Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2014 22:12 - продължение на романа "Айсберг"- ВТОРА ЧАСТ
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 676 Коментари: 6 Гласове:
14

Последна промяна: 16.06 17:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                                        ВТОРА ЧАСТ

                                                                                 1

  Породата на мутантите - странен вид човекоподобия, нароили се в не по-малко странната българска реалност след началото на прехода - се разпространяваше подобно популация на скакалци. Пораженията, които тази порода нанасяше върху прохождащия дребен и среден бизнес бяха приблизително същите като пораженията от скакалците върху растителния свят.
  Навсякъде бяха плъзнали някакви нискочели, плоскоглави и дебеловрати олигофрени с мобифони, тъмни очила и ланци, еднотипни клонинги, избълвани от разни спортни и полицейски школи. Ценностната им система се изчерпваше с демонстрация на мускули, наглост, простотия и пари. Задачата на тези особени съчетания от якост, алчност, жестокост и дебелоочие беше да внушават страх и смут у гражданите, да тормозят прохождащите дребни собственици и да ги изнудват постоянно за различни суми под пред-текст, че ще пазят обектите и бизнеса им.
  Факта, че тази порода съществуваше в недосегаемост от закона беше достатъчно красноречиво доказателство, че тя е само видимата част от доста по - сложна престъпна комбинация, свързана с най-висшите нива на властта и едрия бизнес.  От всякъде буквално смърдеше на корупция и непочтен лобизъм още при създаването на законите в националното законодателство.
  Последствията от това бяха пълното законово и институционално обезсилвае на органите в държавата, които се държаха твърде неестествено спрямо престъпните групи и оставаха опасни и безмилостни единствено спрямо беззащитните дребни нарушители.
  Потресаващата омраза на тези съвременни еничари и техните господари към народа, от който бяха произлезли, беше доста странна. Но те така бяха пропити от тази омраза, че газеха хладнокръвно тялом и духом обикновения човек с някаква садистична наслада.
  Ударните части на тези туморни образувания имаха наглостта да наричат себе си застрахователи, а страната се наводни от техните метастази - застрахователни дружества и финансови пирамиди с безсмислени имена и неясен произход на авоарите.
  Очевидно новата мафия, управлявана от бившите власт-имащи, техните протежета от бившите силови структури и приближените до тях, се опитваше да си създаде удобна държава от свой тип, прикривайки се зад демокрацията и свободния пазар…
  Спас Лекето беше от най-старите играчи в подземния свят. Като бивш служител на УБО, свързан с партийния и силовия апарат на комунистическата власт, той познаваше схемите и беше взел активно участие в осъществяването на този порочен сценарий за прехода, а напоследък ставаше все по-могъщ представител на сенчестия бизнес, след като беше успял да се включи и в застраховането.
  Отпуснат както винаги в любимото си кожено кресло, с традиционната чаша уиски в ръка, той отново бе потънал в мисли за последиците от спречкването на сина му с даскала. Макар с помощта на влиятелните си приятели в полицията, прокуратурата и съда да беше измъкнал сина си от скандала и правосъдието, беше задлъжнял към тях и предстоеше да им се отплаща с доста мръсна и опасна работа. Оня проклет даскал беше виновен за всичко. Той беше провокирал сина му, беше набутал фамилията в тая шибана въртележка и му беше довлякъл всичките тия неприятности, които го бяха превърнали в длъжник…
   Звънът на мобилния телефон прекъсна гневните му мисли…
- Слушам!    -   каза рязко, но омекна, като чу гласа на майора   -   Нещо ново около даскала?!
- Нищо впечатляващо. Дете на лекар и учителка. В гимназията остава сирак, след фатална пътна злополука с родителите му. Майката на негов приятел от детството и съученик, вдовица на наш враг от миналото, ликвидиран в трудовия лагер в Белене, се грижи за двамата, докато завършат гимназия. Затворен, индивидуалист, непредсказуем, интелигентен. След гимназията записва биология, после се прехвърля в катедрата по биохимия, а след завършването остава в екипа на професор Стоянов, на когото става любимец с нестандартните си идеи, интелекта и познанията си… Приятелят му успява да избяга в Щатите през осемдесет и четвърта, а през деветдесета изтегля там и майка си…
   Докато слушаше, усети че го обзема някакво неясно безпокойство. Вярното му куче, майор Георгиев, не беше успял да открие нищо, което да обяснява самочувствието, хладнокръвието и специалните бойни умения на даскала. Мамка му! Един обикновен даскал беше поставил него, босът от когото всички трепереха, в цайтнот… А може би работеше за някоя от икономическите групировки, които се опитваха да го изместят от пазара?!
- Можеш ли да проучиш дали не е към някоя конкурентна групировка, към ТИМ например или към СИК.
- Звучиш ми притеснен и ядосан?  -  прозвуча хладно гласът на майора  -  Спокойно, все някъде ще му намерим цаката.
- Ами, притеснен…  -  изсмя се пресилено Лекето, но в същото време му идваше да разбие телефона си в стената   -   От тоя въшкар ли бе, Георгиев. Ще го поръчам и никой няма да го намери… Знаеш как става.
  „Тъпак, май ти си вече за поръчка…”   -   помисли си майора, но вместо това каза твърдо:
- Това все едно не съм го чул…   Съвета от мен е да спреш с издънките, че ще изпуснем положението от контрол! Гледай си бизнеса, за останалото аз ще имам грижата!   -   след което прекъсна връзката.

