Спомням  си,  че  беше  ранната  утрин  на  студен  януарски  понеделник,  който  предстоеше  да  запомня  като  повратна  точка  в  живота  си.   Настроението  ми,  още  преди  да  съм  си  отворил  очите  съвсем,  вече  беше  отвратително.  Може  би  защото  ми  предстоеше  поредната  тежка  седмица  в  държава,  в  която  всичко  някак  си  се  превръщаше  в  проблем...  А  може  би,  понеже  животът  ме  караше  да  се  чувствам  като  хамстер,  който  се  мъчи  да  надбяга  колелото,  което  върти  със  собствените  си  крака... Кой  знае?!  Но,  колкото  повече  мислех,  толкова  по - тъпо  се  чувствах...   
      Наложих  си  да  стана  и  както  обикновенно  да  прибягна  до  горещия  душ  -  този  съвършен  убиец  на  тъпите  мисли  и  лошото  настроение...  Когато  горещата  вода  ме  обгърна  с  любов  и  потънах  в  блаженната  нейна  прегръдка,  усетих  как  злободневните  мисли  сякаш  се  топяха  и  изтичаха  безвъзвратно  в  канала,  а  душата  ми  се  изпълва  със  светлина...   Чувството  ми  беше  познато,  но  този  път  беше  много  по - силно.  То  продължи  да  се  засилва,  докато  си  правех  кафето  под  първите  лъчи  на  изгряващото  слънце... 
     Гледайки  изгрева  постепенно  осъзнах  колко  щедър  е  бил  Бог,  като  ме  е  дарил  с  очи,  способни  да  виждат  красотата  и  хармонията,  с  уши,  способни  да  чуват  съвършенната  музика  на  живота  и  природата,  със  сърце,  способно  да  обича,  с  разум,  способен  да  осъзнава,  с  душа,  способна  да  разбира  и  прощава, с  творчески  дух,  способен  да  отстоява  сътвореното...  Каккто  и  с  любяща  жена,  която  да  обичам,  дарила  ме  с  дообри,  здрави,  умни  синове,  които  заедно  да  отглеждаме  с  любов... 
     Осъзнах  какво  безценно  богатство  за  мен  са  прекрасното  ми,  любящо  семейство,  уютния  ми  дом,  в  който  винаги  можех  да  се  приютя  в  мраз  и  пек  заедно  с  любимите  си  хора  и  да  бъдем  щастливи  въпреки  всичко,  просто  защото  сме  заедно...  Осъзнах  какво  богатство  са  верните  приятели,  добрите  съседи,  честните  хора,  с  които  е  удоволствие  да  общуваш... 
     Осъзнах,  че  това  са  нещата,  които  имат  значение  за  мен,  а  това  промени  живота  ми  завинаги,  като  ме  направи  благодарен  и  свободен...  защото  разбрах,  че  чашата  на  живота  е  винаги  наполовина  пълна  или  наполовина  празна,  а  дали  човек  ще  е  щастлив  или  нещастен,  дали  ще  се  развива  или  ще  загнива,  зависи  от  това  дали  ще  гледа  в  пълната  или  в  празната  половина.  Дали  ще  избере  да  бъде  благодарен  творец  или  неблагодарен  просяк...
     Пожелавам  на  всеки  да  осъзнае  богатството,  което  има,  пък  да  видим  тогава  дали  животът  ни  няма  да  стане  по - смислен  и  по - красив?!
    

Това, което имаме, трябва да оценявам когато е с нас, за да бъдем щастливи! Какъв е смисълът, ако го загубим?

Осъзнаването на ценните за теб неща, които не се измерват във финикийски знаци, те прави щастлив и удовлетворен от живота.