Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10.2012 19:08 - ***
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 525 Коментари: 0 Гласове:
1



                                                                                   ХХХ


   В началото на третото хилядолетие у нас бе започнало раздвижване сред подземния свят, който по времето на кабинета Костов се беше спотаил в чакане на по - разхайтени времена. Гадинките се бяха активирали и постепенно раздвижването ескалира в успешни и неуспешни опити за елиминиране на известни фигури и фигуранти от видимата част на организираната престъпност, тоест от сценичното звено в този Балканския Холивуд.
   В следствие на рокадите силовите актьори, участващи къде по - сполучливо, къде по – нескопосано в спектаклите на агентурната режисура, наречена преход, бяха изпаднали в предкастингова треска. Това най-вече засягаше участниците в епизодичните роли за пране на пари и създаване на страх и несигурност у гражданите, наречено още силово застраховане, които все още бяха между живите, но не се знаеше докога.
   По много признаци обаче личеше, че този път явно предстоеше по - сериозно преразпределение на ролите и териториите на влияние. Един от тях беше, че основни звезди като Илия Павлов, считани за значими фигури в подземния свят, се бяха пренесли преждевременно в небитието, оставяйки след себе си огромни празнини за вклиняване на конкурентите им, както и на техни съдружници от по - високи нива на играта..., но и доста страх...
   В тази връзка вестник „ Наблюдател „ публикува серия доста шокиращи експертни материали на известни разследващи журналисти и анализатори, които разнищваха в дълбочина причините за тези явления и връзката им с предстоящите процеси на евроинтеграция и свързаните с това възможности за отклоняване на сериозни средства... С което явно стана доста неудобен за онези, които правеха тайни кроежи и ненавиждаха светлината...
   Лека виделина се появи над хоризонта. В същото време мощен взрив разтърси утринната тишина, стресна спящите, разгони птиците и превърна доста прозорци наоколо в зеещи дупки. Воят на алармите на паркираните наоколо коли допълваше апокалиптичната картина...
   Телефонът на Пламен звънеше настойчиво, а нямаше още седем сутринта. Той стана и вдигна слушалката.
- Господин Бързев? - прозвуча малко рязък мъжки глас от другата страна.
- Същият. Вие кой сте?
- Сержант Йотов, криминална полиция. Пред входа на офиса ви е взривен автомобил. Налага се да дойдете веднага.
- Идвам.
   Той се облече набързо, целуна жена си, която все още спеше и излезе.
   Пред офиса на издателството бяха опънати жълти ограничителни ленти, които отделяха професионалистите от любопитните, миришеше на химикали и беше осеяно с отломки. Пламен Бързев мина под лентата и спря при полицаите. След като размениха стандартни реплики, един от цивилните, следовател, попита:
- Познат ли ви е автомобила, по точно онова, което е останало от него?
- Нямам такова богато въображение. - отвърна с усмивка Камен. - Но явно някой не е харесал вчерашния брой на вестника.
- А казахте, че нямате богато въображение?! - следователят го изгледа с любопитство.
- За това предположение не се изискват такива качества. Може ли да погледна офиса?
- Да, но не пипайте нищо!
- Благодаря! - Бързев приближи по хруптящия килим от стъкла до останките от фасадата на офиса, надникна вътре и се върна при следователя. - Мога ли да ви бъда полезен с нещо?
- Засега не, но ако имаме нужда от вас, ще ви потърсим. - отвърна разследващият.
- Имам една молба. Когато приключите, уведомете ме, за да си направя ремонта.
- До два часа ще сме приключили.
  Пламен се прибра, но преди да влезе в дома си, се отби при Вальо. И без друго беше решил да не буди Ангелина със стресиращата новина.
- Подранил си тая сутрин. - беше репликата на капитана, когато го видя на вратата. - Да не се е случило нещо?
- Скромен взрив пред офиса с много смрад и счупени стъкла. - отговори даскала, докато прекосяваше стаята. - Някой си е познал силуета във вестника и се опитва да ни плаши.
- Осветил си скривалището на хищника и си го стреснал. Какво мислиш да правиш?
- Ремонт. - Пламен се усмихна и добави - На офиса, не на вестника. Иначе случката е достатъчно доказателство, че се движим в правилната посока.
- За такава работа май беше по - добре да си ерген, братко...
- Така е, обаче не съм ерген а семеен човек, който има намерение да остави децата си да живеят в цивилизована държава, а не в кочина. От това по - сериозен мотив да дам всичко от себе си не виждам.
- Ангелина не знае още, нали?
- След малко ще й кажа. Но с теб трябва да обмислим как можем да защитим нея и детето от тия нещастници, преди да сме навлезли по - дълбоко.
   Вальо се беше втренчил в една точка. Явно обмисляше нещо важно. След секунда погледна Пламен в очите и каза:
- Единственото сигурно нещо, което ми идва наум е, да ги изпратим в Щатите при майка ми, докато нещата тук се стабилизират. Хем ще й бъдат компания, хем ще са на сигурно, добро място.
- Прав си! - Пламен се почеса по брадата - Една ваканция ще им дойде добре. Остава само да убедим Ангелина, че това е най - доброто решение.
- Ти си преподавател, учен... Винаги си бил убедителен. Ще се справиш и тоя път.
Те удариха юмруци и даскала се прибра в къщи, за да търси начин да въведе жена си в ситуацията, без да я травмира особено.


