Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2012 19:58 - Честит празник, братя Българи !!!
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 1097 Коментари: 5 Гласове:
1

Последна промяна: 23.09.2012 06:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Днес  е  велик,  благословен  ден  за  българския  народ  и  нация.  На  този  ден,  преди  повече  от  век,  сме  показали  на  света,  че  сме  народ  достоен  и  единен,  народ  с  характер,  воля,  дух  и  чест,  способен  да  обяви  и  отстоява  своята  независимост.  Нека  винаги  помним  този  празник  на  Българския  дух!  Наздраве  за  честта  на  България  и  за  възстановяването  на  нейната  енергийна  и  политическа  независимост!
  А  сега  да  продължим  с  романа  "Айсберг -  маскарадът  на  властитутките "


                                                                          ХХХ

  Ако човечеството хилядолетия наред почти не отбелязваше напредък освен в технологичен план, то това до голяма степен се дължеше на афинитета му към лъжата. Тя приличаше на кипра силиконова блондинка. Беше също толкова куха и алчна, но това не личеше от пръв поглед. Затова повечето хора лесно хлътваха по нейната съблазнителната външност и разбираха какво става едва след като биваха обрани, заразени и изритани като помияри. В проблясъците на осъзнаване търсеха утехата в какво ли не - в алкохола, в дрогата, в агресията, в апатията или в истината. Всеки по свой си начин намираше утеха, макар и за кратко. За разлика от останалите, обаче, малцината които намираха утеха в истината започваха да живеят с нея и така се отскубваха завинаги от лицемерната прегръдка на лъжата. Те заживяваха в един хармоничен свят. Този нов свят нямаше нищо общо с лъжовния свят на другите, които при вида на следващата примамлива лъжа отново се прехласваха и потъваха в нейната привличаща илюзия, а после пак търсеха утеха и така до безкрай следваха пътя на глупците…
  Пламен, Ангелина и Вальо седяха в едно барче на самия морски бряг. Пиеха джин с тоник, а хлапето си играеше на пясъка. Капитана, както семейството наричаше Вальо, пак си беше дошъл за малко и заедно обикаляха морския бряг с палатки.  Понеже имаха добро оборудване, дотук бяха си прекарали екстра, а в момента правеха нещо като сбогуване с морето.
- Е, капитане, припомнихме ти родното черноморие. Както сам виждаш, освен че е по - застроено и още по - мръсно, други разлики от миналата година почти няма. - Пламен отпи глътка джин - Добре, че са тези небрежни и непретенциозни плажни барчета, та да може човек да погледа морето и да си почине от пискливия вой на тъпотията.
  Вальо продължаваше да гледа замислено играещите по набраздената морска повърхност отблясъци на залязващото слънце.
- Няма почивка от нея, даскале. Тя е частица от нас. Никой не е застрахован. Тя е сянката на човешкия род. Ако не си я избрал за себе си, другите непременно ще се опитат да ти я натрапят.
- Това звучи много тъжно, капитане. - забеляза Ангелина
- За да се справяш с нещата от живота, трябва да ги гледаш в очите, Ли.
  Детето се размрънка и Ангелина го гушна. То й се усмихна, пийна водичка и мигом заспа в нейната любяща прегръдка.
- Сигурно си прав. - отвърна тя на Вальо, а после се обърна към мъжа си - Скъпи, отивам в палатката.
- Ако е само заради малкия, ще му донеса коша тук. - каза Пламен.
- Искам да се изтегна и да почета.
- Твоя воля, Ли. Ние с Вальо ще изпием по още един джин.
  Тя стана и се отдалечи, а двамата си продължиха разговора за черноморието.
- Май все още не ти се тръгва за Щатите, капитане? - забеляза Пламен.
- Не е това. - отвърна той, без да отмества поглед от потъмняващия хоризонт.
