Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2014 09:26 - продължение...
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 1603 Коментари: 4 Гласове:
16

Последна промяна: 22.01.2014 09:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                                                 12


  Сън не хващаше Ангелина. Всичко между нея и Пламен се развиваше прекалено бързо. Но не там беше проблема. Несигурността й се коренеше по – скоро във факта, че през целия неделен ден той изобщо не я беше потърсил. Объркването и се засили, след множеството безуспешни опити да се свърже с него вечерта. Не вярваше той да е заспал толкова дълбоко, че да не чуе телефона.
  Стана, запали цигара и се заразхожда нервно из стаята. Кой знае какви изненади я очакваха в бъдеще. Но пък нали точно това му беше интересното на живота… Отново набра номера на своя нов приятел. Слушаше напрегнато сигналите тръпнейки, че пак никой няма да вдигне. След като остави слушалката, в ушите и кой знае защо прозвучаха думите на оня охлюв от барчето: „ Да не мислиш, че с тоя алкохолик ще прекараш по приятно?” Дали пък нямаше да се окаже прав, макар Пламен въобще да нямаше вид на зависим от каквото и да било. Дали зад външното спокойствие и самообладание не се спотайваше някаква непреодолима драма, намерила успокоение в алкохола…
  Седя дълго в леглото. Сълзите тихо овлажняваха нощницата й, но бяха безсилни да отмият мрачните мисли. Толкова мрачни, че се почувства гузна и набра пак номера с мълчалива молитва.
- Моля! - гласът му беше рязък, обаче въпреки това я облекчи.
- Пламене!
- Ли! Какво се е случило? Звучиш тревожно.
- Нищо… Просто исках да те чуя.
- В три през нощта! Май не е точно така?
- Цяла вечер ти звъня! Притесних се!
- Съжалявам, миличка! Имах крив ден. Откраднаха ми колата. Не исках да те безпокоя с глупости, затова не те потърсих.
- Така ме обезпокои повече! - тревогата й все още не беше преминала - Как стана?
- Нека утре да говорим, че съм скапан. Само се успокой. Всичко е наред. Обичам те!
  Тя не се възпротиви. Последните му думи донякъде я успокоиха. Освен това имаше да си изяснява много неща, затова предпочиташе да го гледа в очите, когато стане въпрос за тях.
- Добре. Кога ще се видим?
- От десет имам лекции. Ако си свободна, можем да пием кафе преди това.
- Ела да ме вземеш към осем и половина.
- Тогава до утре. Лека нощ.
- Лека…  - и тя затвори с неохота, но поне не беше толкова тревожна.


