Радостта  от  тъгата 

                                                В  душата  си  те  нося,  но  тъга
                                                прониква  там,  когато  си  далече
                                                и  в  тихата  прегръдка  на  нощта
                                                за  теб  ме  кара  да се  моля  вече...

                                                За  твоя  поглед  и  за  твоя  огън,
                                                за  твоята  милувка  и  утеха
                                                жадувам  аз  и  ще  ми  се  да  мога
                                                да  те  прегърна  и  да  те  усетя...

                                                Любима  моя,  вечност  безгранична
                                                на  истинската  Божия  любов..,
                                                благослови  ме  Бог  да  те  обичам  -
                                                след  дълги  мъки  вече  съм  готов.

                                                Дори  накрай  вселената  да  бъдеш,
                                                да  се  разтвориш,  във  всемира  да  се  скриеш
                                                в  душата  ми  ти  вечно  ще  пребъдеш  -
                                                по  всяко  време  там  ще  те  открия...

                                                Дори  във  звезден  прах  да  се  превърна
                                                или  във  лунен  камък  мълчалив,
                                                ще  дойда  в  тишината,  ще  те  зърна
                                                и  пак  ще  бъда  влюбен  и  щастлив. 


                                                                   

                                               

Хубаво стихо!...

Успешен творчески ден.