Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2013 13:52 - Начина ни на живот е следствие от начина ни на мислене, а не причина за него...
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 1673 Коментари: 5 Гласове:
16

Последна промяна: 22.11.2013 13:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                              НЕСЪОТВЕТСТВИЕ

                                                                         разказ

  Ти облече поредния моден костюм, огледа се в огромните огледала, намигна си самодоволно. После с лека, елегантна стъпка се отправи към набързо скалъпения подиум. Докато вървеше нататък отново си представи стотиците приковани в теб погледи, изпълнени с възхита и немалко завист. Сладка тръпка те обля като си помисли как множество момичета тихомълком ще се подмокрят, след като отметнеш завесата и започнеш триумфалната си разходка. А по – късно, в тихата лятна нощ някое от тях, притихнало, ще те очаква, готово след чашка луксозно питие да скочи смело в леглото ти. Мама му стара, какъв живот! На всичкото отгоре щеше да ти осигури забавна тема за разговор с приятелите на следващия ден…
  Подобни мисли се въртяха в главата ти, докато изпълняваше своята заучена програма. Те топлеха суетната ти душа и лъскаха до блясък твоето ненаситно самолюбие. А след ревюто, в топлата юлска вечер, се появи тя. Точно както беше си представял. Седеше сама на една закътана маса и както ти се стори, те наблюдаваше. Беше влудяващо красива. Ти намигна на приятелите си, после с пъргава стъпка прекоси заведението. Когато спря пред нейната маса на лицето си бе докарал оная рекламно – похотлива усмивка на плей-бой, която трябваше безпроблемно да я отведе до леглото ти. Погледите ви се срещнаха, но нещо в нея не ти се понрави. Не в самата нея. Беше съвършена. Но имаше нещо в начина, по който те гледаше. Сякаш виждаше през теб като през витрина. А ти въобще не беше свикнал да те гледат така. Затова те заболя…
  Въпреки всичко още същата нощ успя да я вкараш в бърлогата си. Дори не се оказа трудно. Наля уиски в две кристални чаши, пусна тиха музика, после седна до нея и я прегърна свойски, както правеше винаги. Затова беше безкрайно изненадан когато тя остана безучастна, сякаш твоето присъствие въобще не я интересува. Запали цигара, взе чашата си и пак ти хвърли оня неприятен поглед, от който ти изтръпваха вътрешностите. Накрая издуха дим в лицето ти и невъзмутимо запита:
  -Освен да се дуеш по ревюта, занимаваш ли се с нещо?
  Все едно те ритна в топките. Усети, че започваш да се потиш.
  -Да. - отвърна язвително - Свалям мацки като теб, водя ги тук и ги чукам. Това устройва ли те?
  Думите ти бяха пълни със злоба, но тя ги посрещна с подигравателна усмивчица. По всичко личеше, че добре се забавлява за твоя сметка. Ти я награби почти инстинктивно. Впи устни в нейните. Ръцете ти трескаво зашариха по тялото й, борейки се с дрехите. Почти я беше разголил, когато чу в ухото си:
  -Май си много припрян. По всичко личи, че ти липсва опит.
  Ако беше бръкнал в контакта нямаше да подскочиш така. Щеше да се задавиш.  Ерекцията ти мигом се стопи и не ти оставаше друго освен да седнеш глупаво в леглото и да запалиш цигара.
  -Сигурно вече много ти се иска да си тръгвам? - изтърси тя, а иронията продължаваше да блещука в красивите и очи.
  Костваше ти неимоверни усилия за да се овладееш и да я помолиш да остане. И двамата знаехте, че ако си тръгне, ще те съсипе. По неизвестни причини обаче, тя реши да ти спести този удар и остана с теб цялата нощ.
  След като преполовихте бутилката, унизен и озлобен ти отново се нахвърли върху тялото и. Беше груб. Много искаше да я накараш да страда. Но когато по – късно, изтощен, срещна нейния спокоен поглед, не беше трудно да разбереш, че цялата ти злоба се е размила някъде в бездната между теб и нея. В крайна сметка вместо удовлетворение изпитваше самосъжаление..
  Събуди се късно - сам, потиснат, с натежала от алкохола глава, прегърнал събрания на топка чаршаф. Какво ли не би дал всичко това да беше само сън. Но за жалост не беше сън. Ароматът от нейния парфюм все още се носеше из застоялия въздух в стаята, за да ти напомня за нея и за преживяното унижение.
  На следващото ревю, въпреки неприятния спомен, напрегнато се заозърта в навалицата с надеждата да я зърнеш някъде там. Но видя само стотина безразлични лица - лица на хора, дошли просто да се поразсеят след тежкия ден. И тогава онази ефирна нишка, която те свързваше с измисления свят на твоето суетно въображение, болезнено се прекъсна. Ти напусна ревюто, защото не можеше вече да черпиш от там самочувствие. Напусна го тихомълком, за да потънеш в нощта самотен и излъган…
  Няколко дни по - късно я срещна на улицата. В първия момент ти се прииска да подминеш, все едно не си я забелязал, но другото се оказа по - силно.
 Разхождахте се дълго, пихте кафе, говорихте си глупости. Ти беше вплел пръсти в нейните, сякаш се страхуваше да не я изпуснеш. А неусетно в душата ти пускаше корени една бездънна амбиция…
  Тя рисуваше или ако трябва да се изразим по точно, осмисляше живота си чрез рисуването. Веднъж, докато я наблюдаваше как търпеливо нанася багрите ти разбра, че е време да намериш себе си. Може би само тогава тя щеше да те приеме сериозно.
  Търсенето ти отне много време и нерви. Понякога ти се струваше, че ще полудееш.  Опита какво ли не. Накрая откри, че най - голямо удоволствие ти доставя да работиш с камъни. Независимо какви бяха, от тях можеше да направиш всевъзможни неща. Те буквално оживяваха под ръцете ти. Работеше неуморно. Често дори осъмваше над някой проект със зачервени очи. Но болката вече я нямаше. Пустотата - също.
  На нея не беше показвал нищо. Когато го направи, тя дълго стоя втренчила поглед в творбите ти. Красивото й лице бе напрегнато и замислено. Тъкмо преди отново да се почувстваш излишен, очите й се преместиха върху теб. Когато погледите ви се срещнаха ти с радост забеляза, че вече значиш нещо за нея. Беше успял да разтопиш преградата и да проникнеш в нейния свят…
  Бяхте щастливи известно време. Може би щяхте да си останете щастливи цял живот, ако ти не беше толкова суетен и толкова злопаметен…
  Когато се убеди, че тя наистина те е приела сериозно и те обича, че има нужда от теб и от никой друг, у теб се върна спомена за обидата. Тогава реши да си отмъстиш за унижението и болката, които тя ти бе причинила. Направи онова, което мразеше да правят с теб - подигра се с нейната любов, както с всичко, което имаше стойност за нея. Но дори когато я изостави, пак не намери сили да й простиш…
  След време ти стана ясно, че вече нямаш мотивация за творчество. Камъните, доскоро съживявани от талантливите ти ръце, събираха прах в килера. Талантът, дарен ти от Бога, мухлясваше в някое затънтено кътче на подсъзнанието ти, притиснат от дребнавост и предразсъдъци. Почти се беше превърнал в самосъжаляващ се неудачник когато осъзна, че в същност благодарение на нея беше намерил себе си и се бе докоснал до истинските неща в живота…
  Търси я дълго. Беше готов да паднеш на колене пред нея за да молиш прошка. Но шансът безвъзвратно си беше отишъл…
  Не я намери. Сякаш се беше изпарила... Но опитът от тази случка те научи да цениш и да бъдеш полезен... Полезен и на себе си и на другите... Направи те способен да обичаш и да бъдеш обичан... Създаде от самовлюбения егоист един щастлив творец на собствения си живот.

