Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07.2013 15:34 - Това е текста под линка от по-предния ми постинг...
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 1210 Коментари: 0 Гласове:
2



 
image Днешните български комунисти в Народното събрание: с право избивахме на 9, 10 и 11 септември 15:52 | 22.02.2008 | 1430 прочитания | Даниела Горчева, списание “Диалог” Размер на текста image image
image

На 20 февруари 2008 в парламента бе обсъден законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.

Законопроектът е кратък. Отнася се до отстраняване на две недоразумения в досега действащия закон. Едното е, че кой знае защо, в досегашния текст на Закона за политическа и гражданска реабилитация за начална дата, от която се признават репресиите е обявена... 12 септември 1944.

Всеизвестен факт е, обаче, че масовите убийства без съд и присъда започват още на 9 –ти септември. Няма никаква причина – нито юридическа, нито фактическа да не се приеме 9 септември 1944 г. за начална дата на реабилитацията на жертвите на терора, защото тъкмо в този 3-дневен период стотици хора са избити или „безследно изчезнали” ...

Да се делят избитите без съд и присъда след 9 септември 1944 на избити преди и след 12 септември е абсурд, но едва ли какъвто и да е абсурд може да ни учуди в България. Но ако стенограмата от вчерашното заседание е скандална, то още по-скандално и абсурдно е становището на Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание.

В парламента другарите се запънаха като магаре на мост да бранят последния рубеж (трите дни между 9-ти и 12-ти септември), действие на пръв поглед абсолютно безсмислено и дори в тяхна вреда, доколкото ги прави за смях. Но всъщност така те бранят последната си легитимация като антифашисти. Оказа се, че според тях в тези 3 вартоломееви нощи те били в правото си да избиват, защото избивали... фашистите и престъпниците. А кои са престъпници, те знаят по-добре от всеки съд. Е, след 12-ти вече им се поусладило, поувлекли се и подкарали наред, sorry, случва се!

Но трите първи дни не си ги дават те! Излиза, че било правилно да разстрелват хората по деретата, защото имало такова едно нещо като „преходно поведение”.

И това е ако не е нашенски принос в националното и международното право!

Но ето го този бисер на правната, пардон, на „правешката” мисъл:

"...Консултативният съвет по законодателството е на мнение, че предлаганата редакция има абстрактен характер и не е съобразена с исторически известни факти. По-конкретно, такава промяна не отчита предходното поведение на лицата, които законопроектът обявява за репресирани. А връзката между това поведение и събитията от 9, 10 и 11 септември 1944 г. най-често ще се окаже безспорна. През тези три дни насилствените въздействия от страна на установяващата се нова власт са били насочени преди всичко срещу лица, известни на обществото от онова време като участници в преврата от 9 юни 1923 г., в мъченията и убийствата, които са го последвали, срещу лица, участвали в потушаването на Септемврийското въстание от 1923 г. и последвалите го масови убийства, в събитията след атентата в църквата "Св. Неделя" от 1925 г. и срещу лица, извършвали убийства и други зверства през периода от м. юни 1941 г. до 9 септември 1944 г. Тези исторически доказани факти безспорно са репресии заради политическите убеждения на жертвите на тези репресии. Ако предлаганото изменение на чл. 1 бъде прието, палачите и главорезите от периода между 9 юни 1923 г. и 9 септември 1944 г. ще бъдат политически и граждански реабилитирани. Поне този извод следва от цялостното тълкуване на чл. 1, променен както се предлага. Нещо повече. Участниците в посочените по-горе събития ще бъдат поставени под един знаменател с лицата, репресирани след 12 септември 1944 г. заради техните демократични или либерални политически убеждения. Образно казано, такива личности като Петър Дертлиев или Йосиф Петров ще се озоват в една компания с палачите на демократа Стамболийски, с черните жандармерийски капитани или с печално известния борец Ферещанов. А това сигурно няма да им хареса...."

*

Във връзка с това становище се обърнах за коментар към Иван Иванов, председател на „Комитета за българо-европейско сътрудничество”, към Дянко Марков, член на съюз „Истина” и към проф. Пламен Цветков, историк.

