Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2012 16:14 - ***
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 337 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 29.09.2012 16:21


                                                                                   ХХХ


  Пламен и Ангелина правеха последен преглед на материалите за своя вестник. „Наблюдател” щеше да е доста различен от останалите ежедневници. В него нямаше предвидено место за клюки и евтини сензации, както и за префърцунени изяви на измисления български елит. Това щеше да бъде вестникът на онези родолюбиви българи, които оставаха извън шумния парад на суетата, но затова пък бяха двигател на развитието на гражданското общество и даваха всичко от себе си с вяра, интелигентност и хумор, за да става качеството на животът по - добро. Вестникът не целеше да се надпреварва за новината, а да хвърля светлина с остроумни забележки върху скритото манипулативно внушение на новините от предишния ден…
  След като приключиха с подбора и съответния коментар по вчерашните новини, те извикаха Филип, новоназначения коректор, за да му предадат материалите за дообработка.
  Филип току що беше завършил семестриално българска филология. Случайно беше попаднал на обявата за набиране на екип за вестник и беше решил да се пробва, защото вярваше във възможностите и знанията си. След половинчасов разговор със собствениците беше получил одобрение. Условията го устройваха, понеже отваряха пред него интересни възможности и голяма свобода, а той по природа си беше свободолюбив…
- Филипе, - каза Бързев с усмивка, като му подаде папката с текстове - ето ти фронт да проявиш своята заразителна гениалност, като добавиш и свой коментар.
- Благодаря, шефе. С колко време разполагам?
- Утре следобед трябва да сме готови за печат.
   Малко след като Филип излезе, на вратата се появиха момче и момиче, горе – долу на неговата възраст.
- Добър ден! - поздравиха те - Идваме по обявата.
- Добре сте дошли, заповядайте! - покани ги Ангелина, като им посочи удобния диван и след това продължи - Кажете сега по няколко думи за себе си.
- Аз съм Христо, а това е жена ми Мария. - започна младият мъж - Компютърни специалисти сме. Аз съм инженер и програмист, Мария е дизайнер.
- Значи точно хората, които ни трябват.
- На всичкото отгоре в семеен екип. - добави Пламен, развеселен от съвпадението и от ведрото им излъчване - Много екстри. Явно вестникът ще има късмет.
- Деца имате ли? - продължи интервюто Ангелина.
- Имаме едно сладко малко момиченце. - отвърна Мария.
- А кой го гледа?
- Даваме я на детска градина.
- В тази връзка имаме един въпрос към вас. - намеси се Христо - Ако естеството на работа го позволява, ще може ли жена ми да си подготвя нещата в къщи и да ги прехвърля на носител, пък аз да се оправям по нататък? Понеже малката понякога боледува, а нямаме кой да се грижи за нея.
  Ангелина се замисли за момент, после се обърна към съпруга си.
- Пламене, ти какво ще кажеш?
- Не виждам проблем. - отвърна той. - Когато човек е спокоен, работи по - добре, а за нас това е важното.
- Добре. - тя им се усмихна окуражително - Сега отидете с господин Бързев да ви запознае със спецификата на вашата дейност и да прецените дали ще се заемете с нея. Ако ви допада, както и възнаграждението, ще се върнете тук да оформим договорите и ще бъдете част от екипа на вестника.
   Тиха въздишка на облекчение се изтръгна от гърдите на Мария. Тя инстинктивно стисна ръката на Христо.