                                                                                                       Огнян  Узунов




Гласувай:
16
0


Вълнообразно


1. ivesa - Поучителен разказ!
22.11.2013 19:13
Поздравления!:)
цитирай
2. milady - ахамм...
22.11.2013 19:29
харесах ..многооо,..авторе, поздрави!!
цитирай
3. tomich - Чудесен разказ, Батого! Прочетох ...
23.11.2013 20:02
Чудесен разказ, Батого! Прочетох го с голям интерес, защото според мен има дълбок смисъл и провокира размисли за човешките взаимоотношения в ежедневния живот, за това, че не физическата красота, а вътрешната, душевната красота може трайно да сближава хората, да им носи взаимна радост, удовлетвореност и стимули за творчество.
И накрая позволи ми да кажа, допълвайки надслова ти на заглавието на разказа, че между начина на живот и начина на мислене съществува много тясна връзка и зависимост - както животът влияе на мисленето, така и мисленето въздейства на живота като обратна коригираща връзка. Нали знаеш, всичко зависи от всичко.
Продължавай да пишеш, харесва ми как го правиш! Желая ти успехи!
цитирай
4. batogo - !!!:)))
24.11.2013 16:30
Благодаря ви, приятели! Много ме зарадва факта, че разбирате и оценявате като полезно творчеството ми... А твоят коментар, Тома, е дълбоко смислен, както и допълнението, което внасяш - много точно, защото наистина всичко е във взаимна зависимост... Ако съм акцентирал върху начинът на мислене като по-определящ, то е, защото мисълта има силата да сътворява и променя действителността... Поздрав и благодаря за пожеланията!
цитирай
5. scarlety - Чудесен разказ!
01.12.2013 08:22
Първата ми мисъл беше да употребя израза" вътрешен катарзис", но поради нарицателното му напоследък значение и будещи смях асоциации се въздържам :)))) И така някои събития и хора могат да променят чувствителността и мирогледа на човек, да оставят дълбок отпечатък в душата му. Интересно ми беше,че разказът е написан във 2 лице.ед.ч- по-рядко се пише така, но ми хареса.Поздравления още веднъж!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 547074
Постинги: 401
Коментари: 2451
Гласове: 17299
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031