Постинг
11.04.2013 14:37 -
Като наблюдавам нашата действителност, все по-често в ума ми се въртят няколко основни въпроса...
Понеже няма как всеки от нас да няма пръст в създаването на тази нашенска идиотска действителност, от която все се мъчим да се измъкнем и все не успяваме, започнах да си задавам въпроси, за да намеря причините. Тъй като въпросите ми помогнаха да си изясня много неща, ще ги споделя и с вас. Те бяха следните:
1/ Знам ли точно какво искам от живота и как да го постигна?
2/ Понеже всичко си има цена, готов ли съм да платя цената за това, което искам?
3/ Как да получавам 1500 лева заплата, ако съм готов да работя за 400 лева?
4/ Как да получавам редовно цялата си заплата, ако работодателите знаят, че ще им работя и когато я получавам частично от време на време?
5/ Кой ще ми е виновен, ако аз самия не си знам правата, не си ги зачитам и не си ги търся?
6/ Как ще получа висока пенсия ако работя на ниска заплата и се осигурявам върху минималната работна заплата?
7/ Как да не съм жертва на корумпирани чиновници, щом съм готов да ги подкупя, за да се уредя?
8/ Как да живея в чиста и подредена държава, ако си изхвърлям отпадъците където ми падне?
9/ Как да се радвам на добри деца, ако ги поощрявам да вършат лоши неща?
10/ Как да поощрявам децата си да вършат добри неща, ако аз самият върша лоши неща?
11 / Ако съм готов да отнемам от другите за да благоденствам, ще имам ли основание да протестирам, когато те отнемат от мен заграбеното?
12/ Ако печеля много в държавата, в която живея и в същото време укривам данъци, ще имам ли основание да се считам гражданин на тази държава и да претендирам за права в нея?
13/ Ако не съм положил достатъчно усилия да създам от себе си честен, добронамерен, справедлив, знаещ, разбиращ и можещ, достоен човек с характер и воля да работи за благоденствието на своя народ, ще имам ли основание да се кандидатирам за народното доверие?
14/ Ако съм приел народното доверие с мисълта да се възползвам от него за лични облаги, няма ли да е по-достойно да се гръмна, отколкото да лъжа и да се оправдавам?
15/ Не е ли по-достойно преди да съдя и обвинявам когото и да било, да се запитам аз как бих се държал и как бих постъпвал на мястото на този, когото съдя и обвинявам?
На мен тези въпроси ми помогнаха да осъзная, че заобикалящата ни действителност е продукт на всички нас. Сътворили сме нещо, което не ни харесва, но не желаем и категорично отказваме да променим начина си на мислене, който е сътворил същият този нещастен, нескопосан начин на живот, това безцелно живуркане... Дано помогнат и на вас, защото един лъч не топли... Успех!
1/ Знам ли точно какво искам от живота и как да го постигна?
2/ Понеже всичко си има цена, готов ли съм да платя цената за това, което искам?
3/ Как да получавам 1500 лева заплата, ако съм готов да работя за 400 лева?
4/ Как да получавам редовно цялата си заплата, ако работодателите знаят, че ще им работя и когато я получавам частично от време на време?
5/ Кой ще ми е виновен, ако аз самия не си знам правата, не си ги зачитам и не си ги търся?
6/ Как ще получа висока пенсия ако работя на ниска заплата и се осигурявам върху минималната работна заплата?
7/ Как да не съм жертва на корумпирани чиновници, щом съм готов да ги подкупя, за да се уредя?
8/ Как да живея в чиста и подредена държава, ако си изхвърлям отпадъците където ми падне?
9/ Как да се радвам на добри деца, ако ги поощрявам да вършат лоши неща?
10/ Как да поощрявам децата си да вършат добри неща, ако аз самият върша лоши неща?
11 / Ако съм готов да отнемам от другите за да благоденствам, ще имам ли основание да протестирам, когато те отнемат от мен заграбеното?
12/ Ако печеля много в държавата, в която живея и в същото време укривам данъци, ще имам ли основание да се считам гражданин на тази държава и да претендирам за права в нея?
13/ Ако не съм положил достатъчно усилия да създам от себе си честен, добронамерен, справедлив, знаещ, разбиращ и можещ, достоен човек с характер и воля да работи за благоденствието на своя народ, ще имам ли основание да се кандидатирам за народното доверие?
14/ Ако съм приел народното доверие с мисълта да се възползвам от него за лични облаги, няма ли да е по-достойно да се гръмна, отколкото да лъжа и да се оправдавам?
15/ Не е ли по-достойно преди да съдя и обвинявам когото и да било, да се запитам аз как бих се държал и как бих постъпвал на мястото на този, когото съдя и обвинявам?
На мен тези въпроси ми помогнаха да осъзная, че заобикалящата ни действителност е продукт на всички нас. Сътворили сме нещо, което не ни харесва, но не желаем и категорично отказваме да променим начина си на мислене, който е сътворил същият този нещастен, нескопосан начин на живот, това безцелно живуркане... Дано помогнат и на вас, защото един лъч не топли... Успех!
Вълнообразно
просто казано-сънуваме живота...Поздрав!
цитирайАма не е вярно че сме сътворили нещо, което не ни харесва бе човек. Харесва ни и още как. Само пострадалите мрънкат, но това не значи, че няма да опитат пак при първа възможност. За нас негативния резултат от твоите въпроси е вид национален спорт.
цитирайАко някой умен го прочете веднага разбира, че истината е в самите нас! Започни промяната от себе си. Стани непримирим. През 2--4г. се върнах от чужбина твърдо решен - никакви рушвети, никакво клякане пред мързеливата държава. Устоях.Но да си призная, избягах от контактите с държавата, като сведох това до плащане на данъци.. Това не всеки може да си позволи. А младите не могат и да помислят да избягат от контакта защото са млади. Остава им единствено - да се борят за промяна или да избягат физически от нея. Поздрав.
цитирайКолкото повече мислещи хора като вас, толкова по здраво и силно общество, способно да отстоява позициите и принципите си. Поздрави!
цитирайот първата до последната дума... но по никакъв начин
не мога да повлияя на другите да мислят така... да започнат промяната
първо от себе си... такъв дух на самодисциплина и солидарност има у японците...
затова са толкова напред пред останалите... винаги съм им се възхищавала...
цитирайне мога да повлияя на другите да мислят така... да започнат промяната
първо от себе си... такъв дух на самодисциплина и солидарност има у японците...
затова са толкова напред пред останалите... винаги съм им се възхищавала...
Личният пример е голяма сила, mariniki ! Позитивния личен пример е сериозно предизвикателство и това е, което можем да направим за околните. Поздрав!
цитирайТърсене