                                                                            13


   Майор Георгиев току що беше влязъл в кабинета си, когато телефонът иззвъня. Мразеше в понеделник сутрин да го търсят, защото обикновено ставаше въпрос за поредната неприятност. Беше Спас Лекето.
- Кажи, Спасе?
- Синът ми този път се оля. Кога можем да поговорим?
- Толкова ли е сериозно? - запита майора и дръпна от цигарата.
- Да. Нощес са го арестували заедно с три от моите момчета до асеновградския надлез. Много странни неща се случват напоследък около сина ми.
- Имам доста работа, но на обяд ще дойда в твоя ресторант.
  Той затвори, угаси цигарата и се загледа през прозореца. Тия тъпаци се дънеха напоследък безогледно. На всичкото отгоре започваха да се вземат много на сериозно. Явно парите не им се отразяваха добре. Бяха се самозабравили и се държаха господарски, сякаш някой е длъжен да ги дундурка и да им оправя бакиите цял живот. Те дори не можеха да осъзнаят, че са просто пионки, пушечно месо, бушони, които при натоварване на веригата просто щяха да изгорят, за да прекъснат връзката към главните играчи…
  Влезе един от оперативните работници и остави върху бюрото му доклада от нощното дежурство.
- Благодаря, Колев. Дръж ме в течение, ако излезе нещо ново.
  Майорът отвори папката и се зачете, после нервно я хвърли на бюрото и излезе, за да се запознае лично със случая на асеновградския надлез, който поне на пръв прочит изглеждаше доста странен.
  След като направи подробен оглед и поговори с колегите си, отиде в ресторанта, за да чуе версията на Спас Лекето. Той вече го чакаше на служебната маса. От арогантното му лице лъхаше известна тревога. След като се здрависаха, майорът седна срещу него и запита:
- Какво става, Спасе? Нали уж всичко беше под контрол?!
- Така си мислех, докато не ми се обадиха в три сутринта, че са ги прибрали.
- Разбра ли защо?
- От къде да знам. Очаквах ти да ми кажеш!
  Майорът се замисли, запали цигара и каза:
- Откраднали са колата на даскала. През нощта са му позвънили и са му поискали десет бона, за да му я върнат, но явно не това е била основната цел. По-скоро са искали да си отмъстят, без да знаят, че колата е обявена за издирване. Той се е обадил на дежурните, казал им, че крадците го изнудват, колегите отишли и ги прибрали. Всички са били въоръжени. В колата са намерили бухалки и оловни тръби. Голфа на даскала също е бил там с прекъснати кабели на стартера. Сещаш ли се какво значи това?
- Кажи ми какво да направя?! Казах му да си затрае. Да изчака.  - той въздъхна  -  Обеща ми, лайното му с лайно!
- Явно не си го научил да си държи на думата.
- Майната му на това!  - нервно реагира Лекето  - По-добре кажи как да ги отърва?
  Майорът го наблюдаваше съсредоточено.
- Много хора знаят за случая. Има разследване. Предвид обстоятелствата няма да е лесно да им се размине. Нито евтино.
- Ти знаеш, че парите нямат значение.  - изпъшка Лекето.
- Намери добри адвокати. Ако нещата се проточат, ще се разминат. Пък аз ще видя какво мога да направя…
- На теб разчитам, да знаеш!   - каза мрачно Спас Лекето.
- Знам!  - майорът дръпна дълбоко дима и смачка фаса в пепелника  - И аз на теб разчитам да няма повече изцепки!
  Поднесоха обяда и двамата започнаха мълчаливо да се хранят, всеки вглъбен в проблемите си.


