Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2012 21:08 - ***
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 396 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 18.09.2012 21:14


                                                                              ХХХ


   Професор Славов с голям изследователски интерес следеше събитията. След като беше станал свидетел на невиждано в новата история плячкосване на държава от собствените и управници, за него особено важен бе отговорът на хората. Този спонтанен отговор щеше да отрази най – добре нагласите в обществото и степента на неговата зрялост, от която зависеше развитието и скоростта на процесите и времетраенето на прехода.
   Професорът беше наясно, че колкото по – скоро българите съумеят да осъзнаят личната си отговорност за онова, което им се случва и значението на своя индивидуален избор, толкова по- лесно щяха да успеят да формират непоклатимо, неподвластно на манипулации гражданско общество. А веднъж изградено, то по - нататък щеше да е естествения гарант за качеството на живота на всички.
  Според здравата логика коренът на проблема бе инстинктивната инертност на човека да осъществява своето лично благополучие чрез дребни хитринки за сметка на останалите. Но историческият опит на цивилизования свят доказваше, че личното благополучие е по - скоро функция от развитието на цялото общество, отколкото от примитивния егоизъм.
  Според Славов беше настъпил моментът българите да направят своя дълго отлаган избор - да се приобщят към развития Запад или към феодалния Изток.
  С книгата, която пишеше по този въпрос, той мислеше да съдейства за този основен избор, като хвърли светлина върху една грижливо прикривана доскоро истина - грабителските апетити на Русия и Турция към България. Защото знаеше, че докато хищните мотиви на тези две държави оставаха скрити от хората, бъдещето на страната нямаше да бъде по -различно от нейното близко минало и от трагичното й настояще.
  Той поглади белега върху лявата си буза, останал му от удара с тръбата, който едва не го уби. Този белег винаги му напомняше колко близо бе достигнал до неудобната истина, добре замаскирана чрез умели манипулации от заинтересованите…
  Телефонът иззвъня. Славов вдигна слушалката и се зарадва, когато чу гласа на своя стар пиятел и съсед, съдията Бонев.
- Как си, професоре?
- Като пресен хляб в ръцете на просяк, съдия Бонев.
- Винаги съм се чудел от къде ти идват наум такива странни сравнения? - каза през смях съдията.
- Човешката история е непресъхващ извор на парадокси, приятелю. Тя, въпреки трагичните събития, често е твърде комична.. Който се занимава с нея, няма как да загуби чувството си за хумор. Ако има нещо по – парадоксално и комично, то това е може би единствено българското правосъдие.
- Трябва да призная, че си прав, за съжаление. - отвърна Бонев - Ще прескочиш ли за две – три партии шах.
- На достоен противник не се отказва. - Довършвам статията, преди да ми е избягала мисълта и идвам.
- Ще се въоръжа с търпение. - рече съдията и затвори.
  Професорът натрака още десетина изречения, колкото да фиксира идеята си и отиде да поиграе шах. Беше сигурен, че стария му приятел иска да поговори с него за случващото се през последните дни.
  След като се разположиха около шахматната дъска с по чаша кафе, съдията запита:
- Какво ще кажеш за последните събития около парламента?!
- Който сее измами, неизбежно жъне гняв и бой. - отвърна Славов.
- Все пак не е редно да се посяга на институциите, не мислиш ли?
- По принцип да, но също не е редно да дадеш клетва за честност и вярност пред народа си, а после да го ограбиш. Всеки трябва да носи отговорност за действията си. И работата на съдът е да вменява тази отговорност на самозабравилите се, дори ако това са най – важните хора в държавата, а не да се чуди как да им изфабрикува оправдание.
- Независимо от всичко, обаче, гражданите трябва да уважават институциите! - настоя съдията - Иначе ще настъпи анархия.
- Не мислиш ли, че институциите също трябва да уважават гражданите, дори да бъдат добрия пример, като им осигуряват равенство пред закона? Без изключения! Знаеш, че съм противник на политическите имунитети, защото те означават „ Ние ще си правим, каквото си щем, а законът ще ни пази”.
- Те са с друга цел…
- Само теоретично и ти го знаеш много по - добре от мен. - прекъсна го професора. -  Но за да има справедливост, всеки трябва да отговаря адекватно за делата си. Иначе законите се обезсмислят.
- Знаеш, че в реалния свят това е невъзможно. Винаги има едни хора, които са по - равни от други.
- Това не би означавало друго, освен че живеем в нагласен, а не в реален свят. Не си ли съгласен? В реалния свят действа законът за причините и последствията. Без изключения.
- Ти си непоправим идеалист, професоре, знаеш ли? - запита съдията - Но ще ти призная, че тоя твой идеализъм много пъти ми е помагал да не потъна в мръсотията, с която се занимавам. И все пак, какво е мнението ти за тези събития?
- Около парламента или изобщо? - уточни историкът.
- Как би ги обобщил?
- Накратко, като признаци на пробуждане. И като предизвикателство към вашата съвест. Защото пробудените ще очакват от вашата институция възмездие за злоупотребилите с доверие и с власт.
- И като не го получат, защото знам, че така ще стане, какво според теб ще направят?
- Тези, които са се пробудили достатъчно, ще го изискат. - отвърна професорът - Или ще загубят доверие във вас и в институциите въобще и ще започнат да си правят, каквото им хрумне. Освен ако пак се оставят да бъдат приспани. Тогава всичко ще си продължи по старому.
  Съдията се замисли, въздъхна тежко и отпи голяма глътка кафе, след което започна бавно да подрежда фигурите върху шахматната дъска. После изненадващо запита:
- Ти никога няма да се откажеш от желанието си да събудиш този народ, нали?
- Не искай това от мен, приятелю! То осмисля живота ми. Такава е мисията, която съм си избрал и пътя, по който ми харесва да вървя, за да не се срамувам от себе си, независимо какво ще ми струва.
- От теб щеше да излезе справедлив съдия, професоре.
- Да не смесваме нещата, драги. Твоето призвание е да съдиш справедливо хората.  Моето е да съдя справедливо времето и събитията. А сега, ако не възразяваш, да поиграем шах.