- Вашият коментар на становището на Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание, според което право на обезщетение имат жертвите след 12 септември 1944 година, но не и избитите без съд и присъда между 9 –ти и 12 септември, защото били престъпници, фашисти и главорези, които заслужавали да бъдат убити?

Дянко Марков, член на съюз Истина

Тази постановка не само е неморална, но е юридически неиздържана и говори за правно невежество. Става дума за най-тежкото престъпление - убийство на хора, става дума за хора, избити без съд и присъда. И най-големият престъпник има право на обективен съд, а никой няма право да избива хора, измъквани от прегръдките на майките им, на децата им, на съпругите им.

И що за абсурд? Може ли семейството на един човек, който е убит на 11 септември без съд и присъда да няма право на обезщетение, а семейството на друг, който е убит само 3 часа по-късно да има? Каква е разликата – става дума за убийства! Да се твърди, че избитите до 12 септември били престъпници и фашисти пак подчертавам, не само е неморално, но е и глупаво. Тази постановка, че в първите 3 дни са убивани фашисти и престъпници е създадена да защити датата 9 септември, когато на власт дойде едно правителство на комунистически терор, правителство дало „законно” право на линча. Противоконституционният „народен” съд е точно това – линч. А от друга страна това правителство амнистира всички терористи, извършили убийства преди 9 септември. Точно тази цялата действителност, а тя не е още напълно представена на българската общественост, точно тази действителност – на терор, днес я защитават приемниците на партията – убиец, защото точно такава е тази партия. Убиец. И е странно, че приемниците на тази партия, които всъщност не са извършили тези престъпления, днес защитават извършилите терора. С този си акт, те абсолютно се ангажират с вината за тези престъпления, стават съучастници на терористите. Да не говорим за цинизма към жертвите, намерил израз в изказването на техен представител в парламента преди време: „ние вината я поемаме с мезетата.” Това изказване беше гавра с избитите хора, с пострадалите и със семействата им. А според мен, не само жертвите на комунистическия терор след 9 септември, но и жертвите на терористичните акции на комунистите преди 9 септември трябва да бъдат реабилитирани и семействата им - обезщетени.

Проф. Пламен С. Цветков, историк

Това означава, че в този Консултативен съвет по законодателството към Народното събрание не членуват юристи, а тъмночервени комунисти с престъпен манталитет, които оправдават убийства без съд и присъда. Дори най-големият престъпник има право на справедлив съд и защита. Щом има избити хора, независимо какви са, това е престъпление. Ако се направи сметка на избитите в България „фашисти” след нахлуването на Червената армия, ще излезе, че в България е имало много повече нацисти и фашисти, отколкото в Германия или в Италия, което е абсурдно. На Нюрнбергския процес са осъдени на смърт 12 човека и въпреки това, дори и този трибунал е оспорван и донякъде с основание. Оспорван е, защото в него участва съветската страна и то не кой да е, а едно лице на име Никитченко, който е един от „героите” обвинители на показните процеси в Москва през 1936 година. Може да си представите за какви „юристи” става дума. И точно този Никитченко ще съди национал-социалистите за техните престъпления срещу човечеството, когато и той е извършвал същите престъпления! И все пак на този съд са осъдени само 12 души на смърт. А какво да кажем за избити без съд и присъда хора? И то не за 12 души, а за десетки хиляди!

Но аз бих поставил и въпроса защо пък само след 9 септември? Нима преди 9 септември комунистическите терористи не са избивали хора? Доколкото ми е известно, за периода от 1941 до 1944 комунистическите терористи, които действат по заповед от Москва, за да превърнат България в съветска република, са избили около 3 хиляди души - предимно кметове, свещеници, учители и мнозина, които са демонстрирали негативно отношение към комунизма. Това са цивилните жертви на комунистическите терористи преди съветската окупация на България.