                                                                               ХХХ


   Още в самото начало новият всекидневник привлече вниманието на по - будните читатели, на които им беше омръзнало да ги занимават с тъпите изяви и интриги на новоизлюпения елит, състоящ се основно от всякакъв вид извратеняци, които в напъните си да бъдат забелязани, без да се усетят постоянно се омазваха в собствените си лиготии и извращения...
  С нестандартния си подход към новината, лишен от безсмисленото омаскаряване на хора, вестникът успя да привлече онази част от гражданите, които имаха ясна позиция. Той заинтригува и доста разследващи журналисти, тъй като намираха в него добра възможност да предложат фактите и тезите си на обществото в чист и аргументиран вид, без да им се налага да се съобразяват с каквито и да било икономически и политически интереси, което беше установено като практика в повечето медии…
  В правителството вече беше факт подмяната на възлови министри. Сериозни данъчни мерки се предприемаха спрямо самозабравилите се съмнителни финансови групировки, което създаваше известно объркване в подземния свят. То се засили още повече, когато държавата погна мафиотските групировки, свързани с енергийните проекти, наркотрафика, петролните продукти и незаконно придобиване на апетитна собственост из цялата страна на безценица. Естествено, крайно време беше да го стори. Тези силови структури все по - брутално узурпираха пазарите и нанасяха непоправими щети на икономиката, като я източваха по всевъзможни начини, от което не произтичаше нищо добро нито за обществото, нито за и без друго лошия имидж на страната ни като зона за туризъм и инвестиции.
  След решението на правителството да обяви за нежелателно присъствието на няколко известни руски мафиоти, пускащи пипала у нас, то бе успяло да прокара в парламента забрана за влизането им в страната, а подземния свят изведнъж се смълча. В очакване на полицейска офанзива босовете бяха се изпокрили като плъхове. Много от основните играчи в пералнята на пари се изнасяха в закупените от рекет и наркотрафик луксозни имоти по цял свят и с нетърпение очакваха новите избори, за да прокарат във властта свои доверени хора или такива, които благодарение на нечистото си минало да бъдат податливи на изнудване От опит знаеха, че чрез тях лесно ще успеят да си върнат позициите и да укрепят влиянието си…
  Професор Славов купи новия ежедневник от чисто любопитство. Като всеки изследовател той подхождаше към новостите без предубеждения и не се влияеше от отзиви. Обичаше сам да си съставя мнение за всичко.
  Беше прекарал целия следобед в градската библиотека, за да подготви материали за книгата си и сега му се искаше да отпусне гръбнак в леглото, докато преглежда новото медийно творение.
  Професорът бе потънал във вестника като в интересен политически роман, написан с много хумор. Телефонът звънна. Той се присегна и взе слушалката.
- Как си, тате? - прозвуча по линията мекият глас на дъщеря му.
- Добре съм, миличка. Попаднах на много нестандартен вестник и се развличам с него. - Вие как сте?
- Здрави и щастливи. Мислехме да прескочим да се видим, ако не си много зает.
- Ами добре сте решили. Чакам ви.
- До час сме при теб, татко. Чао!
  Славов дочете вестника и стана да се приготви. Разбираше се добре с дъщеря си и със зет си, за които скуката беше непонятно явление, а внукът беше негов любимец с постоянните си въпроси.
  Откакто беше останал вдовец, те бяха най – близките му хора. Дъщеря му приличаше изцяло на майка си, а нейната обич си личеше дори по подбора на съпруг, който по характер и манталитет беше доста сходен с него самия. Тази обич поддържаше топлината в сърцето му след загубата и гонеше от там самотата.
  Точно беше заредил масата с всичко необходимо и те пристигнаха.
- Разполагайте се. - каза той след прегръдките и се обърна към внучето - А за теб съм приготвил изненада. Ела с мен.
  Със светнал поглед детето го последва. Знаеше, че дядо му винаги успява да улучи подходящия подарък. Този път беше електронна игра с „ формула 1 „
- Благодаря дядо. Страшна е!
- Радвам се, че ти харесва, моето момче. Тази игра ще ти помага да се учиш да управляваш автомобил, та като пораснеш да ти е по лесно. - той погали внучето си по главата - А сега да отидем да вечеряме.
  Малкия се похвали на родителите си и се зае да пробва играта, докато възрастните си пиеха аперитива.
- Татко, - започна дъщерята - искаш ли да дойдеш с нас на планина през почивните дни? Решихме да направим семейно закриване на ски сезона, докато все още има хубав сняг.
- С вас съм. Не мога да пропусна. Места запазихте ли?
- Да. Трябва само да ги потвърдим.
- Боби, - обърна се професора към зет си - днес попаднах на интересен вестник.   Няма нищо общо с останалите ежедневници. Преди да тръгнете, ми напомни да ви дам го дам.
- Не ти ли омръзна тая политика, татко? - намеси се дъщеря му Калина.
- От нея се определя качеството на живота ни, момиче. И бъдещето на тия, най – малките. - той посочи с глава внука си - А тя, за добро или за лошо, си зависи от нас, от манталитета ни. Колкото и да ни е неудобно да си го признаем.
- Все пак нека да си говорим за нещо по – весело. - предложи Калина, която не понасяше много темата - Татко, ти от кога не си карал ски?
- От четири години. Сигурно ще съм странна картинка на пистата.
- Това не се забравя. - каза зет му - Трябва ти половин час и си готов.
- Сигурно е така. - съгласи се той, после се пресегна, взе вестника и му го подаде - А ти, като останеш свободен, прегледай това.
- Дядо, направих пет обиколки без катастрофа! - извика детето.
- Значи може да излезе състезател от теб. - отвърна професорът - Но най – напред ще се наложи да пораснеш, затова да се заемаме с вечерята.

                                                                   /  следва  /




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 573805
Постинги: 408
Коментари: 2558
Гласове: 18075
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031