- А какво е, тогава? Да не се умори от обиколката и скитническия начин на живот тук!?
- Знаеш, че съм войн, приятелю. И по дух и по образование. - той отпи от джина, разтри врата си и продължи - Ако в момента ми е терсене, то е защото въпреки падането на режима тук продължава опустошаването на това райско кътче от планетата, сякаш не е нашата земя, а сме под наем. Сечем, мърсим, строим безогледно и на никой не му пука за последствията. Няма закони, няма правила. Пълна анархия. Много жалко, ако това е представата ви за демокрация, даскале?
- Явно все още по – голямата част от нас не са дорасли да разберат смисъла на този феномен, братко. - Пламен приглуши въздишката си с глътка джин – тоник - Но въпреки, че през отминалата зима бяхме пред банкрут и гражданска война, властта беше свалена по възможно най – демократичния начин.
- На българина в никакъв случай не може да му се отрече здравия разум, братле.  Точно този прекалено здрав разум често му е играл мръсни номера. Точно той до голяма степен е причина за робската ни психика.
- Имаш право. - съгласи се Пламен - Границите са незабележими. Малко да прекалиш с толерантността и неусетно си станал роб.
- За будния човек всичко е забележимо, Пламене. Но много по – лесно е да проспиш живота си, като обвиняваш за всичко другите и се възприемаш като жертва на обстоятелствата, а не като причина за тях.
- Точно затова малцина си правят труда да бъдат будни, капитане.
   В този момент покрай тях мина групичка красиви български момичета. Приглушените багри на залеза подсилваха тяхната привлекателна загадъчност. Едната от тях разказваше някаква забавна историйка, а другите се превиваха от смях. Двамата ги проследиха с поглед, а лицата им се проясниха.
- Смехът и красотата ще спасят света, братле, не нашите мрачни мисли. - каза Вальо, докато ги изпращаше с очи - Май ми е време да си намеря и аз като теб някоя сладурана, та да се радвам на живота и на наследници.
- Време ти е. - съгласи се Пламен - Но ако питаш мен, потърси нещо родно. Българката е уникална жена, стига да имаш късмета да я намериш в навалицата от пирани, преди да те обезкостят.
- Пътят винаги е интересен, независимо от крайния резултат.
- Между другото, след като вече си американски гражданин, нямаш ли намерение да се прибереш насам за известно време.
- Рано е още, даскале, прекалено рано. Но не след дълго ще имам доста работа тук.
  Пламен спря поглед върху лицето му.
- Според мен процеса трябва да се подпомага отсега, за да стане необратим. А това правителство има и подкрепата на хората и волята да осъществи най – сетне реформите.
- Все още всичко е много мътно, братле. Нещата са твърде непредвидими, за да се гради стратегия. А освен всичко друго политиците обикновенно са достатъчно лицемерни и корумпирани, за да скапят всяка добра идея.
- Щом казваш… - даскала направи пауза - Ти си учил стратегии. Според мен като химик на процеса сега му е нужен катализатор.
  Вальо се замисли за момент, после вдигна поглед към лицето на приятеля си.
- Искаш ли да издаваш вестник? - запита той изненадващо.
- Предлагаш ми аз да бъда катализатора? - отвърна даскала с въпрос.
- Да. Гласът на истината. Будителят. И без друго, доколкото те познавам, това ти е призванието.
- Тук си прав. Ще го обсъдя с Ангелина, но идеята ми допада.
- За инвестициите и труднодостъпната информация можеш да разчиташ на мен. Моята служба работи със служби от целия цивилизован свят.
  Пламен поклати замислено глава, вдигна чаша и удари леко с дъното й чашата на Вальо.
- Това наистина беше добра новина, капитане. Струва си да я полеем с глътка джин.