Между другото, понеже много се спекулира, че в Родопите имало жандармеристи, които са рязали глави на партизани, което разбира се е престъпно, но винаги се пропуска да се спомене, че това е отговор на същата тази варварска мярка, извършвана от комунистически терористи като Леваневски, да речем. Разбира се, когато се режат глави, това не може да бъде оправдавано в никакъв случай, но се дава само едната страна, а не се дава другата страна. Що се отнася до шокиращия случай с избитите ястребинчета, това е един чисто криминален случай. Извършителят е един луд, побъркан учител, който наистина избива това семейство с децата, но това, което комунистическата пропаганда пропуска да отбележи е, че този престъпник е съден и осъден от тогавашната власт.

Според Диньо Шарланов в периода от 1941 до 1944 година броят на избитите от комунистическите терористи хора (кметове, свещеници и т.н.) е приблизително равен на избитите от властта комунистически терористи без съд и присъда (което също е престъпление). Този брой според различни данни варира между 1 700 и 2 800 души – и за двете страни. Тук не влизат жертвите от 1923-1925 година. 1941 е начална дата, защото тогава - по заповед от Москва са създадени терористични групи, които започват да действат на територията на цялата страна.

А що се отнася до целия период от 1923 до 1944 убитите комунисти са около 4 -5 хиляди, според данни на самите комунисти. Тук обаче влизат и осъдените на смърт в законни съдебни процеси (например след атентата на църквата „Света Неделя”, където загиват 160 невинни граждани), тук влизат и загиналите с оръжие в ръка нелегални терористи и дори тези, които са имали глупостта да търсят убежище във великата съветска страна, където са били пометени през 1936-1938 година от големия терор.

Иван Иванов, председател на „Комитета за българо-европейско сътрудничество”, гражданско сдружение със седалище в Швеция:

Това становище ме изуми и ми дава обяснения, защо съдебната ни система е такава, каквато е и защо констатациите на международните ни партньори не ни спестяват безжалостна, но основателна критика, както и защо всички закони непрекъснато се променят с отстраняване на едни слабости и абсурди и въвеждане на нови. Консултативният съвет по законодателството към Народното събрание би трябвало да бъде Олимп на корифеи на компететността и правото и тройно имунизиран срещу политиканстване. Такъв е, например, консултативният орган към шведския парламент, който носи същото име: съвет по законодателството. Но за сравнение на горното прочетено със становищата на шведския съвет по законодателството, които също следя и дума не може да става.

За да бъда конкретен, ще си позволя кратък анализ само на най-шокиращото в това становище.

В Раздел I НЕОБХОДИМОСТ ОТ ЗАКОНОПРОЕКТА мотивът за ненужност на закона: според мен е арогантна голословност, защото не е подкрепено с нищо конкретно. Има само една фраза: “Действащият закон осигурява разумна система от способи за установяване и обезщетяване на лица, които са репресирани през периода, за който се отнася този законопроект”.

Но действащият в момента закон се отнася за времето след 12.09.1944 г., а законопроектът цели отнасяне на закона за времето след 09.09.1944 г.

Това очевидно означава, че действащият в момента закон не може да “осигурява разумна система от способи за установяване и обезщетяване на лица, които са репресирани през периода, за който се отнася този законопроект”.

Така че липсва приличен мотив за ненужност на законопроекта. Такива биха били според мен единствено подробни и конкретни обяснения поради какво стриктно правновалидно обстоятелство въпросните три дни от деня на настъпване на чуждестранна окупация и държавен преврат на 09.09.1944 г. до деня 12.09.1944 г., включен в обхвата на действащия закон, са уникални в правен смисъл, та тази им правна уникалност ги декласира за включване в обхвата на закона.

Не са ли извършвани и през тези три дни абсолютно същите в законен смисъл репресии – убийства, осакатявания, изтезания, отвличания, грабежи и други подобни репресии, които са престъпление по тогава действащия закон, както и след 12.09.1944 г. ? В становището няма и помен от такива обяснения.

В раздел VI. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ, §1, Т1. Като мотив за нереабилитиране и необезщетяване на жертви на противозаконни репресии се представя твърдението: “Например, по време на Великата френска революция репресиите на политическа и класова основа са безспорни и много жестоки, но не е известно някога френската държава да е обявявала каквато и да е реабилитация за лица, които са участвали в тях.”