                                                                              ХХХ


     Ангелина беше приела нещата спокойно, със здрав разум. Бяха решили тя и малкия Благовест да заминат за Щатите веднага след свършването на учебната година, където щяха да изкарат цялата ваканция. Междувременно Вальо се беше обадил на майка си за това гостуване. Тя беше безкрайно щастлива, че ще има възможност да се запознае с жената и сина на Пламен, за които само бе слушала и да прекара лятото в тяхната компания.
   Генов предполагаше, че преди началото на предизборната кампания, която щеше да се открие след няколко дни, във високопланинското имение ще има сбирка, за да се очертаят стратегиите. А това налагаше да се действа бързо.
   Двамата с даскала направиха план за разполагане на сензорите, микрокамерата, микропредавателя и акумулаторните батерии за захранване на системата.  Сензорите трябваше да се задействат при вдигането на бариерата, като изпратят чрез предавателя импулси до приемника, който беше монтиран в лаптопа на Вальо с обхват до километър. После приготвиха цялото оборудване, натовариха го в джипа на капитана заедно с палатката, храната и завивките и малко преди обяд потеглиха.
   Щом стигнаха до бариерата, капитана слезе за да прегледа белега, който беше оставил и след като се убеди, че никой не е пътувал към вилата, продължиха по другото разклонение, докато стигнаха до поляната. Тя беше изключително удобно место за бивак, наблюдение и снимки. Беше закътана между елите и смърчовете, на около двеста - триста метра от разклона и на толкова от луксозната вила. Там оставиха джипа и веднага след това се върнаха при разклонението..
   Половин час по – късно всичко беше монтирано на едно от дърветата непосредствено след разклона, от което имаше ясна видимост към бариерата и лявото разклонение на пътя. Пламен остана там, а Вальо се върна до бивака и включи лаптопа. Даскала пресече и дразнещ звуков сигнал на границата на ултразвука, способен да събуди дори мъртвец, показа на капитана, че монтажа е успешен.
   Системата действаше перфектно. Основното достойнство на техническата цивилизация. Тя даваше възможност на истината въпреки истеричните опити на заинтересованите да я скрият, все пак да излиза от време на време на бял свят и да им се изсмива в лицата... Пламен се върна и Вальо похвали системата и работата, после добави:
- От оня смърч ще произлязат основните проблеми на продажниците, обезличили България. Яко ще се изкефя да им видя лицата във вестника.
- Мислиш ли, че ще се получи такова увеличение, та да са разпознаваеми?
- Това е професионална оптико - дигитална камера последно поколение, братле. От половин километър може да ти извади снимка и да се познаеш. Ако можехме да снемем и звук от заседанието, щяхме да предизвикаме голяма паника, но някой ден и това ще стане...
  Пламен взе камерата, качи се на дървото, включи и насочи обектива към вилата с каменната ограда, после захвана бавно да приближава картината, докато започна да различава камъчетата по алеята за коли. Направи кратко заснемане и слезе, за да види какво ще излезе.
- Заснех двора и къщата. - каза на Вальо - Много съм любопитен как ще изглеждат кадрите върху екрана. - призна Камен с леко недоверие в гласа.