                                                                                    ХХХ


  Разследващият журналист Георги Стоев внимателно преглеждаше кадрите, които беше успял да заснеме на десети януари. Благодарение на прецизната си техника и най – вече на професионалния си усет, той бе уловил съществените акценти на събитията и настроенията през целия напрегнат ден, както и основни сцени от нощния полицейски произвол спрямо български граждани в тъмните улички около площада. Материалите бяха достатъчни за един перфектен документален филм, носител на важни послания към българските граждани. Филм, който би трябвало да извади от апатията дори онези, които не бяха взели участие по никакъв начин в справедливия протест на своите сънародници и продължаваха да търсят спасение в движението по инерция…
- Жоро! - извика жена му от хола.
- Кажи, миличка! - отвърна той, без да откъсва поглед от монитора.
  В следващия момент тя се появи в процепа на вратата.
- Още много работа ли имаш?
- Десет минути, съкровище. Искаш да обядваме, ли?
- Да. Понякога и това е нужно, особено в неделя.
- Загрижена, както винаги. Сега идвам.
  Журналистът догледа кадрите. Оставаше да ги режисира и да направи своя кратък, пояснителен коментар. Но преди това го очакваше един вкусен обяд в незаменимата компания на Тони, която се беше оказала негов безценен партньор както в интимен, така и в творчески план. Което си беше голям късмет, от където и да се погледне.
  Тони беше сложила масата. На него бе оставила удоволствието да налее вино в чашите и той се възползва, след което вдигна своята и се чукна с жена си.
- После ще ми помогнеш да подредим филма, нали скъпа?
- Няма да можеш да се отървеш от мен, докато не го направим, съкровище. Знаеш, че съм режисьор не само по професия, но и по призвание.
- Този филм е много важен, миличка. Той винаги ще напомня на хората, че животът им си е в техните ръце. Ще ги подсеща, че когато са будни и единни, могат да постигнат всичко и да накарат управниците да се съобразяват с тях. Този филм ще е будната съвест на нацията.
- Дано да се намерят смелчаци, които да го излъчат.
- Е, все пак живеем в демокрация, колкото и абсурдна да е тя.
- Май демокрацията се оказа доста сложно нещо за примитивния ни балкански манталитет, скъпи. Въобще не съм убедена, че ще я постигнем в нашето общество. Тя иска съзнателно отношение, отговорност, честност и смелост. А това не са понятия от българския речник.
- Не е точно така. Ние сме по – скоро общество на двете крайности. Е, засега заспалите са много повече, но това е предизвикателството пред будните. Иначе каква полза от тях?
- Трагедията ни е, че си избираме заспали водачи, дето все в пропастта ни водят.
- Избираме не заспали водачи, а дребни хитреци, понеже в по – голямата си част явно сме си такива и това ни е веруюто.
- А това доказва тезата ми, че не ставаме за демокрация.
- Нека не избързваме с изводите. Да си вършим нашата работа, пък животът ще покаже кой е прав и кой - крив.
- Тогава да пием за твоя неизчерпаем оптимизъм. - рече с ведра усмивка Тони, наведе се към него и го целуна.
- С такова чудо на природата няма как да съм песимист. Затова ще пия за теб, миличка и за късмета си да те срещна в най - подходящия момент.
  Все в тоя дух те довършиха обяда си и се заеха да сглобят филма по възможно най – въздействащия начин, за да изпълни предназначението си на лекарство срещу обществена амнезия.

                                                                          /  следва  /




Гласувай:
2
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 547135
Постинги: 401
Коментари: 2451
Гласове: 17300
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031