Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2013 10:21 - Подарявам ви още един мой разказ за "онова време "и прехода след него...
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 1590 Коментари: 7 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                         

                                             ГЛАВИТЕ ПРАЗНИ, ПРЕДИМСТВА РАЗНИ...


  В живота постоянно се случват странни поне на пръв поглед неща. А когато същият този живот бъде обсебен от задници, просто престават да се случват нормални неща и всичко се превръща в театър на абсурда… За щастие, обаче, тези периоди никога не са прекалено дълги, а след тях всичко пак си става естествено…
  На времето, като ученик, ти беше боксьорче. В бокса беше доста по - добър, отколкото в учението. Науките ти идваха малко като нокаут след нокдаун, тоест като непрогледна мъгла. Но затова пък на ринга, понеже си беше малко като горила и държеше на бой, често успяваше да откраднеш по някоя среща и те водеха като надежден.
  В училище минаваше благодарение на общоизвестната по онова време практика да се толерират спортистите, за да могат някак да завършат средното…Едва по - късно всички ние, рекетираните, разбрахме за какво в същност е бил целия този напън на „ другарите „ …
  Та така, като на майтап, ти завърши без проблем средното си образование. По същия начин изкара и казармата - в спортна рота, с добра храна, с много лагери и отпуски, с най - различни привилегии… И докато на простосмъртните им се обръщаше гьона от зор, твоите неща се подреждаха като в приказка. Е, в това нямаше нищо лошо, освен че те караше да се отнасяш с обидно пренебрежение към всички, които не бяха подредили живота си като теб, защото ги смяташе за глупаци.
  След казармата напусна спорта. Беше ти писнало да те бият, пък и беше успял да разбереш, че там няма пари. Приятелчета от ония, дето обичат да ядат и пият на аванта, те уредиха в сервитьорските курсове. По онова време без сериозни връзки беше невъзможно да се добереш до тях. Тогава сервитьорската професия минаваше за престижна, защото можеше да се краде и да се създават връзки с големците.  Иначе казано, слугинското съсловие минаваше за елит…Магазинери, бензинджии, таксиметраджии, келнери, бармани, портиери, склададжии и други подобни като чейнчаджии, тираджии, измамници и партийни функционери представляваха елита на обществото. Те живееха нашироко защото донасяха на службите, а службите си затваряха очите пред кражбите и далаверите им, защото
това беше държавна политика. Една съвършенна симбиоза между държава и престъпници за ограбване и унижаване на обикновенните граждани…
  И така тези приятелчета те вкараха в елита, а после ти намериха место в едно от – най луксозните нощни заведения, където имаха навика да си допиват. Разбира се, в замяна ти трябваше да им пазиш места, да ги черпиш от време на време и да бъдеш добро ухо. Трябваше също да се грижиш и за техните приятели - разни „отговорни другари „ - като им намираш млади мацета за вечерта и им осигуряваш спокойствие, докато се насират…
  За останалите клиенти ти и целият персонал наточвахте голямата брадва, вкарвахте в действие алхимията и горките хора никога не можеха да разберат какво точно пият, какво ядат и какво плащат. Системата действаше перфектно. А ако някой клиент случайно покажеше неблагоразумие и се опиташе да си потърси правата или отказвахте да му сервирате, или му посочвахте вратата без да ви пука, защото зад вас стоеше властта, на която правехте немалко услуги…
  Общо взето, добре си живееха момчетата и момичетата от слугинското съсловие, част от което беше и ти. Толкова добре, че простолюдието ви наричаше „ баровци „ и смяташе за голяма чест да се познава с повече от вас…
  След години, когато времената уж взеха да се променят, много наивници решиха, че скапаната система си отива, без да си дават сметка, че просто са включени в нов сценарий. Явно не бяха достатъчно наблюдателни, за да забележат, че в новия бардак проститутките са си пак същите…
  Новото беше, че едрите риби се скриха в тинята на дъното, спотаиха се и избутаха на повърхността по дребните, а те останаха да суфлират от дълбините. Но кои бяха дребните риби?! Естествено добрите, стари слуги. Изпитана марка. Като теб, например…
  С откраднатото от клиентите ти беше открил фирма и собствен ресторант. Докато персонала работеше, ти седеше на служебната маса и си фиркаше кога сам, кога с някои от старите дружки…
  Един ден, както си преглеждаше пресата, някой седна срещу теб. Когато вдигна поглед, видя бившия първи секретар на окръжния комитет. По навик се изпъна, но онзи ти подаде приятелски ръка. Пихте по питие, разменихте общи приказки и накрая той ти предложи да се поразходите с неговата кола и да поговорите за нещо важно. От лаф на лаф стана ясно, че пак ще играете заедно, но този път доста по сериозна игра…
  -От теб се иска само да бъдеш послушно момче! - каза ти той строго - За останалото ние ще се погрижим! - Ще те направим номер едно в тоя град, добре да знаеш… Само умната и пълно мълчание!
  Ти постъпи точно така, както се бяхте разбрали. За кратко време фирмата ти започна да процъфтява. Ти носеше лъскави костюми, караше луксозни автомобили и говореше високопарно заучени неща. Никнещите буквално като гъби след дъжд магазини от мрамор, дърво и стъкло, пълни с луксозна стока, банката и правения по специална поръчка „ Мерцедес 600 „ караха онези, които все още не проумяваха новия сценарий да цъкат с език и да недоумяват, а новоизлюпените като теб бизнесмени - да се страхуват от теб. Защото повечето от тях бяха от твоя тип - протежета - и си даваха сметка, че зад твоя фамозен успех стоят много едри хищници…
  Що се отнася до теб, ти се опияняваше от влиянието си, големееше се и макар на моменти все още да не ти се вярваше, че всичко това е истина, никога не пропускаше възможността пред другите да покажеш колко си велик, твърде често по най – просташкия начин, естествено… Понеже все пак никой не можеше да избяга от сянката си…
  А по късно, когато наистина повярва в собственото си величие, когато реши, че след като имаш достатъчно пари морето ти е до колене и нямаш нужда вече от твоите тайни съдружници и съветници, изведнъж дойде изненадата, която нямаше време дори да осъзнаеш…Някакъв задремал тираджия случайно навлезе в насрещното движение и налетя не на друг, а точно на твоя луксозен Мерцедес, след което Мерцедесът вече не беше луксозен, а ти записа името си в списъка на богатите покойници…Е, какво да правиш?! Живот.

