и можем да продължим пътя си заедно. Не ми се ще да вярвам, че ни упреквате, задето дойдохме чистосърдечно да ви кажем истината.
- Да..а... намеси се бащата на Ангелина, почувствал, че разговорът загрубява   -  Май така се получи... Но ние сме родители. Безпокоим се за дъщеря си предвид несигурните времена, в които живеем.
- Наистина беше доста шокираща новина,   -  съгласи се Пламен, преглъщайки тази ловка провокация от страна на бъдещата си тъща, като си даде сметка, че е просто проява на майчин инстинкт и ще трябва да е доста внимателен в бъдеще - но целта ни беше именно да сте спокойни за своята единствена дъщеря, след като сте наясно за сериозните ни намерения да бъдем семейство.
  Напрежението беше изчезнало от лицето на майката. Може би чрез безпогрешния си инстинкт бе успяла да долови искреността и вътрешната сила на Пламен, които щяха да бъдат добър оазис за нейното дете.
- Дано не се лъжа, но ми приличате на честен човек, Пламене.  -  каза, гледайки го в очите   -   Само дълбоко честен човек може едва на четвъртия ден след запознанството си с едно момиче да отиде при нейните родители и да я поиска за жена.
- Е, млади човече, добре дощъл в семейството. Ти успя да спечелиш сърцата ни, а това е чудесен повод да изпием заедно с теб бутилка мавруд.

                                                                      / следва /



Тагове:   продължение,


Гласувай:
12
0


Вълнообразно


1. getmans1 - десятка
23.01.2014 21:53
„Когато човек срещне в планината бистро поточе, опитва се на да намери извора.“
цитирай
2. batogo - !!!:))) Поздрав, приятел!
24.01.2014 07:01
Мъдрия винаги вижда и оценява мъдростта.
цитирай
3. milady - многоо добро...истинско и..право куме в очите!!
27.01.2014 21:23
- Дано не се лъжа, но ми приличате на честен човек, Пламене. - каза, гледайки го в очите - Само дълбоко честен човек може едва на четвъртия ден след запознанството си с едно момиче да отиде при нейните родители и да я поиска за жена.
пс. мдаа.. .така се ожених и аз/ хубавите неща са прости!! и ясни.Точка !!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 563549
Постинги: 405
Коментари: 2527
Гласове: 17773
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930