Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2012 17:57 - ***
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 373 Коментари: 0 Гласове:
1



                                                                                  ХХХ


  Под вдигнатата бариера на имението преминаха няколко черни „ Мерцедеса”. Те продължиха безшумно да пъплят като гигантски хлебарки към обкования с желязо портал. Беше неделя, около десет сутринта. Вальо и Пламен тъкмо бяха приключили с кафето и подреждаха фигурите върху шахматната дъска, когато вбесяващия ултразвук извести за дългоочакваните гости.
- Развалиха ни сутринта. - каза капитана и скочи на крака, след което добави - Но тоя път поне ще си платят дяволъка.
- Време е да се научат да си плащат. Лошо свикнаха все някой друг да им оправя сметките. - отвърна даскала - Ще наглеждам наоколо.
  Вальо вече се беше оборудвал и се запъти към стария смърч, който щеше да му служи за наблюдателна кула. Покатери се пъргаво по ствола и за минута се добра до средата на дървото, където си беше направил импровизирани удобства за снимане.   Приготви камерата, отвори капачката на обектива така, че да стои хоризонтално над него, за да го пази от излишна осветеност, макар слънцето да му се падаше в гръб и все още да не беше се показало над върха, даде на пълно приближаване и огледа двора и къщата. Все още нямаше никакво движение. Колите не бяха достигнали портала, но всеки момент щяха да се появят.
  Минута по - късно първата кола, която беше избързала напред, се появи, спря пред масивната порта и от дясната врата изскочи едър мъж на средна възраст. Той набра някаква комбинация върху дистанционното в ръката си и порталът се отвори, след това се върна в колата и тя потегли. Когато паркира в дъното на застлания с трошен камък паркинг, от автомобила слязоха пет човека от един калибър, сякаш правени на конвеир, огледаха двора и влязоха в къщата. По същото време в двора започнаха да влизат останалите луксозни возила, общо седем на брой, и да се подреждат на паркинга. Скоро групата хора, някои от които доста възрастни и отпуснати, придружавани от клонинги, подобни на онези от първата кола, потънаха в огромната къща с огледални стъкла.
  Вальо беше успял детайлно да заснеме всичко. Вече имаше един перфектен папарашки филм, богат на апокрифна информация. Действащите лица със самото си присъствие на тази сбирка щяха да хвърлят достатъчно светлина и да дадат отговори на много неудобни и избягвани въпроси и догадки относно тъй наречения „ преходен период „ и подреждането на политическия пъзел...
  Той изключи камерата, затвори обектива и внимателно се спусна долу. Завари Пламен седнал небрежно пред палатката да пие кока – кола, заслушан в песента на птиците.
- Можем да събираме багажа и да изчезваме. Засега нямаме повече работа тук.
- Долу всичко остава, така ли?
- Да. Утре аз пак се връщам тук. Но сега искам да видим филма на спокойствие и с допълнителни средства.
  Те събраха багажа, качиха се всеки в своя автомобил и потеглиха за Пловдив. Пристигнаха по обед, навързаха системата и пуснаха филма.
  И лицата и номерата на колите се виждаха добре, а след допълнителното увеличение въобще не можеше да има съмнение. Някои от лицата бяха непознати, други - позабравени или малко известни. Но между тях имаше както действащи министри, шефове на национални служби и агенции, така и бивши шефове на УБО и ДС. Имаше също представители на най – едрия бизнес и банковия капитал - тъй наречените олигарси или протежетата на бившия режим, които представляваха в същност полулегалния капитал във всичките му проявления и измерения, малка част от който беше на светло и голяма част, на тъмно. Въжеиграчите, които опорочаваха законите и изпълнителите им.
  С други думи тук беше събрана представителна извадка на целият айсберг, в който катастрофираха всичките опити за установяване на демократични правила и почтен начин на живот в България. Това бяха създателите и господарите на фабриката за илюзии, самообявяващите се Месии, празните надежди на нацията за по- качествен, щастлив и справедлив живот... Проиграните шансове на България...
- Какво ще кажеш, братле? - запита Вальо - Май надминава дори най – лошите ни предположения, а?
- Винаги досега, когато съм разсъждавал по тия въпроси, ме е съпровождало съмнението дали не прекалявам с конспиративните теории. Сега вече съм спокоен.  Явно това си е самата реалност, от която измъкването ще е много трудно.
- Първо трябва да се изгради гражданско общество от хора на честта, които уважават себе си и следват убежденията си.
- И от къде ще дойде такъв тип хора, капитане, след като децата още от самото си пръкване на бял свят се сблъскват постоянно с простотия, насилие, неразбиране, присмех и злоба. Какви хора очакваш да произлязат от такава среда? Ангели!
- Значи трябва да се промени средата, героите, примерите. У децата е заложено доброто начало. Техният единствен шанс е добрия пример в семейството.
- Така е. - съгласи се Пламен - Такава самозащита се изгражда единствено там с внимание и любов. Забелязял съм, че където има думите и делата на родителите не се разминават, обществата са силни, независими, свободолюбиви и умеят да уважават достойните.
- Общества, които не можеш да пречупиш и да излъжеш. Точно за това става дума, даскале! Но трябва много работа и търпение.
- Какво смяташ да правиш с филма? - запита Пламен.
- Според мен е по - добре да изчакаме да минат изборите, за да не излезе, че е предизборен компромат. И без друго аз имам да свърша още доста неща около онова имение. След това, ако си съгласен, ще пуснем отделни кадри със сбит коментар при останалите журналистически разследвания и политическите анализи, за да проучим обществената реакция.
- Бъди сигурен, че реакцията ще е бурна. Вероятно ще те поканят за интервю в някои от големите телевизии, за да изясниш подробностите.
- Съмнявам се, въпреки че това е целта. Но първо трябва да се изнеса от твоята къща, за да не ви превърна в мишени. Понеже не е изключено на излизане от телевизията да ме очакват изненади.
- Много филми гледаш, братле. Тук все пак е България. - каза с усмивка Камен.
- Светът навсякъде е един и същ в това отношение, даскале. Засегнеш ли сериозни интереси, трябва да се подготвиш за сериозни реакции. Не, че непременно ще се случат, но просто трябва да си готов за най – лошото. Ти май забрави защо жена ти и синът ти са извън страната.
- Не съм забравил, но не се стягай толкова. След интервюто всяко действие срещу нас ще се тълкува като потвърждение на информацията и доказателство, че сме на прав път. И тогава цялата конспирация отива на майната си. Повярвай ми, познавам начина им на мислене.
- Приеми го като професионални деформации. Все пак утре тръгвам да търся някаква боксониера.
- Твоя воля, но това не намалява риска за моето семейство. Независимо от останалото вестникът, който ще публикува материалите, е свързан с мен персонално освен с теб и с клуба. Затова по - добре не го прави. А ако все пак решат да предприемат нещо тук, двамата ще се справим по добре.
- Успя да ме убедиш. Има логика. - съгласи се капитана и продължиха да обсъждат действията си.




