Без  маска

                                           От  взиране  в  живота  ме  болят  очите...
                                           Напусто  казаните  думи  ми  тежат...
                                           От  безразличие  душата  ми  все  свита  е,
                                           но  сили  има  пак  да  търси  път...

                                           Очите  на  света  уви,  са  вече  слепи  -
                                           избол  ги  е  страхът,  за  да  не  пречат...
                                           И  с  мен  опитва  честичко  проклетникът,
                                           но  още  имам  сили  да  попреча.

                                           Пазете  се  от  слепота,  приятели,
                                           при  все,  че  слепите  не  ги  болят  очите...
                                           От  светлина  извая  ни  Създателят,
                                           при  все,  че  в  мрака  не  болят  душите.

                                           Пак  скитам  сам  по  градския  площад...
                                           Страхът  очаква  мойто  изтощение...
                                           Бездушието,  властник  в  този  свят,
                                           надсмива  се  над  моето  търпение...

                                           Надсмивайте  се,  чакайте  да  грохна...
                                           Дори  тогава  пак  не  ще  ви  моля!
                                           Земята  ще  отъпквам,  без  да  охна  -
                                           не  ще  пречупи  нищо  мойта  воля!

Винаги слепите и ослепителите са били мнозинство...

за съжаление и не се сещам как да се промени пропорцията. Но не ще спра да опитвам да я променя.

хубав стих!

Ти разбираш от красота и аз високо ценя мнението ти. Хубав ден!