                                                                           14


  Сутринта Пламен взе Ангелина и тръгнаха към центъра.
- Не знаех, че имаш кола.  -  каза тя, колкото да започне разговора.
- Ползвам я само когато излизам извън града. Най-често през почивните дни, за излети в планината. Оставям я край пътя или в някое село в подножието, от там продължавам да катеря пеша, докато намеря хубаво местенце за почивка.
- Разкажи ми за вчера.   -   каза тя нетърпеливо.
- Сутринта паркирах над Храбрино и тръгнах нагоре покрай бързея вдясно от селото. Много красиво место с десетки вирчета, където можеш да се поразхладиш от лятната жега. На час път има едно божествено кътче. Качих се до там, потренирах, изкъпах се, хапнах, дремнах около час и поех обратно. Обаче колата я нямаше там, където я бях оставил. В първия момент се почувствах като склеротик, който си търси очилата. Обиколих, разпитах, нищо… Накрая хванах автобуса, а щом се прибрах отидох в полицията и я обявих за издирване… В къщи се напънах да поработя, но само се спекох. Разходих се из градската градина, за да се отпусна. Там налетях на някакви тъпаци, които искаха да ме бият за една цигара. В крайна сметка реших, че днес не е моят ден и се опитах да поспя. Тъкмо бях заспал, обади ми се някакъв тарикат да отида да си прибера колата от асеновградския надлез срещу четиристотин марки или тяхната равностойност и като се замислих, сетих се кой може да ми е скроил целия номер. Оня нещастник от барчето. Обадих се на дежурните ченгета, разказах им случката и съм заспал, но ти ме събуди. Може би си помислила, че след като не съм в къщи, се наливам в някой бар, а?
  Ангелина се засмя, защото точно това си беше помислила снощи.
- Вярно е!  -  призна си  -  Дори сериозно се запитах какво търся при тип като теб?
- И що за тип съм аз, дявол го взел?!  - запита той учудено.
- Странен… Дето всичко трябва да очакваш от него.  - обясни тя с педантичността на селска даскалица.
- Такава картинка ли съм в твоите очи?
- Да.  -  тя се замисли, а лицето и стана тревожно   -  И, честно казано, ме е страх за нас…
- От какво те е страх, Ли?
- От оная банда рекетьори, които явно са те нарочили заради случката в барчето. Миналата година така нарочиха братовчед ми и го пребиха. Пет месеца лежа в болница… -  тя не можа да сдържи сълзите си.
  Пламен я прегърна, погали косата й, после прошепна:
- Успокой се, миличка, това е минало.
Тя се притисна към него и промълви глухо:
- Трябва да се пазиш. Те са злопаметни и успяват да се измъкнат от правосъдието.
- Слушай, Ли! - той я обърна към себе си. Спокойните му очи се вгледаха в нейните  - Ако прекараме живота си в страх, нищо няма да разберем от него. Такива изроди рано или късно си намират майстора, бъди сигурна. Това е Вселенски закон за действията и последствията.
  Тя не каза нищо. Гледаше го мълчаливо и се питаше кое беше това качество у него, което така бързо успяваше да прогони страховете й.., както да ги върне обратно…  Неусетно бяха дошли пред кафенето до университета. Седнаха на една свободна маса. Поръчаха кафе. Докато чакаха, Ангелина си спомни деформираното до неузнаваемост лице на братовчед си, очите му, приличащи на кървящи цепки... А страхът отново се появи в погледа й...
  Неприсъщ за спокойния му, уравновесен характер гняв бавно завладяваше Пламен, чувствайки нейното страдание. Ако не беше го овладял, щеше да премине в ярост към шепата идиоти, травмирали това крехко създание, близките й, а също Бог знае още колко хора, само за да задоволят алчността и шибаните си хищнически инстинкти. Шепа идиоти, самозабравили се защото нямаше кой да ги спре…
  Усетила това, Ангелина запали цигара, но също успя да се овладее, почувствала топлата му, силна ръка върху нейната.
- Това няма да се повтори, Ли. Вярвай в мен, както аз вярвам в теб. Само така можем да направим живота си такъв, че да ни харесва и да ни носи радост.
  Тя го погледна с благодарност.
- Въпреки всичко наистина се чувствам сигурна с теб. Дано не се лъжа.
- Ще оправдая доверието ти. Кога ще ме поканиш у вас за да се запозная с вашите?
- Майтапиш ли се с мен?
- По сериозен никога не съм бил.
  Тя го изгледа недоверчиво, после отсече:
- Тогава ела за вечеря.
- Супер! Само да няма припадъци. - той се ухили весело - Сега трябва да влизам на лекции, а довечера в седем съм у вас.
  Плати, целуна я по челото и я остави с хаотичните й мисли.

                                                                 / следва /


Тагове:   продължение,


Гласувай:
16


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. bgzdrave - Чудесен роман!
22.01.2014 22:45
Толкова е реалистичен. С нетърпение чакам продълженията! Поздрави!
цитирай
2. getmans1 - batogo, моето мнение е мнение на лаик-консуматор, не съм спец
23.01.2014 02:58
Добре ти се получава, уцелваш точно мафията и духа на времето което преживяхме в началото, искрено ти казвам харесва ми.
След като пусна първата част едва сега намерих време и разбира се всичко на един дъх, днес се изцъклих.

За издателите ще кажа, майната им макар че за теб е жалко, а и те сигурно целуват дърти задници в скъпарски костюми, трудно ще е.

И направи го това момче преподавателя, доцент че ми омръзна в последно време да чета интервюта с професори и доценти - отровители на българските деца.

Искрено ти желая успех и дано итернет ти донесе късмет :)))))))
цитирай
3. vmir - Сценарий за tv сериал.
23.01.2014 05:31
Дано да успее!
цитирай
4. batogo - !!!:))) Поздрави за всички вас, приятели!
23.01.2014 06:09
Безкрайно съм ви благодарен за чудесните отзиви и пожелания! Вие осмисляте труда ми, а това е най-ценния стимул за един творец, прави ме щастлив и засилва вярата ми в живия български дух.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 1779135
Постинги: 652
Коментари: 4524
Гласове: 41533
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031