                                                                  Огнян Узунов






Гласувай:
14


Вълнообразно


1. stultus - Вярно до последната запетая и тъ...
13.09.2013 15:25
Вярно до последната запетая и тъжно. България има дълъг път за изминаване, а може би първата крачка е осъзнаването на многото тъжни истини като този разказ. Надеждата обаче, никога не умира. Поздрави.
цитирай
2. batogo - !!!:)))
13.09.2013 17:05
Благодаря, stultus! Колкото повече истини, толкова повече надежди и възможности за осъзнаване... Поздрави и от мен.
цитирай
3. hristo27 - Лошото е, че на ония в Парламента не ...
13.09.2013 17:19
Лошото е, че на ония в Парламента не им изнасят да ги четат и чуват тези истини...
цитирай
4. freeoldmen - Лошото е, че на ония в Парламента не ...
13.09.2013 22:31
hristo27 написа:
Лошото е, че на ония в Парламента не им изнасят да ги четат и чуват тези истини...

...докато някой ден не ги удари и тях ТИР-а...
цитирай
5. vmir - Типична история.
16.09.2013 11:22
Почти е излишно да казвам, че и семействата на такива са все по-скъпо прикриван провал, който нерядко става причина и за фаталната им разсеяност на пътя или на други места. Всичко на този свят е свързано и справедливостта е гарантирана и видима от всеки, който не се изкушава да съди за нещата според моментните си преценки и прищевки.
цитирай
6. batogo - !!!:)))
16.09.2013 14:06
Благодаря ви за ценните мнения, приятели! Животът се развива благодарение на хората с лично мнение... Поздрави!
цитирай
7. pvdaskalov - Оги, не съм имал...
19.09.2013 09:11
... не съм имал твоя късмет да се познавам с такава VIP-персона. И слава богу! Но все пак в прогимназията имахме един съученик, за когото едва ли някой е знаел какво точно спортува. Беше с една година по-голям от нас, много миловидно момче.
И музикално. Тогава на мода беше песента "Чи-ико, от Порто Ри-икооо...". Дори, когато пиша за нея, си я тананикам. Така ни я беше набил в главите нашият по-голям, скромен, вечно засмян съученик, който я свиреше през носа си, като ту отваряше с пръсти, ту затваряше някоя от ноздрите си. Едва когато се прослави след години в пловдивския футбол и отпечатваха миловидното му лице във вестниците, познах в него Динко Дерменджиев.
Оги, не може да се отхвърли историята, която ни разказа, защото тя е истинска, типична, но нали имаше и непокварени случаи?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 1779095
Постинги: 652
Коментари: 4524
Гласове: 41533
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031