Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2014 08:59 - продължение...
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 1915 Коментари: 8 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                                                 - 6 -


  Стефан вървеше бавно, безцелно по улиците. Ако някой в този момент го попиташе за часа, сигурно щеше да му поднесе огънче. Накрая не се сдържа, хлътна в някаква лъскава кръчма и си поръча водка. Изненада се от себе си, защото мразеше алкохола и най-вече водката. Като ученик се беше напивал няколко пъти с водка, а веднъж почти се беше усмъртил. Но това не му попречи да изпие първата чаша на две глътки и да си поръча втора, този път с доматен сок. Парещата течност го поотпусна, колкото да усети още по-добре самотата, която поглъщаше цялата му енергия. Спомени се втурнаха и започнаха да ровят в съзнанието му подобно изгладнели диви прасета в дъбова гора. В ушите му натрапчиво звучаха последните й думи. От тях душата и топките му се сбръчкваха като стафиди. Всичко му се струваше абсурдно. Беше се изменил до неузнаваемост. Отначало за да й хареса, а после - за да остане с него… В крайна сметка беше получил ритник. От ония, които получават помиярите, когато се заврат на някого в краката…
  През ума му като сянка премина някаква мисъл. Не успя да я задържи, но му подейства като наркотик. Почувства, че го обзема същото спокойствие, както преди да напусне дома й.
  Плати сметката, след което си тръгна леко замаян. Апатията отново го завладяваше. Нямаше сили да се противопостави поне в този момент. Прибра се, изтегна се на дивана и затворил очи се опита да улови мисълта, която вече на два пъти облекчаваше душевната му болка. Вместо това отново го връхлетя вълна от спомени, свързани с Ангелина. Те му подействаха като зъбобол. Липсваше му толкова силно, че не можеше да откъсне мислите си от нея. Но най-гадното бе, че както пушача не може да си представи живота без цигарите, така той не можеше да си представи живота си без нея, макар да му струваше гордостта, достойнството и себе-уважението, срещу което беше получил недоволство, презрение и присмех.
 Това винаги го объркваше. Караше го да прави грешка след грешка без да може да се спре, а после го довеждаше до угризения и самосъжаление, до безсънни нощи и тежки дни, изпълнени с чувство за вина и страх. Следваха нови компромиси и самоунижения - един порочен цикъл, всеки път все по болезнен и безнадежден.  Понякога си даваше сметка, че му се иска да сложи край на това мъчение, да скъса с нея, но веднага прогонваше тази мисъл защото знаеше, че няма да му достигнат нито сили, нито воля да го направи, а още по-малко да го понесе.
  В края на крайщата, за добро или за зло тя го бе направила, без може би въобще да помисли за него, за неговия свят и за болката, която това щеше да му причини…  Усети как в гърдите му се надига амбиция. Изпепеляващата амбиция на неоценения, безнадеждно влюбен човек, обидно отхвърлен от своята любима… Тогава онази мисъл отново изпълзя от подсъзнанието му. Този път съвсем ясна и контрастна. По гърба му пролазиха тръпки от напрежение, сякаш не беше негова, а му беше внушена. После постепенно напрежението изчезна и отстъпи на познатото вече ледено спокойствие…
  В този момент влезе майка му, изгледа го изпитателно и запита с тревога:
- Зле ли ти е, Стефане? Пребледнял си.
- Сигурно няма да повярваш, майко, но отдавна не съм се чувствал толкова добре. - отвърна той със странна усмивка и пусна телевизора, за да отклони евентуалните нови въпроси.

