Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2013 16:58 - Ще ви предложа един мой разказ за истината...
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 4690 Коментари: 12 Гласове:
14

Последна промяна: 20.05.2013 16:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                                        ГРАНИЦАТА

     Беше времето на лозунгите, словоблудството и партийните поръчения. Времето, в което една партия се беше провъзгласила за единствената правоимаща и се правеше на Божествена сила. Вярваше си дори, че стои над Вселенските закони и посветена на тази своя илюзия, нанасяше непоправими щети в ценностната система от добродетели на цял един народ, обезличавайки го тотално...
     В такова време се опитвах да завърша книгата си, за да я оставя после да събира прах в някое издателство, докато решат да ми я върнат, без да са я погледнали. А това, както сами разбирате, не ме мотивираше кой знае колко за спокойна и ползотворна работа. По тази причина, освен да увеличавам съдържанието на никотин в кръвта си, друго не правех. Освен това на гости за панаира ми беше дошло едно приятелско семейство, което постоянно тровех с проклетите си цигари, а от този факт ми ставаше още по криво...
     След като изхвърлих поредния смачкан лист в кошчето, избълвах поредната порция ругатни и се запътих към банята, за да си наплискам лицето със студена вода. Някак тайничко се надявах, като се освежа да успея по-лесно да реша дали да продължавам да пиша нещата, както ги мисля и чувствам, или е време да направя най-сетне нещо за публикуване. Едва тогава до полуотворената врата забелязах дъщеричката на приятелите ми, Елена. Въобще не бях усетил кога се бе промъкнала и съвсем чистосърдечно се сконфузих.
     - А, ти какво правиш тук в тая пушилка?! - запитах я почти убеден, че съм се изчервил от неудобство заради ругатните, които със сигурност беше чула.
     - Нищо... - тя наведе главица. - Наблюдавах те.
     - Вероятно си се напишкала от смях!? - казах ухилен, а после превключих на по-строг тон. - Друг път по-добре ми се обаждай!
     - Ти беше много страшен... - призна тя виновно, като си играеше с крайчеца на рокличката. - Крещеше странни думи и хвърляше смачкани листове, сякаш се караше с някакъв дух... Наистина ли можеш да говориш с духове?
     - Не съм опитвал...
     - А никога ли не си искал да бъдеш дух?
     - Не знам.., не съм се замислял... - отвърнах смаян. - Защо?!
     - Защото на мен много често ми се иска. - продължи тя, а в очите и се появи странен блясък. - Тогава ще мога да казвам на всеки истината, без да ме е страх.
     - Това значи ли, че много искаш да казваш истината?
     - Да. - каза твърдо. - Но малко ме е страх...
     - Все пак защо мислиш, че като я кажеш, непременно ще ти се случи нещо лошо.
     - Защото е така. - отвърна ми решително - Онзи ден Пламен ме спъна. Казах му, че е грубиян, а той ме удари.
     Понеже не казах нищо, Тя ме изгледа победоносно и зададе нов въпрос:
     - Ти писател ли си?
     - Да. - отвърнах, като се чудех какви ли въпроси ще последват.
     - А това, което пишеш, истина ли е?
     - Поне аз така мисля...
     - И не те е страх?!
     - Не... От какво да ме е страх?
     Вместо отговор тя констатира:
     - Значи си дух.
     - Не съм, миличка. - разговорът ставаше все по-интересен. - Ако не вярваш, можеш да ме ощипеш по ръката , за да се увериш, че не съм дух.
     Тя ме изгледа подозрително, после в очите и се появи съчувствие.
     - Нали няма да ми се разсърдиш, ако ти кажа истината?
     - Не, разбира се. Дори ще съм ти много благодарен...
     Елена се загледа в пода и се замисли. По личицето и се изписа онази смешна сериозност, зад която се крият загадъчните пътеки на детската мисъл, после внезапно изтърси:
     - Мисля, че си луд.
     Изглежда съм се стегнал от това откровение, защото ме изгледа с недоволство и ми напомни какво бях обещал. Погалих я по главицата, за да я уверя, че не съм сърдит и на свой ред я попитах как е разбрала, че съм луд.
     - Много лесно. - заяви тя без колебание - Ти каза, че не си дух, а пишеш истината, без да те е страх... - и завърши победоносно - Значи си луд.
     Споделям с вас чистосърдечно, скъпи читатели, че бях шокиран от тази непоклатима логика.
     - Добре, но защо да значи точно, че съм луд.
     - Защото само духовете и лудите не ги е страх.
     - Права си... - признах съкрушен. - Май наистина излезе, че съм луд.
     Личицето й помръкна. В очите й се появи съчувствие. Стори ми се, че всеки момент ще заплаче...
     - Елена, - запитах предпазливо - ще ми кажеш ли какво те разтревожи?
     Тя зарея кристалносините си очи някъде в простора, сякаш там очакваше да намери отговора, после през сълзи промълви:
     - Мъчно ми е за лудите... Тях ги затварят, нали?!
     Погледнах в детските очи... Бяха толкова чисти и тъжни, че дори само заради тяхната чистота си струваше винаги да пиша истината и да дам всичко от себе си, за да не изчезне тя никога от живота ни.


