АНГЕЛСКА ИСКРА
автор: Петранка МИЛЕВА
Някъде изгубих си кибрита,
исках в мрака да си светна…
Отчаяна, изплашена, разбита…
Малката искрица просветна…
Аз съм тук, за да ти посветя…
Виж, нощта, красива, лунна…
Мило мое Ангелче, приветик!
Прииска ми се да го целуна.
Понякога така се появява
като малка бяла искричка,
битието ми по-ясно става,
Ангелчето, което ме обича!
Имаме си Ангелчета свои,
всеки миг те бдят над нас.
Особено на острите завои
в нерадостен и тъжен час.
Не искат нищичко в замяна
любимите ни ангели добри.
Те денонощно бдят на смяна
в тях огънят на любовта гори!
Благодаря ти Ангелче ле бяло
и на всичките светли сили
за огънчето в мрака изгряло,
за грижите целителни и мили.
Не ми е нужен повече кибрита
в мрака нощен, за да си светна.
Подари ми светлината в очите
Ангелчето и вече ми просветна!!!
