Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.09.2012 18:51 - ***
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 473 Коментари: 1 Гласове:
1



                                                                                      ХХХ


  Когато духът е силен, физическите травми и всичко останало се преодоляват лесно. Причината е проста. Духът, това е същността на човека. Животът в него. Всичко останало е просто опаковка и перфектен инструментариум за осъществяване и изживяване на една по - висша цел - Божият промисъл за хармония и съвършенство.  Независимо дали го одобряваме или не, това си е факт. Всеки дълбоко в душата си знае тази истина. Ако повечето от нас я пренебрегват, то е поради смахнатите внушения, които получаваме отвсякъде още от най – ранна възраст и от които поради липса на воля по – късно не успяваме да се отървем…
  Професор Славов се възстановяваше бързо въпреки възрастта си. Той никога нямаше да стане професор в условията на режима, ако по време на една специализация в Англия не беше публикувал своите уникални изследвания и разкрития в областта на етнологията и не бе предизвикал сериозен бум в научните среди на запад. Естествено, беше платил за това си своеволие след завръщането си. Но макар в последствие духът и волята му да бяха подложени на много сериозни житейски изпитания, включително политически затвор, нищо не бе успяло да го пречупи и да го накара да живее против волята си или да го отклони от пътя му. Беше се превърнал в олицетворение на принципа „ всичко които не ме убива, ме прави по - силен”.
  Именно от политическия затвор познаваше цялата групичка терористи от възродителния процес, понастоящем водачи на ДПС.
  Нападателят, вероятно просто изпълнител на нечия поръчка, естествено не беше разкрит. Изобщо напоследък у нас все по - трайно се настаняваше някаква безнаказаност и странна толерантност спрямо престъпленията и техните извършители. Явно имаше нещо сбъркано в нашата балканска душевност, което някои среди умело използваха за създаване на още по - голям хаос. Иначе няма как да си обясним, че родната престъпност набираше все повече фенове и подражатели във всички слоеве и се разрастваше, а нейната екзотична недосегаемост завладяваше дори децата.
  Медиите, добре запознати с народопсихологията, бяха яхнали тази духовна нищета, превръщайки се в рекламно поле за изява на престъпници от всякакъв вид и на какви ли не недостойни персонажи, които имаха наглостта да се афишират като елит. Криминалните хроники представляваха безумни хвалебствия на разни мутри, които се изживяваха като велики босове. Допълвана от жълти клюки, тази помия представляваше две трети от вестникарския информационен поток. В следствие на това мутрите, мутресите и протежетата им постепенно ставаха пример за подражание, което не беше най – добрия вариант за развитието на едно общество и особено за младото му поколение…
  Професорът захвърли вестника. Беше му писнало да чете едни и същи глупости и да среща едни и същи имена всеки ден, откакто бе в болницата. Но това само потвърждаваше мнението му за медийния свят. Добре, че днес го изписваха, за да подиша чист въздух и да се върне към своя скромен, но безконечен двубой с удобните полуистини и долнопробните манипулации. Ако посегателството спрямо него целеше да го сплаши, да промени позицията му или да смекчи езика му, а то явно това целеше, бяха сбъркали човека. С още по - голям хъс щеше да им разказва играта…
  Наближаваше визитацията. Той стана, изхвърли вестника в кошчето и си приготви багажа, за да не губи време след това. Слънчевите лъчи палаво пробиваха рехавите облаци. Славов се загледа през прозореца. Погледът му обходи диплите на Родопите. Каза си, че при първа възможност ще заведе внука си сред природата, за да не се сраства прекалено с градската среда.
  След като напусна болницата, професорът не се прибра веднага. Реши да се поразходи из центъра, да улови настроенията на съгражданите си, да поговори с някой познат… И да види за кой ли път как чезнещата надежда отстъпва място на безнадеждността и съпътстващото я озлобление, което само по себе си беше стряскащо…
- Професоре, пак си се потопил в дълбоките води.
  Обърна се по посока на гласа и видя стар приятел от компанията, с която преди години често се събираха да играят бридж.
- Най – малко теб очаквах да срещна днес, докторе. - каза Славов и му подаде ръка - Не си ли в Англия?
- Взех си малко отпуск и дойдох да поразпусна. Тук не става за работа, но за почивка е най – доброто място. Планини, езера, море, реки, слънце…
- Започнал си да разсъждаваш като чужденец. Наблягаш на екзотиката. - засмя се Славов - Ще пием ли по едно кафе?
- Разбира се.
  Седнаха в близкото кафене и поръчаха.
- Навремето ония твои публикации промениха в доста положителна посока мнението на англичаните за българите.
- Много вода изтече от тогава, докторе. За сегашните си публикации тук ям бой.
  Доктор Янев се вгледа в лицето на събеседника си.
- Стига бе! Сериозно ли говориш?
- Едно време беше по - наблюдателен, приятелю. Не виждаш ли, че съм като ритната зелка. Преди час ме изписаха от болницата, където имах достатъчно време да проумея, че на повърхността излиза неспособността ни като народ да разберем свободата и да живеем с нея. Което отново ще ни вкара в ямата…
- Това ми напомня времето на режима!?
- Доста по – различно е. Сега някой плаща на някого да те сплаши или да те гръмне. А полицията и съдът гледат сеир...  И  прибират  пари...
- Винаги съм се чудил защо все още стоиш в България?!
- Уморително е вечно да бягаш. По - добре е да се обърнеш, да погледнеш страха в очите и да го прогониш. За да си свободен. Освен това тук имам семейство, приятели. А те са богатство, за което си струва да воюваш.
- Все същия бунтар. Добре че се намират такива, та да ни има все още на картата. - въздъхна Янев - Не мога да бъда като теб, професоре, но поне мога да ти се възхищавам.
- Бог се е погрижил да съществува разнообразие под слънцето и всеки да избира пътя си към истината, доктор Янев. Много ми е драго, че се виждаме живи и здрави след толкова години. Разигравате ли от време на време?
- Бридж ли? Рядко, но не сме спряли.
  Поговориха още малко, после професор Славов махна на сервитьорката и след като плати, стана. - Ако ти остане време, ела ми на гости да поиграем шах. - след което се отдалечи.


