Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2012 20:08 - ***
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 290 Коментари: 0 Гласове:
1



                                                                          ЧЕТВЪРТА ЧАСТ



  Обединените демократични сили на пръв поглед вече нямаха никакви властови пречки за стабилизацията на страната и осъществяването на нейната прозападна ориентация. Но, за съжаление, така изглеждаха нещата само на повърхността. В дълбочина пречките бяха много сериозни, като се започне от неадекватните закони и се стигне до получилата се през годините на прехода симбиоза между държавните органи и организираната престъпност. Всъщност обществена тайна бе, че във всички възлови звена на държавните органи имаше хора, свързани пряко или косвено с бившата ДС. Като основен враг на демокрацията и на свободомислието, необезпокоявана до момента от никого, тя безпрепятствено изграждаше своите структури за достъп до всички нива на управление и тихомълком мафиотизираше държавата.
  Явно балканския манталитет, базиран до голяма степен върху дребния тарикатлък, спомагаше доста за доброто функциониране на тази унищожителна за обществото симбиоза между власт и мафия. Механизмът на сработване беше прост. Властта осигуряваше на престъпните босове спокойствие, недосегаемост и легализация, а в замяна ги ползваше индиректно за спонсорство, създаване на страх, изнудване и отстраняване на неудобните от политиката и бизнеса.
   Сметките и на едните, и на другите в края на крайщата ги плащаше вечният платец - народът. С обезценения си труд и с мизерния си начин на живот беше осигурявал през цялото време комфорта на своите сатрапи, без дори да осъзнава какво се случва. И ако те не бяха се оляли, та да му припари под задника и да се събуди, агонията щеше да продължи Бог знае докога…
  Позитивния ефект засега се свеждаше единствено до факта, че европейските държави най – сетне бяха забелязяли в новата власт воля за промяна на статуквото и показваха известна благосклонност. Но за да ни приемат в своето обединение, изискваха от нас доста сериозна работа и конкретни действия, като ефективност на законодателството, строга финансова дисциплина, адекватно правосъдие и прозрачност на управлението. Все неща, характерни за Западната цивилизация и нехарактерни за нашия балкански преход, понеже щяха да изкарат на светло много нелегални интереси.
   Затова когато правителството предприе мерки в тази посока, всевъзможни финансови кръгове и групировки на едрия бизнес, свързани с предишното управление по не особено законен начин, се почувстваха застрашени и започнаха чрез подвластните си медийни и други структури помийна атака срещу кабинета с цел да насъскът обществото срещу него.
  Особено яростна реакция предизвикаха съкращенията в раздутата заради близки и роднини удобна държавна администрация, както и отстраняването на недобросъвестните шефове на агенции и служби от системата на изпълнителната власт.
  Социалистите започнаха да вият като ритнати помияри, че това е политическа чистка и реваншизъм, сякаш имаше нещо нередно в премахването на корумпираните интересчии, за да се спаси здравето на държавата.
  По същото време пробуждащото се обществено съзнание бе залято от мутрокултурата, която беше възседнала чалгата, както баба Яга - метлата си.
Някой харчеше баснословни суми от присвоената народна пара, за да сипе върху главите на хората и най-вече на младите похот и простащина, за да прекрати пробуждането и да ги върне отново в сладкия сън на консуматорската част от тяхното подсъзнание, в зоната на здрача и първичните инстинкти.
   От медиите пък продажни пророци се опитваха да внушават на простосмъртните, че простащината, безогледния секс и всяка извратеност са новата, велика мода и всички трябва да се съобразяват с нея.
  За да се съхрани баланса, имаше необходимост от някакъв контрапункт. Някаква електронна медия, вестник или каквото и да е, което да не приглася на цялата дивотия, да не търси евтиния ефект на клюките, полуистините, вулгарностите и компроматите. Нещо, което да отстоява ценностите, благодарение на които все още съществувахме като народ. Онези неостаряващи ценности, вдъхновяващи ни да търсим истината в себе си и в живота, да обичаме хората и да си помагаме с каквото можем, за да повярваме в своите възможности.
  С помощта на Вальо, Пламен и Ангелина смятаха да създадат този контрапункт. Бяха извървяли необходимия бюрократичен път за лицензи и документи, от които се нуждаеше издателската дейност. Освен това бяха намерили помещение, бяха го оборудвали и вече имаха готовност да започнат издаването на отдавна замисляния от тях ежедневник „ Наблюдател”.
   Основната цел на вестника щеше да бъде да се поддържа будно общественото съзнание, за да бъде опазено от злонамерената манипулация на поръчковите медии…


