Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.11.2013 07:01 - Понякога изпиваме много кафета и питиета, преди да осъзнаем някои простички житейски истини...
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 1704 Коментари: 7 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
         Едно кратко разказче за събуждане...                                                                  

                                                                  ДВОЙНО ЕСПРЕСО


  Към края на работния ден ви омръзваше да си гледате физиономиите. Макар да продължавахте да разговаряте за да убивате остатъка от времето, вече никой никого не слушаше. Всеки мислеше как да оползотвори по - приятно остатъка от своя ден…
  Ти запали поредната цигара, за което си тегли една майна наум и се зачете в списанието пред теб, но това се оказа само гимнастика за очите, понеже мисълта ти беше отлетяла другаде. В последно време без определена причина се беше превърнал в болезнена топка от нерви, която ежедневието ти постоянно подритваше срещу стената от очаквания, задължения и досадни проблемчета. И нямаше никаква перспектива за измъкване…
  В тоя момент влетя Жоро електротехника.

  -Има ли някой за кафенето? С колата съм.
  Ти стана, взе си якето и тръгнахте.
  Понеже бяхте редовни клиенти, Савата, кафеджията, ви знаеше навиците, затова още като ви видя спретна две двойни кафета и ви ги поднесе със сръчността на илюзионист, а Жоро те попита дали си гледал филма „ Полет над кукувиче гнездо „ , който вървеше по кината в момента.
  -Не съм, братче. Нямам време покрай бебето…
  -Непременно го гледай! Направо ми счупи главата. Все едно беше правен за нашата шибана действителност. Но не може да се разкаже. Просто трябва да се види.
  Изпита досада при мисълта, че може би ще го изпуснеш както много други филми…
  -Сигурно нама да успея. - каза мрачно и от собствения ти глас ти стана още по тъжно.
  -Айде, айде…Не ми ги разправяй на мен тия. Все ще намериш три часа.
  -Ерген си, братко. Не ги разбираш семейните дела. Отговаряш само за себе си.
  -Е-е..,к`во толкова има за разбиране! - засегна се Жоро. - Оставяш децата на жена ти и отиваш на кино. Няма да излизаш в чужбина, я.
  -Тя също иска да гледа хубави филми. По цял ден е сама с децата. Няма никакви развлечения. Мислиш ли, че на нея не и писва понякога! Но го приема тихо и кротко… Кажи ми как да я зарежа и да ида да си гледам кефа?!
  -Май си прав, мама му стара. - съгласи се той - Но пак има решение. Изпращаш нея на кино, а ти оставаш с децата. На другия ден се сменяте и готово.
  -Така е. - отвърна ти - Но тя не иска да ходи никъде без мен.
  -Тежък случай! А баби нямате ли? За едно кино все ще се прежалят…
  -Кофти вариант, братче. После ни го изкарват през носа.
  -Параграф 22, а? Започвам да се чудя как още не си врътнал!
  Ти вдигна рамене и погледна часовника си. Беше крайно време да тръгваш, дори вече се чувстваше малко гузен.
  -Тоя разговор май те изнерви. - забеляза колегата ти - Съжалявам…
  -Цял ден пия кафета. - отвърна - Сигурно е от тях.
  -Ще те закарам. Ще ходя до леля ми и ми е на път.
  Остави те пред входа. Преди да потегли, извика:
  -Все пак намерете начин да гледате филма.
  Ти махна с ръка и се прибра. Вратата отвори големият ти син. В детските му очи прочете тревожен въпрос.
  -Какво има, сине?! - запита, като го погали успокоително по главата.
  -Мама плаче. - отвърна тихо той и побърза да влезе в хола.
  Останал в коридора сам със себе си, почувства как душата ти се събра на топка.  Побърза да отвориш вратата на кухнята. Свита на леглото, жена ти тихо плачеше. Когато се наведе да я целунеш, тя леко се отдръпна, погледна те със зачервените си, тъжни очи, изхълца и скри лице.
  -Ти.., не мислиш за мен…Никой не мисли за мен…Никой не ме обича…
  Прегърна я. Тя трепереше, а ти усети познатата тъпа болка в стомаха.
  -Не е така, миличка. - прошепна в ухото й с нежност и любов - Аз много те обичам. Винаги мисля за теб, но понякога имам нужда от малко свой живот…
  -Ти не знаеш какво значи да чакаш… - прекъсна те тя - А аз всеки ден те чакам…Колко съм глупава, нали? Всеки ден от пет нататък аз започвам да се ослушвам за асансьора, за звънеца, за теб…И си представям как те посрещам на вратата, как ти се хвърлям на врата и те целувам, целувам…А днес повече от всякога исках да те зарадвам, да те накарам да почувстваш топлината на своя дом и на всичко в него…Сварих кафе… Научих детето да казва „тати”…А после стана пет часа..,шест часа.., кафето изстина, а нашият татко все не се връщаше…
  Нещо те парна в гърлото. Притисна я в обятията си и като почувства нейната обич, съпътствана от прошката на същата тази безгранична обич в красивите и очи изведнъж осъзна, че ежедневието си е съвсем естествено, а ти просто си един щастливец, докоснат от любовта…