                                                                                   ХХХ


  След като направи копие на филмчето с дървосекачите и записите на разговорите си с тях и със служителя от лесничейския пункт, разследващият журналист Георги Стоев натрака на машината си обяснително писмо, прибра всичко в голям плик и адресира пратката до районната прокуратура. После се залови да подготви материалите си за телевизията и за пресата. Имаше ясен, безкомпромисен стил и точен език. С воля, талант и късмет беше успял да превърне мечтата и хобито си в професия, а животът у нас бъкаше от сюжети.
Имаше едно известно китайско проклятие, което гласеше : „ да живееш в интересни времена” . То изчерпваше действителността на нашенския преход към демокрация.  Беше приемливо и разбираемо да се оплакваме от всичко друго, но не и от скука. Трябваше да си безумно тъп, без капка въображение, за да наречеш тези времена скучни. Живеехме във фунията на торнадото, където човек можеше и не само можеше, но беше длъжен да разбере кой е, какво иска и какво може, преди да е изхвърлен в някое блато или да остане затрупан под някоя кочина. След принудителния, лъжовен покой на социализма бурята на алчността се беше разразила с пълна мощ в осакатените от скука и безличие души и главоломно ги влечеше към неизвестното. Но все пак в това имаше един основен плюс - беше ги изхвърлила поне временно от гниещото блато на апатията и безхаберието.
  В същност животът у нас в момента бе пълно потвърждение на мисълта на Конфуций „ Ако страната ти не е на добрия път, считай за позор да си богат и почитан. „Георги Стоев беше наясно, че ако сега бъде пропуснат шанса да се постави държавата на добрия път като се пробуди обществото, надали скоро ще има друг такъв шанс. Но не личеше хората да са трогнати от този факт. Те бяха ангажирани единствено с оцеляването си, без да осъзнават последиците.
  Това го мотивираше допълнително и той даваше всичко от себе си, за да извади доколкото може истината наяве, понеже вярваше в нейната сила без страх и колебание. От опит знаеше, че тя е най – могъщото обединително звено на нациите.
  Телефонът се пробуди и захвана своята писклива песен.
- Моля!
- Здравей, миличко! Идвам към теб. Искаш ли да ти донеса нещо.
- Можеш да вземеш по едно кафе, скъпа, че моето свърши.
- Добре. След малко идвам. Чао!
- Чао!
  Той затвори и продължи да работи по материалите. Тони пристигна с кафетата, остави ги и му се хвърли на врата, а той я прегърна през кръста и лудо се завъртя заедно с нея. Приличаха на две големи деца, получили току що коледните си подаръци, макар отдавна да бяха прехвърлили четиридесетте.
- Ще дойдеш ли с мен? - попита Жоро. - Трябва да занеса в прокуратурата едни материали и да обиколя няколко редакции.
- Става, но преди това ти ще дойдеш с мен… - тя му пусна влюбен поглед и се уви около него като лиана - в спалнята.., за да обмислим сценария…
- Ще те последвам с пълно доверие.




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Поздрав!
09.09.2012 12:31
Добро повествование /може би част от роман?/... Да, духът е най-важен...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 547092
Постинги: 401
Коментари: 2451
Гласове: 17299
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031