                                                                     ШЕСТА ЧАСТ




   Предстоеше Бай Ганьо пак да прави избори в типичния свой стил - кебапчета, алкохол и рушвети, подплатени с безцеремонни лъжи и изнудване. Предизборната кампания вече беше в ход и навсякъде в махалите и селата се раздаваше безплатно скара - бира. Приличаше на битпазар. Конвейра за илюзии действаше на пълни обороти, а в подземията кожодерите точеха ножове и сатъри за доверчивото стадо. Излишно е да се спираме на подробностите, защото те бяха описани достатъчно гениално още от великия Алеко Константинов в началото на миналия век, което му костваше главата уж по погрешка...
   Пресъединяването ни към богатия Евросъюз, респективно превръщането ни в една от неговите митници към външния свят и същевременно в безмитна зона, благоприятна за далавери поради разликата в стандартите, а също благотворителните парични потоци на европейските фондове за възстановяване и развитие, които можеха да бъдат отклонявани по най – различни схеми, правеха залогът много сериозен, а циркът - невероятен. Куцо и сакато се беше втурнало да се докопа до някой пост, от където да цица тихомълком парички и да си урежда личното благоденствие, а нови партии се рояха по няколко всеки ден.
  В тази връзка големите играчи в политиката още по - трескаво се готвеха за сериозно присвояване на средства, макар винаги да бяха достатъчно подготвени за това. Те харчеха безогледно за всевъзможни измишльотини, с които да привлекат към себе си още някой заблуден избирател или поне да затвърдят апатията на противниковите привърженици към изборния процес. Разочарован от поредния  Месия, избирателят вече не знаеше на кой идол да се кланя, гледаше объркан и беше готов за всякакви негативни внушения.
   Глупаците си мислеха, че като не отидат да гласуват ще накажат някого. Те не си даваха сметка, как по този начин наказват най – вече себе си и децата си, като оставят на другите да решават живота и съдбата им. Не можеха да проумеят, че като оставят държавата в ръцете на онези с дисциплинираните, овчедушни избиратели - БСП и ДПС - доказали се вече многократно като експерти в планираното разграбване на благата, не могат да очакват нищо добро, а само поредната трагедия.
Но ако глупаците си даваха сметка за последствията, просто нямаше да са глупаци, нали така? Щяха да са наясно в каква голяма степен всичко зависи от техния избор.  Щяха да съзнават, че никой няма да се погрижи за тях, ако сами не се погрижат за себе си и за живота си, като изберат по - малкото зло. По простата причина, че в политиката доброто е просто мираж... Щяха да знаят, че партиите са създавани обикновенно от хора алчни, желаещи да използват другите за целите си, но не еднакво алчни и не с еднакви цели. Щяха да знаят, че въпреки лицемерието в най – отвратителните му форми, в политиката има и честни, уважаващи себе си хора, за които е въпрос на чест държавата им да е процъфтяваща, а хората - спокойни. Щяха да могат да разпознават този тип политици и да им гласуват доверието си, защото те ако не друго, са по- малкото зло, надеждата за народите... Щяха... Ако не бяха глупаци, превърнали се в такива поради дребните си хитрини...
  Ако уважаваше достатъчно себе си, новият Месия  - Симеон, макар и заобиколен от юпита - този нов вид интелигентни финансови хиени, които владееха добре тънкостите на икономическата еквилибристика и можеха да подведат всеки - нямаше да остави на тях с лека ръка държавните дела, за управлението на които народът му се беше доверил. Нямаше да се предовери и да се задоволи да говори помирително, да дава обещания, да балансира между светлите перспективи и сериозните гафове на своя не дотам добър разговорен български и нямаше да обърне целия си авторитет и управленски потенциал в грижи за реституираните си имения... Защото всеки уважаващ себе си политик, на когото хората са доверили управлението, няма да си позволи да остави нещата на автопилот и да потъне в дрямка.