                                                                                ХХХ


  Социалистите стриктно следваха директивата на партийното ръководство. Както винаги всичките им усилия бяха насочени в кадруването. Пласираха свои хора навсякъде, където беше възможно. Но основния им стремеж беше да разширят още повече влиянието си в уж независимата съдебна власт и в общинските съвети. Това бяха двете основни крепости, на които разчитаха, тъй като от това на практика зависеше прокарването и защитата на партийните бизнесинтереси. В тази връзка се правеха такива невероятни еквилибристики и се вихреше такова актьорско майсторство, върховете на което професионалистите не само от национално ниво, но дори от Холивуд не можеха да достигнат. На фона на тази уникална мимикрия хамелеоните биха изглеждали като скучни, черно- бели същества…
Стефан Занев, безгранично амбициозния адвокат по данъчно право виждаше във сложните времена на прехода уникални възможности бързо да се придвижва нагоре както финансово, така и в управленската йерархия.
  На Стефанов ден по стара семейна традиция, останала още от времето на баща му, на когото беше кръстен, в дома на Заневи се събираха стари семейни приятели, юристи и финансисти от времето на режима. Случайни познати не попадаха там.
Като практични хора, освен че празнуваха, те винаги уреждаха някакви сделки или уговорки, свързани с тях самите или с техни близки.
  И тази година не беше изключение. След като приключи веселата част на наздравици, хапване и пийване, дойде, както се казва, часът на истината. Майката на Стефан, която винаги беше в течение на всичко и до голяма степен инициатор, подхвърли на гостите:
- И какво сега? Взеха ни кошничката. Загубим ли и общинските избори, направо сме за мустака.
- В интерес на истината нашите малко се поувлякоха. - обади се областния съдия Иванов - Ако я бяха карали по - кротко, нямаше да се стигне до такива последици. Ама около оня младок се бяха навъртяли все такива хиени, че беше неизбежно.
- Станалото, станало! - намеси се съпругата на съдията, която открай време си беше все активист в градската партийна организация - Предстои ни сериозна работа до местните избори, от която зависи бъдещето ни като партия. На всяка цена трябва да привлечем в тия избори нови лица. Между другото - тя извърна поглед към именника - Стефчо, ти си много подходящ за общински съветник и ще ни бъдеш много полезен. Съгласен ли си, моето момче?
  Стефан отдавна имаше такава нагласа, но не предполагаше, че някой ще му предложи толкова скоро. Той веднага заподозря майка си като инициатор на предложението, затова реши да покаже дистанция.
- Това е доста интересно предложение, но ще трябва сериозно да го обмисля. - отвърна той и стрелна майка си с поглед, сякаш за да се убеди, че не е сбъркал в преценката. - Напоследък имам доста работа и не знам дали точно този е най - подходящия момент.
- Местните избори са след година, момчето ми. - продължи настоятелно възрастната дама - Ще имаш достатъчно време не само да обмисляш, но и да подбереш и навиеш хора от твоето обкръжение също да се включат. Тези избори ще бъдат много възлов момент за прехода, който в момента управляващите обръщат в неприемлива за нас посока. Трябват ни убедителни, верни и можещи хора, за да успеем да си върнем загубеното доверие на избирателите.
  След тази реч настъпи кратко, нескопосано мълчание, което беше нарушено от майката на Стефан.
- Иванова е права, но все пак да не забравяме, че празнуваме имен ден, приятели. - каза тя - Затова нека първо пием за здравето и бъдещето на нашия именник!
  Всички вдигнаха чаши и поздравиха именника, но после като амбициозни хора, чиято сигурност бе разклатена, отново се върнаха на започнатата тема.
- За да си върнем властта, наистина се нуждаем от нови лица. - намеси се възрастния адвокат Станчев - Повечето от старите муцуни са бита карта. А и хората, както се видя, вече не са будали. Не искат празни приказки, искат дела.
- Хората могат да си искат всичко, но и хляба и ножа са все още у нас, макар да не управляваме. - включи се и мълчаливият досега Алексиев, бивш собственик на една от фалиралите миналата есен банки – пирамиди, понастоящем мастит бизнесмен. - Партията има достатъчно пари и влияние, за да си върне властта, когато се понапълни хазната. Нека сега тия, демократите, да опъват аврамкаиша и да вършат мръсната работа, която ще им докара само омразата на тълпата, пък после ние ще се върнем на бял кон с изчистено име.
  В такъв план продължиха разговорите още дълго, като с изконсумирания алкохол се отприщваше и презрението на тази скромна извадка от самозабравилия се градски елит спрямо потърпевшите от действията на ненаситната им шибана партия... Но жертва на подобно презрение бе станал и Свети Стефан като защитник на Христовите ценности…

                                                                    /  следва  /




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. kostadin - Какъв празник имаме бе земляче, ...
22.09.2012 20:02
Какъв празник имаме бе земляче,Президента бил на гурбет в Америка Вероятно когато доиде националният празник на САЩ техния президент също ще постъпи като нашият
цитирай
2. batogo - Малко недоразумение...
22.09.2012 20:14
Аз поздравих българските граждани, не президента. Президента не прави празника, празника прави президента.
цитирай
3. samojiva - Направиха празниците почивни дни и ...
22.09.2012 21:40
Направиха празниците почивни дни и хората си почиват, кой как може- едни на лозе, други на плажа, а за някои си е обикновен работен ден... Това е то демокрация в действие... Няма нито хляб, нито зрелища, а народа пак си кротува!
цитирай
4. kostadin - Вярно, че той е по маг, но и те са от ...
22.09.2012 22:52
Вярно ,че той е по маг ,но и те са от българското семе се пръкнали.Няма как да е брат на Обама.Но може би си по -наясно със стойността на президента у нас Знам ли?
Все пак Боко каза ,че който и да е посочил за президент него щели да избератДемократични и независими работи са това Ценя ги!

PS
samojiva!
Празниците са за най- продуктивните крадци в България Който не краде няма хубаво ядене да яде -ясно ли ти е това?
цитирай
5. batogo - Бащата...
23.09.2012 06:47
Бащата на нацията, както бащата в семейството има по важни дела от това, да произнася речи на софрата. Президентът на една държава не ходи на гурбет, а да отстоява националния интерес. Що се отнася до хлябът и зрелищата, само простолюдието чака някой да му ги даде. Умните хора си ги създават сами.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 573805
Постинги: 408
Коментари: 2558
Гласове: 18075
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031