Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2012 19:27 - ***
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 299 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 28.08.2012 19:27


                                                                                 ХХХ


  Сън не хващаше Ангелина. Всичко между нея и Пламен се развиваше прекалено бързо. Но не там беше проблема. Несигурността й се коренеше по – скоро във факта, че през целия неделен ден той изобщо не я беше потърсил. Объркването и се засили, след множеството безуспешни опити да се свърже с него вечерта. Не вярваше той да е заспал толкова дълбоко, че да не чуе телефона.
 Стана, запали цигара и се заразхожда нервно из стаята. Кой знае какви изненади я очакваха в бъдеще. Но пък нали точно това му беше интересното на живота… Отново набра номера на своя нов приятел. Слушаше напрегнато сигналите тръпнейки, че пак никой няма да вдигне. След като остави слушалката, в ушите и кой знае защо прозвучаха думите на оня охлюв от барчето: „ Да не мислиш, че с тоя алкохолик ще прекараш по приятно?” Дали пък нямаше да се окаже прав, макар Пламен въобще да нямаше вид на зависим от каквото и да било. Дали зад външното спокойствие и самообладание не се спотайваше някаква непреодолима драма, намерила успокоение в алкохола…
  Седя дълго в леглото. Сълзите тихо овлажняваха нощницата й, но бяха безсилни да отмият мрачните мисли. Толкова мрачни, че се почувства гузна и набра пак номера с мълчалива молитва.
- Моля! - гласът му беше рязък, обаче въпреки това я облекчи.
- Пламене!
- Ли! Какво се е случило? Звучиш тревожно.
- Нищо…Просто исках да те чуя.
- В три през нощта! Май не е точно така?
- Цяла вечер ти звъня! Притесних се!
- Съжалявам, миличка! Имах крив ден. Откраднаха ми колата. Не исках да те безпокоя с глупости, затова не те потърсих.
- Така ме обезпокои повече! - тревогата й все още не беше преминала - Как стана?
- Нека утре да говорим, че съм скапан. Само се успокой. Всичко е наред. Обичам те!
  Тя не се възпротиви. Последните му думи донякъде я успокоиха. Освен това имаше да си изяснява много неща, затова предпочиташе да го гледа в очите, когато стане въпрос за тях.
- Добре. Кога ще се видим?
- От десет имам лекции. Ако си свободна, можем да пием кафе преди това.
- Ела да ме вземеш към осем и половина.
- Тогава до утре. Лека нощ.
- Лека… - и тя затвори с неохота, но поне не беше толкова тревожна.


                                                                            ХХХ


  Майор Георгиев току що беше влязъл в кабинета си, когато телефонът иззвъня. Мразеше в понеделник сутрин да го търсят, защото обикновено ставаше въпрос за поредната неприятност. Беше Спас Лекето.
- Кажи, Спасе?
- Синът ми този път се оля. Кога можем да поговорим?
- Толкова ли е сериозно? - запита майора и дръпна от цигарата.
- Да. Нощес са го арестували заедно с три от моите момчета до асеновградския надлез. Много странни неща се случват напоследък около сина ми.
- Имам доста работа, но на обяд ще дойда в твоя ресторант.
  Той затвори, угаси цигарата и се загледа през прозореца. Тия тъпаци се дънеха напоследък безогледно. На всичкото отгоре започваха да се взимат много на сериозно. Явно парите не им се отразяваха добре. Бяха се самозабравили и се държаха господарски, сякаш някой е длъжен да ги дундурка и да им оправя бакиите цял живот. Те дори не можеха да осъзнаят, че са просто пионки, пушечно месо, бушони, които при натоварване на веригата просто щяха да изгорят, за да прекъснат връзката към главните играчи…
   Влезе един от оперативните работници и остави върху бюрото му доклада от нощното дежурство.
- Благодаря, Колев. Дръж ме в течение, ако излезе нещо ново.
  Майорът отвори папката и се зачете, после нервно я хвърли на бюрото и излезе, за да се запознае лично със случая на асеновградския надлез, който поне на пръв прочит изглеждаше доста странен.
  След като направи подробен оглед и поговори с колегите си, отиде в ресторанта, за да чуе версията на Спас Лекето. Той вече го чакаше на служебната маса. От арогантното му лице лъхаше известна тревога. След като се здрависаха, майорът седна срещу него и запита:
- Какво става, Спасе? Нали уж всичко беше под контрол?!
- Така си мислех, докато не ми се обадиха в три сутринта, че са ги прибрали.
- Разбра ли защо?
- От къде да знам. Очаквах ти да ми кажеш!
  Майорът се замисли, запали цигара и каза:
- Откраднали са колата на даскала. През нощта са му позвънили и са му поискали десет бона, за да му я върнат, но явно не това е била основната цел. По - скоро са искали да си отмъстят, без да знаят, че колата е обявена за издирване. Даскала се обадил на дежурните, казал им че крадците го изнудват, колегите отишли и ги прибрали. Всички са били въоръжени. В колата са намерили бухалки и оловни тръби. Голфа на даскала също е бил там с прекъснати кабели на стартера. Сещаш ли се какво значи това?
- Кажи ми какво да направя?! Казах му да си затрае. Да изчака. - той въздъхна - Обеща ми, лайното му с лайно!
- Явно не си го научил да си държи на думата.
- Майната му на това! - нервно реагира Лекето - По – добре кажи как да ги отърва.
  Майорът го наблюдаваше съсредоточено.
- Много хора знаят за случая. Има разследване. Предвид обстоятелствата няма да е лесно да им се размине. Нито евтино.
- Ти знаеш, че парите нямат значение. - изпъшка Лекето.
- Намери добри адвокати. Ако нещата се проточат, ще се разминат. Пък аз ще видя какво мога да направя…
- На теб разчитам, да знаеш! - каза мрачно Спас Лекето.
- Знам! - майорът дръпна дълбоко дима и смачка фаса в пепелника - И аз на теб разчитам да няма повече изцепки!
  Поднесоха обяда и двамата започнаха мълчаливо да се хранят, всеки вглъбен в проблемите си.


                                                                   /  следва  /




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 547056
Постинги: 401
Коментари: 2451
Гласове: 17299
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031