                                                                                                          Огнян Узунов




Гласувай:
15


Вълнообразно


1. анонимен - Да бъдеш "по онова време"луд
21.05.2013 11:06
в едно общество на "народовластие" на една престъпна партия, за едни беше спасение, за други - кариера по стъпалата на йерархията, за трети - последствие от несъгласието им да бъдат нормални в "най-прогресивното общество в историята на земята".
Единици бяха МЪДРИ и потвърдиха мисълта на Макиавели :"Мъдрост е да се преструваш понякога на луд." :)

ДНЕС ОТНОВО СМЕ ЗАПЛАШЕНИ, ТЪЙ КАТО НАСЛЕДНИЦИТЕ НА "ОНАЯ" ПАРТИЯ, НЕ САМО ОТНОВО НИ СМЯТАТ ЗА ЛУДИ, НО И СЕ МЪЧАТ ДА НИ НАКАРАТ НИЕ САМИ ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ ЛУДИ.
ЗАЩОТО САМО В ТОВА Е СИЛАТА ИМ !
цитирай
2. travell - даа а а
21.05.2013 11:55
Тук май трябва да кажем: Не е луд тоя дето яде баницата... нали знаете
За да кажеш една истина не е нужно да си луд. Важен е начина по който ще го направиш. От него зависи дали ще те сметнат за луд, или за гений...
Лошото е, че в БГ и в двата случая нещата не се променят...
цитирай
3. zzz65 - Тук май трябва да кажем: Не е луд тоя ...
21.05.2013 19:22
travell написа:
Тук май трябва да кажем: Не е луд тоя дето яде баницата... нали знаете
За да кажеш една истина не е нужно да си луд. Важен е начина по който ще го направиш. От него зависи дали ще те сметнат за луд, или за гений...
Лошото е, че в БГ и в двата случая нещата не се променят...

.Някъде четох следната мисъл.
Каква глупост ,После ,о тук има нещо и накрая кой не знаеше това.
дадената е мисъл дали ще бъде приета за нормална не само в това как ще се каже , а доколко тя ще противоречи на догмите???
цитирай
4. pvdaskalov - Оги!
22.05.2013 08:08
Гледам, че и при тебе от един палец капе кръв. Толкова ясно и поетично, ако щеш, си описал онова време, на което всички бяхме свидетели, че се чудя как може да има тикви, които не могат да го проумеят.
Въпросчетата на синеоката принцеса са смайващо точни. Но ето, че дори децата се страхуват да кажат истината. Дано това дете е отраснало свободолюбиво и безстршно. А нас, старото поколение, вълци ни яли. Ще помним до края на живота си ударите под кръста на тъй наречената "народна власт".
Има ли в друг град на България Панаир, освен в Пловдив? Защото, за мен поне, е много важно къде се е развило действието.
Бъди здрав и, предполагам, оставил си като мен цигарите на мира...
цитирай
5. batogo - !!!:))) Благодаря за разбирането, г-н Даскалов!
22.05.2013 09:05
Само преживелите могат да разберат и осъзнаят значението на преживяното. Синеоката принцеса отрасна свободолюбива и безстрашна, но не е в България. А Градът на тепетата е раждал и ще продължава да ражда достойни хора, защото в него живее Великият дух на Траките. С цигарите се разделих в първите дни на третото хилядолетие, защото не обичам да бъда зависим. Бъди жив и здрав и нека Бог е с теб! Поздравления за отвореното писмо до прокуратурата!
цитирай
6. yotovava - :))))))) Важно е да съзнаваме "лудостта си" и да не се боим от нея.
22.05.2013 18:15
Ти каза, че не си дух, а пишеш истината, без да те е страх... - и завърши победоносно - Значи си луд.
цитирай
7. pvdaskalov - О-о-о,
22.05.2013 18:24
Как познах, че си от Пловдив! Само като прочетох "Панаира" и ми стана топло, топло на сърцето. Бях на преглед в Студентската поликлиника едно време. Пита ме сестрата, пишейки в тетрадката за прегледаните пациенти, откъде съм. "От ПЛОВДИВ" - отговарям. А тя, знаеш ли как реагира? "Ей - вика, - тези пловдивчани! Като ги питаш откъде са, отговарят сякаш са от Виена."
Кажи ми, забравя ли се такова нещо?
цитирай
8. batogo - !!!:)))
22.05.2013 19:51
Желая на всички ви хубави вечери и творчески дни...
цитирай
9. sande - Поздрави за хубавия разказ!
24.05.2013 14:27
Хареса ми. Диалогът е естествен, интригуващ, неочакван.

Иначе "свестните у нас считат за луди" още от времето на Христо Ботйов.
цитирай
10. tomich - Хубав, реалистичен разказ! Хареса ...
24.05.2013 20:38
Хубав, реалистичен разказ! Хареса ми.
Малките деца са удивително искрени и чувствителни. Интуитивно усещат кое е добро, кое лошо.Въпросите които задават наистина често ни изненадват с детската си логика.Светли чисти душици! Мисля си, колко прекрасен би бил света, ако всички хора пазеха в себе си детската чувствителност, обичта и състраданието...
Желая ти успехи и бъди здрав!
цитирай
11. batogo - Благодаря за хубавите отзиви, приятели!
24.05.2013 22:35
Желая ви много светлина, радост, здраве и удовлетворение...
цитирай
12. demograph - Да дава Господ повече луди на земята ни
31.05.2013 00:41
Поздрав
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 1774223
Постинги: 652
Коментари: 4524
Гласове: 41523
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031