- Техниката наистина си я бива, ще се убедиш. - отвърна с усмивка капитана - Дай да видим какво си заснел.
  Той свърза системата и на монитора се появи детайлна картина на имението. Той фокусира върху входната врата на вилата и увеличи образа до максимум. Бравата придоби естествените си размери, което беше повече от достатъчно.
- Направо не е за вярване, братле. - каза, като се почеса по брадата. - Винаги съм бил любопитен на кого дължим комичния образ на нашенската демокрация. Умирам си от кеф, че най – после ще успеем да извадим на светло тия невестулки и да ги вкараме в неподозиран от тях сценарий, та да видят колко е интересно!
- Това е целта. Докато все още не е станало късно. Успеят ли да пласират мекеретата си във всички сфери на обществения живот, ще се окопаят в статуквото и ще е много трудно да се правят каквито и да е реформи.
- Започвам да съжалявам, че съм толкова зает с университета и с вестника. Много ми се щеше да участвам в такова екзотично дело.
- Това е работа за сам човек.
- Особено ако е достатъчно луд.
- Утре сутринта към пет часа ще те закарам до града. Това е единственото време, в което няма шанс да си направят сбирката.
- Давай да разпъваме палатката и да разиграем две три партии шах, докато е светло.
  Двамата спретнаха набързо бивака и се заеха с играта.
  На следващия ден по обед Ангелина, Пламен и деветгодишния Благовест пътуваха по магистралата за София. Съпругата и синът му щяха да летят за Лондон и от там за Щатите, където майката на Вальо - Христина - вече ги очакваше. Тази екскурзия беше наложена от неблагоприятни обстоятелства, но те добре знаеха, че когато животът поднесе на човек лимон, вместо да се мръщи и да се тръшка, най-добре е просто да си направи лимонада и да я изпие с наслада. Животът беше научил членовете на това семейство да разсъждават по този благочестив начин и така им беше предоставил възможността да му се радват, както я предоставяше на всички останали, макар от нея да се възползваха малцината, способни да приемат даденостите спокойно, с дух, вяра и сила...
  Понеже не бяха се разделяли дори за ден, не бяха свикнали да се изпращат дълго. Пламен ги задържа в любящата си прегръдка, нацелува ги и прошепна:
- Знам, че ще се грижите добре един за друг. - след което погледна сина си в очите, погали го и му каза с усмивка - Сега ти си мъжът в семейството. На теб ще разчитат двете жени. А аз мислено винаги ще съм с вас, ще ви подкрепям и обичам. - после отново ги притисна в обятията си и ги изпрати до зоната за пътници. Пожела им лек полет, весела ваканция и замислен напусна аерогарата.
  Нямаше работа в къщи, затова запраши направо към бивака, където беше останал капитана. Пътьом спря до някакъв супермаркет, взе няколко консерви риба тон, бира, хляб, течен шоколад и ябълки.
  Когато пристигна, завари Вальо да седи в джипа и да слуша Форинър.
- Нещо ново? - запита.
- Засега нищо. Как мина изпращането?
- Като изпращане, малко тъжно. Една партия шах?
- Става. И без това не се знае колко ще висим тук.
- Нямаме друга работа. Утре е неделя, ден за пикник.

                                                                     /  следва  /




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 547135
Постинги: 401
Коментари: 2451
Гласове: 17300
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031