                                                                               ХХХ


  Сценаристите на прехода - все продукти на тоталитарната комунистическа система и на нейния репресивен апарат, както и техните фамилии, които близо половин век се бяха наслаждавали на благините на властта и се бяха разпореждали с държавата и с народа като със своя собственост, точно сега не смятаха да изпускат нещата. След като бяха взели насила богатството от богатите и бяха укрепили властта и структурите си достатъчно добре, декорът на комунизма вече не им беше нужен. Имаха достатъчно пари, власт, връзки и канали в цял свят, за да преминат към много по- функционалния и печеливш модел на икономическата власт и контрол.
   Подобно на мафиотските кланове, те бяха пуснали пипалата си навсякъде. Бяха застанали в основата на прехода и бяха планирали той да е един безконечен низ от козметични и удобни за тях промени, зад които умело да прикриват своя все по - тотален контрол и паразитния си просперитет. В този сценарий държавата щеше да представлава просто един завод, на входа и на изхода на който щяха да стоят хора от фамилиите и така да източват парите и силите на обществото, останали верни на своя ганьовски манталитет.
  В същност това беше един процес в две фази, с една единствена цел - тотален контрол и абсолютна власт над целия ресурс в държавата. В първата фаза се беше осъществила подготовката - заблудата на народа и заграбването на държавата чрез национализация, при което комунистическата партия като единствена управляваща сила беше станала собственик на целия ресурс. Втората фаза предвиждаше смяна на идеологическиата власт с икономическа след укрепването на позициите, което се осъществяваше в момента.
  Първите седем години от втората фаза на този процес бяха протекли точно според плана. Подобно на Русия и с помощта на нейните структури мафията у нас си беше създала държава, която да я пази от обществото и да бъде неин параван за грабежите. Тоест на практика държавата, която в обществения организъм изпълняваше функцията на имунна система, беше обезсилена. В медицината това явление се наричаше с.п.и.н. - синдром на придобитата имунна недостатъчност и се смяташе за най - опасното заболяване, понеже унищожаваше защитните сили на организма и благоприятстваше развитието на всякакви болести. На практика социалистите бяха създали в държавата този синдром на неадекватност - социалистически план за източване на нацията, съкратено с.п.и н.
Надушило критичния момент, обществото се бе напънало да пребори болестта, като потърси помощ от вън чрез последните си останали съпротивителни сили - десницата. На всичкото отгоре се беше обърнало към най – изтъкнатия екип специалисти - обединените западни демокрации и тяхната имунна система - НАТО…
  В следствие застрашена се беше почувствала мафията, както и свързаната с нея опозиция на левите. Това предизвика нейната изключителна активност във всички посоки, като се търсеха сред управляващата десница нови, податливи на корупция лица с възлови позиции в основните нива на властта. За неприятна изненада търсенето се оказа доста успешно, което показа дори на най – ревностните националисти колко податливи на корупция сме като народ, поради страха да не ни помислят за балами и желанието да се облажим за сметка на останалите...
  Това помогна на подземния свят и неговите лакеи да предизвикат в обществото недоверие към новото правителство и към демокрацията изобщо, както да осуетят осъществяването на реформите.
  Защо ги беше толкова страх от демокрацията и от нейния свят, ли?! Защото демокрация означаваше ясни и валидни за всички правила. А тези реформи заедно с присъединяването ни към Обединена Европа щяха да възстановят държавността и да превърнат могъщата задкулисна организация в дребно, паразитно недоносче, каквато бе в развитите държави…
  Майор Георгиев - бивша барета, получил по – късно юридическо образование, понастоящем заместник шеф на районно управление в Пловдив - бе изтеглен в София. Не се изненада, защото неговите хора го бяха предупредили за подобна възможност.
  Веднага след изтеглянето бе назначен в НСБОП като шеф на отдел подбор и подготовка кадри поради своя многостранен професионален опит в системата на МВР. Но не само това беше причината за тази рокада. По времето на режима, както много други сираци, той беше отраснал в сиропиталище и поради агресивността си беше редовен клиент на детска педагогическа стая, а по – късно, след множество грабежи, изнудвания и побои беше попаднал в ТВУ. Почувствал се в свои води, той бързо бе успял да стане тартор на групата лишени от свобода и с тяхна помощ бе успял да избяга.
  Следователят, натоварен да го издири и задържи, проучвайки досието му бе открил в него добър потенциал за червена барета от ония, които хората по онова време наричаха „ еничерите на режима” заради жестокостта им. Бе споделил това с началниците си и те се бяха съгласили да го вербува за каузата. Затова след залавянето беше му казал: „Момче, като гледам какви си ги вършил досега, целия си живот ще изкараш в затвора, ако някъде не те очистят… Но, понеже виждам в теб много качества, мога да ти дам една добра възможност да се измъкнеш от тресавището. Ще ти предложа рядък шанс, за който, ако си умен, цял живот ще ме помниш с добро… Един единствен шанс да си оправиш живота веднъж завинаги…   Всичко от тук нататък е в твои ръце… - и понеже видял в очите на момчето интерес, продължил - Вече говорих с колегите. Ще те изпратим в елитната школа на вътрешни войски, където ще изучаваш бойни изкуства и боравене с всякакво оръжие. От там ще излезеш червена барета и ще служиш в корпуса за борба с безредиците. Ако покажеш вярност и качества, те чака завидно бъдеще. Но не трябва да правиш повече издънки! Една издънка и край! Ние ще бъдем твоето семейство и ще се грижим за теб. В замяна ще изискваме вярност и всеотдайност, ясно! - след което извика старшината да го отведе в ареста, а докато онзи го извеждаше, добави - Помисли добре! Струва си! „
   Беше изпоползвал нощта в смрадливия арест за да размисли и беше взел правилното решение. Личеше си по достигнатото ниво и по убеждението, че макар режимът отдавна вече да бе история, лостовете на властта все още се намираха в ръцете на същите хора. Е, с малки изключения, разбира се… Но в тези изключения не влизаха онези, на които дължеше развитието си и на които беше верен.
  Сега, докато гледаше през прозореца на новия си кабинет, той осъзнаваше отварящата се пред него безценна възможност да се възползва от системата, която добре познаваше и която в момента се променяше и вече се опитваше да не обслужва интересите на неговите благодетели…

                                                                /  следва  /




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 547092
Постинги: 401
Коментари: 2451
Гласове: 17299
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031