                                                                              2

   В следствие на червения заговор много предприемчиви хора, принудени от обстоятелствата сами да си създадат някакъв семеен поминък, дори с цената на собствените си жилища, фалираха и напуснаха страната, за да си търсят късмета другаде по света. Само за няколко месеца техния брой надхвърли сто хиляди. А голяма част от емигриралите пишеха на близките си, че в чуждите държави се чувстват по-малко емигранти, отколкото в своята собствена и подкрепяха твърденията си, като им помагаха с пари…
   Пламен беше подготвил книгата на Вальо за печат. Беше дошло времето и тя да се появи сред все още четящите, за да предпази душите им от потъване в калния водовъртеж на прехода и престъпните схеми на измамниците.
  След като направи последен прочит, за да се увери, че нищо не е пропуснал, той реши да обиколи издателствата. Искаше да чуе офертите и да си състави мнение, след което щеше да реши как да постъпи. На този ден по график нямаше лекции, тоест разполагаше с достатъчно време до късния следобед.
  Първата издателска къща, на която попадна, не се криеше зад луксозна фасада, което донякъде беше обнадеждаващо.
- Искам да се срещна с издателя.  -   каза на портиера, след като поздрави.
- Имате ли уговорен час?   -   запита той.
- Не предполагах, че има такъв наплив от автори.
Портиера набра някакъв номер.
- Един господин иска да говори с шефа.  -   каза, изчака да чуе отговора и се обърна към Пламен   -   Вратата в дъното на коридора.
- Благодаря!
Секретарката го въведе в просторен кабинет, след което се върна в преддверието.
- Седнете, ако обичате!   -   каза човекът зад отрупаното с папки и други джунджурии бюро още преди Пламен да успее да поздрави  -  След минута ще ви обърна внимание.
   Той се разположи в удобното, тук-там протрито кожено канапе за гости и огледа обстановката. Ненатрапчиво, но осезаемо в това помещение витаеше духът на отлежали възрожденски ценности, предмети и нрави, съхранени въпреки тоталитарното минало.
- Кажете сега, господине, какво ви води при нас?  -  подхвана издателят.
- Един ръкопис. Интересува ме как ще ми помогнете да го направя достояние на читателите.
- При нас процедурата е простичка. Правим договор, плащате половината при подписването, а останалото след отпечатването на книгата и това е в общи линии. - при което той извади от една папка въпросния формуляр и го остави върху бюрото - Всичко е описано подробно в договора. Прегледайте го и ако ви устройва, можем да преминем към детайлите.
   Пламен прочете внимателно договора. За разлика от други подобни този беше ясен, конкретен, без разни юридически еквилибристики.
- Дотук перфектно, но младите писатели у нас обикновено нямат пари. В такъв случай какво прави издателството? Не спонсорира ли авторите? Не изкупува ли правата? Не прави ли реклама на книгата или някакво маркетингово проучване?
- И това се случва понякога, но много рядко, господине. Трябва да е нещо уникално, сензационно, за да покрием разходите си с някаква печалба.  -   той запали цигара, въздъхна и продължи  -  А издателската дейност все пак е бизнес, така че печалбата е от значение. По тази причина най-често авторът сам си е спонсор или си намира такъв. Е, затова пък си запазва всички права върху книгата. Ние просто я подготвяме и отпечатваме според изискванията на договора ни с възложителя. Пък ако има голям интерес, купуваме правата и тогава я издаваме за наша сметка.
  Пламен извади от чантата си папката с копие от ръкописа.
- С други думи политическата цензура е заменена с икономическа.
- Да.  -   издателя го погледна и се усмихна уморено  -  Но мисля, че така е много по-добре…
- Съгласен съм. Шансовете и за автора и за читателя са доста по-големи. Та колко ще ми струва издаването на това тук?  -  той потупа папката, която беше оставил върху бюрото.
   Издателят се присегна, взе ръкописа и го прегледа, после зададе няколко въпроса относно хартията, шрифта, тиража и някои други подробности по оформлението, пресметна набързо и назова една съвсем прилична сума.
- Ако преиздаването е пак за ваша сметка, цената на бройка намалява значително, понеже отпадат разходите по оформлението.
  Реши, че условията го устройват.
- Добре, да оформим договора.  -  каза той делово и двамата се захванаха за работа.