                                                                             - 7 -


  Спас Арнаудов, по прякор Лекето, бивш шофьор на първия секретар на окръжния комитет на комунистическата партия и ухо на държавна сигурност, понастоящем собственик на чейндж-бюра и заложни къщи, където умело се изпираха парите на покрилите се в сянка партийни величия, седеше в тежко дъбово кресло, а синът му Иван се разхождаше нервно из облицования с мрамор и дърво огромен хол пред виновните погледи на горилите си. Вратата се отвори и през нея се вмъкна двуметров говорящ гардероб.
- Шефе, оня живее на няколко пресечки от тук, до старата фурна. Кара един скапан “ голф “ и е някакъв даскал. Пълен смотаняк. Ако кажеш, още тая вечер ще му натроша кокалите.
- Да, бе!  - изръмжа малкото Леке, спря да се разхожда и посочи с глава към двамата, които стояха около масата  - Тия отворковци виждаш ли ги? И те снощи плямпаха същото, а после едва се довлякоха до колата. Станахме за резил! Накрая ще ви изритам и ще наема него, поне да знам, че имам охрана.
- Ще го гръмна тоя, мамка му… - изрепчи се гардероба.
- Никого няма да гръмнеш!  - сряза го стария  - Ще му спретнем нещо по-интересно, та да ни помни.   - после се обърна към сина си, който продължаваше нервно да крачи из стаята - Ти какво ще кажеш, сине?
- Наистина ли ме питаш?  - отвърна малкото Леке с надсмешка.
- Да.  - стария продължаваше да го гледа загрижено.
- Искам да му пикая на гроба!  - просъска злобно синът.
  Бащата повдигна вежди, запали цигара и даде знак на квадратните глави да изчезнат. Сумтейки, тримата излязоха, а той си сипа “ скоч”, глътна голяма глътка и се отпусна в любимото си кожено кресло. Мразеше да губи. Хитър и безскрупулен като невестулка, беше успял да направи от себе си печеливша карта на масата на хаоса. Затова се вбесяваше когато малкия самохвалко го забъркваше в някоя ненужна тъпотия, понеже се налагаше да оправя внимателно нещата заради престижа си на махленски бос. Заговори с нетърпящ възражение глас:
- Ние сме бизнесмени, а не хашлаци, сине. Трябва да градим добро име и авторитет. Крайно време е да го разбереш. Ако не сме предпазливи, бизнесът може да отиде по дяволите! А заедно с него и ние. Което значи, че е време да престанеш да се периш по кръчмите и да ми създаваш излишни проблеми, ясно!
  Последните думи пернаха дангалака като шрапнел. Той сведе виновно глава, защото осъзна, че е прескочил границата въпреки случката в барчето да не му даваше мира.
  Бащата се пресегна, взе телефона и набра номера на районното полицейско управление.
- Пето РПУ.  - обади се отсреща не особено учтив женски глас.
- Майор Георгиев, моля!
- Един момент.
  Лекето се познаваше с повечето от старите служители. С майора бяха стари приятели още от времето, когато той беше шофьор на Първия, а майора беше започнал в УБО. Много услуги си бяха правили тогава, продължаваха и сега.
- Моля! -  чу в слушалката дрезгавия глас на Георгиев.
- Как я караш, майор Георгиев?  - запита приятелски Лекето.
- Да кажем, добре, Спасе. Тия дни тъкмо за теб си мислех.
- Виж ти?!  - отвърна Лекето  - Да не съм сгафил някъде, без да знам?
- Досетлив както винаги.  - майора пусна част от характерния си смях в слушалката. - Повече от месец една ракия не си ме поканил да изпием…
- Точно за това ти звъня. Знам че си зает човек, но ако имаш време довечера, прескочи да се видим.
- Ще намеря време.   - отвърна Георгиев, защото знаеше, че Лекето ще му поиска поредната услуга, а той беше щедър към приятелите си, както и те към него.


                                                                        / следва /





Гласувай:
16


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. vmir - Тия само бой ги оправя.
20.01.2014 09:26
А ние залагахме да се поучат от доброто. Насилникът отстъпва единствено пред грубата сила.
цитирай
2. zlatkostanoev - batogo, не само издателствата са ...
20.01.2014 09:29
batogo, не само издателствата са изгубили от не издаването на романа ти, а и читателя, но нищо, и тук не малко хора ще го четат. Поздрави!
цитирай
3. batogo - !!!:))) Поздрави, приятели!
20.01.2014 11:21
Благодаря ви за подкрепата и разбирането, които ми носят радост и удовлетворение :) Нищо не може да спре извиращата вода да достигне океана и да се влее в него...
цитирай
4. анонимен - Хайде де ....
20.01.2014 11:44
Не мое да баде !
Измишлюваш си ги тия сцени, за да опетняваш "честните" хора ... !
цитирай
5. batogo - !!!:)))
20.01.2014 12:53
Имай търпение, още нищо не си видял... :)
цитирай
6. mt46 - Няма ли
20.01.2014 13:51
да се появи бат Боко като млад пожарникар, охранител?... :)
цитирай
7. batogo - !!!:)))
21.01.2014 06:08
Поете, този коментар като проява на интелигентност ли трябва да го тълкувам?! :)
цитирай
8. mt46 - Е,
21.01.2014 09:06
силовите групировки, мутрите са важен момент от началото на "прехода"... :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 1779087
Постинги: 652
Коментари: 4524
Гласове: 41533
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031