  По тази и ред други причини изборите този път не можаха да излъчат фаворит. Никоя партия не успя да се сдобие с нужното мнозинство, за да състави правителство и се започнаха едни задкулисни пазарлъци, които в крайна сметка естествено вкараха във властта конгломерат от грабители, обединени около идеята да си поделят тлъстите Европорции, умело маскирани зад националното съгласие, което си беше направо страшно.
  Та същите тези заговорници, по формулата на играта 3 – 5 – 8 , известна още като „ Блато „ , си разпределиха министерствата и се започна една далавера, придружена от такова безпрецедентно заблатяване, че народа окончателно се главозамая от смрадта на тинята.
  Още преди да е изминала и година от управлението на блатната коалиция, вонята достигна чак до европейските институции, което ги принуди да започнат внимателно да се взират в сделките по техните програми и да прекратяват финансирането по доста от тях, поради установени измами с информация и документи. Общо взето тия, които действително имаха добри проекти и нужда от фондовете, трудно се добираха до финансиране защото едни други хорица подкупваха комисиите, фалшифицираха документацията и присвояваха парите на европейския данъкоплатец с широка усмивка и с още по широки пръсти ги харчеха за глупости...
   Набеденият пък като обединител на нацията поради близките си отношения с елита на ДПС, агент Гоце, като съставител на коалиционното меню от властови апетити в националната кухня на безконечния преход на безчестието, все по – сериозно се изживяваше като изразител на чревоугодниците от всички нива. Беше се прехласнал в ролята си до такава степен, че обикаляше сред клиентите на третокласната национална кръчма като цветарка, за да ги убеждава колко полезно е всяко ястие от коалиционното меню. А те, горките, го гледаха с телешки възторг и поръчваха ли, поръчваха като зомбирани, без да им пука за сметката...
   Движението за права и свободи, този феномен на политическа мимикрия, се грижеше перфектно за правата и свободите на своите създатели, шепата бивши доносници на ДС, както и за присламчилите се към тях неколцина корумпирани високопоставени служители, първоначално успешно имплантирани в кабинета на десните и отстранени по - късно за злоупотреби лично от бившия вече премиер Костов. Толкова добре се грижеха тези хорица за своите лични права и свободи, че бяха станали недосегаеми за законите и правосъдието, въпреки очевидните им далавери по времето на всяко управление, на което бяха неизбежен сателит. Тази клика от изживяващи се като феодали партийни лидери, се сещаше за своите безкрайно бедни, овчедушни довереници само преди избори. Сещаха се, защото трябваше да им внушат страх от асимилация и да ги заредят с поредните илюзии, за да останат с гласовете им във властта. И вече доказали се като удобна метреса на всички нелоялни към българските граждани политически и икономически интереси, те бяха помогнали на агент Гоце да спечели изборите за президент. Те бяха винаги готови да подкрепят безрезервно своя любимец и надежден партньор в заличаването на следите от големите далавери. Но, в същност в тази симбиоза нямаше нищо неестествено, понеже всички бяха играли в един цирк допреди падането на режима... Циркът на ДС...
  Обединени в коалиция от своите ненаситни апетити към властта и паричните потоци, този път всичките тези вълци в овчи кожи бяха получили на тепсия целия спектър на управлението и идеалната възможност да надминат себе си в безнаказаното присвояване на националните ни богатства, защото освен всичко друго икономическата ситуация в момента беше изключително благоприятна и грабежите нямаше да бият на очи...

                                                               /  следва  /




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 573805
Постинги: 408
Коментари: 2558
Гласове: 18075
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031