                                                                                                           Огнян  Узунов




Гласувай:
15


Вълнообразно


1. vmir - Мнозина се досещат, че нещата не са каквито изглеждат на пръв поглед.
05.11.2013 08:06
Напомни ми чувството за безнадеждност и безперспективност отпреди четвърт век. Днес си работя почти същата работа както тогава, професията ми е най-засегнатата от стопанските трансформации и изчезването на фантасмагоричната индустрия, защото съм машинен инженер, но и за миг не съжалявам, нито съм се поддавал на смешния театрален плач на бившите гробокопачи на капитализЪма, които в качеството си на първи капиталисти днес леят крокодилски сълзи по комунистическата индустрия, която харчеше повече отколкото произвеждаше и заробваше хората да бачкат за благото на тарикати и хрантутници.
Поздравления!
цитирай
2. pvdaskalov - Драги Оги,
05.11.2013 10:18
Не може да не подчертая твоята дарба да разкриваш психологическите корени в поведението на своите герои. Обръщам внимание и на интересното повествование, сякаш беседваш с героя си, а в същото време разказваш на нас.
Обаче, ако аз имах този сюжет, който, предполагам, е реален (И ти затова се придържаш тъй стриктно към него!), бих подменил логичния му край с нещо по-екзотично. Например, че съпругата е осигурила своя приятелка да гледа децата, а тя е взела билети именно за този филм, билети, които изгарят поради това, че той, съпругът й, закъснява заради някакво си двойно кафе и то, изпито привечер...
Поздрави!
цитирай
3. batogo - !!!:)))
05.11.2013 12:51
Благодаря, vmir, за разбирането и точния коментар. Трябва постоянно да се напомня за ония шибани времена, в които се подмениха ценностите на българите с ментета, за да се осигури днешната власт на хрантутниците. Поздрав!
цитирай
4. batogo - !!!:)))
05.11.2013 13:01
Радвам се, че съм предизвикал твоето творческо начало, Петьо, за да видиш по- различна развръзка... Това е целта на писателя - да събуди въображението и мисълта на читателя... И благодаря за оценката. Поздрав!
цитирай
5. priqtel12 - Дааааа.......
07.11.2013 10:25
за съжаление понякога се оставяме на самосъжалението да ни обземе и не оценяваме нещата, които имаме. А щом имаме любовта, значи сме щастливци.
цитирай
6. batogo - !!!:)))
07.11.2013 13:30
Благодаря, че си уловила посланието и хубав ден!
цитирай
7. chalama - hei..
21.11.2013 21:55
blagodarq ti.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 1774190
Постинги: 652
Коментари: 4524
Гласове: 41523
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031