                                                                          / следва /


Тагове:   продължение,


Гласувай:
14
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. vmir - Хубаво, но ще си позволя несъществена забележка.
24.01.2014 08:10
Малко неподходящо ми се видя сравняването на държавни органи с помияри, разбирам смисъла, но констатацията е доста ключова, за да допуска възможна нееднозначност, според мен.

Поздрави!
цитирай
2. tonistanchev - Нелошо
24.01.2014 08:53
Личи си, че има авторът някакви способности, не мога да му отрека. И все пак ми се струва, че е влязъл твърде много в жълтините и клюките от зората на прехода. Аз поне нещата не ги помня толкова черни. Ако се цели някаква достоверност, може би би било добре да се избягват подобни крайни оценки, нито да се разчита на шоково вкарване на истински имена на някогашните групировки с идеята да звучи по-достоверно или скандално. Струва ми се няма нужда от подобни похвати. А това за икономическата цензора ми се струва малко наивно и крайно - ако романът е достатъчно добър, все ще се намери кой да го издаде. Не може да се сравнява с периода преди '89-та, когато партията решаваше кой и какво.
цитирай
3. batogo - !!!:))) Благодаря, приятелю vmir!
24.01.2014 09:07
Забележката ти е много точна и уместна, приятелска, затова ще се съобразя и ще нанеса корекция. Поздрав!
цитирай
4. batogo - !!!:)))Благодаря за мнението ви, уважаеми Тони Станчев
24.01.2014 09:57
Не разбирам защо трябва да се избягват крайни оценки и винаги да се разводняват реалностите?! Не се занимавам с жълтини и клюки, затова не ми ги приписвайте, ако обичате! Мутризацията случи ли се в България?! Да, случи се... Има ли мафиот, който да не е бил бившо ченге, бивш спортист или комбинация от двете?! Имаше ли и продължава ли да има силови групировки, които въртят всякакъв нелегален бизнес с наркотици, проституция, черно тото, компромати, тормоз на гражданите и прохождащия бизнес, изнудвания, заплашвания и грабежи, унищожаване по всякакъв начин на ценностната система на младите, пък и не само на тях чрез медийни манипулации?! Кой държи повечето медии и какво, освен удобни полуистини, клюки и откровени лъжи излиза от този тип медии?!
Аз съм обикновен гражданин на тази държава и изказвам мнението си в литературна форма, защото съм писател и силата ми е в словото и непреходните ценности. Живея тук с будно съзнание и описвам живота, процесите и явленията, които съм наблюдавал, изследвал лично и осъзнал. Опитвам се да представя гледната си точка по отношение въздействието на тези процеси и явления върху манталитета и начина на живот у нас. Нямам претенции да пиша история, но назовавам нещата с истинските им имена и не се съобразявам с никаква конюнктура. Тази книга е моята позиция, а кой как я тълкува си е въпрос на личен избор... :) Поздрав!
цитирай
5. анонимен - Добре върви,добре.
26.01.2014 08:24
Основното ми възражение е от художествено естество. В повествованието ти ясно се разграничават две линии - сюжетът и фабулата, от една страна, и авторовата реч, която е направо публицистична. Изводите ти са напълно верни, тъй като и аз с очите си съм ги видял и разбрал по същия начин, сблъсквал съм се и с мутрите, и с босовете им, и с онези, които ги ръководят. Въпросът е, че би трябвало да се опиташ да ги покажеш, а не да ги посочваш. Много е директно и буквално. Така изглежда, че имаш готови описания на елементи от прехода, сред които героите се движат, вместо да ги покажеш в развитие. Читателят може сам да достигне до твоите изводи.
цитирай
6. batogo - !!!:))) Поздрав!
26.01.2014 19:44
Моите уважения към мнението ти, колега, но според мен има истини, които се налага вече да се кажат в прав текст, защото тварде дълго и безполезно чакахме да се осъзнаят по житейски и по художествен път. Върху тях и върху развитието на фабулата читателя има достатъчно прекрасни възможности да се замисля и да достигне до още по-сериозни истини, за да обогати ценностната си система и способността си да се преборва с манипулациите на заинтересованите... Поздрав
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 563549
Постинги: 405
Коментари: 2527
Гласове: 17773
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930