Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2012 21:13 - ***
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 286 Коментари: 0 Гласове:
0



                                                                 ХХХ



  Сутринта Пламен взе Ангелина и тръгнаха към центъра.
- Не знаех, че имаш кола. - каза тя, колкото да започне разговора.
- Ползвам я само когато излизам извън града. Най-често през почивните дни, за излети в планината. Оставям я край пътя или в някое село в подножието, от там продължавам да катеря пеша, докато намеря някое хубаво местенце за почивка.
- Разкажи ми за вчера. - каза тя нетърпеливо.
- Вчера към десет паркирах над Храбрино и продължих нагоре покрай бързея вдясно от селото. Много красиво место с десетки вирчета, където можеш да се поразхладиш от лятната жега. На час път има едно божествено кътче. Качих се до там, потренирах, изкъпах се, хапнах, дремнах около час и поех обратно. Обаче колата я нямаше там, където я бях оставил. В първия момент се почувствах като склеротик, който си търси очилата. Обиколих, разпитах, нищо… Накрая хванах автобуса, а щом се прибрах отидох в полицията и я обявих за издирване… В къщи се напънах да поработя, но само се спекох. Разходих се из градската градина, за да се отпусна. Там налетях на някакви тъпаци, които искаха да ме бият за една цигара. В крайна сметка реших, че днес не е моят ден и се опитах да поспя. Тъкмо бях заспал, обади ми се някакъв тарикат да отида да си прибера колата от асеновградския надлез срещу четиристотин марки или тяхната равностойност и като се замислих, сетих се кой може да ми е скроил целия номер. Оня нещастник от барчето. Обадих се на дежурните ченгета, разказах им случката и съм заспал, но ти ме събуди. Може би си помислила, че след като не съм в къщи, се наливам в някой бар, а?
  Ангелина се засмя, защото точно това си беше помислила снощи.
- Вярно е! - призна си - Дори сериозно се запитах какво търся при тип като теб?
- И що за тип съм аз, дявол го взел?! - запита той учудено.
- Странен… Дето всичко трябва да очакваш от него. - обясни тя с педантичността на селска даскалица.
- Такава картинка ли съм в твоите очи?
- Да. - тя се замисли, а лицето и стана тревожно - И, честно казано, ме е страх за нас…
- От какво те е страх, Ли?
- От оная банда рекетьори, които явно са те нарочили заради случката в барчето. Миналата година така нарочиха братовчед ми и го пребиха. Пет месеца лежа в болница… - тя не можа да сдържи сълзите си.
  Пламен я прегърна, погали косата й, после прошепна:
- Успокой се, миличка, това е минало.
Тя се притисна към него и промълви глухо:
- Трябва да се пазиш. Те са злопаметни и успяват да се измъкнат от правосъдието.
- Слушай, Ли! - той я обърна към себе си. Спокойните му очи се вгледаха в нейните -  Ако прекараме живота си в страх, нищо няма да разберем от него. Такива изроди рано или късно си намират майстора, бъди сигурна. Това е Вселенски закон за действията и последствията.
  Тя не каза нищо. Гледаше го мълчаливо и се питаше кое беше това качество у него, което така бързо успяваше да прогони страховете й.., както да ги върне обратно…Неусетно бяха дошли пред кафенето до университета. Седнаха на една свободна маса. Поръчаха кафе. Докато чакаха, Ангелина си спомни деформираното до неузнаваемост лице на братовчед си, очите му, приличащи на кървящи цепки... А страхът отново се появи в погледа й...
  Ярост завладяваше Пламен, чувствайки нейното страдание. Ярост към шепата идиоти, травмирали това крехко създание, близките й, а също Бог знае още колко хора, само за да задоволят алчността и шибаните си говежди инстинкти. Шепа идиоти, самозабравили се защото нямаше кой да ги спре…
  Ангелина запали цигара. Беше успяла да се овладее. Той сложи нежно ръка върху нейната.
- Това няма да се повтори, Ли. Вярвай в мен, както аз вярвам в теб. Само така можем да направим живота си такъв, че да ни харесва и да ни носи радост.
  Ангелина го погледна с благодарност.
- Въпреки всичко наистина се чувствам сигурна с теб. Дано не се лъжа.
- Ще оправдая доверието ти. Кога ще ме поканиш у вас за да се запозная с вашите?
- Майтапиш ли се с мен?
- По сериозен никога не съм бил.
  Тя го изгледа недоверчиво, после отсече:
- Тогава ела за вечеря.
- Супер! Само да няма припадъци. - той се ухили весело - Сега трябва да влизам на лекции, а довечера в седем съм у вас.
  Плати, целуна я по челото и я остави с хаотичните й мисли.

                                                                         /  следва  /




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 547056
Постинги: 401
Коментари: 2451
Гласове: 17299
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031