Това веднага декласира безпристрастността и компетентността на членовете на съвета, допуснали отклоняване не само от конкретните факти на разглежданите събития и действащите по тяхно време закони, но и прескачане на цели два века на развитие на законността на правовата държава със завръщане към кървавия пир на революция някъде си по света. Този позорен “мотив” според мен не представлява безпристрастен правен съвет на висши юристи към законодателите, а обикновено примитивно политиканстване.

В същата точка като претекст за отказ на реабилитация и обезщетение за противозаконни по време на извършването им репресии се въздига “предходно поведение” на лицата. Нито тогава, нито днес законът е допускал и допуска репресии заради поведение, действително или субективно твърдяно. Законът е допускал и допуска наказания единствено за извършени престъпления, установени от законен орган по съществуващия правов ред.

След издигането на този абсурден критерий приелите становището се впускат в изумителни, неприкрито запалени пристрастни и изцяло голословни, неотнасящи се към законопроекта повествования за преврати, въстания, атентати, палачи, главорези, убийства, зверства със заключение, ... че приемането на законопроекта не би се харесало на (?!?) Петър Дертлиев или Йосиф Петров.

В Т2. на същия раздел след подобни отново изцяло голословни, неотнасящи се към законопроекта повествования приелите становището отхвърлят част от законопроекта, касаеща неимуществени вреди, не с правни аргументи, а с неприкрита субективна декларация, че приелите становището не споделяли нечий морал, неизвестно точно чий.

Горното становище според мен е без преувеличение правен скандал!

Ако аз бях народен представител, след арогантната провокация - неуважение към висшата законодателна институция на българската държава с представянето на въпросното становище от Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание, никога не бих посмял да се осланям на какъвто и да е съвет от този очевидно недорасъл до отговорността си орган, докато съставът му не бъде изцяло подменен с прилични и компетентни юристи.

*

Днес законопроектът бе гласуван в Народното събрание и мнозинството не ни изненада с внезапен прилив на разум и съвест.

А какво се е вършило в първите дни и часове от установяването на съветската окупация у нас, можем да научим от доклада на Христо Троански, изнесен на конференцията в Копривщица през 2004 година. Ето кратък откъс:

„Червената армия нахлува в българска територия на 8 септември в 9.00 часа... Окуражени от нейното присъствие, местните комунисти се самообявяват за власт на ОФ и веднага показват как ще управляват. Случилото се във Варна отлично илюстрира и онова, което става в останалите селища на „освободените” земи и което ще се разрази навсякъде в страната. В крайморския град ”въстаниците” плъпват из улиците на лов за „фашисти”. Една от първите им жертви е енорийският свещеник отец Светослав Василев, когото премазват от бой и се гаврят с трупа му. Сетне убийците се юрват към дома на Христо Недев, юрист, водач на местните легионери. Извличат го и с ритници и удари го повеждат към Морската градина, където на първото удобно за бесило дърво му окачват въжето. След тази флагрантна публична екзекуция иде редът на командващия Трета българска армия генерал-лейтенант Никола Христов. Него, пак пред очите на гражданството, го разстрелват от упор политзатворникът Ангел Георгиев и секретарят на областния комитет на БРП Ламбо Теолов. Няма съд, няма присъда...

По същото време, без да дочакат „освободителите”, комунисти пребиват с тояги в Горна Джумая известния публицист и издател Данаил Крапчев, собственик на софийския всекидневник „Зора”. Сутринта на 10 септември Крапчев е намерен увиснал на въже в един вагон на жп гарата.”

И така нататък. Очевидно според становището на Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание и според историци като Андрей Пантев (вж. стенограмата) такива като Данаил Крапчев са заслужили убийството си, а и да не са - ей ни светлия пример на Френската революция. Това право, това история - всичко им е ясно на нашенските достойни следовници на тодорживковия „корифей” Ярослав Радев.

Изпрати Facebook Twitter Принтирай Mediapool препоръчва Изпратете ваша снимка image   image Още по темата



Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 537647
Постинги: 398
Коментари: 2416
Гласове: 16985
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930